4 Р Е Ш Е Н И Е №288 гр. София,14 септември 2015 година Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на десети юни две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА КОСТОВА ЧЛЕНОВЕ: БЛАГА ИВАНОВА МИНА ТОПУЗОВА при участието на секретаря.......Марияна Петрова..........и в присъствието на прокурора.............................Тома КОМОВ.............................изслуша докладваното от съдията Мина Топузова дело № 736 по описа за 2015 година. Производството е образувано по касационна жалба на подсъдимия Г. С. Д. срещу въззивно решение № 139 от 30.01.2015г., постановено по внохд № 74/14г. на Бургаски апелативен съд, с което е потвърдена присъда по нохд № 104/14 г. на Сливенски окръжен съд. В жалбата, както и в подаденото допълнение към нея се релевират касационни основания по чл.348, ал.1, т. 1 и т. 2 от НПК. Твърди се, че инстанционните съдилища не са взели предвид процесуалните нарушения, допуснати при извършването на теренната проверка. Като нарушение на закона се посочва осъждането на подсъдимия при липса на престъпление, поради съществуваща колизия на нормативни и подзаконови нормативни актове. Предлага се присъдата и решението да бъдат отменени, като необосновани и несправедливи. Подсъдимият Д., редовно призован, не се явява в заседанието на касационния съд и не се представлява. Прокурорът от ВКП дава становище за неоснователност на жалбата. Счита, че са налице достатъчно доказателства установяващи извършеното от подсъдимия престъпление, като съдът е дал отговор на всички негови искания. Според прокурора, по делото не са допуснати процесуални нарушения. Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, като съобрази становищата на страните и за да се произнесе взе предвид следното: С присъда № 20 от 15.04.2014 г. по н.о.х.д. № 104/2014 г. Сливенски окръжен съд – НО, признал подсъдимия Г. С. Д. за виновен в това, че на 10.05.2012 г., в [населено място], в качеството си на [фирма], пред ДФ „Земеделие” – Разплащателна агенция, в Общо заявление за подпомагане 2012 г. форма за юридически лица входяща регистрация вх. № 17014578/10.05.2012г., У. 20/120612/80237 и У. 184632, представил неверни сведения относно ползването на земеделски парцели в землището на [населено място], общ. С.: Композитен № 36779-74-1-1, архив № 33321126, БЗС № 5700106 със заявена площ 10,98 ха – установена допустима площ за подпомагане 1,52 ха; Композитен № 36779-75-1-1, архив № 33321133, БЗС № 5700108 със заявена площ 10,31 ха – установена допустима площ за подпомагане 0,81 ха; Композитен № 36779-1098-1-1, архив № 33321140, БЗС № 5700112 със заявена площ 28,50 ха, изцяло недопустима; Композитен № 36779-76-1-1, архив № 33321922, БЗС № 5700114 със заявена площ 24,34 ха – установена допустима площ за подпомагане 1,84 ха – всички с обща площ 69,96 ха, наддекларирана площ от общо заявената за подпомагане площ 74,13 ха, за да получи средства от фондове, принадлежащи на Европейския съюз, отпускани по Схемата за единно плащане на площ /СЕПП/ за 2012 г., поради което и на основание чл. 248а, ал. 3, вр. ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, му наложил наказание девет месеца лишаване от свобода, като на основание чл. 66, ал. 1 от НК отложил изпълнението на така наложеното наказание за изпитателен срок от три години. На основание чл. 55, ал. 3 от НК, съдът не наложил на подсъдимия по – лекото наказание глоба. По жалба на подсъдимия Д. било образувано внохд №74/14 г. на Апелативен съд гр. Бургас. С решение № 139 от 30.01.2015г., въззивният съд потвърдил първоинстанционната присъда. Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните и в пределите на чл. 247, ал. 1 от НПК, намери следното: Жалбата е неоснователна. Твърдението за допуснати съществени нарушения на процесуални правила се свежда до оспорване на законността на теренната проверка предвид извършването й в отсъствие на подсъдимия и издадено решение на ВАС, с което бил отменен текст от Наредба № 105 на Министерство на земеделието и храните. Така направените възражения нямат отношение към доказателствата, на базата на които инстанционните съдилища са изградили фактическите си изводи. Фактът, че подсъдимият е заявил четири парцела в землището на [населено място] за субсидиране по програма СЕПП, като постоянно затревени площи, е безспорно установен от наличните по делото заявление и придружаващите го документи. В действителност площите били заети с храсти, чиято гъстота и височина многократно надхвърляла критериите за допустимост. Това установила извършената проверка на място, за която показания пред първоинстанционния съд дал св. П. В.. Свидетелските му показания са подробни и изчерпателни, като В. е възпроизвел личните си възприятия от състоянието на площите (за което на л.31 -л.50 от ДП е приложен и снимков материал от същата проверка, наличен в ДФ „Земеделие“ - Областна дирекция Я.). Независимо дали при проверката са допуснати или не нарушения при процедурата за извършването й, показанията на св. В. представляват годно доказателствено средство по смисъла на НПК. Изтъкнатият в жалбата довод за отмяна на чл.16 от Наредба № 105 на Министерство на земеделието и храните с решение 1155 от 02.02.2015г. на ВАС, е не относим към законността на извършване на проверката, тъй като към момента на осъществяването й, този текст е бил в сила. Фактът, че голяма част от площите на регистрираните от подсъдимия парцели е била заета от плевелна растителност - "полски ветрогон" и "драка", не се оспорва от посъдимия Д., който обаче счита, че има забрана за премахването на тези храсти, доколкото фигурират в списъка към чл.1, ал.2 от Закона за лечебните растения. Предвид наличието на колизия между нормативен и подзаконов нормативен акт, касаторът счита, че не е имал правото да премахва храсти. На тези доводи в мотивите на въззивното решение е бил даден отговор, който и касационната инстанция споделя. Храстите "драка" и "ветрогон полски" действително са включени в списъка с лечебни растения по чл.1, ал.2 от Закона за лечебните растения, но не представляват защитени видове, доколкото не фигурират в приложение № 3 към чл.37 от Закона за биологичното разнообразие, към който препраща чл.14 от Закона за лечебните растения. В този смисъл липсва колизия между нормативните актове с различен ранг, за каквато се твърди в жалбата. С оглед приетите за установени факти, съдилищата са направили законосъобразен извод, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.248а, ал.3, във вр. с ал.2 във вр. с ал.1 от НК. Доколкото в жалбата не се сочат конкретни доводи срещу приетата правна квалификация, касационният съд намери, че не следва да излага допълнителни съображения в тази насока. Предвид изложеното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 139 от 30.01.2015 г. по внохд № 74/2014 г. на Бургаски апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.