5 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №507 София.25.09.2017 г. Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесети септември две хиляди и седемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ ПЕТЯ ХОРОЗОВА изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова ч.т.дело № 2148/2017 година Производството е по чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на С. И. Д., действащ като ЕТ с фирма „Агро-С. Д.”, ЕИК[ЕИК], чрез процесуалния си пълномощник, срещу определение № 432 от 14.06.2017 г. по в.ч.гр.д. № 303/2017 г. на Окръжен съд – Ловеч, с което е потвърдено определение № 17 от 07.04.2017 г. на съдията по вписванията при Районен съд – Ловеч за отказ за вписване на анекс към договор за аренда рег. № 2823/30.03.2017 г. на нотариус С. И., с рег. № 016, по депозирано заявление № 1816 от 07.04.2017 г. В частната касационна жалба се поддържат доводи за материална незаконосъобразност и необоснованост на определението. Твърди се, че с оглед разясненията, дадени в т.6 от Тълкувателно решение № 7/2013 г. на ОСГТК на ВКС, проверката на материалноправните предпоставки на акта е извън правомощията на съдията по вписвания. Според касатора, съдията по вписвания не може да извършва проверка относно правото на собственост по сделките на управление, какъвто е и договора за аренда и анекса към него. Отказ за вписване би могъл да бъде постановен само ако актът не подлежи на вписване, ако не е съставен съобразно изискванията за форма и ако няма необходимото съдържание. Подробни съображения в тази насока са развити в жалбата, с искане за касиране на атакуваното определение и връщане на делото на съдията по вписвания за извършване на исканото вписване. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК е формулиран следния правен въпрос: За да се впише в нотариалните книги продължаване на договор за аренда с анекс, съгласно разпоредбата на чл.18, ал.1 ЗАЗ, необходимо ли е да се представят пред съдията по вписванията документи удостоверяващи правото на собственост, документи, удостоверяващи правото на съсобственост, документи, удостоверяващи правото, че арендодателя притежава повече от 50 на сто идеални части от имота, както и документи, удостоверяващи упълномощаването от останалите съсобственици на имота, обект на анекса към договора за аренда и може ли да се откаже вписване на анекс за продължаване на първоначалния договор за аренда ако не са представени, от страна на заявителя, описаните доказателства. Касаторът се позовава на допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, като са приложени копия от определения на ВКС, Търговска колегия, постановени по: ч.т.д. № 1547/2017 г.; по ч.т.д. № 1024/2017 г. и по ч.т.д. № 1035/2017 г. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на частния касатор, приема следното: Частната касационна жалба е подадена от надлежна страна, при спазване на преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК и е насочена срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Поради това се преценява като процесуално допустима. За да потвърди обжалвания отказ на съдията по вписванията при Районен съд – Ловеч, въззивният състав на Окръжен съд – Ловеч е приел, че с влязлото в сила изменение на чл.3, ал.4 от ЗАЗ /ДВ бр.13/2017 г./ изрично е регламентирано, че договорът за аренда може да бъде сключен със съсобственик на земеделска земя, чиято собственост е повече от 50 на сто идеални части от съсобствен имот или със съсобственик, упълномощен от съсобственици, притежаващи общо с него повече от 50 на сто ид.части от съсобствения имот. Съдът е констатирал, че представения за вписване анекс за продължаване на срока на договор за аренда на земеделски земи не отговаря на изискванията на чл.3, ал.4 ЗАЗ и липсва информация за това дали упълномощителят И. К. Д. – наследник на П. К. С. е единствен наследник и кои са другите наследници /ако има такива/, притежаващи общо с него повече от 50 на сто идеални части от конкретните имоти. Въззивният съд е изложил и допълнителни съображения относно целта на процесния анекс, с който на практика се заобикаля въведеното с изменението на чл.3 ал.4 ЗАЗ императивно изискване относно сключването на арендни договори, като не са възприети и твърденията на заявителя/частен жалбоподател, че с анекса се променя единствено срока на първоначалния аренден договор. Настоящият състав на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение приема, че е налице соченото основание за допускане на касационно обжалване по формулирания правен въпрос. Съгласно принципните постановки в т.6 от Тълкувателно решение № 7/25.04.2013 г. по тълк.дело № 7/2012 г. на ОСГТК на ВКС съдията по вписванията няма право да проверява материалноправните предпоставки на представения за вписване акт, като съгласно чл.32а, ал.1 от Правилника за вписванията, тази проверка е ограничена до това, дали актът подлежи на вписване, съставен ли е съобразно изискванията за форма и има ли предвиденото в правилника съдържание. В мотивите към т.6 от ТР № 7/25.04.2013 г. изрично е отразено, че пред съдията по вписванията не може да бъде заявен материалноправен спор във връзка с обективираната в акта сделка, нито е възможно да бъде постановен отказ за вписване по съображения за евентуална възможност за такъв спор. Проверката на съдържанието на акта е в две насоки – идентификация на страните /чл. 6, ал. 1, б. „а“ от Правилника за вписванията/ и идентификация на имота /чл. 6, ал. 1, б. „в“ от Правилника за вписванията/. Съответно съдът, пред който е обжалван отказ на съдията по вписванията, разполага със същите правомощия – проверява редовността на представения за вписване акт от външна страна и не може да разглежда спор за материални права, вкл. и да извършва преценка за собствеността на имота, предмет на съответната сделка, обективирана в представен за вписване акт. Задължителните за съдилищата указания, дадени в този акт на нормативно тълкуване, са съобразени при постановяване на приложените от частния касатор определения на ВКС, Търговска колегия, които касаят аналогични дела, както и при постановяване на множество други определения, служебно известни на настоящия състав, надлежно публикувани – така например, определение по ч.т.д. № 1036/2017 г.; определение по ч.т.д. № 1590/2017 г. и др. В тези съдебни актове е прието, че въведените в сега действащата разпоредба на чл.3, ал.4 ЗАЗ изисквания относно материалноправната легитимация на арендодателите касаят самото сключване на договора за аренда, поради което преценката за наличието им представлява по естеството си проверка за материалноправните предпоставки на подлежащия на вписване акт. Извършването на такава проверка, без това да е изрично предвидено в закона, е извън правомощията на съдията по вписванията и съответно преценката на съда за спазване на изискванията по чл.3, ал.4 ЗАЗ надхвърля допустимата проверка. Даденото от Окръжен съд – Ловеч разрешение по поставения правен въпрос е в отклонение от т.6 от ТР № 7/25.04.2013 г. на ОСГТК на ВКС, независимо от цитирането й в мотивите към определението. Настоящият съдебен състав споделя изцяло изводите, изведени от различни съдебни състави на ВКС в междувременно постановените по реда на чл.274, ал.3 ГПК определения /цитирани по-горе/ по аналогични дела. Въз основа на конкретните обстоятелства по настоящото дело следва да се изведе извод, че както съдията по вписванията, така и съдебният състав, постановил атакуваното определение, са извършили преценка, надхвърляща допустимата проверка за това дали представеният анекс от 30.03.2017 г. подлежи на вписване, дали е съставен съобразно изискванията за форма и дали има предвиденото в Правилника за вписванията съдържание. Освен горното, следва да се има предвид и, че в едностранното охранителното производство, какъвто характер има вписването, нито съдията по вписванията, нито съответният съдебен състав в производство по чл.577 ГПК би могъл да преценява действията на съсобственика, сключил аренден договор или анекс към такъв договор, които съставляват действия по обикновено управление на общата вещ. Именно затова законодателят - в изр.3 на чл.3, ал.4 от ЗАЗ, е препратил към възможността да се претендира заплащане на припадащата се на дела на останалите съсобственици част от получените, от сключилия договора съсобственик, граждански добиви от вещта, съгласно правилото на чл.30, ал.3 от Закона за собствеността. Предвид горното, настоящият състав приема, че атакуваното определение и потвърденият с него отказ за вписване са неправилни и следва да бъдат отменени. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 432 от 14.06.2017 г. по в.ч.гр.д. № 303/2017 г. на Окръжен съд – Ловеч. ОТМЕНЯ определение №№ 432 от 14.06.2017 г. по в.ч.гр.д. № 303/2017 г. на Окръжен съд – Ловеч и потвърденото с него определение № 17 от 07.04.2017 г. на съдията по вписванията при Районен съд – Ловеч, с което е отказано вписване на анекс към договор за аренда рег. № 2823/30.03.2017 г. на нотариус С. И., с рег. № 016, по депозирано заявление № 1816 от 07.04.2017 г. ВРЪЩА делото на Служба по вписванията – Л. за извършване на вписването по заявление вх.№ № 1816 от 07.04.2017 год. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: