О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 109
гр. София, 22.10.2020 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, второ наказателно отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и първи октомври две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА КЪНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖАНИНА НАЧЕВА
ПЕТЯ ШИШКОВА
при становището на прокурора от ВКП Калин Софиянски, като разгледа докладваното от съдия Шишкова касационно частно дело № 770 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.44, ал.1 от НПК.
Образувано е по повод на протоколно определение от 30.09.2020г., постановено по НЧД № 175/2020г. по описа на Окръжен съд – гр. Монтана, с което производството е прекратено и е повдигнат спор за подсъдност между него и Софийски градски съд.
Становището на прокурора е, че компетентен да се произнесе е Софийски градски съд.
Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди данните по делото и доводите на съдилищата, намери следното:
Производството е образувано по Закона за признаване, изпълнение и изпращане на актове за налагане на мерки за процесуална принуда, различни от мерките, изискващи задържане. Постъпило е определение на съдебен орган в Кралство Испания за изпълнение на мярка за наблюдение по отношение на българския гражданин М. Ж. И.. По досъдебното производство на издаващата държава е установено, че обвиняемото лице живее в [населено място], [улица]. По образуваното в Софийски градски съд дело е изискана справка, от която се установява, че това е постоянния адрес на И., а настоящият е в [населено място], област М.. На основание чл.4, ал.1 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на актове за налагане на мерки за процесуална принуда, различни от мерките, изискващи задържане, съдът е изпратил делото по подсъдност на Окръжния съд в гр. Монтана, без да провери дали то може да бъде призовано от адреса в [населено място]. По образуваното в Монтанския окръжен съд НЧД № 175/2020г. е постъпила справка от кмета, в която се сочи, че И. не живее в селото.
При горното, настоящият съдебен състав намери, че делото следва да бъде изпратено за разглеждане на Софийски градски съд.
В постановеното определение по НЧД № 3265/2020г. Софийски градски съд е приложил неправилно разпоредбата на чл.4, ал.1 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на актове за налагане на мерки за процесуална принуда, различни от мерките, изискващи задържане. Използваното в този текст понятие „местоживеене“ не е идентично с понятието „настоящ адрес“. В българското законодателство не се съдържа легално определение на понятието „местоживеене“. Законът за гражданската регистрация борави с термините „постоянен“ и „настоящ адрес“. Това налага вложеният в понятието смисъл да бъде изяснен чрез тълкуване.
Според Конституционният съд на Република България /Решение №3 от 08.02.2001г./ „живеенето е физическо състояние на едно лице. За да се свърже пребиваването на едно лице с определено място в смисъла на местоживеене, трябва да са налице още признаците на продължителност и трайност. Живеенето представлява именно фактическото пребиваване на определена територия за един относително продължителен период, в който лице трайно се е установило на тази територия. Признакът трайност характеризира връзката на лицето с това място чрез установяване на лични или професионални връзки“.
Кметът е удостоверил, че И. не живее в [населено място], следователно настоящият адрес не удовлетворява така формулираните критерии за „местоживеене“.
Волята на законодателя следва да се тълкува преди всичко във връзка с обстоятелството, че производството е по нормативен акт, приет с цел транспониране в българското право на Рамково решение 2009/829/ПВР на Съвета. Употребените в рамковото решение понятия са „местопребиваване“ и „място“. Въведено е изискване в удостоверението, изпращано от издаващата държава, да се посочи адресът, на който лицето ще пребивава в изпълняващата държава. Допустимо е дори по искане на обвиняемия този адрес да е в трета държава-членка, стига да пребивава там „законно и обичайно“.
Тъй като и постоянният и настоящият адрес отговарят на изискването за законност, когато са в различни населени места, следва да се отдаде приоритет на посочения в удостоверението адрес. Той е съгласуван с възможностите на обвиняемия, отразява намерението му физически да пребивава на определено място. В конкретния случай И. е избрал адресът в [населено място], тъй като „има свой дом, в допълнение към работата си“.
По изложените съображения делото следва да бъде възложено на Софийски градски съд.
Водим от горното и на основание чл.44, ал.1 от НПК, съдът
ИЗПРАЩА прекратеното НЧД № 175/2020г. по описа на Окръжен съд – гр. Монтана, за разглеждане от Софийски градски съд.
Препис от определението да се изпрати на Монтанския окръжен съд за сведение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.