1 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 353/05.05.2022 г. Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Четвърто отделение в закритото съдебно заседание на деветнадесети април две хиляди двадесет и втора година в състав:Председател: Веска Райчева
Членове: Геника Михайлова
Анелия Цанова разгледа докладваното от съдия Михайлова гр.д. № 4751 по описа за 2021 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 59/26.05.2021 г. по гр.д. № 378/2020 г., с което Апелативен съд – Велико Търново, потвърждавайки решение № 260027/05.10.2020 г. по гр.д. № 271/2020 г. на Окръжен съд – Ловеч, отхвърля иска на Е. Б. Т. срещу частен съдебен изпълнител (ЧСИ) В. Л. П. с правна квалификация чл. 441, ал. 1, изр. 1 ГПК, вр. чл. 74 ЗЧСИ, вр. чл. 45 ЗЗД за сумата 49 001 лв. – обезщетение за имуществени вреди, изразени в пазарната стойност на един застроен имот в [населено място], общ. Т., обл. Ловеч, от незаконосъобразната публична продан по изп.д. № 20148790400072.
Решението се обжалва от Е. Т. с искане да бъде допуснато до касационен контрол за проверка за правилност по процесуално-правни правни въпроси, чието обобщаване и конкретизиране съгласно т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. ОСГТК на ВКС ги свежда до следните: 1. Спира ли да тече срокът по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, когато по поискания от взискателя способ съдебният изпълнител не извършва дължимите действия в предвидените за това срокове по ГПК? 2. Нарушен ли е принципът на предвидимост и правна сигурност с постановяването на съдебен акт, основан на тълкувателно решение на ВКС, което дава ново тълкуване на правна норма? и 3. Длъжен ли е въззивният съд в мотивите на решението си да обсъди всички относими и релевантни за спора факти и доказателства, както и да се произнесе по всички искания, възражения и доводи на страните? Касаторът счита въпросите включени в предмета на обжалване (общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационния контрол), а допълнителните извежда с доводи въззивният съд да е решил първия в противоречие с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк.д. № 2/2013 г. ОСГТК на ВКС, ТР № 47/01.04.1965 г. по тълк.д. № 23/1965 г. на ВС и с конкретни решения на ВКС, а счита, че въпросът има значение за точното прилагане на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК и за развитието на правото (чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК); въззивният съд да е решил втория в противоречие с решение от 10.01.2019 г. по дело № 48149/09 на ЕСПЧ – V. vs B., а третия – в противоречие с други решения на ВКС (чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК). Позовава се на очевидна неправилност в смисъла на основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК. По същество се оплаква, че решението е неправилно поради допуснато съществено нарушение на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, причина да бъде нарушен и на материалния закон. Претендира разноските по делото.
Ответникът В. Л. П., ответник и по касация, възразява, че повдигнатите въпроси нямат претендираното значение, основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК липсва, а решението е правилно. Претендира разноски пред ВКС.
Настоящият състав намира касационната жалба с допустим предмет (решението е въззивно, по гражданско дело с цена на иска над 5 000 лв.), от процесуално легитимирана страна (касатор е ищецът), при спазен срок по чл. 283 ГПК и всички останали предпоставки за нейната редовност и допустимост, но повдигнатите въпроси нямат претендираното значение и липсва основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК. Съображения:
За да постанови обжалвания резултат, въззивният съд е приел за изключени две от материалноправните предпоставки на деликтната отговорност на ответника-ЧСИ В. Л. П. по иска на Е. Т. по чл. 441, ал. 1, изр. 1 ГПК, вр.чл. 74 ЗЧСИ, вр. чл. 45 ЗЗД.
Първо, приел е за законосъобразно проведеното принудително изпълнение по изп.д. № 20148790400072 по описа на ответника-ЧСИ чрез публична продан на имота в [населено място], общ. Т., който имот ищецът е ипотекирал в обезпечение на паричните притезания по издаден изпълнителен лист в полза на взискателя „Банка ДСК“ ЕАД срещу обезпечения длъжник Р. П. Д.. Мотивирал се е със следното:
Първоначално образуваното дело по съставеното изпълнително основание (заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК) и изпълнителен лист е било продължено от ДСИ при РС-Трявна (чл. 427, ал. 5 ГПК). Взискателят и поискал ДСИ да извърши публичната продан на ипотекирания имот, доколкото изпълнителният лист има действие и за ищеца (чл. 429, ал. 3 ГПК). На 27.10.2011 г. ДСИ извършва опис на имота и назначава вещо лице за да определи начална цена на имота (чл. 485 ГПК(първоначалната му редакция)). С разпореждане от 02.11.2011 г. ДСИ възприема началната оценка, дадена от вещото лице. След тази дата не предприема следващите действия, изграждащи изпълнителния способ. С молба от 11.11.2013 г. Банката-взискател иска от ДСИ нова, актуална начална цена на имота. ДСИ отново бездейства. С молба от 15.01.2014 г. Банката-взискател иска прехвърляне на изпълнителното дело на ответника-ЧСИ. С протокол от 16.01.2014 г. е удостоверено предаването и образуването на изп.д под № 20148790400072. С молба от 14.03.2014 г. Банката-взискател извършва възлагането по чл. 18 ЗЧСИ и посочва банкова сметка, по която да бъдат преведени сумите от публичната продан. Ответникът-ЧСИ насрочва оглед за 25.04.2014 г. и извършва нова (актуална) оценка отново с помощта на вещо лице. Публичната продан е приключена успешно, като с постановление от 24.02.2015 г. имотът е възложен на купувач на цената 49 000 лв. Постановлението за възлагане е влязло в сила.
При тази фактическа обстановка въззивният съд е приел, че от 02.11.2011 г., когато ДСИ извършва последното изпълнително действие по посочения от Банката-взискател изпълнителен способ – публична продан на ипотекирания имот, до 15.01.2014 г., от когато е поискал прехвърляне на изпълнителното дело на ответника-ЧСИ, не е изтекъл срокът по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. В този период ДСИ не е извършил дължимите действия, изграждащи изпълнителния способа, но бездействието не е било по причина, за която отговаря взискателят. Поради това срокът по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК не тече. Въззивният съд е добавил, че дори да възприеме довода на ищеца за перемпция законосъобразни са действията, извършени от ответника-ЧСИ по приключения от него изпълнителен способ. Те са предприети при новото искане, направено от взискателя в молбата от 14.03.2014 г. Правомощието на ответника-ЧСИ да ги предприеме произтича от изпълнителния лист, който удостоверява непогасените парични притезания на Банката срещу длъжника и го задължава да извърши публичната продан на ипотекирания имот.
Продължавайки тази логика, въззивният съд изключва и вредоносен резултат за ипотекарния длъжник, който според исковата претенция е изразен в пазарната стойност на имота към постановлението за възлагане. Съображенията са, че изпълнителният лист има действието по чл. 429, ал. 3 ГПК и задължава ипотекарния длъжник да търпи поисканите с молбата на взискателя от 14.03.2014 г. действия по публичната продан на ипотекирания имот, приключили с постановлението за възлагане. Съобразено е, че към 24.02.2015 г. не е било удовлетворено (погасено) паричното притезание на Банката срещу обезпечения длъжник по издадения изпълнителен лист.
При тези мотиви на въззивния съд въпросът, обуславящ решението, е следният: Възниква ли вземане по чл. 441 ГПК за обезщетение на вредите, понесени от длъжника, изразени в пазарната стойност на имота към постановлението за възлагане, когато съдебният изпълнител е извършил публичната продан след настъпила перемпция по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, макар и по ново искане на взискателя, но ползвайки описа на имота, извършен преди перемпцията? Този въпрос, а не първият повдигнат от касатора, може да се свърже обективно с мотивите, при които въззивният съд е отхвърлил иска, изключвайки двете материалноправни предпоставки на деликтното вземане. Следователно по повдигнатия въпрос е изключена общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационния контрол. По него е изключена и допълнителната по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Нормативната и казуалната практика на ВКС, на която касаторът се позовава, е все по прилагането на основанията за спиране и прекъсване на погасителната давност по чл. 115, ал. 1, б. „ж“ и по чл. 116, б. „в“ ЗЗД по изпълнителни дела за парични притезания. Институтът на погасителната давност обаче в решението не е обсъждан, а не е и относим към правния спор.
По същата причина – неприложен и неотносим институт на погасителната давност – вторият повдигнат въпрос (материалноправния) също не обуславя решението. Той се поставя по изпълнителни дела за парични притезания, по които се прилага чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД, а делата са образувани преди т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк.д. № 2/2013 г. ОСГТК на ВКС да обяви за изгубило значение ППлВС № 3/1980 г. Следователно и по него е изключена общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационния контрол.
Тя е изключена и по третия. Касаторът не е посочил кое негово искане, довод или възражение въззивният съд не е разгледал, а повдигнатият въпрос не може да бъде свързан с решението.
Основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК касаторът обвързва отново със становището, че само и от прочита на решението личи прилагането на основание за спиране на 2-годишния срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, каквото от закона не произтича. Както вече бе обяснено, различен е логическият и правен акцент, който произтича от мотивите на въззивния съд и поради който искът е отхвърлен. Решението не е и „очевидно неправилно“ по смисъла на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК.
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в тежест на касатора са разноските, извършени от ответника пред настоящата инстанция. Те се изразяват в уговорения и платен адвокатски хонорар.
При тези мотиви, съдътО П Р Е Д Е Л И : НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 59/26.05.2021 г. по гр.д. № 378/2020 г. на Апелативен съд – Велико Търново.
ОСЪЖДА Е. Б. Т. ЕГН [ЕГН] да заплати на В. Л. П. ЕГН [ЕГН] на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 2 500 лв. – разноски пред Върховния касационен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2. |