Р Е Ш Е Н И Е   № 92   гр. София, 09.02.2010 г.   Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто отделение, в открито съдебно заседание на втори февруари през две хиляди и десетата година, в състав:                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ                                       ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА                                                                         МИМИ ФУРНАДЖИЕВА   при секретаря Борислава Лазарова, като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 3809 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2008 г., за да се произнесе, взе предвид следното:     Производството е по реда на чл. 307 ал. 2 от ГПК. Образувано е по молбата на К. Г. П. от гр. К., за отмяна на влязлото в сила решение без номер от 15 февруари 2006 г., постановено по гр.д. № 797 по описа на окръжния съд в гр. К. за 2005 г. В молбата се сочи, че спорният имот не се е намирал в община К., а в община Ж., в което ТКЗС е образувано през 1956 г., като годината на образуването на това ТКЗС следва да се приеме за относим момент по смисъла на закона; новооткритото обстоятелство е, че имотът не попада в района на ТКЗС К. , поради което изводите на съда не са взели предвид това относимо обстоятелство и са неправилни; в потвърдителното решение на ВКС се приема, че владението на бащата на молителя е следвало да продължи до 1955 г., за да може имотът да бъде придобит по давност. Представят се протокол от 23 март 1956 г. за учредяване на ТКЗС “П” в с. Г., протокол от 1956 г. за одобряване на протокол за определяне на място за стопански двор на ТКЗС с. Г., удостоверение от кметството в с. Г. за отделянето през 1987 г. на квартал “В” от с. Г. и присъединяване на землището му към гр. К., протокол № 1 от 10 декември 1958 г. за учредяване на ОТКЗС “К” и включване в района му на населено място Г. Ответницата П. А. П. от гр. С., в отговор по смисъла на чл. 306 ал. 2 от ГПК изтъква, че молбата е неоснователна, защото непредставянето на посочените доказателства от страна на молителя се дължи на негова небрежност и той е могъл да се снабди с тях до приключването на устните състезания по спора. В съдебно заседание и с писмени бележки процесуалният представител на ответниците по молбата П. А. П., В. Ж. Ж. и Ж. А. П. – адв. С сочи, че е недопустимо молбата да е насочена към въззивното решение, а не към оставящото го в сила решение на ВКС; новооткритите обстоятелства са от публичен характер и молителят е могъл да ги представи до приключването на делото; молителят е трябвало да изложи всичките си възражения по предявения иск, а щом се позовава на придобивна давност, е следвало да знае къде декларира и плаща данъци, както и кога е образувано ТКЗС именно там; данните за образуване на ТКЗС в с. Г. не установяват, че ТКЗС в с. В. е образувано именно тогава, а и не се установява, че с. В. е било квартал на с. Г. към 1956 г., за да бъде в землището на същото село. Съдебният състав, като взе предвид стореното искане, наведените от страните доводи и събраните доказателства по делото, намира следното: Молбата за отмяна е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 305 т. 1 от ГПК от лице, имащо интерес от исканата отмяна. Въззивното решение е оставено в сила с решение на касационния съд, като изводите на въззивния съд са приети за правилни. За да постанови атакуваното решение, съдът приел, че до годината на образуване на ТКЗС, включително и в с. Ж., към която община е принадлежало с. В., а именно – 1951 г., не е било установено наследодателят на ищците да е извършвал сделки със закупения от него през 1921 г. земеделски имот и към годината на образуването на ТКЗС не е било възможно да е изтекла придобивна давност върху частта от нивата с площ от 1,2 декара в полза на наследодателя на молителя, защото владението следва да е започнало след смъртта на бащата на наследодателя през 1935 г. и най-благоприятният момент за изтичането на давността по смисъла на Закона за давността (отм.) е бил 1955 г.; включването в срока на давностното владение на наследодателя на ответника и периода след 1951 г. е вън от петитума на иска, недопустимо удължава периода и не намира оправдание в правилото на чл. 12 ал. 7 от ЗСПЗЗ. Относимите обстоятелства по спора са следните: Ответниците по молбата за отмяна са предявили установителен иск за собственост върху земеделска земя по реда на чл. 14 ал. 4 от ЗСПЗЗ, като са претендирали, че към датата на образуване на ТКЗС К. през 1951 г. наследодателят им А. Н. П. е бил собственик по силата на договор за покупко-продажба от 1921 г. на нива в землището на с. В.. П. въззивния съд по повод дадени свидетелски показания е поставен въпроса за годината на образуване на ТКЗС гр. К. и са представени доказателства – страница от Е. речник К. А-Я и два протокола от 1962 г. за замяна на земите на частните стопани, попаднали в блоковете на ДЗС гр. К.. Д. за това, че имотът не е попадал в землището на гр. К. и, че съответно, не следва да се преценява като относим момент, преди който да се преценява принадлежността на правото на собственост, моментът на образуването на ТКЗС в гр. К., не е повдиган от молителя и от процесуалния му представител в цялото въззивно производство – видно от записите в протоколите от съдебните заседания и писмените бележки на адв. Т. Т. довод, впрочем, не е бил изтъкван и поддържан и в касационното производство. Молбата за отмяна е неоснователна. Според правилото на чл. 303 ал. 1 т. 1 от ГПК, заинтересованата страна може да поиска отмяна на влязло в сила решение, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му или пък страната не е могла да се снабди с такива доказателства своевременно. Отмяната на неправилно решение поради невъзможността на страната да докаже тезата си може да се допусне обаче само в случай, че страната е твърдяла определени факти от действителността, които не е могла да подкрепи с доказателства, въпреки положените усилия за това и които имат спрямо спорното правоотношение значението на юридически или доказателствени факти. Същественото при искането за отмяна е обаче потвърдените факти да са били твърдяни докато делото е било висящо в инстанционното производство. В случая, молителят П. като своя защита последователно е изтъквал, че имотът е придобит по давност поради осъществявано владение до 1966 г., при ясно заявен петитум от ищците за установяване на правото на собственост към 1951 г. Обстоятелството дали процесният имот се е намирал на терен, на който се е образувало ТКЗС гр. К. или на друг терен, не е било спорно между страните в инстанционното производство. Представените протоколи носят данни за обстоятелство, което не е било твърдяно и по него спор не е развит. Затова решението не е неправилно, след като са взети предвид именно фактите и обстоятелствата, които страните са поддържали в процеса. Дори обаче този довод да беше поддържан от молителя в рамките на исковото производство, представените доказателства не дават основания да се приеме, че относимото обстоятелство е установено. Спорният имот е възстановен от поземлената комисия като намиращ се в землището на гр. К.. В декларацията за притежавани непокрити земеделски имоти на А. П. от 1949 г. нивата е записана като намираща се в чуждо землище – това на с. В.. По съответния ред през 1987 г., както се установява от представеното удостоверение от 2008 г., квартал “В” е отделен от с. Г., общ. Кюстендил и землището му е присъединено към град К.. Към кое населено място към 1956 г., когато е учредено ТКЗС в с. Г., е принадлежал теренът, в който се намира спорният земеделски имот, представените документи не установяват. На второ място, дори и доводът да беше поддържан, молителят не представя доказателства за това по каква причина не е могъл в течението на исковия процес да се снабди с представените доказателства, въпреки, че е положил необходимата грижа за това. Ответниците по молбата - П. А. П., В. Ж. Ж. и Ж. А. П., чрез процесуалния си представител адв. С, претендират заплащането на сторени пред касационния съд разноски, които са в размер на 600 лева за правна защита и съдействие. По тези съображения, Върховния касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение     РЕШИ:     ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на К. Г. П. от гр. К., за отмяна на влязлото в сила решение без номер от 15 февруари 2006 г., постановено по гр.д. № 797 по описа на окръжния съд в гр. К. за 2005 г. ОСЪЖДА К. Г. П. от гр. К., ул. “. № 52, да заплати на П. А. П. от гр. С., ул. “. № 1* от гр. С., ул. “. № 37 и Ж. А. П. със съдебен адрес В. Ж. Ж. – гр. С., ул. “. № 37, сумата от 600,00 (шестстотин) лева сторени разноски за производството по отмяна.   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: