Р Е Ш Е Н И Е № 130 гр. София, 24.03.2014 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховен касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на деветнадесети март две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА БИСЕР ТРОЯНОВ при секретаря Кр. Павлова в присъствието на прокурора Антони Лаков изслуша докладваното от съдия ЧОЧЕВА наказателно дело № 306 по описа за 2014 г. и за да се произнесе взе пред вид следното: Производство пред ВКС е по реда на чл. 424, вр. 423 от НПК и е образувано по искане на защитниците на задочно осъдения сръбски гражданин Й. Ч. за възобновяване на НОХД № 2847/2011 г. на Софийския районен съд и отмяна на постановената по него присъда от 18.09.2012 г. (изцяло потвърдена от СГС с решение № 542/18.04.2013 г. по ВНОХД № 5324/2012 г.), с която той е бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 210 ал. 1, т. 5, вр. чл. 209 ал. 1 от НК и осъден на 1 година и 6 месеца лишаване от свобода, като на основание чл. 68 ал. 1 от НК е било приведено в изпълнение наложеното му наказание от 6 месеца лишаване от свобода по НОХД № 310/2004 г. на СРС, и двете наказания търпими при строг режим в затворническо общежитие от закрит тип. В искането, поддържано в с. з. пред ВКС лично от осъдения и от упълномощените му защитници, се излагат доводи за нарушено право на лично участие поради провеждане на наказателния процес и в двете му фази в негово отсъствие. Претендира се отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане на досъдебното производство. Прокурорът от ВКП намира искането за основателно, доколкото целия наказателен процес действително е проведен в отсъствие на осъдения. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличието на основанията за възобновяване по чл. 423 от НПК, намери следното: Искането за възобновяване е допустимо, тъй като е било депозирано в 6-месечния срок от узнаване на влязлата в сила присъда, което е станало след екстрадицията на осъдения от Р. Румъния въз основа на ЕЗА и привеждането й в изпълнение на 18.01.2014 г. Разгледано по същество, то е и ОСНОВАТЕЛНО, предвид следните съображения: Както е известно институтът за възобновяване при задочно осъждане е специфичен процесуален механизъм с компенсаторен характер, чието предназначение е да осигури ефективно упражняване на правото на лично участие на осъдения в нов съдебен процес, когато това не е било сторено в проведения такъв в негово отсъствие. Поначало такова развитие на процеса е в конфликт с изискванията по чл. 6, т. 1, вр. т. 3, б. „с”, „d” и „е” от ЕКЗПЧ, съдържащи минималните гаранции за справедливост на наказателното производство в съдебната му фаза, сред които правото на лично участие се откроява с фундаментално значение. Съобразно сега действащата редакция на чл. 423 ал. 1 от НПК, за да не се допусне отказ от справедливо правосъдие, привеждането на този механизъм в действие е задължително във всички случаи, освен ако осъденият след предявяване на обвинението в досъдебното производство се е укрил, поради което процедурата по чл. 254 ал. 4 от НПК (надлежно връчване на обвинителния акт и призоваване за с. з., ведно с информация, че делото може да бъде разгледано в негово отсъствие при условията на чл. 269 от НПК) не е могла да бъде изпълнена или след като е изпълнена, не се е явил в съдебно заседание без уважителна причина. От материалите по делото е видно, че осъденият сръбски гражданин изобщо не е бил информиран за образуваното на 17.07.2006 г. наказателно производство по ДП № ЗМ 5014/2006 г. по повод престъпление по чл. 210 ал. 1, т. 5, вр. чл. 209 ал. 1 от НК, извършено на 12.10.2005 г. в гр.С., за което впоследствие е бил предаден на съд. Същият не имал адресна регистрация в България, бил е обявен за издирване с телеграма от 11.03.2010 г. и бюлетин № 70/2010 г., като единствено е било установено, че той е напуснал пределите на страната на 11.03.2005 г. през ГКПП Калотина шосе. Не са били търсени и установени данни за адреса му на територията на Р Сърбия и Черна гора. Цялото разследване е било проведено без негово участие, като протоколите за привличането му като обвиняем и за предявяването на материалите (и двете действия извършени на 08.02.2011 г.) са подписани само от назначения му служебен защитник. В негово отсъствие е протекла и съдебната фаза на процеса, като положените съдебни усилия за издирване на Ч. са останали безрезултатни. В с. з. на 14.03.2012 г. СРС е приел, че са налице условията на чл. 269 ал. 3, т. 4, б. „а”, вр. ал. 1 от НПК, дал е ход на делото, а впоследствие на 28.09.2012 г. е постановил присъдата си в негово отсъствие и при участие на служебния му защитник. Последният е обжалвал същата, като с решението си от 18.04.2013 г. въззивният съд я е потвърдил. След влизане в сила на присъдата и въз основа на издадената ЕЗА Ч. е бил установен в Р Румъния, откъдето е бил предаден на българските власти и е започнал изтърпяване на наказанията, предвидени в нея с начало 18.01.2014 г. Имайки предвид изложеното дотук, ВКС намира, че са налице условията по чл. 423 ал. 1 от НПК за уважаване на направеното искане за възобновяване. Налице е недопустимо лишаване на осъдения Ч. от правото му на участие в наказателния процес, което датира от досъдебната фаза. Наказателното производство е започнало на 18.07.2006 г. дълго време след като той е напуснал пределите на България (на 01.11.2005 г.), а издирването му не е дало резултат и той по надлежен начин не е бил информиран за воденото срещу него разследване. Същото важи и за повдигнатото в съдебната фаза на процеса обвинение, във връзка с което не е могъл да упражни правото си на лично участие и защита. Затова единственият начин за неговото компенсиране е НОХД № 2847/2011 г. да бъде възобновено, като се отмени постановената спрямо него присъда и решението за потвърждаването му по ВНОХД № 5324/2012 г., като съобразно правилото по чл. 425 ал. 2 от НПК делото да се върне в стадия, когато е започнало задочното производство т. е. на досъдебната фаза. В това се изразява и вписаната в ЕЗА и предвидена в чл. 423 ал. 1 от НПК гаранция, която не е идентична с тази по чл. 423 ал. 4, вр. чл. 422 ал. 1, т. 6 от НПК. В контекста на приложението на чл. 423 ал. 4 от НПК ВКС констатира, че задочно осъденият Ч. е бил задържан в изпълнение на посочената присъда в затвора – София, като същевременно както в досъдебното, така и в съдебното производство не му е била взимана мярка за неотклонение. Обвинението, предявено на досъдебната фаза, по повод на което и впоследствие е бил внесен обвинителен акт, е за престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 5, вр. чл. 209 ал. 1 от НК и то е разумно обосновано. Деянието е било извършено в изпитателния срок по предходно осъждане, наказанието по което поначало подлежи на активиране по реда на чл. 68 ал. 1 от НК в случай на постановяване на осъдителна присъда. Ч. е сръбски гражданин, пребиваващ в Р Румъния, откъдето е екстрадиран въз основа на ЕЗА, без адресна регистрация на територията на Р България, като липсват данни за трайни връзки, които биха могли да се отчетат като въздържащ стимул същият да предпочете да се укрие, съзнавайки риска от последващо осъждане. Затова, съобразявайки горепосочените обстоятелства, ВКС намира, че те са релевантни и достатъчни за формиране на преценката, че на настоящия етап е налице реална опасност той да се укрие и по този начин да затрудни предстоящото разследване, което се инициира с цел компенсиране на нарушеното му право на лично участие в предходния наказателен процес, проведен в негово отсъствие. Същата следва да бъде обезпечена с вземането на мярка за неотклонение „задържане под стража”. Данните за здравословните му проблеми (епилепсия и поставена изкуствена клапа на сърцето) понастоящем не са от степен да преодолеят констатираната опасност. Следва да се отбележи обаче, че при всички случаи преценката относно продължаващата необходимост от задържане на досъдебното производство подлежи на съдебен контрол в уреденото за това производство по чл. 65 от НПК. Предвид гореизложеното и на основание чл. 425 ал. 1, т. 1 и ал. 2, вр. чл. 423 ал. 1 и ал. 4 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ВЪЗОБНОВЯВА НОХД № 2847/2011 г. на Софийския районен съд, КАТО ОТМЕНЯВА постановената по него присъда от 18.09.2012 г., с която подсъдимият Й. Ч. е бил осъден за престъпление по чл. 210 ал. 1, т. 5, вр. чл. 2-9 ал. 1 от НК и е приложен чл. 68 ал. 1 от НК, както и решение № 542/18.04.2013 г. по ВНОХД № 5324/2012 г. на Софийски градски съд за потвърждаването й И ВРЪЩА ДЕЛОТО за ново разглеждане от стадия на досъдебното производство. ВЗЕМА по отношение на сръбския гражданин Й. Ч. мярка за неотклонение „задържане под стража”. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.