Р Е Ш Е Н И Е № 489 София, 03 февруари 2012 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на .. двадесет и пети октомври .......... 2011 год. в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: .. Елияна Карагьозова .......................... ЧЛЕНОВЕ: .. Кети Маркова ..................................... .. Севдалин Мавров .............................. при секретар .. Лилия Гаврилова .................................. и в присъствието на прокурора от ВКП .. Руско Карагогов ..............., като изслуша докладваното от съдията .. С. Мавров ............................ НОХД № .. 2256 .. / .. 11 .. год. по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на гл. ХХХІІІ НПК. В срок е постъпило искане от осъдения С. М.. Атакува се, непровереното по касационен ред, въззивно решение № 82 от 08.06.11 год., постановено по ВНОХД № 145/11 год. на Видинския окръжен съд, с което е потвърдена присъда № 182 от 10.03.11 год. по НОХД № 1723/10 год. на Видинския районен съд. Оспорва се приетото авторство на деянието, като резултат от неправилна оценка на доказателствения материал от предходните инстанции. Иска се ревизия на съдебните актове. Искането се поддържа в съдебно заседание. Назначеният служебен защитник на М. пледира за нарушение на закона, тъй като от събраните по делото доказателства не се установява авторството на деянието – нарушение на чл. 303 НПК. Моли да се отменят двата съдебни акта и делото да се върне за ново разглеждане. Алтернативно предлага осъденият да бъде оправдан. Представя писмена защита, в която се прави искане и за преквалифициране на деянието по чл. 215 НК. По делото не се явява представител на конституираният по делото граждански ищец – „Дим – Дунавски инертни материали” ООД, редовно презован. Прокурорът намира искането за неоснователно. Пледира за оставянето му без уважение. Върховният касационен съд, като взе предвид постъпилото искане, съдържащите се в него основания и доводи и становището на страните, намира следното: С цитираната присъда подсъдимият С. М. е признат за виновен в това, че за времето 02.04.10 год. до 06.04.10 год. в гр.Видин от варов възел, находящ се в „Южна промишлена зона”, чрез използването на неустановено техническо средство, в съучастие като съизвършител с И. Н. и Д. С., при условията на опасен рецидив, отнел от владението на Л. И., управител на „Дим – Дунавски инертни материали” ООД, без неговото съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, движими вещи на обща стойност 3 770.00 лв., поради което и на осн. чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 2, вр.чл. 194, вр. чл. 29, ал. 1, б. „б”, вр. чл. 20, ал. 2 и чл. 54 НК е осъден на ДВЕ годили лишаване от свобода, които да бъдат изтърпени в затвор или затворническо общежитие от закрит тип при първоначален строг режим. С присъдата е ангажирана наказателната отговорност и на другите двама подсъдими. Тримата са осъдени да заплатят солидарно на „Дим – Дунавски инертни материали”, представлявано от Л. И., сумата от 3 150.00 лв., представляваща стойността на нанесената имуществена вреда на дружеството в резултат на престъплението, ведно със законната лихва от датата на увреждането, считано от 02.04.10 год. В останалата му част до пълния размер от 3 770.00 лв. гражданският иск е отхвърлен като неоснователен. Съдът се е произнесъл по държавната такса върху уважената част на гражданския иск и разноските, направено по делото. По своето правно естество, доводите, свързани с оспорване на авторството, са за необоснованост на съдебните актове, която не е касационно основание за упражняване на правомощията на ВКС по чл. 425 НПК. Следва да се отбележи, че по делото съдът е реализирал всички мерки, за да разкрие обективната истина и това е станало по реда и със средствата, предвидени в процесуалния закон. Ръководейки се от закона, е взел решението си по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства, които са достатъчни, за да се реализира наказателната отговорност на М. и другите двама подсъдими. При техния отказ от обяснения, контролираните съдебни инстанции са мотивирали изводите си за извършеното деяние и участието им, в това число и на осъдения М., на базата на свидетелските показания на свидетелите Л. И., И. К. и Н. Б.. Непротиворечиво депозираните от тях факти пред съда и на досъдебното производство не са събрани избирателно, не са обсъдени едностранчиво, изопачено или тенденциозно или им е придадено съдържание, различно от действителното. Чрез тях съдилищата по фактите по несъмнен начин са установили: периода, в който е извършена кражбата; отнетото движимо имущество и начина на демонтирането му; състоянието, в което е предадено от тримата осъдени оборудването в пункта за вторични суровини и начина на разкриване на извършеното. Осъждайки М. за участие в инкриминираното престъпление в съучастие с Н. и С., РС – гр.Видин, не е нарушил разпоредбата на чл. 303, ал. 2 НПК и съдебният акт не почива на предположения. От друга страна, упражнявайки правомощието си по чл. 334, т. 6 НПК, въззивният съд е изпълнил задълженията си по чл. 339, в това число, макар и лаконично, е посочил основанията, поради които не е приел доводите, изложени в подкрепа на жалбите на тримата подсъдими. Чрез писмената защита алтернативно се прави искане за преквалифициране на деянието като престъпление по чл. 215 НК. Доводи и искане в тази насока не са направени пред предходните съдебни инстанции, поради което те не са взели отношение по тях. ВКС не може да се съгласи, че извършеното от тримата осъдени реализира от обективна и субективна страна състава на вещно укривателство, тъй като събраните по делото доказателства безспорно водят до извода, че именно осъдените са извършителите на кражбата от варовия възел, а не друго лице. При разглеждане на делото не са допуснати съществени процесуални нарушения. От друга страна, направеното пред касационната инстанция писмено изявление от осъдения по делото И. Н., че М. и С. са невинни, няма процесуална стойност. Наложеното на осъдения М. на осн. чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 2, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „б” НК наказание лишаване от свобода за срок от две години е незаконосъобразно, тъй като предвидения в закона минимум за това престъпление е ТРИ години, а съдът не е приложил чл. 55 НК. Поради липсата на съответен протест, нарушението не може да бъде коригирано. Във връзка с отразените съображения искането на осъдения С. М. е НЕОСНОВАТЕЛНО. Водим от горното и на осн. чл. 425 НПК, върховният касационен съд, трето наказателно отделение, Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения С. А. М. за възобновяване на ВНОХД № 145/11 год. на Видинския окръжен съд, с решението по което е потвърдена присъда № 182 от 10.03.11 год. по НОХД № 1723/10 год. на Видинския районен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ:.............................................. ЧЛЕНОВЕ:................................................. ..................................................