4 1 Р Е Ш Е Н И Е № 44 София, 20 март 2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на двадесет и пети януари две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН НЕДЕВ ЧЛЕНОВЕ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ДАНИЕЛА АТАНАСОВА при участието на секретаря Румяна Виденова и в присъствието на прокурора Атанас Гебрев изслуша докладваното от съдия Евелина Стоянова дело № 2312 по описа за 2011 година. С присъда по нохд № 36/11 г. Окръжният съд-гр.Търговище осъдил подсъдимите Й. С. К., Н. Б. И. и М. К. А., както следва: 1) на основание чл.142, ал.2, т.т.2 и 3, във връзка с ал.1 НК за тримата и само за подс.К. и И. – и по т.6 на чл.142, ал.2 НК, във връзка с чл.20, ал.2 и чл.54 НК на наказания: подс.К. – на пет години и шест месеца лишаване от свобода; подс.И. – на пет години лишаване от свобода и подс.А. – на четири години и осем месеца лишаване от свобода; 2) на основание чл.198, ал.1, във връзка с чл.20, ал.2 НК за подсъдимите К. и И. и по чл.20, ал.4 НК за подс.А. и чл.54 НК на наказания: подс.К. – на пет години лишаване от свобода; подс.И. – на пет години и четири месеца лишаване от свобода и подс.А. – на четири години и шест месеца лишаване от свобода; 3) на основание чл.195, ал.1, т.т.3, 4 и 5, във връзка с чл.26, ал.1 и чл.54 НК на наказания: подс.К. – на три години и пет месеца лишаване от свобода, а подс.И. – на три години лишаване от свобода. На основание чл.23, ал.1 НК ТОС определил общи наказания между така наложените, а именно – най-тежкото от тях, в размер както следва: на подс.К. – пет години и шест месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване в затвор; на подс.И. – пет години и четири месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване в затвор и на А. – четири години и осем месеца при първоначален строг режим на изтърпяване в затвор. ТОС зачел предварителното задържане на подсъдимите К. и И., считано от 20.08.2010 г. до влизане на присъдата в сила. Със същата присъда тримата подсъдими са осъдени солидарно да заплатят на пострадалия З. А. З., действащ лично и със съгласието на баща си А. З. Х., обезщетение за причинените му от престъпленията по чл.142, ал.2 НК и по чл.198 НК имуществени вреди в размер на 3366 лева и сумата от 10 000 лева, представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди от престъпленията. ТОС се произнесъл по разноските по делото, дължимата държавна такса и веществените доказателства. С решение № 112 от 12.07.2011 г., постановено по внохд № 209/11 г., образувано по протест на прокурора и жалби на тримата подсъдими, Апелативният съд-гр.Варна потвърдил посочената присъда. Срещу въззивното решение са постъпили жалби от всички подсъдими. Подсъдимият К., чрез адвокат К. Ц., възразява наличието на основанието по чл.348, ал.1, т.3 НПК и иска намаляване на наложените наказания и това по реда на чл.23 НК, както и намаляване размера на обезщетението за неимуществени вреди. Пред ВКС, подсъдимият и защитата му, редовно призовани, не се явяват. С молба Вх.№ 100 от 13.01.2012 г. адв. Ц. писмено изразява становище, че поддържа подадената от подсъдимия жалба и направените с нея оплаквания и искания. Подсъдимият И., чрез адвокат Г. К., възразява наличието на основанията по чл.348, ал.1, т.т.2 и 3 НПК и иска намаляване на наложените наказания и това по реда на чл.23, ал.1 НК, както и намаляване размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди. Пред ВКС подсъдимият редовно призован не се явява. Назначения по негово искане служебен защитник – адв.В. Стоянова, поддържа подадената жалба и направените с нея оплаквания и искания. Подсъдимият А., чрез адвокат С. Д., претендира наличието на всички основания по чл.348, ал.1 НПК с алтернативни искания – за оправдаване, връщане на делото за ново разглеждане, намаляване на наказанията, приложението на чл.66 НК. Пред ВКС подс.А. лично и защитата му поддържат подадената жалба и направените с нея оплаквания и искания. Частният обвинител и граждански ищец, редовно призован, не се явява. Повереникът на последния – адвокат Й. К. изразява становище за неоснователност на жалбите на тримата подсъдими. Прокурорът при Върховната касационна прокуратура не намира основания за изменение или отмяна на атакуваното въззивно решение. Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка в пределите по чл.347, ал.1 НПК, ВКС, първо наказателно отделение установи: Налице е касационното основание по чл.348, ал.1, т.2, във връзка с ал.3, т.т.1 и 3 НПК предопределящо връщане на делото за ново разглеждане за отстраняване на допуснатите от въззивния съд съществени нарушения на процесуалните правила - по чл.313, във връзка с чл.314, ал.1 НПК и по чл.339, ал.2 НПК. Известно е, че въззивният съд, като втори поред съд по фактите и правото, може да отстрани голяма част от нарушенията, направени в хода на първостепенното разглеждане на делото. ВАС е приел, че оспорения пред него съдебен акт е съответен на изискванията на чл.305 НПК, респ., че липсват предпоставките на чл.335, ал.2, във връзка с чл.348, ал.3 НПК. Мотивите на ТОС обаче, дават основание за критично отношение. На същото място добре е видно, че по признаците от обективна и субективна страна на инкриминираните престъпни състави, най-вече този по чл.198 НК, е налице формално присъствие на мотивировка, което е равносилно на липсата на такава. Достатъчно е само да се посочи, че изводът за наличието на условията на чл.20, ал.4 НК спрямо подс.А. се основава на буквален препис на посочената току що разпоредба на НК (виж л.13 от мотивите), частичен, тъй като от възможните хипотези на „улесняването” ТОС не е приел наличието само на една от тях, а именно – даването на обещание за помощ след деянието. Приложимият материален закон е в пряка зависимост от фактическите положения, приети за установени от съда по същество, поради което последните няма как да се игнорират. От мотивите на ТОС не става ясно, кои фактически положения, от приетите за установени от него, указват на това, че подс.А. умишлено е улеснил извършването на престъплението по чл.198 НК спрямо пострадалия З., в детайли – кога и в какво са се изразили дадените от него съвети, разяснения, както и отстраняването на спънки. На основата на казаното по-горе, ВАС е бил длъжен да отстрани допуснатото от първостепенния съд нарушение на процесуалните правила относно съдържанието на мотивите. Нещо повече, подс.А. и защитата му са направили възражение за наличието на „ексцес” у подсъдимите К. и И.. Мотивите на въззивното решение сочат, че допуснатото от ТОС нарушение не е отстранено, а възражението на подс.А. и защитата му не е получило въобще отговор и поради това последното за пореден път е направено и пред третата инстанция. Наличието на основанието по чл.348, ал.1, т.2 НПК е пречка за настоящата инстанция да вземе отношение по възраженията за правилното приложение на закона и справедливостта на наказанията, направени от жалбоподателите. Същите възражения следва да получат убедителен отговор при новото разглеждане на делото. Водим от горното на основание чл.354, ал.3, т.2, във връзка с чл.355, ал.1, т.т.1 и 3 НПК, ВКС, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ ИЗЦЯЛО решение № 112 от 12.07.2011 г., постановено по внохд № 209/11 г. на Апелативния съд – гр.Варна и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд от стадия на съдебното заседание. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: