11
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 195
гр. София, 15.05.2020 год. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на четиринадесети май през две хиляди и двадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното Костадинка Недкова ч.т.д. N 2825 по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано по частна касационна жалба на „БАНКА ДСК” ЕАД срещу определение № 3297 от 09.10.2019г. по в.ч.гр.д. № 4306 / 2019г. на Апелативен съд - София, с което е потвърдено определение от 12.06.2019г. по гр.д.№ 41/2019г. по описа на Окръжен съд – Кюстендил, с което производството по делото е прекратено като процесуално недопустимо по отношение на всички предявени искове - отрицателни установителни искове за собственост по чл.124, ал.1 ГПК и на искове с правно основание чл.34, ал.1 ЗОЗ за предаване на държането на имоти, част от заложено по ЗОЗ търговско предприятие.
Жалбоподателят намира атакуваното определение за неправилно, като постановено в противоречие със закона и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. На първо място, касаторът твърди, че заложните му права го легитимират да предяви срещу третото лице отрицателен установителен иск за собственост, тъй като пристъпилият към изпълнение заложен кредитор има правото да получи държането на заложеното имущество и да го продаде от свое име и за сметка на залогодателя. Тези права на заложния кредитор са идентични с правомощията на собственика да упражнява фактическата власт върху собствената му вещ и да се разпореди с нея, като я продаде. Тези правомощия по силата на закона са преминали от собственика към заложния кредитор и трябва да бъдат защитени, когато защитата се търси от заложния кредитор, и то по същия начин, по който биха били защитени, ако защитата се търси от собственика. Заложният кредитор следва да получи еднаква защита, независимо дали тя се търси срещу залогодателя, оспорващ заложните права, или срещу трето лице, което претендира, че е придобило собствеността, свободна от заложни права. Сочи се, че отрицателните установителни искове са съединени с искове по чл.34, ал.1 ЗОЗ за предаване на държането на имотите, и доколкото ищецът с тези осъдителни искове претендира за себе си притезания, за допустимостта на исковете не е необходим друг правен интерес освен твърдението, че притезанията съществуват, но не са удовлетворени. За да се произнесе по осъдителните искове, съдът задължително трябва да се произнесе и по основателността на отричаното от ищеца и претендирано от ответника право на собственост. Отричайки правото на собственост на ответника, банката брани своето заложно право, чието съществуване би било отречено, съответно упражняването му би било осуетено, ако се приеме, че ответникът е придобил собствеността върху имотите, след продан на същите по ЗОП в полза на праводателя на ответника, която продан има погасителен ефект по отношение на залозите, учредени по ЗОЗ. Банката - ищец поддържа, че залогодателят, след учредяване на залозите върху търговското му предприятие, е прехвърлил с нотариален акт за продажба на „Интер Ресурс БГ“ ЕООД процесните имоти в нарушение на чл.8 ал.2, т.2 ЗОЗ /редакция към 2013г./, поради което договорът е нищожен, вследствие на което последният не е придобил собствеността върху имотите и не е могъл да ги заложи в полза на „Джи Ти Кепитъл Груп“ ЕООД, за който не възниква потестативното право да ги продаде по реда ЗОЗ. Апортът на имотите, направен от купувача по ЗОЗ в полза на ответника е деривативен способ, поради което ответното дружество също не е придобило собствеността върху имотите.
На второ място, жалбоподателят поддържа, че правният интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост не предполага задължително ищецът да твърди, че е собственик. С него могат да се защитят и други права, които биха се оказали засегнати от неоснователните претенции на ответника, че е собственик, в случая - заложните права на ищеца. Касаторът твърди, че има правен интерес от предявяването на отрицателните установителни искове за собственост, тъй като защитата на заложните му права не може да се реализира, ако не бъде отречена собствеността на ответното дружество върху процесните имоти. Сочи, че установяването на действителния носител на правото на собственост не е предпоставка за допустимост на отрицателния установителен иск за собственост и не предопределя правния интерес от предявяване на отрицателен установителен иск, поради което апелативният съд неправилно е аргументирал недопустимостта на установителните искове с довода, че уважаването им няма да доведе до съдебно установяване кой е действителния собственик на имотите, още по-малко до предаване на владението. В практиката си ВКС приема, че е допустимо да бъдат разглеждани отрицателни установителни искове, при които ищецът поддържа, че не е собственик на имота, поради което при уважаване на исковете с решението по делото няма да бъде установено кой е действителният собственик.
Касаторът се позовава и на диспозитивното начало в гражданския процес, като поддържа, че фактът, че е предявил даден иск, при условие, че е имал възможност да предяви и други искове, независимо дали те са по-интензивно средство за защита, не е обстоятелство, което има отношение към допустимостта на вече предявените искове. Предявявайки иск за нищожност на придобивното основание, банката няма да защити правата си в пълен обем, тъй като той не прекъсва течението на придобивната давност, за разлика от отрицателния иск за собственост. Следва да се има предвид, че исковете са предявени като насрещни като средство за защита срещу иска на ответника по касацията за признаване за установено, че залозите, учредени в полза на банката, са били погасени въз основа на проданта по ЗОЗ. Защитата срещу нищожното придобивно основание се реализира и в настоящото производство, тъй като исковете са основани на твърдения за нищожност на действията и сделките, поради което нищожността е част от предмета на делото, и защитата, основана на твърдението за нея, е реализирана, тъй като въпросът за нищожността се явява преюдициален за производството въпрос.
На следващо място, е посочено, че изводът на въззивния съд, че банката разполага с права по чл.35 ЗОЗ по отношение на заложените недвижими имоти, противоречи на нормата на закона в редакцията й към датата на предявяване на исковата молба по делото и на практиката на ВКС, според която в тази си редакция нормата е приложима само за движимите вещи. Изводът на въззивния съд е неправилен и поради това, че правата на заложния кредитор по чл.35 ЗОЗ са непротивопоставими на трети лица, в това число на такива, които претендират да са придобили собствеността върху заложеното имущество, когато то не може да бъде намерено при длъжника, който извод следва от чл.35, ал.2 ЗОЗ /ДВ бр.101/28.12.2010г./. В същия смисъл е и правилото на чл.35 ЗОЗ в редакция ДВ бр.105/ 30.12.2016г., препращаща към чл.522 ГПК, уреждащ въвод във владение срещу длъжника, като препращане към чл.523 ГПК, уреждащо въвод срещу трети лица, какъвто е ответникът, не е налице.
Касаторът счита, че неправилно САС е приел, че правният интерес от насрещния отрицателен установителен иск произтича само от положението на банката като ответник по първото производство и е защитно средство срещу първоначално подадената искова молба срещу банката. Излагат се съображения, че правният интерес произтича не от заведения срещу банката иск, а от наличието на правен спор, дали е възникнало право на собственост за ответника, с което заложното право на банката да е погасено, видно и от процесуалното поведение на ответника, който отрича заложните права на ищеца, твърдейки, че придобил собствеността върху имотите, след извършена продажба по ЗОЗ.
На следващо място, жалбоподателят твърди, че след като съобразно практиката на ВКС, последица на отрицателния установителен иск е прекъсването на придобивната давност по отношение на вещта и след като съобразно ТР № 8/2012г. такъв иск би могъл да се предяви и от лице, което не претендира собственически права, то и настоящите отрицателни установителни искове имат същите правни последици, каквито би имал всеки друг установителен иск за собственост. Правните последици се определят от вида на иска и търсената защита и не могат да бъдат различни в зависимост от това кой е ищец по делото. Банката има правен интерес да прекъсне придобивната давност, тъй като тя е оригинерен способ, който би довел до погасяване на заложното право на банката. Като аргумент се сочи, че доколкото на заложния кредитор, след вписано пристъпване към изпълнение по ЗОЗ, законът предоставя права, идентични с правомощията на собственика на заложената вещ, следва да се приеме, че тези права на заложния кредитор трябва да бъдат защитени по същия начин, по който могат да бъдат защитени от собственика на вещта. Освен това се излагат съображения, че с исковите претенции по чл.34, ал.1 ЗОЗ, банката претендира държането на процесните имоти, за да реализира заложното си право, като продаде имотите по реда на ЗОЗ, с което банката смущава владението на ответното дружество и то престава да има характеристиката на давностно владение по см. на чл.68 ЗС. Двата вида искове, предявени от ищеца, са аналогични на исковете по чл.108 ЗС, тъй като с тях се иска, от една страна, да се отрече правото на собственост на ответника,а от друга страна – се иска същият да бъде осъден да предаде имотите на ищеца, като бъдат установени заложните права на банката – правото й да получи фактическата власт върху имотите, поради което настоящите искове също прекъсват течението на придобивната давност.
Излагат се аргументи и за неправилното тълкуване и приложение на правилото на чл.33 ЗОЗ в редакцията към 2012г. /преди изм. с ДВ бр.105/2016г./. Посочено е, че към 2012г. и 2013г. ЗОЗ не предвижда правило, което да урежда кой от заложните кредитори с поредни залози върху една и съща вещ може пръв да впише пристъпване към изпълнение. Правилото на чл.32, ал.1 ЗОЗ в редакцията преди ДВ бр.105/2016г. предвижда единствено, че в случай на неизпълнение на обезпечено със залог по ЗОЗ задължение, заложният кредитор може да пристъпи към изпълнение върху заложеното имущество. Видно от редакцията на чл.37 ЗОЗ в редакцията преди ДВ бр.105/2016г., законът не държи сметка за поредността на вписания залог върху вещта, срещу която се насочва изпълнението, а отчита поредността на вписване на пристъпването към изпълнение. С оглед на това, в противоречие със закона съдът е приел, че продажбата на процесните имоти от „Джи Ти Кепитъл Груп“ ЕООД не може да се противопостави на банката по причина, че е неспазена поредността на вписаното пристъпване към изпълнение /отделен е въпросът дали продажбата е извършена валидно и дали с нея е прехвърлена собствеността/. Доколкото този извод на съда е в противоречие с материалния закон, но е послужил за формиране на извод, че за банката няма интерес да защитава правата си с отрицателни установителни искове, то опорочени са и крайните изводи на съда за недопустимост на исковете, поради липса на правен интерес.
На следващо място, е посочено, че в мотивите на апелативния съд липсват каквито и да е доводи относно претенциите по чл.34, ал.1 ЗОЗ, макар, че потвърждавайки определението на окръжния съд, да е прието, че исковете са недопустими, с което е допуснато нарушение на чл.236, ал.2 ГПК. Въззивната инстанция не е обсъдила възраженията на ищеца във въззивната му жалба относно допустимостта на тези осъдителни искове, с което е допуснала съществено нарушение на съдопроизводствените правила. По отношение на исковете по чл.34, ал.1 ЗОЗ правният интерес на банката е обусловен от твърдението й, че се легитимира като пристъпил към изпълнение заложен кредитор въз основа на вписани в търговския регистър договори за особен залог на търговското предприятие на „Алфа Микс“ ЕООД /н/. Налице е и противоречие в мотивите на съда, тъй като САС приема, че банката има право да получи фактическата власт върху имотите, за да упражни правата си на първи по ред заложен кредитор, но същевременно потвърждава прекратяването на производството по исковете по чл.34, ал.1 ЗОЗ, въпреки че банката не е получила фактическата власт върху имотите.
Ответникът по жалбата и по делото, „АСК-Г АКТИВ” ЕООД, в писмен отговор изразява становище за липса на предпоставките по чл.280 ГПК за допускане на касационния контрол, съответно сочи доводи за неоснователност на жалбата.
Върховния касационен съд, състав на Второ търговско отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страните, намира следното:
Частната касационна жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Производството е било образувано първоначално по искова молба, депозирана от „АСК-Г Актив" ЕООД /ответник в това производство/, който е предявил искове срещу настоящия ищец „Банка ДСК” ЕАД и „Алфа Микс” ЕООД (н), предявявайки отрицателни установителни искове, с твърдение, че заложните права на банката по 303 върху търговското предприятие и в частност върху индивидуализираните недвижими имоти не съществуват, поради погасяването им в резултат на приключило изпълнение по реда на 303, представляващо въведеното от ищеца „АСК-Г Актив” ЕООД придобивно основание, в качеството му на правоприемник на купувача на извършената по 303 продажба на имотите и последващ апорт на имотите. Настоящите искови претенции са въведени като насрещни искове от банката-ответник, Впоследствие е разпоредено отделяне на насрещните искове в настоящото производство, а производството по първоначалните искове е прекратено, поради невнасяне на държавната такса по тях.
За да потвърди прекратителното определение, апелативният състав е приел следното от фактическа и правна страна:
Посочил е, че банката е сключила седем договора за кредит с „Алфа Микс” ЕООД, обезпечени със седем договора за особен залог върху търговското предприятие в периода от 2006г. до 2011г. вкл. Всички недвижими имоти, включени в търговското предприятие – обект на особените залози, са подробно индивидуализирани, съгласно приложените описи, неразделна част от договорите, като същите са вписани надлежно. Доколкото кредитополучателят е изпаднал в забава, банката е направила всички кредити предсрочно изискуеми и е пристъпила към изпълнение по ЗОЗ, чрез вписване в търговския регистър, най-късното от които е от 07.06.2013г. Банката е посочила, че пристъпва към изпълнение върху отделни активи на предприятието.
Същевременно недвижимите имоти, включени в заложеното търговско предприятие на "Алфа Микс", са били прехвърлени без съгласието на банката на „Инерт Ресурс БГ” ЕООД с нотариален акт от 04.07.2012г. за прехвърляне на собственост срещу дълг. Един ден след датата на придобиването им, „Инерт Ресурс” ЕООД е учредил особен залог върху търговското си предприятие в полза на „Джи Ти Кепитъл Груп” ЕООД, като в приложение № 1 към същия договор за особен залог са описани и процесните имоти. На 16.07.2012г. /месец и половина след сочената дата на договор за паричен заем от 30.05.2012г. и анекса от 01.06.2012г./ „Джи Ти Кепитъл Груп” ЕООД е заявил пристъпване към изпълнение върху отделни активи от заложеното търговско предприятие на „Инерт Ресурс БГ” ЕООД. „Джи Ти Кепитъл Груп” ЕООД е продал на 27.08.2012г. процесните имоти по реда на ЗОЗ /в рамките на един месец от вписването на пристъпването към изпълнение/ на „Кепитъл Мениджмънт Груп“ АД, който апортира имотите в ответника „АСК-Г АКТИВ“ ЕООД.
Спрямо залогодателя „Алфа Микс“ ЕООД на 07.08.2013г. е открито производство по несъстоятелност, след като банката е вписала пристъпване към изпълнение по ЗОЗ, поради което изпълнението следва да продължи по ЗОЗ независимо от откритото производство по несъстоятелност /чл.43 ЗОЗ/. Вземанията по процесните договори за кредит са предявени в производството по несъстоятелност и са включени в списъка на приетите вземания.
Въззивният съд е приел за безспорно в настоящия случай, че ответното дружество владее процесните имоти, като се противопоставя на заложните права на банката. С предявения от ответника по настоящото дело иск, по който е образувано т. д. № 38/2013г. по описа на КОС, (по който е подадена насрещната искова молба от банката), ответникът отрича заложните права на банката с твърдение, че те са погасени, поради факта, че вече е извършена продажба на процесните недвижими имоти по реда на 303. Ответникът се легитимира като техен собственик в резултат на придобиването им от „Кепитъл Мениджмънт Груп” АД, чрез апортирането им в търговското предприятие на "АСК -Г" АКТИВ ЕООД, вписан в TP по партидата на ответното дружество на 22.01.2013г., след като „Кепитъл Мениджмънт Груп” АД е придобило същите имоти при продажбата им по реда на 303 от втори по ред, след банката, заложен кредитор - „Джи Ти Кепитъл Груп” ЕООД. Посочено е, че вторият по време заложен кредитор „Джи Ти Кепитъл Груп” ЕООД е предприел пристъпване към изпълнение /без съгласие на банката и без да се е суброгирал в нейните права/. При тази конкуренция на права между двама заложни кредитори по ЗОЗ, съдът е намерил продажбата на процесните имоти и последващия апорт за непротивопоставими на банката, доколкото това са деривативни придобивни основания. В този смисъл новия собственик, в лицето на "АСК -Г" АКТИВ ЕООД е придобил право на собственост, обременено с тежести - вписан залог по ЗОЗ, а това означава че е длъжен да търпи принудително изпълнение върху имотите, вкл. да отговаря за задълженията на третото лице /заложен длъжник/ към банката.
Съставът на апелативния съд е намерил процесните договорите за особен залог за действителни и породили правното си действие. Заключил е, че банката има на разположение, както право на положителен установителен иск за съществуване на заложно право върху процесните недвижими имоти, при доказана изначална нищожност на първата придобивна сделка, така и право на иск за вреди, аналогично на иска по чл.74 ЗЧСИ, при реализирана директна продажба от заложен кредитор, в нарушение на процедурата по ЗОЗ. В условие на евентуалност може да се предяви иск за неоснователно обогатяване, като се атакува разпределението на осребреното имущество, след реализирана продажба по ЗОЗ, при условие, че не е спазена поредността на вписванията и привилегиите. Посочено е, че искът по чл.26, ал.1 и ал.2 ЗЗД може да се води, но при наличие на твърдения за право на собственост, докато в случая се заявява, че правото на собственост е на трето лице - на залогодателя на банката. Същевременно се поддържа, че банката има заложни права, противопоставими на всеки нов собственик и няма пречка да реализира правата си по реда на чл.35 ЗОЗ т.е. да изиска предаване на имотите директно от трето лице или да овласти ЧСИ за съответното изпълнително действие- въвод във владение. Според въззивната инстанция, няма пречка изпълнителният лист срещу първия заложен длъжник да се насочи срещу правоприемника – приобретател на имотите, аналогично на ипотекарния длъжник. Никой не може да черпи повече права, отколкото има неговия праводател, т.е. ако имотът е обременен с тежести, включително по ЗОЗ, те преминават върху новия собственик, който е длъжен да търпи принудителното изпълнение на чуждите задължения.
Съдът е счел, че въпреки липсата на изрична регламентация в ЗОЗ за процесния период от време - между 2006г. до 2013г., правата на банката, като първи по време заложен кредитор, вписал пристъпване към изпълнение, не могат да бъдат отречени от приобретател на недвижими имоти, при наличието на деривативен придобивен способ, въз основа на втори по време особен залог, по който заложният кредитор е „изпреварил" първия, чрез принудително изпълнение по ЗОЗ. Само ако ищецът - заложен кредитор, не е упражнил правата си по реда на чл.33 ЗОЗ във визирания в чл.37 ЗОЗ шестмесечен срок, следващият по ред заложен кредитор има право да извърши продажба на заложеното в негова полза имущество. Приел е, че в случая срокът не е започнал да тече, тъй като банката не е получила в свое държане имотите още през 2013г., когато е вписала пристъпване към изпълнение и доколкото те вече са били продадени през 2012г.
По отношение на аргументите на банката, че има интерес от предявяване на отрицателните установителни искове за собственост, за да постигне прекъсване на давностното владение на ответника, съдът е намерил същите за неоснователни. Изложил е съображения, че прекъсването на давността е правна последица на предявения собственически иск, която настъпва само в предвидените от закона случаи и независимо от намеренията или „интереса" на ищеца. В случая прекъсване на давностното владение на ответника не е настъпило, тъй като предявеният отрицателен установителен иск, че ответникът не е собственик на имотите, е предявен също от несобственик, който заявява единствено заложни права. Освен това, уважаването на главния иск няма да доведе до съдебното установяване кой е действителният собственик на имотите, както и до предаването на владението. От друга страна, ищецът не е легитимиран да предявява искове за защита на правото на собственост на действителния според него собственик „Алфа Микс” ЕООД, т. е. да релевира чужди права, нито извършените от него правни действия могат да доведат до прекъсване на придобивната давност, която тече в полза на ответника срещу действителния собственик.
В заключение решаващият състав е посочил, че интересът на банката произтича единствено в процесуалното му положение на ответник по първото производство по гр.д. № 38/2013г. по описа на КОС, като защитно средство срещу първоначално подадената искова молба т. е. под формата на правоизключващо възражение, но не и чрез депозиране на насрещни искове, при това отрицателни. Посочено е, че конкуренцията между правата на няколко кредитори с учредени особени залози се разрешава от поредността на вписването.
В приложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са посочени следните правни въпроса, като значими за изхода на делото, включени в предмета на спора и обусловили правните изводи на съда: „1.1/ Има ли правен интерес лице, което не претендира собственически права върху недвижим имот, но се легитимира като титуляр на други собствени права – заложни права на кредитор с учреден върху същия недвижим имот залог по реда на ЗОЗ, да предяви отрицателен установителен иск за собственост срещу лице, различно от залогодателя, което претендира собственически права върху същия имот, за да защити заложното си право?; 1.2/ Процесуално легитимирано ли е лице, което претендира собствени права, несъвместими с правото на собственост на ответника, да предяви срещу него отрицателен установителен иск за собственост, при положение, че съгласно ТР № 8/2012г., такъв иск е допустим, дори когато не се основава на собствени права, а на фактическо положение или възможност да се придобият права, ако се отрекат правата на ответника?; Поддържа се, че въззивното определение е постановено в противоречие с ТР № 8 / 2012г. и решение № 90/05.05.2011г. по гр.д.№ 846/2010г. на ІІ г.о. на ВКС; 2/ Има ли правен интерес лице, което се легитимира като титуляр на заложни права по ЗОЗ върху недвижим имот, да предяви отрицателен установителен иск за собственост срещу лице, различно от залогодателя, което претендира собственически права върху същия имот, за да защити заложното си право, при положение, че уважаването на отрицатeлния установителен иск за собственост има обуславящо значение за признаване на заложното право и възможността за упражняването му, като бъде искана и получена фактическата власт върху имота по силата на чл.34, т.1 ЗОЗ?; Сочи се, че атакуваният акт е постановен в противоречие с решение № 47/06.04.2017г. по гр.д.№ 3021/2016г. на І г.о. на ВКС; 3/ Дали възможността за установяване на действителния собственик с решението по делото е задължителна предпоставка за предявяване на отрицателен установителен иск за собственост, респективно – допустим ли е отрицателен установителен иск за собственост, при условие, че уважаването на такъв иск няма да доведе до установяване на действителния собственик?; Твърди се, че даденото разрешение от съда е в противоречие с решение № 52/19.06.2018г. по гр.д.№ 2154/2017г. на ІІ г.о. на ВКС и решение № 13/12.03.2016г. по гр.д.№ 3637/2015г. на ІІ г.о. на ВКС; 4/ Разполага ли ищецът с правен интерес от предявения от него иск, с който брани собствените си права, по начина, който преценява за пълноценен, ефективен и допустим от закона, ако ищецът би разполагал и с други средства за защита, с предявяване на различни искове, и може ли съдът да откаже да предостави търсената от ищеца защита, ако счита, че тя може да се реализира по друг начин?; Поддържа се, че обжалваният акт е постановен в противоречие с решение № 665/12.11.2010г. по гр.д.№ 1921/2009г. на І г.о. на ВКС; 5/ Допустим ли е отрицателен установителен иск за собственост между ищец – заложен кредитор и ответник – лице, което претендира да е собственик на заложеното имущество, ако заложният кредитор е едновременно ответник по иска на лицето, претендиращо собственост, за признаване на установено, че залозите, учредени по ЗОЗ, са погасени в резултат на извършена по реда на ЗОЗ продан и заложният кредитор е оспорил собствеността чрез възражения за нищожност на сделки, легитимиращи ответника като собственик?; Сочи се, че актът е постановен в противоречие с определение № 142/06.07.2016г. по ч.гр.д.№ 1707/2016г. на ІІ г.о. на ВКС, определение № 10/10.01.2019г. по ч.гр.д.№ 4548/2018г. на І г.о. на ВКС, и определение № 156/02.03.2018г. по ч.гр.д.№ 220/2018г. на ІІ т.о. на ВКС; 6/ Има ли отрицателният установителен иск за собственост, предявен от несобственик, за своя правна последица прекъсване на придобивната давност на ответника за спорното материално право, при положение, че искът се предявява от лице, което защитава свои собствени права върху имота, които биха били изключени/погасени, ако ответникът е придобил собствеността, в това число и ако я е придобил по давност и ако отрицателният установителен иск е кумулативно съединен с иск за предаване на имота на ищеца на специално предвидено в закона основание?; Решението е в противоречие с решение № 216/28.10.2016г. по гр.д.№ 2182/2016г. на І г.о. на ВКС; 7/ Допустим ли е осъдителен иск за притезателно право, което ищецът претендира да притежава, каквото е правото по чл.34, т.1 ЗОЗ, което притезателно право се оспорва от ответника, който отказва да го удовлетвори?; Въззивното определение е постановено в противоречие с решение № 145А/17.11.2010г. по т.д.№ 531/2009г. на ІІ т.о. на ВКС; 8/ Прекъсва ли искът по чл.34, т.1 ЗОЗ, с който заложен кредитор иска предаване на държането на заложени недвижими имоти от трето лице, упражняващо владение върху същите заложени недвижими имоти, придобивната давност в полза на ответника по иска?; Атакуваният акт противоречи на решение № 68/02.08.2013г. по гр.д.№ 603/2012г. на І г.о. на ВКС, решение № 197/07.12.2017г. по гр.д.№ 1024/2017г. на І г.о. на ВКС и решение № 453/29.04.2013г. по гр.д.№ 1248/2011г. на І г.о. на ВКС; 9.1/ Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички доводи и възражения на страните?; Определението е постановено в противоречие с решение № 548/06.10.2012г. по гр.д.№ 1119/2009г. на ІІІ г.о. на ВКС, решение № 331/19.05.2010г. по гр.д.№ 257/2009г. на ВКС, решение № 411/27.10.2011г. по гр.д.№ 1857/2010г. на ІV г.о. на ВКС, решение № 443/25.10.2011г. по гр.д.№ 166/2011г. на ІV г.о. на ВКС, решение № 445/02.11.2011г. по гр.д.№ 1733/2010г. на ІV г.о. на ВКС, решение № 57/02.03.2011г. по гр.д.№ 1416/2010г. на ІІІ г.о. на ВКС, решение № 194/18.06.2013г. по гр.д.№ 1100/2012г. на ІV г.о. на ВКС, решение № 230/11.02.2013г. по т.д.№ 1090/2011г. на ІІ т.о. на ВКС, решение № 42/09.06.2014г. по т.д.№ 799/2011г. на ІІ т.о. на ВКС и решение № 9/25.03.2014г. по гр.д.№ 3700/2013г. на І г.о. на ВКС; 9.2/ Длъжен ли е въззивният съд да даде свое собствено разрешение на спорния предмет на делото, като формира свои самостоятелни фактически и правни изводи по решавания по делото въпрос и да ги изрази писмено в мотивите към съдебния си акт?; Актът противоречи на решение № 96/18.06.2019г. по т.д.№ 1962/2018г. на І т.о. на ВКС, решение № 155/03.01.2018г. по гр.д.№ 4844/2016г. на ІІІ г.о. на ВКС, решение № 20/09.02.2017г. по гр.д.№ 2885/2016г. на ІV г.о. на ВКС, решение № 218/03.11.2016г. по гр.д.№ 2217/2016г. на ІІІ г.о. на ВКС и решение № 63/17.07.2015г. по т.д.№ 674/2014г. на ІІ т.о. на ВКС”. Касаторът се позовава на наличие на предпоставки по чл.280, ал.1, т.1, т.3 ГПК и на основанието по ал.2, предл.последно ГПК.
Настоящият състав намира, че въззивното определение следва да бъде допуснато до касационен контрол на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по първи въпрос, конкретизиран съобразно т.1 от Тълкувателно решение № 1/2010г. по тълк. д. № 1/ 2009г. на ОСГТК на ВКС: „Лицето, което не претендира собственически права върху недвижим имот, но претендира заложни права, несъвместими с правото на собственост на ответника, въз основа на учреден по реда на ЗОЗ залог на търговско предприятие, има ли правен интерес да предяви отрицателен установителен иск за собственост срещу лице, различно от залогодателя, което претендира собственически права върху имот /предмет на залога/, след извършена продан по ЗОЗ, за да защити заложното си право?“, тъй като въпросът е обуславящ за изхода на спора и даденото от въззивната инстанция разрешение е в противоречие със задължителната практика на ВКС, материализирана в т.1 от Тълкувателно решение № 8/2012г. по тълк. д. № 8/2012г. на ОСГТК на ВКС, в което е прието, че правен интерес от предявяването на отрицателен установителен иск за собственост е налице, когато ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва. В него е пояснено, че правен интерес от предявяването на отрицателен установителен иск за собственост ще бъде налице, когато отричането на собственическите права на ответника със сила на присъдено нещо ще има преюдициално значение за признаване и упражняване на самостоятелни субективни права на ищеца, чрез което се слага край на правния спор. Посочено е, че при установителните искове в най-голяма степен се откроява разликата между спорно право и правото, което може да се окаже засегнато от правния спор. Диспозитивното начало в гражданския процес се проявява и в това, че участникът с правен спор сам определя кога и в какъв обем защита да търси. Правният интерес от решаването на правния спор винаги произтича от конкретните обстоятелства, в които спорът се изразява и чрез които всеки от спорещите твърди, че се засяга правната му сфера.
Залегналите в тълкувателното решение принципни разрешения са приложими и в настоящия случай, при който ответникът по исковете претендира придобиване на правото на собственост, след извършена продан на имотите по реда на ЗОЗ, с която праводателят му е придобил имотите, като по този начин по същество се твърди погасяване на заложните права на кредитора с учредени обезпечения по ЗОЗ върху същите имоти, посредством залози на търговското предприятие, тъй като при продан по ЗОЗ се погасяват наложените по реда на ЗОЗ обезпечения /т.2 от Тълкувателно решение №1/2015г. от 10.07.2018г. по тълк.д. № 1/ 2015г. на ОСГТК на ВКС/. Видно е, че при установяване несъществуването на правото на собственост, защитната функция на процеса е по отношение на субективното право на ищеца /заложното му право/, чието съществуване и реализация са засегнати от правото на собственост, което се иска да бъде отречено с решението, така както е пояснено в цитираното тълкувателно решение. С оглед на това, неправилно апелативният съд е приел, че чрез исковете по чл.124, ал.1 ГПК ищецът защитава чуждо право – правото на собственост на залогодателя.
Отрицателните установителни искове са от преюдициално значение за исковете на банката по чл.34, т.1 ЗОЗ за предаване държането на имотите. Основателно е оплакването на касатора, че същият не може да се ползва от защитата по чл.35 ЗОЗ, вр. чл.522 ГПК, тъй като заложените вещи не са в държането на залогодателя, срещу който заложният кредитор разполага с изпълнителен титул, като въз основа на последния вещта не може да бъде иззета от съдебния изпълнител от трето лице, какъвто е ответникът, като извън компетентността на съдебния изпълнител е разрешаването на правните спорове между страните по делото. Изпълнителният лист на банката срещу залогодателя й не може да послужи за изпълнение по реда на чл.429 ГПК срещу третото лице, тъй като поради извършената продан по ЗОЗ от друг заложен кредитор, заложното право на банката се счита погасено. Доколко тази продан по ЗОЗ е валидно извършена, е въпрос по съществото на спора, а не въпрос относим към правния интерес от предявяване на исковете. Ето защо, без правно значение за допустимостта на исковете е неправилното приложението на разпоредбите на чл.33 и чл.37 ЗОЗ в редакцията им преди изм. с ДВ бр.105/2016г. от въззивния съд, независимо че оплакванията на касатора с тази насока са напълно основателни.
С оглед изложеното, заложният кредитор на процесните имоти, легитимиращ се с учредени залози на търговско предприятие, има правен интерес от предявяване на отрицателни установителни искове за собственост по чл.124, ал.1 ГПК и на искове по чл.34, ал.1 ЗОЗ за получаване държането върху тях, с оглед продажбата им по ЗОЗ, за която заложният кредитор е вписал пристъпване към изпълнение, поради което обжалваното определение, ведно с потвърденото с него определение, следва да бъдат отменени като неправилни и делото се върне на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И
ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 3297 от 09.10.2019г. по в.ч.гр.д. № 4306 / 2019г. на Апелативен съд - София.
ОТМЕНЯ определение № 3297 от 09.10.2019г. по в.ч.гр.д. № 4306 / 2019г. на Апелативен съд – София и потвърденото с него определение от 12.06.2019г. по гр.д.№ 41/2019г. по описа на Окръжен съд – Кюстендил.
ВРЪЩА делото на Окръжен съд – Кюстендил за продължаване на съдопроизводствените действия.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2. |