О П Р Е Д Е Л Е Н И Е   № 358   София, 28.04.2010 година       Върховният касационен съд на Република България, първо   търговско отделение, в закрито заседание на 08.04. две хиляди и десета година, в състав:     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА                                                      ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА                                                                                                                         МАРИАНА КОСТОВА     при участието на секретаря и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева ч.т.дело №213/2010  година Производството по делото е образувано по реда на чл.274, ал.3 т.2 ГПК по повод подадена частна касационна жалба от „Ю” АД ,гр. София, чрез адвокат С, с вх. №1921/19.02.2010 на Л. окръжен съд, подадена чрез куриерски услуги с клеймо от 17.02.2010 год., срещу О. №90 от 09.02.2010 год. по ч.гр.д. №70/2010 год. на Л. окръжен съд, с което е потвърдено Р. №4967/30.12.2009 год. по ч.гр.д. №1895/2009 год. на Л. районен съд, с което е отхвърлено заявлението на частния жалбоподател за издаване заповед за незабавно изпълнение на основание чл.417 ГПК и изпълнителен лист срещу Л. Ю. Ч. за сумата 1212.16 лв., ведно със законната лихва от постъпване на заявлението в съда, представляваща задължението му по Договор за издаване кредитна карта ”Euroline”. В. съд е възприел изводите на районния съд, че приложения към заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист извлечение от счетоводна книга по смисъла на чл.417, т.2 ГПК е документ, нередовен от външна страна. Съдът е счел, че това извлечение от счетоводната книга и заявлението за издаване на кредитна карта, съдържащо на гърба и общите условия на договора за издаване и използване на карта ”Euroline”, не удостоверяват подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника. Частният жалбоподател „Ю” АД ,гр. София твърди, че обжалваното определение е недопустимо, евентуално неправилно, защото съдът е бил длъжен да издаде заповед за изпълнение на парично задължение, дори приложеният документ по смисъла на чл.417, т.2 ГПК, да е нередовен от външна страна или да не удостоверява подлежащо на изпълнение вземане. Подържа, че съобразно нормата на чл.418, ал.2 ГПК съдът следва най-напред да издаде заповед за изпълнение, а проверката за редовността на документа от външна страна и дали удостоверява подлежащо на изпълнение вземане, трябва да се извърши преди издаване на изпълнителния лист. Като основания за достъп до касация подържа тези по чл.280, ал.1,т.1 и 3 ГПК. Формулира следните правни въпроси от значение за изхода на делото:1/”Когато документа по чл.417, ал.2 ГПК е нередовен от външна страна или не удостоверява подлежащо на изпълнение вземане, следва ли съдът да отхвърли заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение или следва да издаде заповед за изпълнение , а да не допусне незабавното й изпълнение и издаването на изпълнителен лист”; 2/ К. следва да бъде съдържанието на извлечението от счетоводните книги, с което се установява вземането на банка. Навежда довода ,че по втория въпрос Л. окръжен съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС- О. №118 от 24.02.2009 год. по ч.т.д. №25/2009 год. на ВКС, ІІ Т. О. и О. №264 от 07.05.2009 год. по ч.т.д. №210/2009 год. на ВКС, І Т. О. Ч. жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 във вр. с чл.62, ал.2 ГПК, от страна активно легитимирана за това, срещу определение, подлежащо на касационно обжалване/, поради което е процесуално допустима. Поставените от частния жалбоподател правни въпроси са обусловили правните изводи на съда. Разрешават се противоречиво от съдилищата/ освен посочената от жалбоподателя съдебна практика на съда е известна и друга такава- О. №426 от 16.07.2009 год. по ч.т.д. №332/2009 год. на ВКС, І Т. О./, а с оглед сравнително новия институт на заповедното производство, разрешаването им ще е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото, поради което обжалваното определение на Л. окръжен съд ще следва да бъде допуснато до касационен контрол. Частната жалба е неоснователна. Правилно Л. окръжен съд е приел, че заповедното производство е регламентирано в два варианта- общ, при който издаването на изпълнителен лист ,р.п. започването на принудително изпълнение е възможно след влизане в сила на заповедта за изпълнение/чл.416 ГПК/, и втори, при който вземането се основава на документ по чл.417 ГПК, а заповедта за изпълнение влиза в сила веднага/арг. от чл.419 ал.3 ГПК/ и едновременно с нея се издава изпълнителен лист /чл.418, ал.2 ГПК/. В първата хипотеза, тази по чл.410, ал.1 ГПК съдът издава заповедта за изпълнение като проверява само дали претендираното вземане е сред предвидените в закона, а не дали съществува и дали е основателно. В тази хипотеза той постановява издаване на заповед за изпълнение само въз основа твърденията на заявителя, без да са подкрепени с доказателства, докато във втория вариант-законът придава формална доказателствена сила на изброените в чл.417 ГПК документи и въз основа на тях съдът прави изводите си дали вземането е изискуемо и ликвидно. Ето защо когато документът по чл.417, ал.2 ГПК е нередовен от външна страна или не удостоверява подлежащо на изпълнение вземане, съдът следва да отхвърли заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист. По втория поставен въпрос за съдържанието на извлечението на счетоводните книги настоящият състав на І Т. О. застъпва становището изразено от Л. окръжен съд. Правилно е отхвърлено заявлението на частния жалбоподател „Ю” АД, гр. С. за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист. Съдържанието на документа трябва да доказва по несъмнен начин подлежащото на изпълнение вземане/чл.418, ал.2 ГПК/. В случая представените със заявлението извлечение от счетоводната книга по смисъла на чл.417,т.2 ГПК не доказват факта на неплащане чрез посочване на непогасените вноски. Липсват данни за целия кредитен лимит на длъжника, за направените от него погасителни вноски, кои вноски и в какъв размер не са платени и дали са настъпили условията на чл.15 от О. условия за предсрочна изискуемост на остатъка от кредита. Изводите на съда по чл.418 ал.2 ГПК за изискуемостта на вземането трябва да изхождат от съдържанието на документа, а не да се извеждат чрез тълкуването му. Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд       О П Р Е Д Е Л И:   ОСТАВЯ В СИЛА О. №90 от 09.02.2010 год. по ч.гр.д. №70/2010 год. на Л. окръжен съд О. е окончателно и не подлежи на обжалване.     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: