2 Р Е Ш Е Н И Е № 404 гр. София, 02 декември 2014г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на осми октомври през две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ МИНА ТОПУЗОВА при секретаря................Мира Недева...........................и с участието на прокурора.........................Димитър ГЕНЧЕВ............................................изслуша докладваното от съдия Топузова нд № 1195 по описа за 2014 г. Производството е образувано по чл.422, ал.1, т. 5 от НПК. Постъпило е искане от осъдения Я. Н. М. за възобновяване на внохд № 20/14г. на окръжен съд гр. Разград. В искането се твърди, че осъждането е за престъпление, което осъденият не е извършил и че неправилно окръжният съд е ценил като достоверни показанията на заинтересовани свидетели. Моли се за възобновяване на производството. В съдебно заседание искането се поддържа от защитника на осъдения М. – адв. Б., която поддържа всички касационни основания по чл.348, ал.1 от НПК. Като съществено процесуално нарушение се сочи неправилната оценка на доказателствата. Според защитника обвинението срещу М. за съучастие в извършването на престъплението е неконкретизирано, като в частност не е посочено в какво се е изразило помагачеството от негова страна. Наложеното на осъдения наказание, се твърди, че е несправедливо, доколкото същото не е определено при условията на чл.55 от НК. Настоява се за възобновяване на производството, като алтернативно се предлага делото да се върне за ново разглеждане или наложеното на осъдения наказание се намали при условията на чл.55 от НК. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава становище за неоснователност на искането за възобновяване. Счита, че от събраните доказателства участието на М. в извършването на престъплението е установено, а законът е приложен правилно. Наказанието според прокурора е определено в зависимост от конкретния принос на всеки от извършителите към общия престъпен резултат. В последната си дума осъденият моли за възобновяване на делото. Върховният касационен съд на РБ, първо наказателно отделение, като съобрази становищата на страните и за да се произнесе взе предвид следното: С присъда от 04.12.2013г., постановена по нохд № 536/13г. на районен съд гр. Разград, подсъдимите Д. Н. З. и Я. Н. М. били признати за виновни в това, че на 10.02.2013 г. и 11.02.2013г. в [населено място], обл. П. и [населено място], обл. Разград при условията на опасен рецидив и на продължавано престъпление, като съучастници помежду си – подсъдимият З. като извършител, а подсъдимият М., като помагач, с цел да набавят за себе си имотна облага възбудили и поддържали заблуждение у Й. Е. И. и у Г. Н. П., с което причинили на първата имотна вреда в размер на 1800 лева, а на втората имотна вреда в размер на 700 лева, като общият размер на причинената имотна вреда възлиза на 2500 лева, поради което и на основание чл. 211, пр. 2 във вр. с чл. 209, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 вр. с чл. 20 ал.1 и чл. 54 от НК им били наложени наказания, както следва: - на подсъдимия Д. Н. З. „лишаване от свобода” за срок от шест години, при първоначален „строг” режим на изтърпяване в затвор; - на подсъдимия Я. Н. М. „лишаване от свобода” за срок от три години при първоначален „строг” режим на изтърпяване в затвор. Със същата присъда подсъдимите З. и М. били оправдани по обвинението по чл.210, ал.1, т.2 от НК - да са осъществили престъплението при предварителен сговор помежду им. Със същата присъда подсъдимите били осъдени да заплатят обезщетение за причинени имуществени вреди в полза на Й. Е. И. в размер на 1 800 лв. В тежест на подсъдимите било възложено заплащането на разноските по делото. По жалба на двамата подсъдими било образувано внохд № 20/14г. по описа на окръжен съд гр. Разград. С решение № 22 от 10.03.2014г. въззивният съд потвърдил изцяло присъдата. Искането за възобновяване е подадено в срока по чл.421, ал.3 от НПК и е допустимо. Разгледано по същество е неоснователно. Оплакването за допуснати от инстанционните съдилища процесуални нарушения, свързани със събирането и оценката на доказателствата е лишено от основание. Събраният значителен по обем доказателствен материал, макар да не съдържа преки доказателства, изобилства от косвени такива, които разгледани в тяхната взаимовръзка сочат на единствено възможен извод за осъществено от осъдения престъпление в съучастие с другия осъден З.. В свидетелските показания на двете пострадали се съдържат сведения за въвеждането им в заблуждение чрез телефонни обаждания, както и за начина и обстоятелствата при предаване на паричните суми. Приложените по делото справки от мобилни оператори установяват по категоричен начин, че телефонните разговори с двете пострадали жени са проведени от клетки, покриващи територията на затвора в [населено място] и от мобилен телефон, иззет от осъдения З.. От същите справки се установява и интензивна мобилна комуникация между телефона, ползван от осъдения З. и този на осъдения М. на датите на инкриминираните деяния. Установено е също, че на датите на предаването на парите от двете пострадали, сигналът от телефона на М. е прихванат от клетка в [населено място] и съседна на същото село клетка. Несъмнен факт е и превеждането на сума от 50 лв. от страна на М. към З. с пощенски запис на 13.02.2013г. Не могат да бъдат възприети на следващо място доводите за неясно и неточно формулиране на обвинението, с което да е ограничено правото на защита на осъдения М.. Действията на последния по прибирането на паричните суми от пострадалите, въведени в заблуждение от З., са описани в обвинителния акт и по тези факти осъденият се е защитавал. Синхронизирането на действията между двамата осъдени и разпределението на ролите помежду им, насочено към реализация на общата престъпна дейност, сочат на осъществено в съучастие престъпление по чл.211 от НК. В този смисъл оплакването за нарушение на закона се явява неоснователно. При индивидуализацията на наказанието на осъдения М. е била взета предвид по-малката степен на участието му в осъществяване на престъплението, което е мотивирало първоинстанционния съд да наложи наказание в минималния, предвиден за престъплението размер. Искането за определяне на наказанието по реда на чл.55, ал.1, т.1 от НК не е подкрепено с конкретни доводи, а от материалите по делото не се установява наличието на изключително или многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, които да послужат като основание за намаляване на наказанието под законовия минимум. Предвид изложеното и на основание чл.426 във вр. с чл.354, ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд на РБ, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ без уважение искането на осъдения Я. Н. М. за възобновяване на нохд № 536/13г. на районен съд гр. Разград и внохд № 20/14г. на окръжен съд гр. Разград. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.