Р Е Ш Е Н И Е
№113
гр.София, 28.07.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България,
Търговска колегия, ІІ отделение в съдебно заседание на девети юни две
хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
със секретар Ирена
Велчева
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЛИДИЯ
ИВАНОВА
търговско дело под № 753/2008 година
Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „В”ЕООД/в ликвидация/, гр. С. срещу въззивното решение на Видинския окръжен съд № 92/07.05.2008 год., постановено по гр.дело № 113/2008 год. С това решение след отмяна на първоинстанционното осъдително решение на Видинския районен съд № 27/17.01.2008 год. по гр.дело № 2081/2007 год., въззивният съд е решил спора по същество, като е отхвърлил предявеният от ищеца-касатор срещу „Щит”Е. гр. В. иск по чл.233, ал.1 ЗЗД за връщане на отдадено под наем помещение, намиращо се в гр. В., ул.”Р” № 7А поради прекратяване на наемния договор № 473/21.07.2006 год.
Жалбоподателят излага съображения за неправилност на въззивното решение поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон. Обосновал е приложното поле на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, като поддържа, че в противоречие с постоянната съдебна практика на ВКС въззивният съд е приел, че липсват доказателства за прекратяване на сключения наемен договор, въпреки че независимо от отправената до наемателя нотариална покана да освободи наетия имот, подадената искова молба също има силата на дадено предизвестие за прекратяване на наемните правоотношения, в който смисъл са и приложените към касационната жалба три броя решения на различни състави на ВКС. Излага съображения, че при прекратен наемен договор наемателят е длъжен да върне наетата вещ и не може да противопостави на наемодателя възражения за собственост върху наетия имот предвид облигационния характер на създадените правоотношения. В хода на процеса пред настоящата инстанция на мястото на прекратеното и заличено „В”Е. е конституирано М. на о. , което се явява негов правоприемник.
Ответникът по касационната жалба „Щит”Е. , гр. С. поддържа становище, че постановеното въззивно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Оспорва активната материалноправна легитимация на М. на о. , като твърди, че след ликвидацията на „В”Е. министерството не е встъпило в облигационните права на дружеството да претендира връщането на наетия имот, а замества заличеното дружество във висящите производства само относно процесуалните му права и задължения.
С определение № 172/27.03.2009 год. на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на Видинския окръжен съд. Прието е, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправен въпрос от съществено значение за изхода на спора, свързан с приложението на чл.238 ЗЗД, а именно: представлява ли подадената от наемодателя искова молба по чл.233, ал.1, изречение първо ЗЗД предизвестие за прекратяване на сключения безсрочен наемен договор, който въпрос е решен в противоречие с постоянната практика на ВКС.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид данните по делото, доводите на страните и правилността на въззивното решение, на основание чл.290, ал.2 ГПК приема следното:
С обжалваното решение след отмяна на първоинстанционното осъдително решение Видинският окръжен съд е отхвърлил предявеният иск по чл.233, ал.1 ЗЗД. Прието е, че по делото липсват доказателства за прекратяване на сключения между страните на 21.07.2006 год. безсрочен наемен договор за процесния недвижим имот, тъй като представената по делото нотариална покана от 14.09.2007 год., която ответникът-наемател е отказал да получи, служи само като предизвестие, но не удостоверява прекратяването на наемните правоотношения. Изложени са съображения, че твърдението за прекратяване на наемния договор поради продажба на наетия обект описано в нотариалната покана следва да бъде доказано, за да е налице основание за връщане на имота.
Така постановеното въззивно решение е неправилно, тъй като е решено в противоречие с практиката на ВКС по поставения материалноправен въпрос, изразена в приложеното към касационната жалба р. № 1283/05.07.2002 год. по гр.дело № 35/2002 год. на ВКС, V г.о., както и много други решения на различни състави на ВКС – напр. р. № 711/13.05.2003 год. по т.дело № 37/2003 год. на ВКС, V г.о., р. № 584/27.05.2005 год. по т.дело № 849/2004 год. на ВКС-ТК и др., в които е прието, че подадената искова молба също има характер на предизвестие по смисъла на чл.238, ал.1 ЗЗД.
Последователна и непротиворечива е и съдебната практика по приложението на чл.233, ал.1 ЗЗД, че при прекратен договор за наем наемателят е длъжен да върне наетата вещ. Той не може да противопостави на наемодателя възражение за собственост върху наетия недвижим имот, тъй като отношенията между тях са облигационни и въпросът за собствеността е ирелевантен и не подлежи на изследване, тъй като не е условие за основателност на иска по чл.233, ал.1 ЗЗД. В тази връзка при прекратен на основание чл.238 ЗЗД наемен договор, активно легитимиран да води иска за опразване и предаване на наетия имот е наемодателят-страна по наемния договор, който не е длъжен да доказва качеството си на собственик в това производство. В този смисъл са р. № 1247/16.07.2002 год. по гр.дело № 1358/2001 год. на ВКС-ІV г.о., р. № 164/13.04.1976 год. по гр.дело № 29/1976 год. на ВКС-ІІІ г.о., р. № 2003/10.01.2004 год. по гр.дело № 2014/2002 год. на ВКС-ІV г.о., р. № 234/23.02.2001 год. по гр.дело № 1225/2000 год. на ВКС-V г.о. и др. С оглед на изложеното, неправилно, в противоречие с цитираната съдебна практика в обжалваното решение е прието, че следва да бъде доказана посочената в нотариалната покана продажба на наетия обект, за да е налице действително прекратяване на наемните правоотношения и основание за връщане на имота.
По изложените съображения обжалваното решение следва да бъде отменено и тъй като не е налице хипотезата на чл.293, ал.3 ГПК, предвиждаща необходимост от повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия, спорът следва да бъде решен по същество от настоящата инстанция.
По делото е безспорно установено, че на 21.07.2006 год. между „В”ЕООД/в ликвидация/, гр. С. в качеството му на наемодател и „Щит”Е. , гр. В. е сключен безсрочен договор за наем на недвижим имот, намиращ се в гр. В., ул.”Р” № 7А, представляващ помещение с площ 17 кв.м. Съгласно разпоредбата на чл.238 ЗЗД, ако договорът за наем е без определен срок, всяка от страните може да се откаже от него, като предизвести другата един месец по-рано. В случая данни за отправено писмено предизвестие от ищеца до ответника са налице видно от представената по делото нотариална покана от 14.09.2007 год., в която наемодателят недвусмислено е заявил на наемателя да освободи и предаде заеманото помещение, за което ще бъде изготвен приемно-предавателен протокол. С нотариалната покана ответникът е бил уведомен за прекратяване действието на наемния договор, въпреки че неговият представител Емил М. К. е отказал да му бъде връчена на 19.09.2007 год., който отказ е удостоверен от нотариус в присъствието на двама свидетели. Независимо от това, дори условно да се приеме, че не е настъпило прекратяване на наемния договор с отправената нотариална покана, наемните отношения между страните са били прекратени с факта на подаването на исковата молба по чл.233, ал.1 ЗЗД, която също има характер на предизвестие по смисъла на чл.238, ал.1 ЗЗД съгласно цитираната по-горе постоянна практика на ВКС. След прекратяване на наемните правоотношения, същите не могат да бъдат продължени или подновени едностранно от бившия наемател, при което положение съгласно разпоредбата на чл.233, ал.1 ЗЗД той е длъжен да върне наетата вещ, която задържа без правно основание. Тъй като в хода на процеса обявеното в ликвидация търговско дружество-наемодател е било заличено от търговския регистър /видно от представеното по делото удостоверение изх. № 20090514142145/14.05.2009 год. на Агенция по вписванията/ процесният имот следва да бъде предаден на конституирания на негово място като ищец М. на о. , което се явява негов правоприемник съгласно решение от 17.03.2009 год. на министъра на о. в качеството му на упражняващ правата на държавата като едноличен собственик на капитала на „В”ЕООД/в ликвидация/, отразено в представения пред настоящата инстанция Протокол № РД-36-29/17.03.2009 год.
С оглед на всичко изложено дотук предявеният иск по чл.233 ЗЗД се явява основателен и следва да бъде уважен, като с оглед изхода на спора ответникът следва да бъде осъден да заплати на основание чл.78 ГПК сумата 164,20 лева съдебни разноски за всички инстанции, както и 200 лева юрисконсултско възнаграждение в полза на М. на о. за настоящото производство.
Водим от горното и на основание чл.293 ГПК състав на второ отделение на Търговска колегия на Върховния касационен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ въззивното решение на Видинския окръжен съд № 92/07.05.2008 год., постановено по гр.дело № 113/2008 год. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „Щит”Е. със седалище и адрес на управление гр. В. да освободи и предаде на М. на о. гр. С. заеманото помещение от 17 кв.м., намиращо се в гр. В., ул.”Р” № 7А.
ОСЪЖДА „Щит”Е. , гр. В. да заплати на М. на о. сумата 364,20/триста шестдесет и четири лева и 0,20 ст./лева съдебни разноски за всички инстанции.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: