Р Е Ш Е Н И Е № 127 гр. София, 27 септември 2018 г В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, ІII НО, в публично заседание, проведено на тринадесети септември през две хиляди и осемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛОЗАН ПАНОВ ЧЛЕНОВЕ: БЛАГА ИВАНОВА МАЯ ЦОНЕВА при секретаря Невена Пелова и в присъствието на прокурора Антони Лаков изслуша докладваното от съдия ИВАНОВА касационно дело № 511 по описа за 2018 г Касационното производство е образувано по жалба на частните обвинители П. Л. Д. и Л. М. Д. срещу решение на Великотърновски апелативен съд № 43 от 26.03.2018, по ВНОХД № 493/17, с което е потвърдена присъда на Габровски окръжен съд № 12 от 12.09.2016 г, по НОХД № 1/16. С първоинстанционната присъда подсъдимият Г. Д. Г. е признат за невиновен в това, че на 25.07.2014 г, на /път/ , /км/ , в района на община „населено място”, при управление на моторно превозно средство, е нарушил правилата за движение по чл. 20, ал. 2 и чл. 21, ал. 1 ЗДП, и по непредпазливост е причинил смъртта на М. Л. Д. и Е. П. Д., с оглед на което и на основание чл. 304 НПК, е оправдан по обвинението по чл. 343, ал. 3, пр. 5, б. „б”, пр. 1 вр. ал. 1, б. „в” вр. чл. 342, ал. 1 НК. С жалбата се релевират касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 НПК. Изтъкват се следните доводи: събраните доказателства са обсъдени в нарушение на процесуалните изисквания, експертните заключения не са дали обоснован отговор на поставените въпроси, въззивният съд не е изразил становище по възраженията на частното обвинение, не са оценени правилно действията на подсъдимия и неговите задължения като водач на МПС, неправилно е прието, че липсва съставомерно поведение, откъдето и материалният закон е приложен неправилно. С жалбата се прави искане за отмяна на въззивния акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Великотърновски апелативен съд. В съдебно заседание на настоящата инстанция повереникът на частните обвинители пледира за уважаване на жалбата. Частният обвинител Д. моли жалбата да бъде уважена. Частният обвинител Д. не участва лично в касационното производство. Защитата счита, че въззивният акт следва да бъде оставен в сила. Подсъдимият моли жалбата да бъде оставена без уважение. Представителят на ВКП изразява становище, че жалбата е неоснователна. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: Настоящето производство е второ по ред касационно такова. С решение на ВКС, I НО, № 214 от 26.10.2017 , по н. д. № 918/17, е отменено решение на Великотърновски апелативен съд № 165 от 6.06.2017 г, по ВНОХД № 362/16, и делото е върнато за ново разглеждане на въззивната инстанция поради допуснато съществено процесуално нарушение при анализа на доказателствата. Касационният съд е посочил кои факти са безспорно установени, а именно: че товарният автомобил се е движел със скорост 97 км/ч, а лекият автомобил, със 103 км/ч, че ударът между двете превозни средства е настъпил в лентата за движение на товарния автомобил, че управляваната от подсъдимия товарна композиция е с тегло 26 тона. В отменителното решение е коментирано заключението на АТЕ, според което, от момента на възприемане на лекия автомобил, който е излизал от завоя и е навлязъл в насрещното движение, при управление на подсъдимия със скорост от порядъка на 77 км/ч, той е могъл да спре до мястото на удара. Съставът на ВКС е указал да бъде изяснено дали при тази хипотеза би настъпил удар между двете превозни средства, респективно, какви биха били последиците от това. При новото разглеждане на делото във въззивната инстанция е постановено решението, предмет на настоящата касационна проверка. В изпълнение на указанията, залегнали в отменителното касационно решение, въззивният съд е допуснал Допълнителна АТЕ, при която е изяснено следното: 1/ липсва техническа причина за навлизане на лекия автомобил в лентата за движение на товарния автомобил, 2/ ако подсъдимият / водач на товарния автомобил / би се движил с разрешената за пътния участък скорост от 70 км/ч, удар между двете превозни средства отново би настъпил, 3/ при окончателно спиране на товарния автомобил преди мястото на удара сблъсък между превозните средства пак ще настъпи, 4/ при конкретната пътна обстановка ударът би могъл да бъде избегнат, ако лекият автомобил е останал в своята пътна лента, 5/ при движение на товарния автомобил с максимално разрешената за съответния пътен участък скорост 70 км/ч и предприето спиране, удар отново би настъпил / автомобилите няма да се разминат /. Изслушана е и Тройна комплексна експертиза със задача да отговори на въпроса какви увреждания биха получили пътуващите в лекия автомобил, ако подсъдимият се е движил с разрешената скорост. Вещите лица са посочили, че при пътния инцидент водачът на лекия автомобил М. Д. и пътничката Е. Д. са получили еднотипни увреждания: тежки счупвания на черепните кости с несъвместими травми на главния мозък, напречни прекъсвания на аортата,тежки счупвания на ребрени дъги и тежка контузия на белите дробове, разкъсвания на черен дроб и слезка, счупване на кости на горните и долни крайници. При движение на товарния автомобил със скорост от 70 км/ч удар отново би настъпил и водачът на лекия автомобил би получил аналогични увреждания. При този вариант пътничката би могла и да не получи травматичните увреждания на черепа и мозъка, но би получила тежките увреждания в областта на гърдите и корема, които по своя вид и интензитет са несъвместими с живота. По експертен път е изяснен и въпросът каква би била пътната ситуация, ако водачът на товарния автомобил е управлявал със скорост от порядъка на 30 км/ч. Отговорът на вещите лица е, че удар отново би настъпил, респективно, пострадалите биха получили телесни увреждания, несъвместими с живота, откъдето и леталният изход би бил неизбежен. Настоящият състав на ВКС констатира, че въззивният съд е изпълнил указанията, залегнали в отменителното решение. Изяснил е обстоятелствата, имащи значение за правилното решаване на делото и е анализирал доказателствата в съответствие с чл. 14 НПК и правилата на формалната логика, при което е достигнал до верни изводи по фактите от кръга на предмета на доказване. Във въззивния акт се съдържа обстоен отговор на възраженията, релевирани от частното обвинение, поради което оплакването в тази насока не може да бъде споделено. С оглед на изложеното, липсва нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, откъдето и не се поражда процесуална необходимост от отмяна на обжалвания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивната инстанция. Не е налице и основанието по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. От правилно установените релевантни факти следва, че подсъдимият не е осъществил състава на транспортно престъпление, поради което и не може да носи наказателна отговорност. В тази насока от значение е следното: Относно евентуално нарушение по чл. 20, ал. 2 ЗДП, същественото е, че при управление на товарния автомобил със скорост от порядъка на 30 км/ч, удар отново би настъпил и би се стигнало до същия престъпен резултат. Друг е въпросът, че пътният инцидент е настъпил на извънградски път, на прав пътен участък, сухо пътно платно, лятно време, добра видимост, което сочи, че не е имало обективни фактори, които биха обусловили задължение за водача да управлява със скорост от порядъка на 30 км/ч. В този аспект, не стои въпросът за движение със скорост, по-ниска от 30 км/ч, тъй като при конкретните пътни условия, вменяването на такова задължение, би било равносилно на преустановяване на движението и спиране на превозното средство. Що се отнася до нарушението по чл. 21 ЗДП, то е налице, но то само по себе си не би могло да обуслови наказателната отговорност на подсъдимия, тъй като липсва необходимата причинна връзка между нарушението и резултата, тоест, липсва елемент от обективната страна на състава на престъплението. За изхода на делото е от значение, че единствената хипотеза, при която е възможно безконфликтно разминаване на двете превозни средства, е тази, при която лекият автомобил би останал в своята пътна лента. Следователно, в конкретния случай, не е налице хипотезата на независимо съпричинителство между водачите на двата автомобила, което означава, че за подсъдимия липсва съставомерен принос към резултата, който да послужи като основание да бъде ангажирана наказателната му отговорност. С оглед на изложеното, настоящата инстанция намери, че въззивният съд е извел верния извод, че подсъдимият не е осъществил признаците на състава на транспортно престъпление, поради което и не следва да носи наказателна отговорност. Ето защо, като е счел, че следва да потвърди оправдателната присъда, ВТАС е приложил правилно материалния закон, тоест, релевираното нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК не е допуснато. По изложените съображения, ВКС намери, че жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС, ІII НО, Р Е Ш И: ОСТАВЯ в СИЛА решение на Великотърновски апелативен съд № 43 от 26.03.2018 г, по ВНОХД № 493/17. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: