Ключови фрази
Иск за признаване уволнението за незаконно * възстановяване на работа * обезщетение за оставане без работа * преждевременно предявен иск


3
Р Е Ш Е Н И Е
№ 433

гр. София, 27.11.2012 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на петнадесети октомври през две хиляди и дванадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА

при секретаря Цветанка Найденова, като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 1381 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 290 и сл. ГПК.
Образувано е по касационната жалба на К. П. З. от [населено място], чрез процесуалния му представител адв. Г. Й., против въззивното решение № 3442 от 13 юни 2011 г., постановено по гр.д. № 142 описа на Софийския градски съд за 2011 г., с което е обезсилено решение № ІІ-66-145 от 27 октомври 2010 г., постановено по гр.д. № 21402 по описа на районния съд в гр. София за 2010 г. в частта му за признаване за незаконно и отмяната на уволнението на З. от И. а. „В. к. и в.-п. д.” [населено място] и за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност, а в частта, с която е присъдено обезщетение за оставането на З. без работа поради незаконното уволнение, решението на първата инстанция е отменено и претенцията е отхвърлена.
Касационното обжалване е допуснато с определение № 855 от 17 юли 2012 г. поради значението за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, на въпроса за момента, от който работникът или служителят може да оспорва по съдебен ред законността на уволнението – по приложението на чл. 344, ал. 1 и 2 КТ и чл. 358, ал. 2, т. 1, пр. последно КТ.
С обжалваното въззивно решение съдът приема, че по аргумент на чл. 358, ал. 2, т. 1, пр. второ КТ, от деня на прекратяването на трудовото правоотношение се пораждат неговите последици и едва тогава работникът има правен интерес да иска отмяната му и възстановяване на предишната работа; оттук следва, че към завеждането на исковата молба на 10 май 2010 г. трудовото правоотношение все още не е било прекратено и не е бил налице предмет за съдебно обжалване, тъй като към датата на подаването на исковата молба уволнението не е било настъпило като юридически факт.
В отговор на поставения въпрос касационният съд приема следното:
За начален момент, от който започва да тече срокът, в който може да се упражни потестативното право на работника или служителя да иска отмяна на незаконното уволнение, се приема денят, в който актът, засягащ правата му, е произвел правно действие. В случаите, когато се оспорва законността на прекратяване на трудовото правоотношение (извън случаите на дисциплинарно наказание), законът принципно не свързва началото на съответния срок с връчването на заповедта или друг акт, с който се извършва прекратяването. И това е така, защото при прекратяването с предизвестие ефектът на действието не настъпва с момента на получаването му от адресата, а едва с изтичане срока на предизвестието, или на съответната му част – чл. 335, ал. 2 КТ. Потестативното право на работника или служителя да иска отмяната на незаконното уволнение възниква с настъпването на правния ефект на акта за прекратяване на трудовото правоотношение, което в случаите, при които е извършено прекратяване с предизвестие, е денят, в който предизвестието е изтекло.
Предвид отговора на поставения въпрос следва да се приеме, че даденото от въззивния съд тълкуване е съответно на смисъла на закона.
Обжалваното въззивно решение е правилно.
Относимите обстоятелства са следните:
С искова молба от 10 май 2010 г. ищецът К. З. атакува уволнение на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ. Претенцията е за отмяна на заповед № ЧР-09-220 от 22 април 2010 г., според която трудовото правоотношение между З. и И. а. „С. д. на МО”, се прекратява на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ поради съкращаване в щата, считано от 25 май 2010 г. Този е смисълът и на предизвестие № 5103 от 22 април 2010 г. И двата документа са получени от З. на 26 април 2010 г.
При тези данни следва да се приеме, че предявените от ищеца З. искове за отмяна на незаконно уволнение и за възстановяване на заеманата преди него длъжност са преждевременно предявени, тъй като не е било налице възникнало за него потестативно право да иска отмяна на уволнението като незаконно. По тази причина без значение в случая са останалите наведени от страните и доказвани в процеса обстоятелства – отмяната на атакуваната заповед за уволнение по реда на чл. 328, ал. 2 КТ, получена от ищеца след предявяването на иска, както и последваща заповед за уволнение без спазване на срока на предизвестието. След като не е било налице правото да се иска отмяната на уволнението, то искът за заплащане на обезщетение за оставане без работа поради неговата незаконност, е бил неоснователен, тъй като оставането без работа не е във връзка с твърдяното прекратяване на трудовото правоотношение.
Мотивиран от изложеното, състав на четвърто гражданско отделение на ВКС
Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение № 3442 от 13 юни 2011 г., постановено по гр.д. № 142 описа на Софийския градски съд за 2011 г.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: