Р Е Ш Е Н И Е № 111 гр. София, 26.01. 2023 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на деветнадесети септември през 2022 г. в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА ТОНЕВА ЧЛЕНОВЕ: БИСЕР ТРОЯНОВ МИЛЕНА ПАНЕВА при участието на секретаря Галина Иванова и в присъствието на прокурора Николай Любенов разгледа докладваното от съдия Панева наказателно дело № 438 по описа за 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия срещу присъда № 7 от 17.11.2021 г. на състав на Окръжен съд – гр. Кюстендил, постановена по ВНОХД № 464/2021 г. В жалбата е заявена подкрепа за мотивите, с които първостепенният съд е оневинил подсъдимия, като се акцентира на приетото от този съд, че станалите обект на инкриминираното посегателство дървета, като трайни насаждения не могат да бъдат предмет на кражба, а не могат да са предмет и на престъплението по чл. 235 НК, доколкото не са част от горския фонд. Настоява се, че въззивният съд неправилно е приложил материалния закон и неправилно е тълкувал установени по делото факти. Направено е искане за отмяна на въззивната присъда и за признаването на подсъдимия за невиновен и оправдаването му по повдигнатото обвинение. В допълнение към жалбата предходно изложените съображения и направеното искане са препотвърдени. В съдебното заседание пред настоящия състав подсъдимият поддържа подадената жалба, подкрепящите я аргументи и направеното искане. Настоява, че действията му са били продиктувани от желанието му да помогне на свой съселянин с болна съпруга, както и от убеждението, че имотът е негов. Заявява убеденост, че не е извършил престъпление. В последната си дума моли да бъде оправдан. Представителят на Върховната касационна присъда пледира за потвърждаване на въззивната присъда, както и на наложеното с нея наказание. Настоящият състав, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на оспорения съдебен акт в рамките на правомощията си по чл. 347 НПК, установи следното: С присъда № 260053 от 23.06.2021 г. по НОХД № 1427/2019 г. състав на Районен съд – гр. Дупница е признал подсъдимия О. Й. М. за невиновен в това на 22.10.2017 г. в земеделски имот № ******, намиращ се в землището на с. О., обл. К., местността „Д.“ да е отнел 6 м3 дървени трупи на стойност 360 лева от владението на наследниците на Г. И. М. – К. В. С., Е. Г. М., В. Г. М., Р. П. М., П. В. М., Е. А. Й., Х. А. К., Е. А. П., Г. К. М., Е. К. Ш. и И. Г. М., без тяхно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като за извършването на кражбата са използвани моторно превозно средство и моторен трион, както и посредственото извършителство на Г. В. Д. и И. Г. Л., поради което и на осн. чл. 304 НПК го е оправдал по обвинението по чл. 195, ал. 1, т. 4 вр. чл. 194, ал. 1 НК. С оспорения по касационен ред въззивен съдебен акт тази присъда е отменена, като подсъдимият е признат за виновен по повдигнатото обвинение и на осн. чл. 195, ал. 1, т. 4 вр. чл. 194, ал. 1 НК и чл. 54 НК му е наложено наказание от една година лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено на осн. чл. 66, ал. 1 НК за три години, считано от влизането на присъдата в сила. С оглед изхода на делото и на осн. чл. 189, ал. 3 НПК заплащането на направените по воденето му разноски е възложено в тежест на подсъдимия. Жалбата срещу въззивната присъда е основателна, макар и не по изложените в нея съображения. Неоправдано от гледище на доказателствата е поддържаното с нея и с допълнението към нея възражение за формиран от съда неверен извод относно лицата, които са имали право на собственост върху имота с № 030065, в който са се намирали изсечените от подсъдимия дървета. В точно съответствие с изводимото от доказателствата въззивният съд е приел, че в местността „Св. Б.“ (наричана от местното население още и „Д.“ и „Пр. р.“) в землището на с. О., парцели са имали бившите жители на селото Г. И. М. (наследодател на единадесет лица, сред които и родител на свид. Й.) и наследодателят на подсъдимия – Г. К. М., като към процесната дата право на собственост върху горепосочения имот е било възстановено в полза на наследниците на Г. И. М. (в този смисъл решение № 8 от 04.04.2006 г., в сила от 10.09.2011 г., на Общинска служба „Земеделие“ – гр. Сапарева баня баня, както и показания на свидетелите Й. Л. и Х. С.). Колкото до възможността дърветата, като трайни насаждения да бъдат предмет на кражба, юридически точно въззивният съд е разсъждавал, приемайки, че такава възможност съществува, след като те бъдат отделени от земята (в случая чрез отсичането им), като по този начин те се трансформират в движими вещи, съотв. в годен предмет на престъплението по чл. 194 и сл. НК. Въпреки несъстоятелността на коментираните възражения на подсъдимия, искането му за пълно оневиняване трябва да бъде уважено. Извършеното от него осъществява, но само формално, признаците от състава на престъплението по чл. 194 и сл. НК, като обществената му опасност е незначителна по очевиден начин. Въззивният съд не е направил опит да разшири преценката си относно съставомерноста на инкриминираното поведение на подсъдимия извън базисните признаци на престъпния състав, по който то е правно квалифицирано, като обществената опасност на извършеното от М. е преценявана в абстрактно-теоретичен план и без старание за преценка на степента й от гледище на конкретно установените по делото факти и спецификите на деянието. По този начин въззивният съд сам се е лишил от базис за правилно прилагане на материалния закон и за постигане на предпоставената от закона справедливост при решаването на делото. Без съмнение фактически извършеното от М. покрива абстрактно установените в състава на чл. 194 и сл. НК характеристики на кражбата: дървата, по отношение на които е осъществил посегателство, са били чужди по отношение на него; отнел ги е от владението на лицата, имащи законни права над тях и без съгласието на тези лица, като всичко това е сторил с присвоително намерение. В този смисъл извършеното има белези на обществена опасност. Ангажимент на съда е обаче да прецени професионално и рационално нейната степен, осмисляйки аналитично спецификите на казуса и преценявайки балансирано съответствието им с основните белези на престъплението, определени в чл. 9, ал. 1 НК. Защото на тази именно очаквана и дължима от съда разсъдлива, трезва и мъдра преценка е основана хуманността на правото. Обществената опасност на кражбата, като престъпление с имуществен предмет зависи преди всичко от паричната равностойност на този предмет. Като обективен измерител в това отношение е приет и е утвърден в съдебната практика и в закона (напр. чл. 218б НК) размерът на минималната работна заплата в страната към съответния инкриминиран период. Защото, както е посочено в тълкувателно решение № 1/98 г. на ОСНК на ВКС, минималната работна заплата, макар и непряко (поради зависимостта й от други фактори) отразява в голяма степен състоянието на икономиката, а оттук – степента на обществена опасност на престъпните посегателства. В случая шестте кубични метра дървесина, предмет на деянието, са оценени по експертен път на 360 лева към датата на извършването му. Отнесена към минималната месечна работна заплата за 2017 г. (определена с ПМС № 141 от 13.07.2017 г.), възлизаща на 460 лева, тази сума очевидно е по-ниска. Не е отдадено от въззивния съд никакво значение и на факта, че предмета на деянието е доброволно върнат от подсъдимия на свид. Й. (като син на една от наследниците на Г. И. М.), при това още на следващия ден и повече от осем месеца преди започването на досъдебното производство. При това положение правнозащитеният интерес, към охрана на който е ориентиран състава по чл. 194 и сл. НК се е оказал твърде краткотрайно засегнат, като липсват други вредни последици, предвид вида на предмета на посегателството, който няма особени качества или свойства, които да му придадат особена ценност, така че наред с правото на собственост да е засегнат и друг интерес, напр. горската екосистема, или ако бе изложено на риск биоразнообразието, ако бе засегната екологична или продуктивна полза от отнетата растителност. Не са обсъдени и особеностите на вината на подсъдимия, преценени от гледище на неговата възраст и образование и факта, че макар да е знаел, че имотът е възстановен на други хора, основавайки се на извлечението от емлячен регистър, с което е разполагал и отразяванията в него, е бил воден от убеждението, че този имот е на негов наследодател и възстановяването на собствеността върху него е неправилно. Напълно игнориран е и непосредственият мотив на подсъдимия за деянието – да помогне не само на себе си, но и на своя съселянин да осигури отопление за семейството си, включващо и тежко болна съпруга. Подобен стимул очевидно не притежава онази морална укоримост, която би направила конкретно извършеното общественоопасно дотолкова, че да наложи държавна реакция срещу него. Напротив, в мотива са отразени особености на личността на подсъдимия, като състрадателност и отзивчивост. Всъщност, личността на подсъдимия въобще не е обсъждана от въззивния съд в контекста на преценката за нивото на обществена опасност на извършеното. А тя е необходима и задължителна част от комплекса обстоятелства с определящо значение в тази насока. Към датата на деянието подсъдимият е бил 69-годишен, пенсионер, неосъждан и без данни за други противообществени прояви. Очевидно е при това положение, че извършеното има инцидентен характер и не дава основания да се приеме, че подсъдимият има изграден модел на социално съществуване, основан на извършването на престъпления и/или правонарушения, т.е. О. М. не може да бъде обосновано определен като личност, притежаваща обществена опасност. Този му статут не обуславя по какъвто и да е начин обществена опасност на инкриминираното по делото деяние. С оглед на всичко това деянието на подсъдимия не може да бъде определено като способно да породи наказателна отговорност, поради което постановената от въззивния съд присъда следва да се отмени и подсъдимият следва да бъде признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение. Водим от изложеното и на осн. чл. 354, ал. 1, т. 3 НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ присъда № 7 от 17.11.2021 г. по ВНОХД № 464/2021 г. по описа на Кюстендилски окръжен съд, като на осн. чл. 9, ал. 2 НК признава подсъдимия О. Й. М. с ЕГН ********** за невиновен и го оправдава по обвинението по чл. 195, ал. 1, т. 4 вр. чл. 194, ал. 1 НК. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.