ОПРЕДЕЛЕНИЕ  № 152   София, 04. март 2010 г.     Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на четвърти март две хиляди и десета година в състав:                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:       Борислав Белазелков                                                ЧЛЕНОВЕ:     Красимира Харизанова                                                                        Борис Илиев   като разгледа докладваното от съдията Б. Илиев гр.д. № 94 по описа за 2010 година, за да се произнесе, взе пред вид следното: Производство по чл. 288 ГПК. Обжалвано е определението на Варненския апелативен съд № 364 от 28.09.2009 г. по ч.гр.д. № 362/2009, с което е потвърдено определение за връщане на исковата молба в частта по иска за имуществени вреди. Недоволен от определението е жалбоподателят Б. Н. Н., представляван от адв. Б от ШАК, който го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправния въпрос за задължението на ищеца да посочи в исковата молба размера на пропуснатите доходи и на разходваните средства за лечение и възстановяване, както и периода, за който те се претендират, който (въпрос) има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като констатира, че обжалваното определение е прекратително, както и че обжалваемият интерес на делото пред въззивната инстанция не е под 1.000 лева, намира, че частната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна. За да постанови обжалваното определение, съдът е приел, че исковата молба е оставена без движение с указания да изложи обстоятелствата, на които се основава искът за имуществени вреди и да конкретизира искането си относно нанесените му имуществени вреди, като уточни точно в какво се изразяват. В молбата си от 09.06.2009 г. ищецът не е посочил размера на пропуснатите доходи и на разходваните средства за лечение и възстановяване, както и периода, за който те се претендират, поради което тя е останала нередовна и правилно е върната. Касационното обжалване следва да бъде допуснато, тъй като повдигнатият процесуалноправен въпрос обуславя крайното решение на съда и се разрешава противоречиво от съдилищата. По повдигнатия правен въпрос едни съдилища приемат, че ищецът е длъжен да посочи в основанието на исковата молба само увреждащото действие или бездействие и увредения интерес, а в петитума – исканата обща сума като обезщетение, а други съдилища – че освен това в исковата молба трябва да бъдат посочени по пера пропуснатите доходи и извършените разходи, както и периода, за който те се претендират. Правилно е първото разрешение. Ищецът може, в рамките на претендираното обезщетение за имуществени вреди, да посочи отделни извършени разходи и отделни доходи, които е пропуснал да реализира, както и времето, през което разходите са извършени или доходите не са получени, но в общия исков процес за него не съществува задължението по чл. 366 ГПК да представи справка с посочване на отделни пера и необходимите изчисления за определеяне на общия размер на вземането. Когато предявеният иск за обезщетение не е частичен, дължи се пълно обезщетение за всички вреди (в т.ч. бъдещите), които произтичат от увреждащото действие или бездействие. Как точно, в каква степен и кога е засегнат увреденият интерес са обстоятелства, които имат значение за определянето на размера на предявения иск (в случая – обезщетението), като съдът може да го определи и при условията на чл. 162 ГПК (чл. 130 ГПК отм.). Само когато предявеният иск е частичен, т.е. е запазена възможността да се претендира с отделен иск обезщетение за различни вреди от същия увреждащ фактор или за същите вреди, които са настъпили по друго време, ищецът е длъжен да посочи конкретните вреди, за които претендира обезщетение и времето на настъпването им. Разгледана по същество частната касационна жалба е основателна. В изпълнение на указанията ищецът е посочил, че за периода от месец февруари до злополуката през месец март 2002 г. е получил възнаграждение в размер на 3.200 лева, бил е приет за работа в Х. с месечно възнаграждение 1.240 евро и вместо да реализира месечен доход между 750 лева и 1.000 евро е получавал пенсия в размер на 11,40 лева. Той е посочил също, че за лечението и възстановяването си е разходвал различни суми до предявяването на иска. Видно от изложеното ищецът е посочил в основанието на исковата молба увреждащото действие и увредения интерес, а в петитума – исканата обща сума като обезщетение за имуществените вреди. Исковата молба е допълвана по указания на съда с данни за това как точно, в каква степен и кога е засегнат увреденият интерес, но тези допълвания не могат да направят исковата молба нередовна. Като не е съобразил изложеното въззивният съд е постановил незаконосъобразно определение, което следва да бъде отметено, а делото – върнато на първоинстанционния съд за разглеждане на предявения иск за имуществени вреди и постановяване на решение по съществото на делото. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение   ОПРЕДЕЛИ:   ДОПУСКА касационното обжалване на определението на Варненския апелативен съд № 364 от 28.09.2009 г. по ч.гр.д. № 362/2009. ОТМЕНЯ определението на Варненския апелативен съд № 364 от 28.09.2009 г. по ч.гр.д. № 362/2009. ВРЪЩА делото на Шуменския окръжен съд за разглеждане на предявения иск за имуществени вреди и постановяване на решение по съществото на делото.     ПРЕДСЕДАТЕЛ:       ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.