Р Е Ш Е Н И Е   № 54 София, 24.03.2010 година                               В    И   М   Е   Т   О    Н   А    Н   А   Р   О   Д   А   Върховният касационен съд на Република България, състав на ВТОРО отделение на гражданска колегия, в ОТКРИТО съдебно  заседание на  първи февруари две хиляди и десета   година, в състав:   ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА           ЧЛЕНОВЕ:  СВЕТЛАНА КАЛИНОВА           ЗДРАВКА  ПЪРВАНОВА     при  участието на секретар  Теодора Иванова изслуша докладваното от съдията  БАЛЕВСКА гр.дело № 5016 /2008  година, образувано по описа на I отд. и за да се произнесе, взе предвид:   Производството е по чл.290-293 ГПК.   С Определение по чл. 288 ГПК Nо 22 от 22.01.2009 година е допусната до обжалване касационната жалба на Д. Й. Г. от гр. Б. срещу въззивно Решение Nо 121 от 07.04.2007 година, постановено по гр.възз.д.Nо 581/2007 година на Русенския окръжен съд . С посоченото решение , окръжният съд в парвомощията си на въззивна инстанция е отменил решението на първата инстанция по уважения иск за изключителна собственост къща в гр. Б., построена в собствено дворно място, на основание чл. 97 ал.1 ГПК /отм./ във вр. с чл. 20 СК от 1985 г. / отм./ и е постановено ново, с което искът е отхвърлен. Материално-правният и процесуално-правни въпроси , обусловили допустимостта на касационното обжалване на основание чл. 280 ал.1 т.2 ГПК са : за тежестта на доказване при оборване на законова презумпция, за правилното зачитане на писмените декларации пред държавни финансови органи като изявление за признаване право на собственост на друго лице, за съотношението и зачитането на двете законови презумпции- тази по чл.92 ЗС във вр. с чл. 20 СК и тази по чл. 19 ал.1 СК от 1985 год. /отм./, предвид на установено противоречие с практиката на състави на ВС и ВКС по тези въпроси. След преценка на доказателствата по делото и наведените от страните доводи , в правомощията по чл. 290 и чл. 291 ГПК, настоящият състав на второ гражданско отделение , намира: Поставените спорни проблеми- за тежестта на доказване при оборване на законова презумпция и съответно за съотношението и зачитането на двете законови презумпции- тази по чл.92 ЗС във вр. с чл. 20 СК и тази по чл. 19 ал.1 СК от 1985 год. /отм./ по представеното Решение Nо 957/2004 година по гр.д.Nо 63/ 29.03.2004 год. II отд. , са разрешени в смисъл ,че в тежест на съпруга, претендиращ , че построената върху земя на другия съпруг сграда е съпружеска имуществена общност, е да докаже че грубият строеж е завършен по време на брака. В тази насока е и даденото разрешение с Решение Nо 1161/26.07.2002 г. по гр.д. Nо 732/ 2001 г. на IV отд, ВКС, че законовата презумпция е , че собственикът на земята е собственик на сградите, оборването и е в тежест на този, който твърди друго. Настоящият състав възприема тази съдебна практика изцяло като постоянна и непротиворечива. Собственикът на терена е собственик на построеното, доколкото не е уговорено друго. Презумпцията на чл. 92 ЗС е приложима в най-широк аспект и е правно основание за придобиване правото на собственост по отношение на построеното sui generic, когато се касае до построено от друго лице- несобственик на терена. Построеното- като обект на правото на собственост не е съществувал до момента на построяване на сградата, собственикът на терена , върху който е изградена черпи права по силата на притежаваното от него право на собственост на терена, а не по силата на посочената презумпция. Когато строежът е извършен от трето лице , то правото на собственост по отношение на построеното се предполага /ако не е уговорено друго/, че е на собственикът на терена. В тази аспект това право на собственост е обусловено право и наред с вещно-правните последици възникват и облигационни такива между собственика и лицето- несобственик, извършил строителството в чуждия имот. Когато построеното съставлява сграда , без значение дали се изгражда от собственика на терена или трето лице- подобрител на чужд имот, посочената безусловно следвана от съдилищата съдебна практика приема, че построеното , като нов обект на правото на собственост , възниква от момента на изграждане на сградата в груб вид - т.е. „карабина, в която насока съществува и установена от съдилищата практика, изразена и в мотивите на Решение Nо 865/20.10.1993 г. по гр.д. Nо 408/93 г. на I отд. на ВС , в смисъл , че „ изградената по време на брака сграда на имот, индивидуална собственост на единия съпруг , се включва в съпружеската имуществена общност, само ако е довършена до определена степен на самостоятелност в груб строеж- карабина „. С оглед на изложените съображения следва , че когато построеното е в терен / недвижим имот/ , лична собственост на лице , което е в брак, то именно това лице , е собственик на построеното. В спора за собственост по отношение на построеното, в тежест на съпруга , в чиито личен имот е построения спорен обект ,е да установи , правото си на собственост на терена , наличие на постройка, като самостоятелен обект на правото на собственост и както и момента , в който построеното , с оглед на функционалната си характеристика, е в състояние на обособеност и завършеност. Презумпцията на чл. 19 ал.1 СК – 1985 г./ отм./ е с ограничено приложно поле, тя има отношение не към момента на придобиване правото на собственост, тъй като този момент се определя от конкретния юридически способ за придобиване правото на собственост на вещта,а към титулярите на правото на собственост и към режима на собствеността- личен или съпружеска имуществена общност. За да се приеме , че една недвижима вещ е придобита в режим на съпружеска имуществена общност ,въпреки , че е придобита само от единия съпруг , разпоредбата на отменения чл. 19 ал.1 СК от 1985 година, предполага 1./ придобиване на вещи или права върху вещи от някой от съпрузите 2./ моментът на придобиването да е по време на сключен между спорящите страни граждански брак и 3./ придобиването да е в резултат на съвместен принос на съпрузите , който може да бъде изразен по различен начин - влагане на общи средства, личен труд , заемни средства и др. Когато собствеността на спорната вещ е придобита по време на брака , в т.ч. и в хипотеза на изграждане на самостоятелен обект на правото на собственост в собствен /личен / само на единия съпруг , законовата презумпция намира приложение , ако са налице посочените по горе предпоставки- да е по време на брака на страните и да е в резултат на взаимен принос. При оспорване наличието на същите , тежестта на доказването на прано-релевантните фактите , е за всяка от страните по делото , която ги твърди и черпи правото си от тях. По поставеният проблем за правилното зачитане на писмените декларации пред държавни финансови органи като изявление за признаване право на собственост на друго лице настоящият състав възприема изразеното по представеното Решение Nо 110/10.03.2003 г. по гр.д. Nо 614/2002 година на ВКС-II отд. становище, че няма процесуално нито материално- правни пречки при спор за собственост , да се установи, че един имот е лична собственост на единия съпруг, макар той да е обявил пред данъчната администрация, че имотът е общ с другия съпруг. Декларирането на имота пред данъчната администрация от името на двамата съпрузи е изявление, следващо по време придобиването и не може да се отрази на възникналото вече право на собственост. Построената в дворно място на единия съпруг жилищна сграда ще е обща , само ако е построена по време на брака при общ принос на съпрузите , като правнозначим за придобиване правото на собственост е момента на построяването на сградата по етап на груб строеж, а не момента на декларирането. С оглед на възприетите от настоящият състав на ВКС тези по повдигнатите въпроси в рамките на конкретно релевираните доводи за незаконосъобразност на въззивното решение и на основание правомощията по чл. 293 ГПК, същият намира касационната жалба на Д. Г. за неоснователна. Спорното исково производство е по чл. 97 ал.1 ГПК / отм./ във вр. с чл. 20 СК от 1985 година /отм./ по заявения от Д. Г. срещу бившия и съпруг И. И. Г. положителен установителен иск за собственост на следния недвижим имот- къща в гр. Б., построена в собствено дворно място с площ от 510 кв.м. в гр. Б., парцел ****span>XIII-1676 от кв. 152, идентичен с ПИ Nо 2434 с площ от 559.50 кв.м. по РП на града, одобрен 2003 година, и подобренията в дворното място. Страните по делото са бивши съпрузи, чиито граждански брак, сключен на 06.05.1992 година е прекратен по съдебен ред поради равод през 2003 година . Ищцата Д. Й. Г. е поддържала, че къщата и подобренията , изградени в нейно собственото дворно място в гр. Б., закупено през 1988 година по НА Nо 130/1988 година , преди сключването на гражданския и брак с ответника- И. Г. е имущество-лична собственост по см. на чл. 20 ал.1 СК от 1985 год. / отм./. За да отхвърли заявения ,като инцидентен установителен иск, иск на Д. Г. с обжалваното въззивно решение е прието, че е налице съсобственост на придобито в режим на съпружеска имуществена общност имущество между страните по делото –чл. 19 ал.1 СК от 1985 год. / отм./ , след като са налице данни- признания на самата ищца в исковата молба до брачния съд и по декларациите пред общината, че имотът не е само неин, а и на бившия и съпруг И,както и поради факта , че грубият строеж на жилищната сграда е приключен след сключване на гражданския брак между страните, а тежестта на доказване на факта, че строежът е завършен преди сключване на брака , е на ищцата- касатор и тя не е установила посочения правно релевантен факт. Макар и да са нарушени правилата за разпределение на доказателствената тежест ,при безспорно установените факти , следва да се приеме , че крайния правен резултат- а именно , че спорният недвижим имот – къща в гр. Б., построена в собствено дворно място с площ от 510 кв.м. в гр. Б., парцел ****span>XIII-1676 от кв. 152, идентичен с ПИ Nо 2434 с площ от 559.50 кв.м. по РП на града, одобрен 2003 година, и подобренията в дворното място, не установено да е лична собственост на Д. Г. , на основание чл. 97 ал.1 ГПК / отм./ във вр. с чл. 20 ал.1 СК 1985 г./ отм./ , е верен. Димитрина Г. е доказала , че е собственик на дворното място , доказала е , че в това дворно място е построената къща,чиято собственост е придобила, но не е успяла да докаже, че изграждането на същата в груб вид е станало преди сключване на гражданския и брак с ответника И, която обстоятелство да изключи приложимостта на чл. 19 ал.1 КС от 1985 г./ отм./. Въведените твърдения в тази насока не само не са били доказани от нея , въпреки тежестта на доказване която е имала, но и са били оборени на база на събраните и доказани от страна на ответника по заявения иск –бивш съпруг И, установил с писмени и гласни доказателства , че завършване изграждането на къщата , станало след сключването на гражданския брак на страните , същият има участие , изразяващо се участие в строежа: закупуване строителни материали- тухли, цимент , бетон ,заплащането изливане на бетон. Оспорването на тези доказателства,в насока, че посочените строителни материали са били за изграждане на стопанска постройка в двора, е останало недоказано от страна на Д. Г. Въззивният съд не е допуснал нарушение на процесуалните правила , съобразно на заетото по - горе становище за преценка на доказателствата и константна практика по отношение на т.н. „признание” на Д. Г. по исковата молба за развод и данните по представената данъчна декларация , че имота е в съсобственост. Изводите , че няма лична собственост не са изградени единствено на базата на двете волеизявления , същите са ценени именно като косвени доказателства за знанието на собственика , че имота не е придобит- изграден в груб вид , преди сключването на гражданския брак на страните. По изложените съображения и на основание чл. 293 ал.1 ГПК, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия     Р Е Ш И :   ОСТАВЯ В СИЛА въззивно Решение Nо 121 от 07.04.2007 година, постановено по гр.възз.д.Nо 581/2007 година на Русенския окръжен съд .     ПРЕДСЕДАТЕЛ :     ЧЛЕНОВЕ: