Р Е Ш Е Н И Е № 142 Гр.София, 19.05.2017 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на дванадесети май, 2017 година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ЗАХАРОВА ГАЛИНА ТОНЕВА При участието на секретаря ПАВЛОВА В присъствието на прокурора ГЕБРЕВ Изслуша докладваното от съдия СТАМБОЛОВА К.Н.Д. 350/17 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.422,ал.1,т.5 НПК. С протоколно определение №4173/16.12.16 г., постановено от ГС-София /СГС/, НО, 5 състав по Н.Ч.Д.4218/16 г., по отношение на осъдения И. Б. Б. е осъществена кумулация по няколко съдебни акта на основание чл.25, ал.1 вр.чл.23,ал.1 НК, като е определено за общо изтърпяване наказание лишаване от свобода за срок от една година, увеличено с пет месеца на основание чл.24 НК, което да се изтърпи при първоначален строг режим. На основание чл.25,ал.1 вр. чл.23,ал.3 НК към така определеното общо наказание лишаване от свобода е присъединено наказание глоба в размер на 2 000 лв. Приспаднато е времето, през което Б. е бил задържан под стража по някои производства и на основание чл.25,ал.2 НК е приспаднато времето, през което е търпял наказание лишаване от свобода по делата, включени в групата. Този съдебен акт е потвърден с определение № 51/20.02.17 г., постановено от АС-София САС/, НО, 7 състав, по В.Н.Ч.Д.23/17 г. В предвидения от процесуалния закон шестмесечен срок от влизане в сила /20.02.17 г./, на 02.03.17 г.е постъпило искане от страна на осъдения за възобновяване на наказателното производство, с изтъкване на трите касационни основания по чл.348,ал.1 НПК. Настоява се за премахване приложението на чл.24 НК. В съдебно заседание пред ВКС осъденият и неговият защитник поддържат искането за възобновяване с отразените в него доводи. Представителят на ВКП намира,че наказателното производство не следва да бъде възобновявано. Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като взе предвид искането за възобновяване с отразените в него аргументи, като съобрази становищата на страните в съдебно заседание и след като сам се запозна с материалите по делото в рамките на компетенциите си в тази процедура, намира за установено следното: По същество отправената претенция може да бъде обобщена с това,че се иска след определяне на общо наказание по отделните осъждания /няма никакъв спор,че са законосъобразно групирани наложените наказания/, да не се прилага разпоредбата на чл.24 НК, както са сторили решаващите съдилища. В този контекст изложените касационни основания са отнесени от една страна към липса на мотиви, субсумираща се под оплакване по чл.348,ал.1,т.2 НПК, а от друга-под нарушение на материалния закон по смисъла на чл.348,ал.1,т.1 НПК. Тази инстанция не може да се солидаризира с изтъкнатите от осъдения и неговата защита аргументи. Внимателно и прецизно и СГС, и САС са изследвали релевантните за това производство предпоставки и подробно са отразили съображенията си за заетата от тях позиция. Не отговаря на процесуалната действителност обстоятелството, че те не са взели предвид факта,че деянията, за осъжданията по които е постановена кумулацията, са извършени в далечен период от време. Напротив, и двете инстанции са изразили съображения по този довод, като от своя страна те стоят в основата на отмерване на увеличеното по реда на чл.24 НК наказание в размер от пет месеца, а не в максимално възможния такъв. На следващо място, но най-важно според същината на въздигнатото възражение, следва да бъде обсъдено приложението на чл.24 НК. ВКС се съгласява с реализирания подход на решаващите съдилища. Последните, в частност второстепенният съд, чийто акт стои първи поред на разглеждане в настоящата процедура пред върховната съдебна инстанция по правото, са отразили пространна аргументация в защита на своята теза за необходимост от приложение на нормата на чл.24 НК. Налице са материалноправните предпоставки за това и в подкрепа на същите СГС и САС са изписали задълбочена и разбираема мотовировка. Взето е отношение и по въпроса за липсата на данни /извън личните изявления на осъдения/, че понастоящем той работи и учи, поради което допълнителното изтърпяване на наказание лишаване от свобода с отмерения срок от пет месеца, ще се отрази неблагоприятно върху актуалния му статус. Действително, пред тази инстанция е представен трудов договор между Б. и някакво Е., но от същия въобще не личи кога осъденият се е задължил да постъпи на работа и дали го е сторил. В този смисъл неговите думи за участието му в работен и учебен процес не са потвърдени по съответен доказателствен ред и липсва противопоставяне на приложението на чл.24 НК. На последно място, в искането за възобновяване се претендира наличие на касационното основание по чл.348,ал.1,т.3 НПК-явна несправедливост на наложеното наказание поради несъобразяване с положителните данни за Б., който след изтърпяване на наказание от една година лишаване от свобода /без приложението на чл.24 НК/, се е откъснал от лошата си среда, работи и учи. Цитираното оплакване, облечено в цитираното касационно основание, не може да намери приложение в настоящата процедура. Казаното е така,тъй като при групиране на наказанията в производство по реда на чл.25 вр.чл.23 НК не става дума за индивидуализиране на наказание за извършено съответно престъпление, в каквато връзка да се имат предвид разрешенията на чл.348,ал.5 вр. ал.1,т.3 НПК. Наказанията вече са наложени и не може да се третира тяхна явна несправедливост. Що се касае до реалното увеличаване на крайното наказание, което трябва да се изтърпи, с прилагане института на чл.24 НК, то това възражение се отнася към нарушение на материалния закон, чиято липса бе обсъдена по-горе. Водим от изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения И. Б. Б. за възобновяване на Н.Ч.Д.4218/16 г.по описа на ГС-София, НО,5 състав; В.Н.Ч.Д. 23/17 г.по описа на АС-София, НО, 7 състав. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/