Р Е Ш Е Н И Е № 221
гр. София, 10.06.2015 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди и четиринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
При участие на секретаря Милена Миланова, като изслуша докладваното от съдия Костова т. д. №3030 по описа за 2014г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.290 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма], [населено място], представлявано от управителя Л. П., чрез адв. П. Ш. АК – С., срещу решение №34 от 5.04.2013г., постановено по т.дело №62/2013г. на Бургаския апелативен съд, с което след отмяна на решение №33 от 5.12.2012г., постановено по т.дело № 98/2011г. на Сливенския окръжен съд, [фирма] е осъдено да заплати на „В. Унд Т. Г.” в н., сумата от 58 572.46 лв., представляваща банков превод на 4.04.2007г. по фактура №0010/3.04.2007г., издадена от дружеството – касатор без съгласието на временния синдик, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на завеждане на иска 27.12.2010г. до окончателното й заплащане, изчислена по правилата на чл.291 във връзка с чл. 298 ГГК/, както и направените по делото разноски за двете инстанции в размер на 11 227.43 лв.
В касационната жалба се прави довод за недопустимост на въззивното решение, като постановено в нарушение на международната компетентност. Касаторът поддържа, че главният иск по чл.812 ГПК във връзка с чл.21 и сл. от Германския закон по несъстоятелност /ГЗН/ е недопустим, защото не е предявен от синдика, а искът е предявен от името на дружеството, което представлява нарушение на чл.18, пар.2 от Регламент 1346/2000 и чл.129 ГЗН. Излага съображения за неправилност на решението. Счита за необоснован извода на въззивния съд, че по отношение на ответника [фирма] е налице поправка на исковата молба, депозирана пред СГС, а не изменение на иска по чл.228 ГПК. Първоначалният ответник [фирма] е организирал защитата си по т.дело №3415/2010г., след получаване на запорното съобщение от ЧСИ за наложеното обезпечение, като е изразил становище по допустимостта на исковете, по фактите и обстоятелствата в исковата молба и основателността на наложеното обезпечение в депозирана на 24.01.2011г. молба, поради което моментът на връчване на исковата молба е загубил своето релевантно значение, за да се приеме безусловно, че до връчване на препис от исковата молба ищецът може да извършва изменение на страните без ограничение. От значение за прилагането на чл.228 ГПК са извършени от първоначалния ответник процесуални действия по делото, а не връчването на препис от исковата молба, поради което при конкретните обстоятелства, не може да се твърди, че се касае до поправка на исковата молба. Дружеството [фирма] не е изразило съгласие за участие в процеса на позицията на ответника [фирма] и за такова не може да се приеме самото му участие като страна по делото. Приложими са разпоредбите на чл.228, ал.3 и чл.125 ГПК и искът по отношение на новия ответник следва да се счита предявен от датата на постъпване на исковата молба в съда, в случая на 27.01.2011г., спрямо която дата искът е погасен по давност. Искането е за обезсилване или отмяна на въззивното решение и постановяване на решение, с което да бъдат отхвърлени главните искове, като погасени по давност. Претендира разноски по делото.
Ответникът „В. Унд Т. Г.” в /н/., чрез пълномощника М. Х. от В., заявява становище за неоснователност на касационната жалба. В открито съдебно заседание представителят на ответника адв. С. поддържа искане за оставяне в сила на решението. Представени са писмени бележки. В тях се поддържа становище, че наличието на допуснато обезпечение, депозирано от първоначално посочения в исковата молба ответник, както и наличие на възражение по допуснатото обезпечение не е еквивалентно на редовно връчване на искова молба. Разграничителен критерий, който законът поставя за необходимостта от даване на съгласие и датата, от която следва да се счита предявен искът е дали по делото има извършени процесуални действия, които биха обвързали новия ответник при встъпването му в процеса. Съгласието на новопривлечения ответник има смисъл само тогава, когато в хода на същинското исково производство са извършени процесуално-следствените действия, които ще обвържат и него самия при встъпването му в процеса наместо стария ответник. Обезпечителното производство е самостоятелно производство и действията по него имат самостоятелен характер, поради което извършването им не следва да се приравнява по правен ефект с процесуалните действия, извършени след връчване на исковата молба. Правилно въззивният съд е приел, че позоваването от ответника на разпоредбата на чл.228, ал.3 ГПК е необосновано и следва да се приеме, че е налице поправка на исковата молба. В този случай спрямо новоконституирания ответник искът се счита за предявен на 27.12.2010г., в рамките на давностния срок по приложимото немско материално право. По съществото на главния иск поддържа, че същият е доказан по основание и размер. Изразено е становище по основателността и доказаността на евентуалния иск. Претендира присъждането на разноски, направени в касационното производство.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение като взе предвид оплакванията в жалбата и доводите на страните и прецени данните по делото, приема следното:
С определение №567 от 25.06.2014г., постановено по делото е допуснато касационно обжалване на решението на Бургаския апелативен съд на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса: Налице ли е поправка на исковата молба в хипотезата, когато е поискана промяна на ответника след наложени обезпечителни мерки спрямо първия ответник, но преди да му бъде връчен препис от исковата молба?
Сливенският окръжен съд е сезиран с два иска при условията на евентуалност от „В. унд Т. Г.” – Германия, дружество в несъстоятелност, представлявано от синдика д-р В. Адрес, чрез пълномощниците А. Г. и М. Х. за обявяване за нищожна прехвърлителната сделка с имущество на дружеството в несъстоятелност на ответника [фирма], със седалище в [населено място], а именно извършен банков превод на сумата от 58 572.46 лв. на 4.04.2007г. BG 57UBBS 80021040839011, без одобрението на временния синдик и в нарушение на Първо решение, съответно в нарушение на чл.21, ал.2 пр.второ на Германския закон за несъстоятелност /ГЗН/. Ищецът се позовава на разпоредбата на чл.24, ал.1 във връзка с чл.81, ал.1 от ГЗН, според който такива прехвърлителни действия са нищожни. Сумата се претендира и като получена на отпаднало основание по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД, ако не бъде уважен главният иск.
Главният иск е отхвърлен от първоинстанционния съд по съображения, че към датата на подаване на исковата молба срещу ответника [фирма] - 27.01.2011г. давностният срок по чл.195 ГГК е изтекъл. При замяна на ответник приложима е разпоредбата на чл.228, ал.3 ГПК и срещу новия ответник искът се счита за предявен от датата на подаване на исковата молба срещу него, в случая на 27.01.2011г. След отхвърляне на главния иск, съдът се е произнесъл по евентуалния иск по чл.55, ал.1 ЗЗД, също отхвърлен като неоснователен.
Въззивният съд е направил различни правни изводи и е уважил главния иск. За да счете за основателен предявения иск, Бургаският апелативен съд е приел за доказани всички предпоставки за ангажиране на отговорността на ответника. На 4.04.2007г. от сметката на ищеца в ОББ е преведена исковата сума по сметка на ответника с посочено основание фактура №10/3.04.2007г. на [фирма]. На 4.04.2007г. в Търговския регистър на Районен съд – [населено място] е вписано определение на същия съд от 3.04.2007г., с което като обезпечителни мерки е назначен временен синдик д-р В. А. и е постановено, че разпорежданията на дружеството са действителни само, ако са одобрени от временния синдик. Извършеният превод на 4.4.2007г. е без одобрението на временния синдик, извършен е в нарушение на разпоредби на ГЗН и ГГЗ, поради което е недействително и даденото по него подлежи на връщане поради липса на правно основание.
Въззивният съд не се е произнесъл по евентуалния иск по чл.55, ал.1 от ЗЗД поради уважаване на главния иск.
Апелативната инстанция не е уважила възражението на ответника за изтекла тригодишна давност, уредена в чл.195 във връзка с чл.199 ГГК. Съдебният състав е направил извод, че исковата молба срещу [фирма] е заведена на 27.12.2010г., а не както се поддържа от ответника – на 27.01.2011г., или в рамките на тригодишния срок, който изтича на 31.12.2010г. Според съда налице е поправка на исковата молба по отношение на [фирма], а не замяна на страна по чл.228, ал.3 ГПК. Този извод е обоснован с факта, че молбата за поправка на исковата молба е подадена преди да е връчен препис от исковата молба на ответника [фирма] и преди да са започнали да текат сроковете за извършване на процесуални действия по иска. Молба от [фирма] срещу допуснатото от съда обезпечение на иска не може да се счита за редовно връчване на препис от исковата молба.
По правния въпрос по който е допуснато касационното обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК - Налице ли е поправка на исковата молба в хипотезата, когато е поискана промяна на ответника след наложени обезпечителни мерки спрямо първия ответник, но преди да му бъде връчен препис от исковата молба, становището на състава на ВКС е следното:
Обезпечителният процес има охранителна функция. Неговата цел е да осигури по време на висящността на спора сигурността за това, че неоснователно отричаното материално право ще бъде осъществено, чрез създаване на пречка то да се реализира неправомерно преди постановяване на окончателното решение. Обезпечаването на иска не е част от исковия процес, а самостоятелно уредено в процесуалния закон производство, което осигурява реализирането на правните последици от решението. За да се допусне обезпечението молителят трябва да удостовери вероятната основателност на своя иск. Срещу процесуалната и материална незаконосъобразност на наложеното обезпечение ответникът разполага със самостоятелни средства за защита: обжалване на определението за обезпечение, искане за отмяна на обезпечението и търсене от ищеца на обезщетение за вреди, причинени от незаконното обезпечение на иска. От посочените белези на обезпечителното производство следва, че действията на ответника по него имат самостоятелен характер, поради което извършването им не може да бъде приравнено по правен ефект с процесуални действия на ответника, след връчване на исковата молба. Затова образуваното обезпечителното производство срещу ответника по иска, не е от значение при произнасянето от съда по молба за поправка на искова молба, респ. за замяна на ответник.
Ако обезпечителният процес има за цел да обезпечи изпълнението на влязлото в сила решение, целта на исковия процес е да разреши гражданскоправен спор със сила на пресъдено нещо. Тази цел се постига при редовно предявен иск. Искът се счита за предявен с постъпване на исковата молба в съда и от този момент образуваното дело е висящо пред сезирания съд, по арг. на чл.125 ГПК. Ищецът определя страните в процеса – от чие име и срещу кого се предявява иска. Процесуалната легитимация на страните в процеса следва единствено от правното твърдение на ищеца относно спорното право, както то е индивидуализирано от основанието и петитума на исковата молба. Когато съдът проверява дали искът е предявен срещу надлежния ответник, той изхожда от правото, което се претендира или отрича с исковата молба. Когато констатира противоречие между обстоятелствената част и петитума, отнасящо се до процесуалната легитимация на страните, съдът е задължен да остави исковата молба без движение, за да се избегне постановяването на недопустимо решение. Според правната теория и съдебна практика отстраняването на всяка констатирана от съда нередовност е поправка на исковата молба / така т. 5 на ТР №1/2013г. на ОСГТК на ВКС, решение №446 по гр.дело № 1089/2010г. на ВКС, ГК, постановено по реда на чл.290 ГПК/. Това следва от изричната разпоредба на чл.129, ал.5 ГПК, съгласно която поправената искова молба се смята за редовна от деня на подаването. Поправка на исковата молба ще бъде налице и когато е допусната грешка в индивидуализиращи ответника белези, тъй като исковата молба няма да отговаря на съдържанието по чл.127, ал.1, т.2 ГПК / като напр. грешка в изписване на част от името на ответника, на ЕГН и др./. Тези хипотези следва да бъдат разграничени от случаите на промяна на ответника при правоприемство / чл.227 ГПК/ и когато искът не е предявен срещу всички задължителни необходими другари / т.6 на ТР №1/2013г. на ОСГТК/.
Няма спор в съдебната практика, че спорното право, претендирано или отричано от ищеца, се характеризира с правопораждащия факт, на който правната норма е предала правно значение, носителите и съдържанието му / ТР №1/2001г. на ОСГК на ВКС/. Ако в хода на висящото дело се установи, че ищецът е предявил иска срещу ответник, който не притежава материалната легитимация да отговаря по него, ищецът може да отстрани тази грешка чрез изменение на иска с конституирането на ответника по спорното право, при спазване на предпоставките на чл.228 ГПК. В този случай промяната на ответника няма да е поради отстраняване на нередовност на исковата молба и затова няма да е налице поправка на исковата молба.
С подаването на исковата молба в съда, се предизвиква висящност на делото между страните пред сезирания съд. Връчването на препис от редовна исковата молба на ответника е част от развитието на вече висящото дело. С връчване на исковата молба на ответника, ГПК свързва други последици - правото на предявяване на инцидентен установителен иск, предявяване на насрещен иск, упражняване на право на възражение за прихващане, право на отговорна исковата молба и пр.
От горното следва, че не е налице поправка на исковата молба в хипотезата, когато е поискана промяна на ответника след наложени обезпечителни мерки спрямо първия ответник, но преди да му бъде връчен препис от исковата молба, когато подадената искова молба е редовна и от твърденията в нея не може да се изведе пасивната легитимация на друго лице, което е и отговор на поставения въпрос по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
По съществото на касационната жалба:
По допустимостта на предявения главен иск с правно основание чл.812 Германския граждански кодекс/ ГГК/ във връзка с чл.21 и сл. от Германския закон по несъстоятелността / ГЗП/.
Недопустимостта на иска и от там на обжалваното въззивно решение касаторът обосновава с липсата на активна легитимация на търговското дружество в несъстоятелност да предяви отменителен иск за връщане на претендираната сума, като разпоредително действие без предварително уведомяване на синдика, след наложената обезпечителна мярка от съда по несъстоятелността. Касаторът се позовава на чл.18, параграф 2 от Регламент 1346/2000 и чл.129 от Германския закон за несъстоятелността /ГЗН/.
Предявеният иск е допустим.
С решение на Районния съд в Д. от 1.06.2007г., вписано в търговския регистър на съда на 5.06.2007г., е открито производство по несъстоятелност, поради неплатежоспособност и свръхзадлъжнялост на дружеството „В. Унд Т. Г.” в /н/., като за постоянен синдик е назначен д-р В. А.. Правомощията на синдика са уредени в чл.80 и чл.129, ал.1 ГЗН. В случая синдикът е упражнил правомощията си да върне в масата на несъстоятелността паричната сума, с която длъжникът се е разпоредил след като са били наложени обезпечителните мерки за разпореждане със съгласието само на синдика, поради което искът не се явява недопустим, поради липса на активна легитимация. Правомощията на синдика, които са му дадени от законодателството на държавата-членка на образуваното производството, докато не се образува друго производство по несъстоятелност или докато не се предостави гаранция вследствие искане за образуване на производство по несъстоятелност в тази държава, са регламентирани в чл. 18 на Регламент 1346/2000 на Съвета от 29. май 2000г. Приложимият закон за предявените от синдика искове по чл.4.2 „м” от Регламента е този на държавата, в която е открито производство по несъстоятелност / изкл. на тези по чл.13 - Решение на Съда (първи състав) от 16 април 2015 година по дело C-557/13 (H. L. срещу E. B.). В случая приложимо право е Германския граждански кодекс / ГГК/ и ГЗН.
Съгласно чл.81, ал.1 във връзка с чл.24, ал.1 и чл.21, ал.2, т.2 ГЗН разпоредително действия в нарушение на наложеното обезпечение е недействително. По делото не се спори, че на 4.04.2007. по сметка на ищцовото дружество в ОББ е извършен банков превод в полза на дружеството ответник [фирма], за сумата от 58 772.46 лв. с основание на превода фактура №10/3.04.2007г. Не се оспорва и фактът, че за извършване на превода не е изискано от длъжника одобрението на назначения за временен синдик В. А.. След като действието на разпореждане не произвежда правно действие в отношенията между страните по облигационното правоотношение, според приложимия материален закон – чл.812 от Германския граждански кодекс/ ГГК/, полученото при липса на валидно правно основание подлежи на връщане в масата на несъстоятелността на дружеството длъжник.
Спорът по делото е дали са настъпили последиците на погасителната давност за вземането на ищеца, на която се позовава ответникът по делото. Разпоредбата на чл.146 от ГЗН препраща към разпоредбите на ГГК, уреждащи давността. Според чл.195 от ГГК давностният срок е тригодишен. Чл.199, ал.1 ГГК / приложима нормата за конкретното правоотношение/ определя началото на давностния срок - от края на годината, в която е възникнало правото на иск и кредиторът е узнал обстоятелствата, представляващи основание за възникване на иска и обстоятелствата, относно личността на задълженото лице, или е трябвало да ги узнае без груба небрежност. Последователна е позицията на ищеца, че за конкретното вземане давностният срок е започнал да тече от 31.12.2007г. Тъй като банковия превод е извършен на 4.04.2007г., давността започва да тече от последния ден на годината, в която е възникнало основанието за предявяване на иска от временния синдик 31.12.2007г. Тригодишният срок по чл.195 ГГЗ изтича на 31.12.2010г.
Отговорът на въпроса е обусловен от датата на предявяване на иска срещу ответника [фирма].
Исковата молба срещу първоначалния ответник [фирма] е подадена на 27.12.2010г. и спрямо тази дата давностният срок по чл. 195 ГГПК не е изтекъл. С молба от 27.01.2011г. ищецът е направил искане: 1. за изменение на иска чрез замяна на страната на основание чл.228 ГПК, поради грешка в ответника; 2. при условие на евентуалност – поправка на исковата молба, ако същата не е връчена на [фирма] и 3. на основание чл.232 ГПК оттегляне на иска срещу първоначалния ответник и прекратяване на производството по делото по отношение на това дружество.
Настоящият състав намира за неправилен изводът на въззивния съд, че дружеството [фирма] е конституирано в процеса при условията на поправка на исковата молба.
Първоначалния ответник [фирма] и вторият ответник [фирма] са различни правни субекти, поради което неправилно с определение от 4.02.2011г. СГС е допуснал поправка на името на ответника [фирма] на [фирма], без да изпълни процедурата по чл.228 ГПК за изменение на иска чрез замяна на първоначалния ответник. В случая с молбата до СГС от 24.01.2011г. дружеството [фирма] е взело становище по исковата молба на ищеца, както и по представените с нея писмени доказателства. Обстоятелството, че молбата е подадена във връзка с наложеното срещу дружеството обезпечение, не променя характера й на молба в отговор на исковата молба, че искът е предявен срещу ненадлежна страна и при липса на пасивна процесуална легитимация. Фактическото запознаване на ответника [фирма] с исковата молба и доказателствата по нея е видно от приложената към делото молба вх. № 4229 от 20.01.2011г., адресирана до СГС по т.дело № 3415/2010г. за издаване на преписи от исковата молба и приложените към нея писмени доказателства. Подаването на молбата от 27.1.2011г. и исковата молба от същата дата срещу ответника [фирма] е след като ответникът [фирма] е изразил становище по предявения срещу него иск, че не е в търговски и други отношения с ищеца и че титуляр на паричния превод е друго юридическо лице.
С оглед на дадения отговор на правния въпрос, констатираната от въззивния съд редовност на исковата молба и отговора на ответника [фирма] по предявения иск, замяната на първия ответник не може да бъде извършена по реда на поправка на исковата молба. Независимо, че СГС не е постановил определение за прекратяване на производството по отношение на първия ответник, поради оттегляне на иска от ищеца/ чл.232, изр. първо ГПК/, в случая се касае до замяна на ответника, каквото изявление съдържа т.1 на молбата на ищеца до съда от 27.1.2011г. Разпоредбата на чл. 228, ал. 3 ГПК урежда възможността ищецът да насочи иска си срещу ответник, който не е съгласен да встъпи в делото, като разликата между първоначалния и новия иск се състои в субектите на правото, а не в правопораждащия факт и съдържанието на спорното право. При липса на съгласие, приемство в делото, образувано с предявяване на първоначалния иск, не може да настъпи, поради което ищецът следва да подаде до съда искова молба срещу надлежно легитимираното лице, каквито действия са предприети от ищеца с подаване на искова молба срещу ответника [фирма] .
Ответникът [фирма] не е изразил съгласие за встъпване в процеса като страна, поради което е приложима разпоредбата на чл. 228, ал.3 ГПК. Подаването на отговор на исковата молба, в която ответникът е изразил доводите си за недопустимост и неоснователност на иска поради изтекла погасителна давност, не сочи на извод за даване на съгласие за правоприемство в процеса. Всъщност, с оглед на извършената поправка в наименованието на ответника, съдът не е поставил въпроса за съгласие на ответника да встъпи в процеса, а същото не може да се презюмира, след като не е дадено изрично. Искът спрямо ответника [фирма] следва да се счита за предявен от деня, в който е постъпила в съда исковата молба срещу него, а това е датата 27.1.2011г., спрямо която дата тригодишният давностен срок е изтекъл. Това е датата, от която е възникнало процесуалното правоотношение с ответника [фирма] и настъпват всички правни последици от предявяване на иска срещу него. Предявеният иск, който проявява последиците си от деня на подаване на исковата молба срещу ответника, не прекъсва течението на погасителната давност, тъй като тя е изтекла преди този момент, по отношение на [фирма].
Като е достигнал до извод, различен от горния, Бургаският апелативен съд е постановил неправилно решение, което подлежи на отмяна по уважения главен иск. Искът с правно основание чл.812 ГГК във връзка с чл.21, ал.2, пр.2 ГЗН като погасен по давност ще следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
При условията на евентуалност ищецът е предявил иск за неоснователно обогатяване по чл.55, ал.1, пр. първо ГПК, за осъждане на ответника да върне сумата от 58 572,46 лв., като получена при липса на основание, при условие, че съдът приеме, че исковата сума не е била прехвърлена в нарушение на обезпечителната мярка и не следва да бъде върната от ответника.
Тъй като съдът се е произнесъл по главния иск и приложимото материално право на страната, в която е открито производство по несъстоятелност и е приел, че искът е основателен, но го е отхвърлил като погасен по давност, не са налице основания за произнасяне по евентуалния иск за неоснователно обогатяване.
В касационната жалба не е направено искане за присъждане на разноски, поради които такива не се присъждат на касатора.
Водим от горното съставът на ВКС, ТК, първо отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 34 от 5.04.2013г., постановено по в.т.дело № 62/2013г. на Бургаския апелативен съд, с което след отмяна на решение № 33 от 05.12.2012г по т.д. № 98/ 2011г по описа на Сливенския окръжен съд и е постановено решение , с което осъжда „Х. – Л" О. да заплати на „В. унд Т. Г.” – Германия / в несъстоятелност, на основание чл. 812 ГГК във връзка с чл.21 и сл. от ГЗН, сумата 58 572,46 лв. / петдесет и осем хиляди петстотин седемдесет и два лв. 46 ст./, представляваща банков превод на 04.04.2007г. по фактура № 0010/03.04.2007г ., издадена от ответника, без съгласието на временния синдик, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на завеждане на иска – 27.12.2010г. до окончателното й заплащане, изчислена по правилата и в размерите по чл. 291 във връзка с чл. 298 ГГК / пет процентни пункта над основния лихвен процент, както и направените по делото разноски пред двете инстанции в размер на 11 227,43 лв., както и ДТ в полза на Бургаския апелативен съд в размер на 3511.65лв., вместо което постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „В. унд Т. Г.” – Германия, в несъстоятелност, срещу [фирма], [населено място] иск, на основание чл. 812 ГГК във връзка с чл.21 и сл. от ГЗН, за сумата 58 572,46 лв. /петдесет и осем хиляди петстотин седемдесет и два лв. 46 ст./, представляваща банков превод на 04.04.2007г. по фактура №0010/03.04.2007г., издадена от [фирма],, без съгласието на временния синдик, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на завеждане на иска – 27.12.2010г. до окончателното й заплащане, като неоснователен.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
|