РЕШЕНИЕ                                                                   N 389   София, 10.05.2010 година   В ИМЕТО НА НАРОДА   Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в съдебно заседание на 27 април две хиляди и десета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА БОНКА ДЕЧЕВА     при секретар Даниела Никова изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева гражданско дело N 364/2009 год. Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Л. Б. К., ищца, срещу решение от 08.07.08 г. по гр. д. 1321/07 г. Благоевградски окръжен съд, с което е оставено в сила решение 05.01.07 г. по гр. д. № 152/2005 г. Петрички районен съд, с което е отхвърлен предявен от касаторката и Я. Г. , Б. Г. , В. Г. , К. А. , М. Р. , Д. Г. , К. Г. , А. Г. М. И. , Г. И. , Б. И. и М. С. срещу В. В. , М. В. , В. З. , Е. З. , Т. Д. и Г. А. ревандикационен иск за ¾ ид. ч. от УПИ * и УПИ ХХХІІІ-3548 в кв. 236 по плана на гр. П.. Инвокирани са доводи за необоснованост на изводите относно установяване факта на принадлежността на правото на собственост на общия на страните наследодател върху имота, предмет на иска и за неправилно прилагане на материалния закон С определение от 23.07.2009 г. тричленен състав на ВКС, І г. о. е допуснал касационна проверка на въззивното решение по разрешения от него материален въпрос от значение за изхода на делото – бил ли е оземлен наследодателят К с имот с площ от 740 кв. м. в м. “Г” в землището на гр. П. по реда на ЗССНБ след като по делото не е представен договор за това и идентичен ли е този имот с имот пл. № 3* за който е бил отреден УПИ І-3547 и за който ответниците са се позовали на давностно владение и снабдили с нот. акт за собственост по реда на обстоятелствената проверка № 1* от 10.07.1995 г., т. І, по н. д. № 441/1995 г. След проверка на решението по въведените касационни основания и въз основа данните по делото настоящият тричленен състав на ВКС, І г. о. прие за установено следното: Касаторите са поддържали, че общият наследодател К, като жител на гр. П., е бил оземлен с нива от един дка в м. “Г”, който имот след смъртта му през 1948 г. е бил внесен в кооперативното стопанство. Заявен е за възстановяване по реда на ЗСПЗЗ от наследника Л. Г. Г. със заявление вх. № 799/16.12.1991 г. С решение от 24.06.1993 г. по същата преписка административният орган е признал право на възстановяване на този имот и го е възстановил в съществуващи граници, като го е индивидуализирал като: “ парцел ****т 1 дка в строителните граници на гр. П., в м. “Г” и заснет с пл. № 6* по кадастралния план на града”. Искане за възстановяване на същия имот е било направено и от Й. Г. Ч. , наследница на Г. К. М. , син на общия наследодател. Заявеният имотът е индивидуализиран с кад. № 1* по плана от 1993 г. По искането за възстановяване е постановено отказ, с мотив че молителката не е доказала наследодателя й Г. К. М. да е бил собственик на имота при кооперирането му. Изводът е основан на установеното пред поземлената комисия, че договорът за доброволна делба от 1950 г., с който този имот е бил поставен в дял на наследодателя, е обявен за нищожен с влязло в сила съдебно решени. На 10.06.1999 г. ответниците, черпейки права от направено позоваване на давностно владение (н. а. № 134 от 1995 г.) са се разпоредили с 27/28 ид. ч. от имота чрез продажба в полза на Н. Г. Г. е придобил и останалата 1/28 ид. ч. от имота на основание договор за покупко-продажба сключен с В. З. . След като е станал собственик на целия имот на 23.12.2001 г. го е продал на М. К. В., Г. А. и Е. З. конституирани като ответници по иска. По делото са представени и приети като доказателства нот. акт за право на собственост на недвижими имоти, издаден въз основа на закона за селско-стопанското настаняване на бежанците № 1* т. І от 1937 г. В този нот. акт не е описана нива в м. “Г” в землището на гр. П.. Във въззивното производство е приета като доказателство представена записка за вписване на законна ипотека върху недвижимите имоти, с които е бил оземлен К. М. , като в п. “а” е описан имот - нива с площ от 740 кв. м. в м. “Г”, в землището на гр. П., който имот е индивидуализиран и със съседи. След анализ на доказателствата съдът е приел, че касаторите не установяват наследодателя К да е бил оземлен с имот в м. “Г”, тъй като не е представен договор за получаването му, а този договор има транслативно действие съгласно чл. 3 ЗССНБ. Изводът за неоснователност на иска е обосновал и с това, че не е установена идентичност между имота, с който е бил оземлен общия наследодател, с признатия за възстановяване имот, тъй като има различие в границите и площта им. Изводите са необосновани и незаконосъобразни. Въпросът за идентичността на имота, описан в записката за вписване на ипотека и признатия за възстановяване, съдът е следвало да установи чрез изслушване на техническа експертиза, която след като обсъди съседите, с които е индивидуализирана нивата в м. “Г” в записката за вписване на ипотека и в решението за възстановяване правото на собственост, както и заснеманията на имота в кадастралните планове, да даде заключение дали е налице идентичност между тях. Площта на имота не е основен индивидуализиращ белег, поради което изводът за идентичност неправилно е основан на него. Площта на имота е второстепенен белег и променлива величина предвид евентуално осъществили се регулационни промени за изтеклия дълъг период от време. Наред с това от свидетелските показания се установява, че част от имота е усвоена за път. Тези промени съдът не е могъл да установи и прецени без по делото да има достатъчно данни за това.становяването на тези факти може да стане с ползването на знанието на компетентни лица. Относно придобиване правото на собственост по реда на ЗССНБ изводът също е незаконосъобразен. Разпоредбата на чл. 3 от ЗССНБ повелява, че “земите и жилищата, дето са настанени бежанците, стават тяхна собственост от момента на настаняването им”. В изречение второ е разпоредено: “ Главна дирекция за настаняване на бежанците да вземе мерки, щото правото на собственост да бъде дадено на бежанците в момента на подписване на договорите за получаване жилищата и земите”. От това не следва нещо различно от приетото в изречение първо. Разпореденото е насочено към организиране на оземляването така, че моментът на настаняването да съвпада с момента на подписването на договор. Нормата следва да се обсъди и при съобразяване изменението на чл. 50 от същия закон направено със ЗИД на ЗССНБ – ДВ бр. 7, от 1932 г., която повелява: “Щом бежанците получат право на собственост върху земите и дворните места, които им са дадени, ще се задължат чрез договор да възвърнат на държавата стойността им, определена съгласно чл. 49 от настоящия закон. Правата на държавата ще бъдат гарантирани чрез ипотека върху тях”. От тълкуването на двете норми следва извода, че правото на собственост се придобива в момента на настаняването, а договорът е средство за създаване на облигационно задължение за оземленото лице да изплати стойността на придобития имот по цена и срок определени в него. Аргументи за това разбиране се извеждат и от нормата на чл. 60 от същия закон, която създава специален режим за разпореждане с придобитите имоти, в случай че то се предприеме преди изплащане стойността им – изисквало се е съгласието на Главна дирекция за настаняване на бежанците. От обсъждането на тези норми следва, че наследодателят е придобил право на собственост върху описания имот, в момента на настаняването му в него. Косвено доказателство за осъществяването на този факт е учредената ипотека върху имота в изпълнение нормата на чл. 50 ЗССНБ. Ипотеката е способ за обезпечаване парично вземане с недвижим имот, при сключване на договор за което ипотекарния длъжник следва да докаже, че е носител на правото на собственост върху ипотекирания имот. След като договорът за ипотека е сключен в предписаната от закона форма и за него е съставена записка за вписване, то към този момент ипотекарния длъжник е доказал легитимацията си на собственик върху имота. Допуснатите нарушения на съдопроизводствените правила при изясняване на делото от фактическа страна и преценката на доказателствата, както и неправилното прилагане на закона са основания за касиране на въззивното решение. По делото следва да се извършат допълнителни процесуални действия, поради което след отмяната на съдебния акт то ще бъде върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав. По изложените съображения Върховният касационен съд, І г. о.   Р Е Ш И :   ОТМЕНЯВА решение от 08.07.08 г. по гр. д. 1321/07 г. Благоевградски окръжен. Връща делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.     ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ЧЛЕНОВЕ: