Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   №948   гр. София, 18.12.2009 г.   В ИМЕТО НА НАРОДА               Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание проведено на двадесет и пети ноември през две хиляди и девета година в състав:          ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА при секретаря А. Иванова след като разгледа докладваното от съдия Л. РИКЕВСКА гр. д. № 3097 по описа на четвърто гражданско отделение за 2008 г., за да се произнесе, взема предвид следното:   Производство по чл. 290 и сл. ГПК. С решение № 120 от 19.12.2007 г. по гр. д. № 491/07 г. Районен съд гр. П., е отхвърлил исковете на И. Р. Ю., Р. И. Ю., Г. И. Ю. и В. Г. Ю., срещу “Е” А. гр. П. и “Е” А. гр. П. по чл. 71 ал. 1 т. 1, т. 2 и т. 3 от Закон за защита от дискриминация /ЗЗДискр./. С решение № 839 от 28.05.2008 г. по гр. д. № 579/08 г. Окръжен съд гр. П. е оставил в сила първоинстанционното решение. Срещу решението на въззивния съд е подадена жалба от И. Ю. , Р. Ю. , Г. Ю. и В. Ю. Оплакванията развити в касационната жалба са, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, на съществени процесуални правила и е необосновано. О. по касация “Е” А. гр. П. и “Е” А. гр. П. оспорват жалбата. ВКС, след като взема предвид доводите в жалбата и отговора и извърши проверка на данните по делото, прие за установено следното: За да остави в сила първоинстанционното решение въззивният съд е приел че твърденията за дискриминация са необосновани. В района по местоживеене на ищците действително бил въведен режим на електроподаване, но режимът не бил поради „лично положение” по смисъла на чл. 4 ЗЗДискр., а по обективни причини. Поради лоша инфраструктура на квартала нямало техническа възможност за индивидуално прекъсване на подаваната електроенергия по отношение на неплатилите абонати, затова и преценката не била субективна. Освен кв. Столипиново, в гр. П. нямало друг квартал в който потребителите на електроенергия да са нередовни платци, за да може да се извърши сравнение за различно третиране при равни условия. В касационната жалба се твърди, че съдът не е извършил преценка на всички доказателства по делото. Твърденията за дискриминация по чл. 4 вр. с чл. 37 ЗЗДискр. били доказани, затова исковете били основателни. С определение № 35 от 20.10.2008 г., постановено по делото, ВКС е допуснал касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК. Приел е, че специфичният материалноправен въпрос, кои потребители са в сходно фактическо положение за да бъдат третирани неравно и са дискриминирани по смисъла на чл. 4 ал. 1 ЗЗДискр. чрез предоставянето услуги от по-ниско качество, или при по-неблагоприятни условия, е разрешаван противоречиво от съдилищата. Настоящият състав счита че практиката на ВКС, изразена в решения № 1* от 28.11.2007 г. по гр. д. № 1602/06 г. на ІV ГО и № 274 от 14.05.2008 г. по гр. д. № 1939/07 г. по гр. д. № 1939/07 г. на ІІ ГО е правилна, а въззивното решение противоречи на материалния закон. Чл. 4 ал. 1 ЗЗДискр. забранява всяка пряка или непряка дискриминация, включително основана и на лично положение. Непряка дискриминация по смисъла на ал. 3 от текста е поставяне на лице на основата на признаците по ал. 1 в по-неблагоприятно положение в сравнение с други лица. В случая се твърди неравно третиране по лично положение, тъй като в квартала, в който живеели ищците бил въведен режим на електроподаване различен от режима в други квартали на гр. П., въпреки, че чл. 37 ЗЗДискр. не допуска предоставянето на стоки или услуги от по-ниско качество на основата на признаците по чл. 4 ал. 1. След частично оттегляне на иска, съдът е сезиран със субективно и обективно съединени искове за установяване на дискриминация по чл. 71 ал. 1 т. 1 вр. с чл. 37 ал. 1 и с чл. 4 ал. 1 ЗЗДискр. за периода от 01.01.2001 г. до 16.02.2007 г. и за заплащане на обезщетение по чл. 71 ал. 1 т. 3 ЗЗДискр. в размер на по 8 000 лв. за всеки ищец, заедно със законната лихва считано от 16.02.2007 г. и по 6 410 лв. мораторна лихва за периода 01.01.2001 г. до 16.02.2007 г. Съгласно чл. 9 от ЗЗДискр., страната която твърди че е била жертва на дискриминация следва да докаже само фактите от които може да се направи извод че е налице дискриминация, а ответникът следва да докаже че правото на равно третиране не е нарушено. Настоящият състав счита, че фактите, от които може да се направи извод че е налице дискриминация, са доказани от ищците. Не се спори че те живеят в кв. Столипиново на гр. П.. С техническа експертиза е установено че жилището им попада в тази част на квартала, за който от 1999 г. бил въведен ограничителен режим на електроснабдяване, чрез спиране на тока в светлата част на деня. Причина за въвеждане на режима било масовото незаплащане на подадената ел. енергия от жителите на квартала, а изградената инфраструктура не давала възможност за индивидуално спиране на тока. Видно е от справка-извлечение от 29.11.2006 г., че абонатът И. Ю. имал начислена и съответно заплатена ел. енергия за периода от м. 09.2002 г. до м. 06.2006 г., затова ответникът не е имал основание да го санкционира чрез спиране подаването на електроенергия. С оглед на изложеното, ищците са доказали, че са били третирани неравностойно, тъй като извършваната от ответника услуга е била при по-неблагоприятни условия в сравнение с услугата извършвана по отношение на абонатите в другите квартали. От друга страна, с оглед нормата на чл. 9 ЗЗДискр., ответникът не е доказал че правото на равно третиране не е нарушено. Едва през 2007 г. било извършено техническо преустройство на мрежата в квартала което позволило индивидуално спиране на тока за неплатилите абонати. Затова, като е приел, че исковете са неоснователни, въззивният съд е приложил неправилно материалния закон, което е основание за касиране на решението. Тъй като е допуснато само неправилно прилагане на материалния закон, спорът следва да се реши по същество от ВКС. По изложените съображения ВКС счита, че искът за установяване на дискриминация по чл. 71 ал. 1 т. 1 вр. с чл. 37 ал. 1 и с чл. 4 ал. 1 ЗЗДискр. е доказан тъй като нарушението е установено, но за начало на дискриминацията следва да се приеме датата 01.01.2004 г. ЗЗДискр. е обнародван в ДВ бр. 86 от 30.09.2003 г. Той няма обратна сила, а съгласно § 8 влиза в сила от 01.01.2004 г., за това претенцията за периода до влизане на закона в сила е неоснователна. Ищците претендират за заплащане на неимуществени вреди по чл. 71 ал. 1 т. 3 ЗЗДискр. С гласни доказателства е установено, че те са претърпели неимуществени вреди изразяващи се в обида от нееднаквото третиране в сравнение с другите жители на града въпреки, че заплащали консумираната електроенергия, както и че са търпели неудобства в бита. С оглед доказаните вреди ВКС счита, че на ищците следва да бъде присъдено обезщетение в размер на по 1 000 лв., заедно със законната лихва считано от 01.04.2004 г. до окончателното заплащане на сумата. Искът в останалата му част е недоказан и не следва да бъде уважен. Страните претендират за присъждане на разноски, като не са представили списък на разноските по чл. 80 ГПК. С оглед уважената и отхвърлена част на иска, по компенсация страните не си дължат заплащане на разноски.   Водим от горното и на основание чл. 293 ал. 2 ГПК, ВКС   Р Е Ш И :   ОТМЕНЯ решение № 839 от 28.05.2008 г. по гр. д. № 579/08 г. на Окръжен съд гр. П. в частта, в която е оставено в сила решение № 120 от 19.12.2007 г. по гр. д. № 491/07 г. на Районен съд гр. П., с което исковете на И. Ю. , Р. Ю. , Г. Ю. и В. Ю. срещу “Е” А. гр. П. и “Е” А. гр. П. по чл. 71 ал. 1 т. 1 ЗЗДискр. и по чл. 71 ал. 1 т. 3 ЗЗДискр. за 1 000 лв. обезщетение за всеки един от тях, са отхвърлени, както и в частта за присъдените разноски и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ПРИЗНАВА на основание чл. 71 ал. 1 т. 1 ЗЗДискр. за установено по отношение на И. Р. Ю., Р. И. Ю., Г. И. Ю. и В. Г. Ю., че в периода от 01.01.2004 г. до 16.02.2007 г. “Е” А. гр. П. и “Е” А. гр. П. са извършили нарушение на чл. 4 ал. 3 вр. чл. 37 ЗЗДискр. изразяващо се в непряка дискриминация чрез неравно третиране по лично положение. ОСЪЖДА на основание чл. 71 ал. 1 т. 3 ЗЗДискр. “Е” А. гр. П. и “Е” А. гр. П. да заплатят на И. Р. Ю., Р. И. Ю., Г. И. Ю. и В. Г. Ю. по 1 000 лева неимуществени вреди за всеки един от тях за периода от 01.01.2004 г. до 16.02.2007 г, поради дискриминационно третиране по смисъла на чл. 4 вр. с чл. 37 ЗЗДискр., заедно със законната лихва върху сумите, считано от 01.01.2004 г. до изплащането им. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му обжалвана част. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: