Р Е Ш Е Н И Е № 587 С о ф и я, 18 декември 2012 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ПЪРВО наказателно отделение, в съдебно заседание на 10 д е к е м в р и 2012 година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУЖЕНА КЕРАНОВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ при секретар Даниела Околийска и в присъствието на прокурора Мадлена Велинова изслуша докладваното от съдията Николай Дърмонски касационно наказателно дело № 1747/2012 година. Производството е по Глава тридесет и трета от НПК. Инициирано е с искане от защитника на осъдения Й. И. Я. от [населено място], област Р. адв.Н.К. от АК-Р. за възобновяване на наказателно дело, имащо за предмет влязлото в сила решение № 40 от 29.03.2012 г. по ВНОХД № 116/2012 г. на Русенския окръжен съд, което се атакува с доводи за наличие на основанията по чл.422, ал.1, т.5 вр.чл.348, ал.1, т.1-3 от НПК с алтернативни искания за отмяната му и потвърдената с него присъда и връщане на делото за ново разглеждане (разследване) „от прокурора”, или постановяване на решение на от касационната инстанция за пълното му оневиняване по предявеното му обвинение и като последна алтернатива – намаляване на размера на наложеното му наказание лишаване от свобода, както и на размера на изпитателния срок на условното му осъждане. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на искането. Осъденият Я., редовно уведомен, не взема участие в производството пред ВКС, лично или чрез защитника си адв.Н.К. от АК-Р., за да поддържа искането си. Върховният касационен съд провери правилността на атакуваното решение съобразно правомощията си по чл.425 от НПК и за да се произнесе, съобрази следното: С присъда № 13 от 18.01.2012 г., постановена по НОХД № 307/2011 г. на районен съд-Бяла е ангажирана отговорността на подсъдимия Й. И. Я. от [населено място], област Р. за престъпление по чл.198, ал.1 вр.чл.20, ал.2 от НК, осъществено на 18.03.2011 г. в същото село в съучастие с другата подсъдима по делото Е. И. М., негова сестра и при условията на чл.54 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 3 години, което е отложено за изпълнение на основание чл.66, ал.1 от НК с изпитателен срок от 5 години от влизане на присъдата в законна сила. Със същата присъда подсъдимата Е. М. също е призната за виновна за осъществяване на престъпление по чл.198, ал.1 вр.чл.20, ал.2 от НК в съучастие с молителя Я., като на същата при условията на чл.54 от НК й е наложено същото наказание от 3 години лишаване от свобода, но търпимо при първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип, като на основание чл.68, ал.1 от НК е постановено същата отделно да изтърпи и наказание от 6 месеца лишаване от свобода, наложено й за същото престъпление по НОХД № 86/2008 г. от районен съд-Бяла, в чийто изпитателен срок е извършено инкриминираното по настоящето дело деяние, като е определен първоначален строг режим и търпимо в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. В тежест на осъдените са присъдени направените по водене на делото разноски. Присъдата е била проверена от окръжен съд-Р. по въззивни жалби на защитниците на двамата осъдени заради неправилността й, изразяваща се в постановяването й при допуснати съществени процесуални нарушения при формиране на изводите на съда по фактите и осъждането им, заради незаконосъобразността й с оглед неправилното приложение на материалния закон с искане за отмяната й и оневиняването им по предявеното им обвинение, но с въззивното си решение окръжният съд я е потвърдил изцяло. В искането от 12.09.2012 г. от името на осъдения Я. защитникът му адв.Н.К. от АК-Р., като ангажира всички допустими основания за възобновяване на наказателното дело по чл.422, ал.1, т.5 вр.чл.348, ал.1, т.1-3 от НПК, излага съображения за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при провеждане на разследването на досъдебното производство, за такива при формиране на изводите на съда по правно релевантните на обвинението факти, последвано от неправилното приложение на материалния закон и до несправедливото му осъждане за деяние, което не е извършил, като отправя искания за отмяната и на двата съдебни акта с връщане на делото на прокурора за доразследване, алтернативно, за оневиняването му от касационната инстанция и като последна алтернатива – за изменяване на въззивното решение с намаляване на размера на наказанието му лишаване от свобода при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК, както и на изпитателния срок на условното му осъждане, като се направи нова оценка на обстоятелствата, относими към неговата обществена опасност като деец. Върховният касационен съд, Първо наказателно отделение намира, че искането за възобновяване е направено в срока по чл.421, ал.3 НПК, от страна, имаща право на такова искане съгласно чл.420, ал.2 от НПК и има за предмет решение, неподлежащо на проверка по касационен ред, поради което е процесуално допустимо. Разгледано по същество, искането е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНО по следните съображения : Доводите в искането повтарят наведените в допълнителните съображения и в съдебните прения от защитата на осъдения Я. пред въззивната инстанция за недоказаност на авторството му при осъществяване на деянието, като се признава обосноваването му и от въззивната инстанция, но считайки изводите й в разрез с доказателствената съвкупност, а последната за недостатъчна за осъждането му с несъответно на извършеното наказание, настоявайки алтернативно за намаляването му. Това е в противоречие със становището им, изразено във въззивната им жалба, за изясненост на правно релевантните факти и липсата на искания за събиране на нови доказателства или проверка на събрани, но като се настоява и в искането за необходимостта от извършване на разпознаване от страна на пострадалите на дейците, включително и на осъдения Я.. На всички тези доводи въззивният съд е дал обоснован и законосъобразен отговор и правилно те са били отхвърлени като неоснователни. Не се оспорва достоверността на показанията на св.Д. и св.П., но се е изразило съмнение, и то на втора инстанция, че може би те се заблуждават относно осъдения Я., поради което било наложително извършването на действие по разпознаването му. Това оплакване не съответства на искането му и това на защитата му да се проведе съкратено съдебно следствие по чл.370, т.1 от НПК, като са огласени и ползвани протоколите за разпит и на тези две свидетелки, вложени в основата на обвинението срещу него и сестра му като извършители на грабежа. Двете пострадали са категорични, че именно те са извършителите, не само като близки техни съседи, но и като техни длъжници по дадени им заеми, което е използвано като повод за привличане на св.П. до входната врата на имота и след малтретирането й, осигуряване на достъп до дома им. Св.Д. пък е категорична, че именно осъденият Я., а не брат му или другата осъдена, неговата сестра, е този, който я е заплашвал, счупил е стъклото на прозореца на стаята и от когото, уплашена, избягала от къщата да търси помощ първо от съсед, а после и от св.К.. Обсъдени са били приобщените обяснения на Я. пред съдия от досъдебното производство и правилно са кредитирани, макар и частично, като съответстващи на показанията на пострадалите, констатациите при огледа на местопроизшествието, на откритите и предадени по-късно вещи, като част от ограбеното, включително за причините за бягството им и пренощуването извън селото. Некоректно в искането защитата му се позовава на изводите на СМЕ, както и на показанията на пострадалите. Правилно е установена поредността в действията на всеки един от извършителите, както и последиците от нанесения побой над св.П., която при освидетелстването й е съобщила за „болки в гърдите и гърба” вследствие на удари с юмруци и ритници по тялото, макар и да не са били открити видими следи от насилие. Безспорни са другите й наранявания, упражнената сила за проникване в имота след сломяване на съпротивата й и причинените вредни последици, с което са установени всички факти от кръга на чл.102 от НПК по надлежния ред. Хипотетичното „съмнение” относно участието на осъдения Я. правилно е прието като негова защитна позиция, която не отчита резултатите от съдебното следствие и доказателствения анализ на съдилищата, съобразен с изискванията на чл.13, 14 и 107, ал.3 от НПК. Не е налице касационното основание по чл.422, ал.1, т.5 вр.чл.348, ал.1, т.2 от НПК. Основателно е обаче оплакването за явно несъответствие на извършеното от осъдения Я. и наложената му санкция, макар и с приложението на чл.66, ал.1 от НК при настъпилата реабилитация за първото му осъждане. При съобразяване на наличните смекчаващи и отегчаващи отговорността му обстоятелства съдът не е отчел конкретното му участие при осъществяване на деянието, активната страна в което е била пияната му сестра, осъдената Е.М.. Недостатъчно е оценено като смекчаващо обстоятелство и размерът на предмета на престъплението, както и частичното му възстановяване, макар и чрез доброволното предаване от брат му, св.А.Я.. На този фон, извън миналите осъждания на Я., останалите дават основание за определяне на санкция под предвидения законов минимум на наказанието лишаване от свобода, тъй като в така определения му размер наказанието от 3 години лишаване от свобода се явява несъразмерно тежко за извършеното от него. ВКС намира, че то следва да бъде сведено на основание чл.55, ал.1, т.1 от НК до 1 година и в този си размер е достатъчно да изиграе своята поправяща и възпираща роля спрямо него, а и за постигане на останалите цели на чл.36 от НК. Съответно изпитателният срок на „условното осъждане” следва да бъде намален от 5 години на 3 години. Именно в тази насока следва да бъде изменено атакуваното решение и потвърдената с него първоинстанционна присъда, съобразно правомощието на настоящата инстанция по чл.425, ал.1, т.3 от НПК и без да се връща делото за ново разглеждане, тъй като е в полза на осъдения, като е налице касационното основание по чл.422, ал.5, т.1 вр.ал.1, т.3 от НПК за това. Поради изложените съображения и на основание чл.425, ал.1, т.3 от НПК, Върховният касационен съд – Първо наказателно отделение Р Е Ш И : ИЗМЕНЯ по реда за възобновяване на наказателни дела влязлото в сила решение № 40 от 29.03.2012 г. по ВНОХД № 116/2012 г. на Русенския окръжен съд, с което е потвърдена присъда № 13/18.01.2012 г. по НОХД № 307/2011 г. на районен съд-Белене, като на основание чл.55, ал.1, т.1 от НК НАМАЛЯВА размера на наложеното на осъдения Й. И. Я., със снета по делото самоличност, наказание лишаване от свобода от 3-три години на 1-ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, както и размера на изпитателния срок по чл.66, ал.1 от НК от 5-пет години на 3-ТРИ ГОДИНИ, считан от влизане на присъдата в законна сила. ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Й. Я. в останалата му част. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :