Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е                                                                  №  22                                                         Гр.София, 22 януари  2010 г.                                                                                       В   И М Е Т О   Н А  Н А Р О Д А   Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесети януари,  две хиляди и десета година, в състав:                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИДИЯ СТОЯНОВА                                                 ЧЛЕНОВЕ:           ЮРИЙ КРЪСТЕВ                                                                                      ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА   При участието на секретаря ЦЕКОВА  В присъствието  на прокурора МИХАЙЛОВА Изслуша докладваното от съдия СТАМБОЛОВА К.Н.Д.634/ 2009 г. И за да се произнесе,взе предвид следното:   С решение № 350/ 09.10..09 г., постановено от САС, НО, 3 състав по В. Н. Д. 451/09 г., е потвърдена присъда № 15/13.10.08 г., постановена от СГС, НО, 11 състав по Н. Д.1664/08 г. С последната подсъдимият Д. Г. С. е признат за виновен и осъден за извършено от него престъпление по чл.343, ал.3, пр.4, б. Б вр.ал.1,б. В вр.чл.342,ал.1,пр.3 НК при допуснато нарушение на чл.21,ал.1,пр.2 ЗДП. Във връзка с чл. 55, ал.1,т.1 НК поради приложение на процедурата по чл.371,т.2 и сл. НПК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от две години и единадесет месеца, изтърпяването на което е отложено с изпитателен срок от четири години и шест месеца- на основание чл.66,ал.1 НК, считано от влизане на присъдата в сила. На основание чл.343 Г НК подсъдимият е лишен от право да управлява МПС за срок от три години. Признат е за невиновен да е извършил деянието при допускане на нарушения на правилата за движение по пътищата, предвидени в чл.119,ал.1 и чл.120, ал.1,т.2 ЗДП. Осъден е да заплати на конституираните като граждански ищци и частни обвинители З. М. А. и Л. К. А. обезщетения за неимуществени вреди в размер на по 40 000 лв.за всеки един от тях, като исковете в останалата част до пълния претендиран размер, са отхвърлени. При разглеждане на делото пред втората инстанция гражданските ищци са оттеглили своите граждански претенции и производството в гражданската част е прекратено. Така че произнасянето на въззивния съд по същество остава само в наказателно-осъдителната част. Недоволни от постановения от САС съдебен акт са останали А. в качеството им на частни. Те, чрез своя повереник са депозирали жалба с посочено касационно основание по чл.348,ал.1,т.3 НПК, и то единствено касателно явна несправедливост на наложеното наказание с прилагане института на условното осъждане. Молят касационната инстанция да измени решението на въззивния съд и да постанови ефективно изтърпяване от подсъдимия на наказанието лишаване от свобода. В съдебно заседание частните обвинители и техният повереник поддържат жалбата с изтъкнатите в нея доводи. Представителят на ВКП намира жалбата за неоснователна. За оставяне в сила на решението на САС настоява и защитникът на подсъдимия. Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като прецени изложените в жалбата доводи, като изслуша становищата на страните в съдебно заседание и като упражни правомощията си в рамките на процедурата по чл.347 НПК, намира за установено следното:   Касационната жалба е неоснователна. Изтъкнатите в нея аргументи са били поднасяни за разглеждане и пред долустоящия съд, чийто акт се атакува пред настоящата инстанция. На тях са дадени отговори, съдържанието на които се споделя от ВКС. Вярно е казаното в жалбата, че след като е напуснал местопроизшествието, подсъдимият е изоставил управлявания от него автомобил и е обявил същия за откраднат. Това решение било взето от него, тъй като се опитал да се свърже с някого от родителите си, но не успял. В жалбата се набляга на обективно установения факт,че версията за кражбата се поддържа от С. дълги часове след деянието. Всичко казано показвало, че стореното след произшествието е резултат от дълбоко обмисляне на дееца и не може да се възприеме като последица от младежко лекомислие, стрес и объркване. ВКС не възприема изтъкваните доводи в насока на претендираната необходимост от ефективно изтърпяване на така наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода. Става дума за момче, което към момента на извършване на деянието току-що е било навършило 19 години. Става дума за млад шофьор, с небосновано високо самочувствие, който сам се е уплашил от стореното от него. Подкрепа в този миг е можел да му бъде само не по-малко уплашения му приятел,също младеж. Тук трябва да се спомене и съпричинителското поведение на пострадалото младо момиче. Макар и пълнолетен, С. не е бил с дотам укрепнала психика, че да може без помощта на родителите си да вземе вярното решение как да действува. Още повече, предвид обстоятелството, че не е имал разрешение да управлява автомобила на майка си. Затова, като не е получил съвет от никого от родителите си, постъпил по установения по производството начин. В крайна сметка обаче, точно на неговото процесуално поведение се дължи бързото протичане на производството. Защото той не е признал веднага извършеното и дори се е опитал да заблуди полицията в рамките на часове, но все пак още същото денонощие е започнал да сътрудничи на органите по разследване. В този смисъл САС е отчел наивността на подсъдимия и личното му объркване при представяне на неиздържаната версия за изчезване на колата, в противовес на извод за негови престъпни нагласи с цел избягване на наказателна отговорност. Предвид изложеното, ВКС не намира да е налице явна несправедливост на наложеното на С. наказание при наличие на предпоставката по чл.348,ал.5,т.2,пр.1 НПК. Изложените от страна на САС съображения касателно прилагането на нормата на чл.66 НК, се споделят изцяло и е ненужно да бъдат повтаряни.   Ето защо и на основание чл.354,ал.1,т.1 НПК Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение   Р Е Ш И :   ОСТАВЯ В СИЛА решение№ 350/ 09.10..09 г., постановено от Софийски Апелативен Съд, НО, 3 състав по В. Н. Д. 451/09 г.   РЕШЕНИЕТО е окончателно.       ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ЧЛЕНОВЕ: 1/       2/