Р Е Ш Е Н И Е   №  137   София,  25 май  2009 година     В ИМЕТО НА НАРОДА     Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на 20 март две хиляди и девета  година, в състав:    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГРОЗДАН ИЛИЕВ            ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕНА АВДЕВА                                                              ТАТЯНА КЪНЧЕВА       при участието на секретаря КРИСТИНА ПАВЛОВА  и в присъствието на прокурора  АНТОНИ ЛАКОВ     изслуша докладваното от председателя (съдията) Г. ИЛИЕВ дело  №91/2009 година.     Производството е по глава ХХХІІІ НПК. Образувано е по искане на осъдената Н. И. Ц. за отмяна, по реда на възобновяване наказателното производството, на Решение №315/24.07.2008г, постановено по в.н.о.х.д. №727/2008г. на Пловдивски окръжен съд с което е потвърдена присъда №34/26.02.2008г. по н.о.х.д. №1854/2007г. на Пловдивски районен съд. Искането е направено в срока по чл.421, ал.3 НПК. Поддържа се доводи за отменителните основания по чл.422, ал.1, т.5 вр. чл.348, ал.1, т.т.1-2 НПК. Основанието по чл.348, ал.1, т.2 НПК е немотивирано. Поддържа се, че съдът не е установил обективната истина по делото поради неизпълнение на задължението си да изследва обективно, всестранно и пълно доказателствения материал. С това си бездействие извършил нарушение на чл.чл.13, 14 ,107, ал.5 ,303, ал.5 НПК. Неправилното приложение на закона-348, ал.1, т.1 вр. ал.2 НПК се извежда, като резултат на предходното процесуално нарушение, свързано с оценката на доказателствения материал. Осъдената счита, че инкриминираното деяние по начало е несъставомерно, поради което с възприетата квалификацията по чл. 209 НК съдът е нарушил закона. По същество се прави искане след възобновяване на производството да се постанови оправдателен диспозитив или се върне делото за ново разглеждане, за отстраняване на нарушенията. Частната обвинителка М. Ш. изразява становище за неоснователност на искането. Счита, че след като осъдената не е възстановила паричните суми, получени от пострадалите, не следва да бъде оправдана. Прокурорът даде заключение, че искането е неоснователно. Мотивира становище, че претендираните нарушения не са допуснати, поради което предлага да се остави без уважение. Върховният касационен съд, като съобрази доводите на страните и провери решението, за да се произнесе в пределите на правомощията по чл.426 вр. чл. 347 вр. чл.348 НПК, взе предвид следното: С потвърдената присъда подс. Н. Ц. е призната за виновна в това, че : - за периода 11.01.2002г. до 07.03.2002г. в гр. С., Пловдивска област, при условията на продължавано престъпление, с цел да набави за себе си имотна облага възбудила и поддържал заблуждение у А. С. С. , М. Ж. Ш. и К. Г. Ч. , и трите от същия град, като им причинила имотна вреда в размер на – 6 550.00 лева, поради което и на основание чл.209, ал.1 вр. чл.26 и чл. 54 НК е осъдена на две години лишаване от свобода, което е отложено с изпитателен срок от пет години Основният довод за допуснати нарушения на правилата, регулиращи доказателствената дейност на съдилищата по установяване на фактите е неоснователен. Вътрешното убеждение на контролираните инстанции по обстоятелствата, включени в предмета на доказване, е формирано след задълбочена проверката на наличната доказателствена съвкупност, извършена в пълно съответствие с изискванията на чл.чл. 13, 14, 107, ал.5 НПК. Не е допуснато нарушение и на чл.305, ал.3 НПК, защото съдът е имал на разположение еднозначен по съдържание доказателствен материал на който са били противопоставени обясненията на осъдената в смисъл, че не е извършвала измамливи действия, за да получи от пострадалите паричните суми. При отсъствие на доказателствени източници в подкрепа на обясненията първоинстанционният съд не е извършил процесуално нарушение с отказът да ги приеме за достоверни. В тази част и въззивната инстанция е изпълнила основното си задължение по чл. 339, ал.2 НПК, обсъждайки наведените доводи за допуснати от решаващия съд нарушения по фактите и закона, като е обосновала подробно и убедително отказите да ги приеме за основателни. Тук следва да се отбележи, че във въззивното производство защитата на осъдената по начало не е оспорвала приетите за установени фактически положения, относно пострадалите и сумите, които осъдена е получила от всяка от трите, за да се облагодетелствала. Следователно, за допуснати нарушения на процесуалните правила, регулиращи оценъчната дейност на съда не може да става въпрос. Такова е положението и по следващото отменително основание, свързано с претендирано нарушение на закона по смисъла на чл.348, ал.2 НПК. Въззивната инстанция, като е съобразила установените по делото фактически положения, относно съдържанието на изпълнителното деяние е направила обоснован и убедителен отказ да възприеме и поддържаната тезата за несъставомерност на деянието и отсъствие на авторство по отношение на осъдената. Споделяйки изтъкнатите с решението съображения, настоящият състав счита, че при установените по делото обстоятелства, относно съдържанието на инкриминираните действия, съдилищата правилно са приложили закона. Това е така, защото в случая инкриминираното деяние, като фактически състав разкрива признаците на типични случай на измама, при които осъдената след добре обмислена предварителна подготовка е формирала у пострадалите неверни представи, по отношение на намерението и възможности си, да им възстанови получените парични суми. Възражението, че ако е преследвала набавяне на лични облаги, чрез въвеждане на пострадалите в заблуждение не би подписала заверен договор за заем със св. С, правилно не възприето от съдът, като оневиняващо фактическо основание по отношение на приетата от субективна страна съставомерност. Това е така, защото, към момента на сключване на договорът с пострадалата, осъдената не само не е имала намерение изобщо да изпълни задълженията си, но и обективно не е разполагала с материали възможности да стори това. В случая осъдената е поставила в действие един добре познат и отработен от лицата, извършващи измами, похват-писмената форма за сключване на договор да се използва, като инструмент за въвеждане в заблуждение насрещната страна, относно действителните намерения, които е имала към момента на сключване на отразената в него сделка. Действията на осъдената в тази последователност са продължили до момента в които е получила инкриминираните суми от всяка от пострадалите, като след получаване на сумите се укрила. Едва след намесата на органите на МВР била издирена и задържана. При така установените фактически положения, съдът не е допуснал нарушения на закона, като е квалифицирал извършеното по чл.209, ал.1 вр. чл.26, ал.1 НК. С оглед установените обстоятелства по чл.102 НПК, относно авторството на осъдената и възприетата съставомерност на извършеното деяние, искането за постановяване на оправдателна присъда от касационния състав е лишено от фактическо основание. Това искане не държи сметка и за правомощията на касационния състав, който не може да установява други факти, различни от приетите от предходните инстанции. По настоящето дело, както се отбеляза по-горе, нарушения в доказателствената дейност на съдилищата, така както се поддържат с искането за възобновяване на наказателното производство, не се установиха. Затова и основанието по чл.354, ал.1, т.2 НПК, за постановяване на оправдателен диспозитив не е налице. Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.424, ал.1 НПК Върховният касационен съд , второ наказателно отделение Р Е Ш И:   Оставя без уважение искането на осъдената Н. Ц. за отмяна, по реда на възобновяване наказателното производството, на Решение № 315/24 юли 2008г, постановено по в.н.о.х.д. №727/2008г. на Пловдивски окръжен съд с което е потвърдена присъда №34/26.02.2008г. по н.о.х.д. №1854/2007г. на Пловдивски районен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:   1. 2.