О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 386 София 10.05.2022г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение закрито заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА като изслуша докладваното от съдия Папазова гр.д.№ 207 по описа за 2022г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното : Производството е с правно основание чл.288 от ГПК. Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от П. В. П., чрез процесуалния представител адвокат Н. против въззивно решение № 56 от 26.10.2021г. по в.гр.д. № 434/2021г. на Пловдивски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 260862 от 1.07.2021г. по гр.д.№ 2926/2020г. на Окръжен съд Пловдив в частта, с която е отхвърлен иска му срещу Прокуратурата на РБ, с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, за сумата над 4 000лв. до 30 000лв., обезщетение за неимуществени вреди от водено срещу него наказателно производство по ДП № 294/2018г. на ГД “БОП“, пр.пр. № 894/2018г.на Специализираната прокуратура за престъпление по чл.321, ал.3, т.2, вр.ал.2 НК, прекратено с влязло в сила на 16.09.2020г. постановление на прокурор при Специализирана прокуратура от 9.07.2020г. В останалата част решението е влязло в сила. В изложението към касационната жалба, като основание за допустимост, касаторът се позовава на нормата на чл.280 ал.1 т.1 по два поставени въпроса. Първият е: кои са обективно съществуващите в казуса на касатора обстоятелства, определящи размера на обезщетението за неимуществени вреди, съгласно правилото на чл.52 ЗЗД и как се отнасят те към намаления размер на обезщетението Вторият поставен въпрос е: общественият критерии за справедливост по чл.52 ЗЗД, налага ли сходно разрешаване на аналогични случаи. Следва ли да е единна съдебната практика в сходни случаи и големите различия между присъдени размери на обезщетения по дела със сходни факти, нарушават ли този критерии? Твърди противоречие на въззивния акт с ППВС № 4/1968, ТР № 3/22.04.2005г. по т.д.№ 3/2004г.на ОСГК на ВКС, решения по гр.д.№ 1367/2018г.на ІV г.о., гр.д.№ 4207/2013г.на ІV г.о., гр.д.№ 3435/2014г.на ІІІ г.о. и гр.д.№ 4209/2017г. на ІІІ г.о. Срещу подадената касационна жалба не е постъпил отговор. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащото на касационно обжалване въззивно решение. При преценката си за допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира следното: Въззивният съд, след подобно обсъждане на всички релевантни обстоятелства по делото, е преценил, че справедливият размер на дължимото обезщетение следва да е 4 000лв. Съобразил е следното: ищецът е бил задържан на 28.07.2019г. за 24 часа по ДП № 294/2018г. на ГД “БОП“, пр.пр. № 894/2018г.на Специализираната прокуратура. Задържан е в дома си, като е извършено и претърсване и изземване. На следващият ден е бил привлечен като обвиняем за извършено деяние по чл.321, ал.3, т.2, вр.ал.2 НК, което е „тежко“, по смисъла на НК – участие в организирана престъпна група с цел съгласувано извършване на деяния по чл.159а и чл.280-281 НК. Бил е задържан за още 72 часа. На 30-31.07.2019г. били проведени съдебни заседания по ч.н.д.№ 2710/2019г. и му е определена мярка „задържане под стража“. След обжалване на определението, на 8.08.2019г. по в.ч.н.д.№ 397/2019г. е освободен, без да му е наложена мярка за неотклонение. Общият срок на задържането му е 11 дни. Повече не е търсен от разследващите органи, а на 9.07.2020г. наказателното производство спрямо него е прекратено поради недоказаност на престъплението. След като е обжалвал мотивите на прекратяването, постановлението е влязло в сила на 16.09.2020г., като приетото основание е чл.243, ал.1, т.1, вр.чл.24, ал., т.1 НПК, липса на извършено престъпление. Общата продължителност на наказателното производство е 1 година, 1 месец и 19 дни. За деянието, за което е бил привлечен като обвиняем, предвиденото наказание е от 3 до 10 години лишаване от свобода. Освен задържанията, обиск и изземване, други действия спрямо пострадалия не са предприемани и производството е прекратено в досъдебна фаза. Преди настоящето обвинение, той бил е осъждан двукратно: по н.о.х.д.№ 55/2004г. на Военен съд Плевен за деяние по чл.195, ал.1, т.2 и т.4, вр.194 НК на „лишаване от свобода“, чието изпълнение е отложено и по н.о.х.д.№ 118/2008г. за деяние по чл.206, ал.6, т.1, вр.ал.1 НК като му е наложено наказание „пробация“. Въз основа на ангажираните гласни доказателства, въззивният съд е приел за установено, че П. П. е бил изненадан и изключително притеснен при задържането му, което му се е отразило негативно. Загубил съня си, не знаел как да обясни на децата и близките си случилото се, бил обезпокоен дали няма да стане причина за оставането му без работа, защото бил международен шофьор. През периода, в който наказателното производство било висящо, той ограничил контактите си, бил подложен на емоционален и психически стрес, страхувал се че хората в малкия град гледат на него като на престъпник, изпитвал несигурност за бъдещето си. Симптомите на тревожност останали и след приключване на производството. Така установените последици, въззивният съд е приел за нормална реакция от случилото се. Като недоказани е преценил възраженията както за на влошаване на здравословното му състояние, включително и психическо, така и за накърняване на доброто му име в обществото и за накърняване на доверието му в правосъдието. При тези мотиви на въззивния съд, настоящият съдебен състав намира, че по поставеният от касатора въпроси във връзка с основанието за допустимост по чл.280 ал.1 т.1 ГПК, касаещи приложението на принципа на справедливост, не следва да се допуска касационно обжалване. Първият поставен въпрос за релевантните за определяне на обезщетението за неимуществени вреди обстоятелства, е решен от въззивния съд съобразено изискванията на ППВС №4/1968г. и установената съдебна практика. При постановяване на акта си /видно от гореописаните мотиви/, съдът подробно е преценил всички групи обстоятелства, от значение за спора и е изследвал конкретното им отражение върху личността на пострадалия. Определил е адекватен размер на обезщетение, съобразно реално причинените неимуществените вреди, след като е преценил установените факти, обсъдил е всички доказателства, както и наведените възражения, произнесъл се е по изложените доводи, преценявайки както обстоятелствата, обуславящи по- висок размер, така и тези, обуславящи по-нисък размер на обезщетение. Противоречие с конкретно цитираната от касатора съдебна практика не е налице, тъй като съгласно указанията, дадени с Постановление №4 от 23.12.1968г., всеки отделен случай е специфичен и дължимата преценка е индивидуална /доколкото за всеки отделен случай обстоятелствата, които се отчитат са различни/. В случая, след като са съобразени характера и степента на причиненото увреждане, начина и обстоятелства, при които е получено, вредоносните последици, продължителността на воденото наказателно производство, степента на интензитет на отражението му върху начина живот, обичайната среда, работа, контакти, здравословно състояние на несправедливо обвиненото лице, тежестта на престъплението, за което е повдигнато обвинението, наложените мерки за процесуална принуда и тяхното въздействие, установените критерии за приложение на принципа за справедливост са спазени. Безспорно е, че общественият критерии за справедливост по чл.52 ЗЗД налага сходно разрешаване на аналогичните случаи. Четирите случая, на които касаторът се позовава в цитираните от него решения не са аналогични на настоящия и съответно дължимото обезщетение не може да бъде сходно. Например по гр.д.№ 1367/2018г.на ІV г.о., където лицето е било с мярка за неотклонение „подписка“, наказателното му производство е с продължителност 13 години и е минало освен през всички възможни фази /досъдебна, съдебна, отмяна на присъда,двукратно връщане на делото за прокуратурата и ново съдебно производство/, за разлика от настоящето което е било само в досъдебна, предприетите действия се изразяват в обиск и изземване и задържане от 11 дни, прекратено е с постановление преди изтичане на една година, като окончателната продължителност е с оглед упражнено право на обжалване. В случаят по гр.д.№ 3435/2014г.на ІІІ г.о., който като продължителност на воденото производство е близък на настоящия, е прието за установено влошено здравословно състояние /причинено състояние на депресивно разстройство/ и че обвинението е комрометирало несправедливо обвинената, която е била ръководител и профсъюзен деятел и в това й качество, се е ползвала с доверие в колектива, каквито обстоятелства в настоящият случая не са били приети за установени. По гр.д.№ 4209/2017г. на ІІІ г.о., обвиненият е работил в системата на МВР /бил е старши полицай/, бил е обвинен за четири деяния, част от които са свързани с професионалната му дейност, делото е било и в съдебна фаза, след което е върнато за доразследване и са внесени нови обвинения, бил е продължително време с мярка „задържане под стража“, установено е влошаване на здравословното му състояние, т.е. случаят е съвсем различен от процесния. Следва да се има пред вид, както беше отбелязано и по-горе, че – при определяне на размерът на дължимото обезщетение за конкретно причинените неимуществени вреди, са от значение – не отделните, а всички релевантни обстоятелства. Затова, преценката дали един случай е аналогичен на друг – може да се направи само след съобразяване на всички относими обстоятелства, включващи както тези, обуславящи по- висок, така и тези, обуславящи по-нисък размер на обезщетение. Мотивиран от изложеното, като счита, че не е налице посоченото от касатора основание за допустимост по чл.280 ГПК, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение О П Р Е Д Е Л И : НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 56 от 26.10.2021г. по в.гр.д. № 434/2021г. на Пловдивски апелативен съд. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :