Р Е Ш Е Н И Е № 311 София, 16 септември 2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание, проведено на трети юни, двехиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН НЕДЕВ ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА ПЛАМЕН ПЕТКОВ при участието на секретаря Аврора Караджова в присъствието на прокурора Красимира Колова изслуша докладваното от съдията Пламен Петков касационно наказателно дело № 916 / 2013 година Касационното производство е образувано по депозиран протест от прокурор при Апелативна прокуратура – гр. София, против въззивна присъда № 4 от 20. 02. 2013 год., постановена по ВНОХД № 1100 / 2012 год. по описа на Апелативен съд - гр. София, с която е била отменена изцяло, присъда № 137 от 05. 05. 2011 год., постановена по НОХД № 3058 / 2006 год. по описа на Софийския градски съд. В касационния протест по същество се релевират доводи за наличие на касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, като се правят искания, атакуваната присъда да бъде отменена, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Представителят на Върховната касационна прокуратура поддържа протеста по изложените в него съображения с изключение на частта, в която се излагат доводи за допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения. Подсъдимите И. Д. М., Р. Е. Г. и Н. В. К. не се явяват в съдебно заседание пред настоящата инстанция. Защитниците им поддържат становище за неоснователност на касациония протест. Като съобрази депозирания протест, доводите на страните и след проверка на делото в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, Върховният касационен съд, I-во наказателно отделение, достигна до следните изводи: С присъда № 137 от 05. 05. 2011 год. постановена по НОХД № 3058 / 2006 год. по описа на Софийския градски съд, подс. И. Д. М. бил признат за виновен в това, че през периода 01. 12. 2001 год. до 24. 01. 2003 год. в [населено място] образувал и ръководил ОПГ, създадена с цел да върши квалифицирана контрабанда на стоки – престъпление по чл. 242, ал. 4, във вр. с ал. 1, б. „а”, „б”, „д” и „е” от НК, в която участвали подс. Р. Е. Г., подс. Н. В. К. и неустановено лице „Ю.”, поради което и на основание чл. 321, ал. 1 от НК, му било наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от три години и шест месеца, както и за виновен в това, че през периода от 22. 01. 2002 год. до 20. 05. 2002 год. системно и след предварителен сговор с подс. Росен Е. Г. и неустановено лице „Ю.” пренесъл през границата на страната – ГКПП-Кулата – стоки и предмети за търговски цели, общо 22 бр. контейнери, с направление вътрешни митнически бюра – „Г.”, „И.” и „С.”, без знанието и разрешението на митниците, като същият системно се е занимавал с такава дейност, деянието е извършено с използване на официални документи с невярно съдържание – съдебни решения за регистрации на търговски дружества и неистински документи – служебни бележки и отрязъци от Т.-карнет, като предмета на контрабандата е в особено големи размери – на обща стойност 724 693, 58 лв. и случаят се явява особено тежък поради високата степен на обществена опасност на деянието и дееца, поради което и на основание чл. 242, ал. 4, във вр. с ал. 1, б. „а”, „б”, „д” и „е” от НК, при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 и ал. 3 от НК, му било наложено наказание „лишаване от свобода”в размер на три години. На основание чл. 23, ал. 1 от НК, на подс. М. било наложено най-тежкото измежду определените му наказания, а именно, „лишаване от свобода”в размер на три години и шест месеца, при първоначален „общ”режим на изтърпяване, в затворническо общежитие от открит тип. С присъдата, подс. Р. Е. Г. бил признат за виновен в това, че през периода 01. 12. 2001 год. до 24. 01. 2003 год. в [населено място] участвал в ОПГ с подс. Н. К. и неустановено лице „Ю.”, образувана и ръководена от подс. И. М., създадена с цел да върши квалифицирана контрабанда на стоки – престъпление по чл. 242, ал. 4, във вр. с ал. 1, б. „а”, „б”, „д” и „е” от НК, поради което и на основание чл. 321, ал. 2 от НК, му било наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от две години и шест месеца, както и за виновен в това, че през периода от 22. 01. 2002 год. до 07. 02. 2002 год. системно и след предварителен сговор с подс. И. Д. М. пренесъл през границата на страната – ГКПП-Кулата – стоки и предмети за търговски цели, общо 14 бр. контейнери, с направление вътрешни митнически бюра – „Г.” и „И.”, без знанието и разрешението на митниците, като същият системно се е занимавал с такава дейност, деянието е извършено с използване на официални документи с невярно съдържание – съдебни решения за регистрации на търговски дружества и неистински документи – служебни бележки и отрязъци от Т.-карнет, като предмета на контрабандата е в особено големи размери – на обща стойност 434 643, 96 лв. и случая се явява особено тежък поради високата степен на обществена опасност на деянието и дееца, поради което и на основание чл. 242, ал. 4, във вр. с ал. 1, б. „а”, „б”, „д” и „е” от НК, при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 и ал. 3 от НК, му било наложено наказание „лишаване от свобода”в размер на три години. На основание чл. 23, ал. 1 от НК, на подс. Г. било наложено най-тежкото измежду определените му наказания, а именно, „лишаване от свобода”в размер на три години, при първоначален „общ”режим на изтърпяване, в затворническо общежитие от открит тип. Със същата присъда и подс. Н. В. К. бил признат за виновен в това, че през периода 01. 12. 2001 год. до 24. 01. 2003 год. в [населено място] участвал в ОПГ с подс. Р. Г. и неустановено лице „Ю.”, образувана и ръководена от подс. И. М., създадена с цел да върши квалифицирана контрабанда на стоки – престъпление по чл. 242, ал. 4, във вр. с ал. 1, б. „а”, „б”, „д” и „е” от НК, поради което и на основание чл. 321, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК, му било наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от две години, изпълнението на което било отложено при условията на чл. 66, ал. 1 от НК, с изпитателен срок от пет години. Недоволни от постановената присъда останали подсъдимите и техните защитници, които обжалвали същата, с оплаквания за допуснати нарушения на материалния закон, на процесуалните правила и за явна несправедливост на наложените наказания. Били изложени доводи за липса на доказателства касателно авторството на деянията /а и за тяхната несъставомерност/, поради и което към Апелативен съд – гр. София, били отправени искания за оправдаване на подсъдимите М., Г. и К.. С атакуваната въззивна присъда № 4 от 20. 02. 2013 год., постановена по ВНОХД № 1100 / 2012 год. по описа на Апелативен съд - гр. София, първоинстанционната присъда била отменена изцяло, а подсъдимите И. М., Р. Г. и Н. К. били признати за невиновни и оправдани по повдигнатите им обвинения, за извършване на престъпления по чл. 321 и по чл. 242, ал. 4 във вр. с ал. 1 от НК. По депозираният касационен протест: Основните доводи, които могат да бъдат изведени от изложеното в протеста в поддържаната от представителя на ВКП част, е за допуснато от въззивната инстанция, съществено нарушение на процесуалните правила, свързано с необсъждане в цялост, на установената по делото доказателствена съвкупност, довело до неправилното приложение на материалния закон. По същество, възражението е за допуснато нарушение на чл. 339, ал. 3 във вр. с чл. 305 от НПК и същото е основателно. Това е така поради следните съображения: Въззивният съд е счел, че следва да упражни правомощията си по чл. 336, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 334, т. 2 от НПК, като отмени първоинстанционната присъда на СГС и постанови нова присъда, с която да признае подсъдимите за невинни и ги оправдае по повдигнатите им обвинения, за извършване на престъпления по чл. 321 и чл. 242, ал. 4 във вр. с ал. 1 от НК. Към първоинстанционният съдебен акт и държавното обвинение е била отправена значителна критика както по отношение на фактите, така и досежно изведените въз основа на тях, изводи от правна страна. До голяма степен тази критика е била основателна, обстоятелство задължаващо въззивната инстанция да извърши на свой ред внимателен анализ на установената доказателствена съвкупност, посочвайки установените от фактическа страна, обстоятелства. Вместо това, в мотивите на въззивната присъда „конспективно” е посочено, че апелативният съд приема за безспорно установени следните обстоятелства: познанство между подс. И. М. и Р. Г. - служител на първия, през част от инкриминирания период, в дружество занимаващо се със спедиторска дейност. Познанство на подс. К. само с подс. М.. Осъществени 22 вноса на стоки с търговски цели от РКитай през пристанище С. и ГКПП-„Кулата”, с оформен режим „транзит” с насоченост към вътрешни митнически бюра „Г.”, „И.” и „С.”. Регистрацията на процесните ЕТ и Е. /вписани като крайни получатели на стоките в митническите документи/, без съгласието на лицата посочени в съдебните решения като техни собственици и управители. Съпричастност на подс. К. с регистрацията на един от процесните ЕТ. Участие на подс. Р. Г. и неустановено по делото лице „Ю.” при осъществяване на вноса на стоките – същите са посочени като „лица за контакт” посрещащи товарните автомобили с които се е извършвал превоза на стоките, до съответните вътрешни митнически бюра /В./ в [населено място]. Тези лица вземали от шофьорите и занасяли придружаващата стоките документация във вътрешните митнически бюра, след което са връщали на водачите четвъртия екземпляр от Т.-карнетите, както и служебна бележка, удостоверяваща, че стоките са заведени под съответен митнически манифест и е предаден екземпляр от Т.-карнет на митническите власти, като върху последните /и служебните бележки и екземпляра от Т.-карнетите/ са били поставени неистински печати и подписи на посочените митнически служители. Прието е също така, че при проверките на стоките във В. са присъствали митнически служители, както и, че е налице невнасяне на митни сборове в хазната, обстоятелство довело до предявяване на съдебни претенции от страна на митническите власти, към фирмите превозвачи на процесните стоки. При тези посочени факти, апелативния съд е приел, че липсват каквито и да е било доказателства в подкрепа на обвинителната теза касателно повдигнатото против подсъдимите обвинение, за извършване на престъпление по чл. 321, ал. 1 от НК, както и, че описаното в обвинителния акт деяние по чл. 242, ал. 4 във вр. с ал. 1 от НК, не съставлява престъпление. Прието е, че митническите власти са „имали пълната информация относно вида, количеството и стойността на стоките”, предмет на това обвинение. Споделено е, възражението на защитата, че след като процесните стоки са били поставени под режим „транзит”, това автоматично означава, че същите са били манифестирани още на ГКПП „Кулата”, където оставал един от четирите екземпляра на Т.-карнета. Направена е разлика, между поставяне на стоки под режим „транзит” и неговото същинско приключване, като е посочено също така, че инкриминираните документи – съдебните решения за регистрация /приети за официални документи с невярно съдържание/, нямат отношение както към вноса на процесните стоки, така и към механизма на престъплението „контрабанда”. Съдържанието на мотивите към въззивната присъда, не отговаря на изискванията на чл. 339, ал. 3 във вр. с чл. 305 от НПК. Не може да има спор, че когато се постановява нова присъда, в мотивите си към нея, решаващият съд трябва да посочи установените обстоятелства, въз основа на какви доказателствени материали, като при противоречия между последните, следва да бъдат изложени съображения защо едни от тях се приемат, а други се отхвърлят /чл. 305, ал. 3 от НПК/. Не може обаче да бъде прието, че „конспективно” изброените в случая, обстоятелства, изпълват съдържанието на визираните от законодателя такива, в посочената по-горе, процесуална норма. Въззивният съд след като не е счел за необходимо да проведе съдебно следствие, а е приел, че събрания от първоинстанционния съд доказателствен материал се явява достатъчен, е бил длъжен да го обсъди, анализира, поотделно и в съвкупност, а констатираните противоречия за относими към предмета на доказване обстоятелства, е трябвало да бъдат отстранени по начина, предписан в разпоредбата на чл. 305, ал. 3 от НП, т.е., в мотивите следва да се вижда, че действително съдът е направил обсъждане на доказателствата, изяснил е и е отстранил, противоречията. В тази връзка, пресъздаването на заявената от свидетелите информация не изпълва необходимия доказателствен анализ и така не става ясно на кои конкретни доказателствени източници се основават изводите на този съд, по фактите. Налице е и вътрешно противоречие в мотивите на апелативния съд който е приел, че подс. К. не се познава с подс. Г., а на стр. 34 от тях е посочил, че свид. А. „неопределено” е заявил, че в офиса на подс. М. е виждал и този подсъдим. Релевантността на показанията на този свидетел, депозирани в рамките на проведеното първоинстанционно съдебно следствие /в.ж. л. 554 от т. 3-ти/, въобще не са били предмет на детайлно обсъждане, с оглед на повдигнатото против подсъдимите обвинение, за извършване на престъпление по чл. 321 от НК, в контекста на адекватната редакция на тази законова норма. Липсва проведен анализ и на фактите относно присъствието на митнически служители при проверките на процесните стоки. Посочено е, че при всички случаи са присъствували такива служители. Обстоятелството обаче, че на тези проверки е присъствувало лице облечено в митническа униформа, не е достатъчно за да бъде направен категоричен извод, че това лице е било именно митнически служител - от една страна защото самоличността им не е установена по делото, а от друга, защото, върху служебните бележки, удостоверяващи, че стоките са били заведени под съответен митнически манифест и е предаден екземпляр от Т.-карнет на митническите власти, са били положени неистински печати и подписи, на посочените в тях, митнически служители. В мотивите към присъдата въззивният съд е приел, че подс. К. е съпричастен само и единствено с регистрацията на [фирма], като не е посочил съответни доказателства в подкрепа на такъв извод. Така направената констатация е в противоречие с приетите от първоинстанционният съд за установени обстоятелства от фактическа страна, че именно този подсъдим е свързан с регистрацията и промените в процесните ЕТ и Е. /в.ж. л. 911 от мотивите/, като показанията на свид. Л. И. и П. М. /в.ж. л. 311 и 383 от т. 2 от първ. пр-во/ депозирани в тази насока, не са били обсъдени. С оглед изложеното се налага извод, за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила свързани с оценката на събраните по делото доказателства - без да се отчетат наличните противоречия в доказателствените средства и без да са изложени мотиви кои от тях въззивната инстанция възприема и поради какви съображения. Допуснатото нарушение на процесуалните правила, съставлява касационното основание по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 2 вр. ал. 1, т. 2 НПК, и е пречка да се провери основателността на доводите изложени в касационния протест, за допуснато нарушение и на закона. В обобщение се налага извода за допуснати съществени нарушения на разпоредбите на 13, 14, 107, ал. 5 и чл. 305, ал. 3 от НПК, свързани с проверката и оценката на доказателствата, които са довели до опорочаване на вътрешното убеждение при формиране на решаващите изводи на въззивната инстанция, касателно правилното приложение на закона. Поради горепосоченото, касационната инстанция намира атакуваната въззивна присъда за постановена при съществени процесуални нарушения, а оттам и на материалния закон, съставляващи касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, обстоятелство, обуславящо и основателността, на депозираният касационен протест. С оглед всичко изложено, Върховният касационен съд на РБългария, първо наказателно отделение намира, че атакуваната присъда на Апелативен съд – гр. София следва да бъде отменена, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд, от стадия на съдебното заседание. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 3, т. 2 във вр. с ал. 1, т. 4 от НПК, Върховният касационен съд на РБ, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА въззивна присъда № 4 от 20. 02. 2013 год., постановена по ВНОХД № 1100 / 2012 год. по описа на Апелативен съд - гр. София. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд, от стадия на съдебното заседание. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.