Ключови фрази
Подкуп от лице, заемащо отговорно служебно положение, включително съдия, съдебен заседател,прокурор или следовател * липса на мотиви

Р Е Ш Е Н И Е
№ 237
София, 19 януари 2017 година

Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и седми октомври две хиляди и шестнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СЕВДАЛИН МАВРОВ
КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ

при участието на секретаря Невена Пелова
и в присъствието на прокурора Димитър Генчев
изслуша докладваното от съдията Красимир Харалампиев
н. дело № 905/2016 година.

Производството е образувано по касационни жалби от подсъдимите Н. А. М. и Р. П. И. против решение № 22 от 28.06.2016год. по внохд № П-19/2016год. на Софийския апелативен апелативен съд, като и в двете са посочени основанията по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 НПК за отмяна и искане за оправдаване, а при условията на алтернативност, М. иска делото да се върне за ново разглеждане от друг съдебен състав.
Жалбоподателят Н. М. излага довода, че в мотивите на решението липсват отговори на всички направени от него възражения срещу законосъобразността на постановената първоинстанционна присъда, с която е признат за виновен по обвиненията да е осъществил престъпните състави по чл. 302 и чл. 319 от НК. Твърди се, че недопустимо и в разрез с разпоредбата на чл. 303, ал. 1 от НК съдебният акт се основава на предположения, а не на установени по безспорен начин факти, доказващи наличието на формиран общ умисъл с втория касатор за осъществяване на деянието по чл. 302 от НК.
В жалбата на подсъдимия Р. И. също се правят мотивирани оплаквания, че въззивният състав не е обсъдил доводите за незаконосъобразност на присъдата и по-конкретно за липсата на доказателствена основа, за да се приеме, че като помагач той е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 302 във вр. чл. 20, ал. 4 от НК. Пред касационната инстанция защитата на подсъдимите поддържат жалбите по изложените в тях доводи и основания.
Прокурорът от ВКП изразява становище, че направеният от въззивният съд отговор на възраженията изложени в жалбите на двамата подсъдими срещу присъдата е формален и непълен, което не отговаря на изискванията на чл. 339, ал. 2 от НПК. Допуснатото съществено процесуално нарушение следва да бъде отстранено чрез отмяна на атакувания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав.
За да се произнесе, Върховният касационен съд съобрази следното:
С присъда № 6 от 30.11.2015год. по нохд № С-58/2014 год. Софийският градски съд е признал подсъдимия Н. А. М. за виновен в това, че:
1.В периода от 18.06.2012год. до 26.06.2012 год. в [населено място], като длъжностно лице по чл. 169, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, заемащо отговорно служебно положение-полицейски инспектор 4-та степен, категория „Г4 в група „териториална полиция“ на сектор „Охранителна полиция“ при полицейски участък „населено място“ към /№/ РУП-„Полиция“ СДВР, в съучастие като съизвършител с помагача Р. П. И. поискал и получил имотни облаги, които не му се следват-сумите от 800 /осемстотин/лв., за да извърши действия по служба свързани с полицейска преписка № 15554/12год. по описа на /№/ РУП-СДВР, като я приключи с вярна докладна записка, съдържаща мнение за отказ от образуване на наказателно производство поради липса на извършено по отношение личността на Р. П. И., поради което и на основание чл. 302, т. 1 пр. предпоследно, б.“а“ във вр. чл. 301, ал. 1, пр. 1 и 2, алт. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1, във вр. чл. 26, ал. 1, във вр. чл. 2, ал. 2 и чл. 54 от НК го е осъдил на три години лишаване от свобода, глоба в размер на хиляда лева и на основание чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК го е лишил от право да заема длъжността полицейски инспектор в системата на МВР за срок от три години, като го е признал за невинен и оправдал по обвинението по чл. 303, пр. последно/отм./ от НК.
На основание чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението на наказанието е отложено за срок от три години от влизане на присъдата в сила.
2. На 26.06.2012год. в сградата на приемната на ПУ „населено място“ при /№/ РУП-СДВР е унищожил чужд частен документ-заявление с дата 14.05.2012год. от Р. П. И. до Началника на /№/ РУП-СДВР, в което било записано, че И. прилага ксерографирано копие на Съдебномедицинско удостоверение № 383/2012год., като доказателство към полицейска преписка № 15554/2012год., поради което и на основание чл. 319, пр. 1, алт. предпоследна и чл. 54 от НК го е осъдил на една година лишаване от свобода.
3. На 26.06.2012год. в сградата на приемната на ПУ „населено място“ при /№/ РУП-СДВР е унищожил чужд частен документ-сведение с дата 14.05.2012год. от Р. П. И. до Началника на /№/ РУП-СДВР, в което било записано, че И. прилага ксерографирано копие на съдебномедицинско удостоверение № 383/2012год., като доказателство към полицейска преписка № 15554/2012год., поради което и на основание чл. 319, пр. 1, алт. предпоследна и чл. 54 от НК го е осъдил на една година лишаване от свобода.
На основание чл. 23, ал. 1 от НК съдът е определил на подсъдимия едно общо най-тежко наказание от три години лишаване от свобода, към което присъединил наказанията глоба от хиляда лева и лишаване от право по чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК за срок от три години.
На основание чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението на наказанието „лишаване от свобода” е отложено за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.
Подсъдимият Р. П. И. е признат за виновен в това, че в периода от 18.06.2012год. до 26.06.2012год. в [населено място], при условията на продължавано престъпление, в съучастие като помагач на извършителя Н. А. М.-заемащ отговорно служебно положение-полицейски орган и полицейски инспектор в полицейски участък „населено място“ към /№/ РУП-„Полиция“ СДВР, умишлено улеснил М. да поиска и да приеме от гражданина Б. В. Б. неследваща му се имотна облага-сумите от 800/осемстотин/лв., за да извърши действия по служба свързани с полицейска преписка № 15554/12год. по описа на /№/ РУП-СДВР, като я приключи с вярна докладна записка, съдържаща мнение за отказ от образуване на наказателна производство, поради което и на основание чл. 302, т. 1 пр. предпоследно, б.“а“ във вр. чл. 301, ал. 1, пр. 1 и 2, алт. 1, вр. чл. 20, ал. 4, вр. ал. 1, във вр. чл. 26, ал. 1, във вр. чл. 2, ал. 2 и чл. 54 от НК го е осъдил на три години лишаване от свобода, глоба в размер на хиляда лева, като го е признал за невинен и оправдал по обвинението по чл. 303, пр. последно/отм./ от НК.
На основание чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението на наказанието е отложено за срок от три години от влизане на присъдата в сила.
Председателят на съдебния състав е изразил несъгласие с изводите на мнозинството за доказаност на обвинението срещу подсъдимите, позволяващо постановяване на осъдителна присъда по чл. 302, т. 1 пр. предпоследно, б.“а“ във вр. чл. 301, ал. 1, пр. 1 и 2, алт. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1, във вр. чл. 26, ал. 1 от НК- за М. и по чл. чл. 302, т. 1 пр. предпоследно, б.“а“ във вр. чл. 301, ал. 1, пр. 1 и 2, алт. 1, вр. чл. 20, ал. 4, вр. ал. 1, във вр. чл. 26, ал. 1 от НК-за И., което мотивирал в особеното си мнение. В него на критика е подложена самата конструкция и формулировка на фактическото обвинение срещу подсъдимите, изложена в обвинителния акт, а именно че чрез помагача Р. И., в качеството си на длъжностно лице, което заема отговорно служебно положение, М. е поискал, а по-късно и чрез него приел неследваща му се имотна облага от свидетеля Б., за да извърши действия по служба, а от своя страна, като помагач, И. е поискал и приел от Б. имотната облага, предназначена за М.. Докладчикът е изложил подробни съображения, за липсата на доказателства, установяващи по несъмнен и категоричен начин наличие на общ умисъл у двамата за извършване на задружната престъпна дейност инкриминирана от обвинението по чл. 302 от НК, като такива еднозначни изводи не могат да се изведат от анализа на ВДС, придобити чрез експлоатацията на СРС.
С решение № 22 от 28.06.2016год. по внохд № П-19/2016год. на Софийския апелативен съд присъдата е потвърдена.
Като прецени доводите на страните и доказателствата по делото, проверявайки решението в пределите на чл. 347 от НПК, Върховният касационен съд намира жалбите на подсъдимите за основателни.
Фактически в касационните жалби се развиват и поддържат същите оплаквания, които са се съдържали и във въззивните жалби на подсъдимите. Те се отнасят до твърдение за едностранчиво тълкуване на доказателствените материали и липса на задълбочен анализ на противоречията помежду им, довело до неправилно приложение на закона.
Съществуващата идентичност на въззивната и касационната жалби се дължи на обстоятелството, че втората съдебна инстанция не е изпълнила задълженията си визирани в чл. 339, ал. 2 НПК. Тя е следвало не само да посочи доказателства по делото, от които първоинстанционния съд е приел за установена фактическа обстановка и е направил извода за виновното поведение на подсъдимите по предявеното им общо обвинение по чл. 302, във вр чл. 20 от НК, а за М. и по чл. 319 от НК, но е била длъжна сама да подложи на анализ събраните доказателства, като отговори на наведените й възражения срещу законосъобразността на обжалвания пред нея съдебен акт, при наличието на съществено противоречие в присъдата при оценка на изслушаните и приобщени в съдебно заседание ВДС, в резултат на приложените СРС.
Така например, на стр. 8 от мотивите към присъдата съдът е изложил съображения, че приетата от него фактическа обстановка се потвърждава от наличния доказателствен материал /които пунктуално изброява, между който сочи и ВДС, събрани чрез експлоатация на СРС/, а на следващата страница съдът прави обратната констатация: “Съдържанието на контролираните със СРС телефонни изводи е такова, каквото е документирано, като наличието на двусмислени, многосмислови и символни изрази не може по мнението на съдебния състав да обуслови тяхното разширително смислово тълкуване в подкрепа на обвинителната теза“.
Въпросното противоречие поражда неяснота, кредитира ли съдът с доверие посочените доказателствени източници, в каква част и по отношение на какво, или ги е изключил от доказателствената съвкупност, и по един ясен начин да посочи кои са останалите писмени и гласни доказателства, които са достатъчни за установяване на обстоятелствата относими към предмета по чл. 102 от НПК
Във въззивното решение декларативно е посочено, че съдът изцяло споделя направените правни изводи и приетата от първата инстанция квалификация на извършените от подсъдимите деяния, без самият той да е изпълнил в пълнота задълженията си по чл. 313 и чл. 314 от НПК и да провери изцяло присъдата, независимо от основанията, посочени от страните. Въззивната инстанция е отбелязала, че първоинстанционният съд е изяснил всички обстоятелства, имащи отношение към предмета на доказване, и че приетите за установени фактически положения са в съответствие с доказателствата по делото, като формално се позовава на изготвените ВДС, но без да ги изследва, анализира и сочи в коя им част и съдържание, те имат определяща доказателствена тежест в полза на обвинението.
В подобни случаи, касационната инстанция многократно е посочвала, че не е достатъчно във въззивното решение да се декларира, че са обсъдени всички събрани доказателства, а е необходимо те да бъдат внимателно обсъдени от въззивната инстанция, която ясно да отговори по основателността на доводите на защитата за допуснати съществени процесуални нарушения в дейността на първоинстанционния съд при анализа и оценката на доказателствата, когато между тях има съществени противоречия. Въпросното задължение на тази инстанция произтича от разпоредбата на чл. 339, ал. 2 от НПК и е свързана с обстоятелството, че тя е втора по ред и последна решаваща по фактите, която е длъжна да даде окончателен и верен отговор на изразените пред нея становища и доводи на страните, като посочи установените фактически положения, доказателствата, които ги подкрепят и приложимия материален закон. Неизпълнението на посоченото задължение води до ограничаване процесуалните права на страните /в частност на двамата подсъдими/, но и по същество, липсата на отговор представлява липса на мотиви, което представлява основание за отмяна на атакуваното въззивно решение.
Този извод, се основава и на констатацията за липсата на съображения в мотивите на решението по правната квалификация на двете предявени срещу М. обвинения за деяния по чл. 319, ал. 1 от НК и на преценката не са ли налице условията за преквалифицирането им като едно престъпление, извършено при условията на чл. 26, ал. 1 от НК.
На следващо място, от фактическите положения описани в обвинителния акт е видно, че става въпрос за две форми на изпълнително деяние на усложнения фактически състав на престъплението „подкуп” - искане на неследващ се дар и получаване на такъв дар, с една преследвана от субективна страна неправомерна цел, а не за наличие на две отделни самостоятелни деяния, които наред с останалите изисквания по чл. 26, ал. 1 от НК да обосноват приложението на закона по тази квалификация. При тази констатация, настоящия съдебен състав намира, че законосъобразността на присъдата в тази й част е останало вън от вниманието на съда, което нарушение може да бъде отстранено от въззивната инстанция при ново разглеждане на делото, стига анализът на доказателствата да доведе до безспорен и категоричен начин до извода за осъществен в съучастие от подсъдимите от обективна и субективна страна престъпен състав на деянието предмет на обвинението.
Допуснатите съществени процесуални нарушения по чл. 13, чл. 14, чл. 339, ал. 2 от НПК, свързани с конкретните задължения на съда, насочени към разкриване на обективната истина по делото и с неизпълнено задължение да отговори на всички наведени доводи срещу неправилността на присъдата, е довело до фактическата липса на мотиви, което е ограничило подсъдимите да разберат съображенията на съда при потвърждаване на първоинстанционната присъда и да развият оплакванията си пред следващата последна съдебна инстанция, а тя от своя страна, да се произнесе по направените оплаквания за незаконосъобразност по същество.
С оглед характера на допуснатите съществени процесуални нарушения, представляващи касационно основание за отмяна на обжалвания съдебен акт, останалите оплаквания за незаконосъобразност в настоящия стадий на съдебното производство не могат да бъдат предмет на касационна проверка
При горните констатации настоящият касационен състав намира, че въззивното решение, следва да бъде отменено и делото се върне за ново разглеждане от друг въззивен съдебен състав за отстраняване на допуснатите съществени процесуални нарушения и даване отговор на всички изложени от защитата доводи за незаконосъобразност на присъдата. По изложените съображения и на основание чл. 354, ал. 3, т. 2 НПК, Върховният касационен съд на РБ, ІІІ н.о.
Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 22 от 28.06.2016год. по внохд № П-19/2016год. на Софийския апелативен съд и връща делото за ново разглеждане от друг съдебен състав при същия съд за отстраняване на допуснатите съществени нарушения на процесуалните правила.
Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: