Р Е Ш Е Н И Е
№ 264
гр. София, 29.04.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховен касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение,
в публично заседание на осемнадесети декември две хиляди и деветнадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА АВДЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА КЪНЧЕВА
БИЛЯНА ЧОЧЕВА
при секретаря Невена Пелова в присъствието на прокурора Кирил Иванов изслуша докладваното от съдия ЧОЧЕВА наказателно дело № 816 по описа за 2019 г. и за да се произнесе взе пред вид следното:
Производство пред ВКС е по реда на чл. 424, вр. 423 ал. 1 от НПК и е образувано по искане на задочно осъдения Д. В. М. за възобновяване на НОХД № 1659/2017 г. на Ямболския районен съд и отмяна на постановената по него присъда № 23/13.02.2019 г., с която той е бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 198, ал. 1 от НК и е бил осъден на три години лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим. На основание чл. 68, ал.1 от НК е приведено в изпълнение наказание от седем месеца лишаване от свобода, наложено на подсъдимия Д. В. М. по НОХД № 694/2014 г. по описа на ЯРС, което да бъде изтърпяно при първоначален строг режим.
В искането, поддържано в с. з. пред ВКС лично от осъдения и от назначения му служебен защитник, се твърди, че М. е бил осъден задочно, без негово участие в наказателното производство, с което е нарушено правото му да организира своята защита. Осъденият твърди, че не е бил в чужбина и не се е укривал и никой не го е уведомил за делото. Претендира се възобновяване на наказателното производство.
Прокурорът от ВКП намира искането за неоснователно като изтъква, че на досъдебното производство на лицето лично му е предявено обвинението, както и че подсъдимият се е явил лично в с.з. на 24.04.2019 г. пред ОС – Ямбол и е поискал намаляване на наказанието по първоинстанционната присъда.
Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличието на основанията за възобновяване по чл. 423 от НПК, намери следното:
Присъдата по НОХД № 16592017 г. на ЯРС е била постановена на 13.02.2019 г., като същата е била обжалвана и с решение № 52/20.05.2019 г. по ВНОХД № 102/2019 г. по описа на ОС – Ямбол е потвърдена и е влязла в сила на същата дата. Искането на осъдения за възобновяване е депозирано на 19.07.2019 г.( с пощенско клеймо от 18.07.2019 г.). Това предопределя констатация, че то е допустимо, доколкото е подадено от легитимирано лице и в законоустановения 6 месечен срок по чл. 423, ал. 1 от НПК. При разглеждането му по същество ВКС намери същото за НЕОСНОВАТЕЛНО, предвид следните съображения:
Институтът за възобновяване при задочно осъждане е специфичен процесуален механизъм с компенсаторен характер, чието предназначение е да осигури ефективно упражняване на правото на лично участие на осъдения в нов съдебен процес, когато това не е било сторено в проведения такъв в негово отсъствие. Поначало такова развитие на процеса е в конфликт с изискванията по чл. 6, т. 1, вр. т. 3, б. „с”, „d” и „е” от ЕКЗПЧОС, съдържащи минималните гаранции за справедливост на наказателното производство в съдебната му фаза, сред които правото на лично участие се откроява с фундаментално значение. Съобразно сега действащата редакция на чл. 423, ал. 1 от НПК, за да не се допусне отказ от справедливо правосъдие, привеждането на този механизъм в действие е задължително във всички случаи, освен ако осъденият след предявяване на обвинението в досъдебното производство се е укрил, поради което процедурата по чл. 247б, ал. 1 от НПК не е могла да бъде изпълнена или след като е изпълнена, не се е явил в съдебно заседание без уважителна причина. Следователно, съгласно първата хипотеза укриването се отчита за мълчалив отказ за упражняване на правото на лично участие в съдебния процес, тъй като осуетява възможността за надлежно информиране.
От материалите по делото е видно, че досъдебното производство е започнало на 16.03.2017 г. В хода на същото са извършени съответните процесуално – следствени действия и са събрани достатъчно доказателства, че за извършеното престъпление следва да бъде привлечен в качеството на обвиняем лицето Д. В. М.. На 24.08.2017 г., съгласно докладна записка от мл.ПИ В. Г. при РУ - С., същият е посетил дома на М. в [населено място], обл. Я., [улица], като лицето не е открито и от разговор със съседи и близки е установено, че живее и работи в КК „С. б.“ на неизвестен адрес. С телеграма № 19790/28.08.2017 г. на ОДМВР – Ямбол лицето Д. В. М. е обявен за общодържавно издирване. На 01.09.2017 г. с постановление на РП – Ямбол досъдебното производството е било спряно на основание чл. 244, ал. 1, т. 2 от НПК. Същото е било възобновено на основание чл. 245, ал. 2 от НПК с постановление на РП – Ямбол от 27.10.2017 г. На тази дата осъденият М. е бил привлечен като обвиняем за извършено престъпление по чл. 198, ал. 1 от НК и непосредствено след привличането му е бил разпитан лично в това му качество.
Обвинителният акт е бил внесен в Ямболския районен съд на 19.12.2017 г., като е било образувано НОХД № 1659/2017 г. С разпореждане от 20.12.2017 г. съдията-докладчик е насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 14.02.2018 г. За тази дата на М. е била изпратена призовка с препис от обвинителния акт за връчване на адрес, съвпадащ с този и от ДП – [населено място], [улица]. Призовката е била върната в цялост с отбелязване, че М. е заминал за Германия. Съдът не е дал ход на делото подари нередовното призоваване на подсъдимия и го е отложил за 09.05.2018 г., за която дата М. да бъде призован. Призовката отново се е върнала в цялост с отбелязване, че адресът е посещаван няколко пъти и по информация на майката осъденият М. е заминал за чужбина, за да работи, а самата тя отказва да получи съобщението. От извършена справка в ОДМВР – Ямбол е установено, че осъденият е напуснал страната на 02.02.2018 г. и няма данни за завръщането му. Позовавайки се на последното съдът е приел, че са налице условията на чл. 269, ал. 3, т. 4, вр. чл. 247в, ал. 1, т. 2 от НПК, дал е ход на делото в отсъствието на М. и при участието на служебния му защитник.
За всяко следващо съдебно заседание първоинстанционният съд е полагал усилия за уведомяване на подсъдимия, като на 26.09.2018 г. в с. з. е докладвано, че след направена справка в ОДМВР – Ямбол е установено влизане на осъдения М. в страната на 15.04.2018 г. От докладна записка на ОЗО – Ямбол е установено, че М. не е открит на посочения от него адрес, като има данни, че същия работи от три месеца на морето и не се е прибирал. Въз основа на така констатираното съдът е дал ход на делото при условията на чл. 269, ал. 3, т. 1 от НПК, при участието на служебен защитник и е постановил така оспорваната присъда.
Във въззивното производсто по ВНОХД № 102/2019 г. по описа на ОС – Ямбол е изискана и получена справка, че лицето Д. В. М. е приведен в затвора в гр. Бургас на 05.03.2019 г. за изтърпяване на наказание лишаване от свобода в размер на една година постановена с присъда № 150/12.11.2018 г. по НОХД №181/2018 г. по описа на ЯРС, потвърдена с решение № 10/18.02.2019 г. по ВНОХД № 378/2018 г. по описа на ОС – Ямбол. По време на въззивното производство по ВНОХД № 102/2019 г. по описа на ОС – Ямбол е проведено само едно съдебно заседание на 24.04.2019 г. Осъденият М. е присъствал лично, доведен от органите на ОЗО - Ямбол, като е поддържал въззивната жалба, подадена от служебния защитник и искал намаляване на наложеното му наказание.
Изложените дотук обстоятелства ясно очертават, че липсва основание за възобновяване на делото. В кратък период след надлежно привличане като обвиняем в хода на образуваното досъдебно производство (на 27.10.2017 г.) и стартиралото впоследствие първоинстанционно съдебно производство (на 19.12.2017 г.) осъденият М. се е укрил. Същият е бил търсен многократно на съобщения по делото адрес. След образуване на съдебното производство съдът отново е положил усилия за уведомяването му, които са останали без резултат. Това негово процесуално поведение съдът интерпретира като недвусмислен отказ за реализиране на правото му на лично участие, което е довело до невъзможност да бъде информиран надлежно за първоинстанционното съдебно производство въпреки положените усилия от страна на съдебната власт. Поради това ВКС намира, че не са налице условия за възобновяване на делото и искането за това следва да бъде оставено без уважение.
Предвид гореизложеното, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на задочно осъдения Д. В. М. за възобновяване на НОХД № 1659/2017 г. по описа на Ямболския районен съд.
Решението не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: