Ключови фрази
Негаторен иск * непререшаемост на съдебен спор * сила на пресъдено нещо * ревандикационен иск * определяне на граници * право на преминаване


Р Е Ш Е Н И Е

№122

София, 23.10.2018 год.


В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А


Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в публично съдебно заседание на шестнадесети октомври през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛКА МАРЕВА
КРАСИМИР ВЛАХОВ

при секретаря Зоя Якимова, като изслуша докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 4824 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 – чл.293 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх. № 10776 от 16.06.2017 г. на Ц. А. З. и В. Н. З.-К. чрез пълновощника им адвокат И. Л. против решение № 678 от 24.03.2017 г. по гр.д. № 3761/2016 г. на Софийски апелативен съд, с което Ц. А. З. и В. Н. З.-К. са осъдени на основание чл.109 ЗС да предоставят на [фирма] достъп до северната част на неговия имот ПИ 58030.111.57 по плана на новообразуваните имоти на м.Живковска, [населено място] чрез премахване на масивната двукрила порта с дървена конструкция и размери 3.64 м на 2.10 м, разположена на източната стена на стоманобетонния мост над р.Селска /Г./, граничещ в северната си част с имот 58030.111.57.
[фирма], [населено място] чрез пълномощника си адвокат И. М. оспорва касационната жалба и претендира възстановяване на направените разноски.
С определение № 221 от 26.04.2018 г., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса: може ли въззивният съд да откаже да се съобрази с влезли в сила съдебни актове установяващи граница между два имота, ако доказателствата по делото обуславят различен извод за местоположението на границата.
Въпросът е относим по настоящото дело, по което въззивният съд е приел за установено, че дружеството-ищец е собственик на недвижим имот, представляващ Комплекс „Битово заведение - Воденицата”, намиращ се извън регулационния план на [населено място], изграден частично върху собствено дворно място от 500 кв.м. и на основание отстъпено право на строеж и ползване съгласно одобрени планове и разрешение за строеж № 25/1982 г., при граници и съседи описани в съставения въз основа на покупко-продажба и съдебно решение констативен нотариален акт № 159, том ІІ, н.д. № 305/2011г. на нотариус рег. № 371, който се състои от изградени в комплекса сгради и атрактивни елементи, представляващи качамакчийница, с площ от 168 кв.м., ракиджийница с площ от 35 кв.м., тоалетен възел и гаражна клетка с площ от 90 кв.м., воденица с площ от 48 кв.м., действаща воденица и малко складово помещение със застроена площ от 82 кв.м., както и други описани в същия нотариален акт постройки. Ответниците са собственици на недвижим имот, съседен с този на ищеца, находящ се извън регулационните граници на [населено място], махала „Живковска” с площ около 324 кв.м., ведно с построена в същия стара къща на основание договор за покупко-продажба от 12.02.1971 г. и по наследство от Н. Д. З..
Съдът е констатирал, че между праводателя на ищеца ДФ„Е.”, [населено място] и ответниците е имало спор за собственост на 100 кв.м., приключил с влязло в сила решение по гр.д. 571/1991 г. на Ботевградски районен съд, с което праводателят на ищеца е бил осъден да предаде на ответниците владението на процесната площ и което решение има обвързващо за ищеца действие. Между същите страни е имало друг спор за граници по чл.109а ЗС, който е бил разрешен с влязло в сила решение по гр.д. № 772/2013 г. на Ботевски районен съд, с което е установено в отношенията на страните, че границата минава по линията означена с буквите „В-Б” на комплексната скица, неразделна част от същото решение, които писмени доказателства са относими за изясняване на обстоятелството къде точно е ситуирана изградената от ответниците масивна порта, за която се твърди, че препятства достъпа на ищеца до собствения му имот. След обсъждане на изслушаните експертни заключения /две от първоинстанционния и едно от въззивния съд/ и свидетелските показания, съдът е направил извод, че битовото заведение и мостът са били изградени по едно и също време 1983-1984 г. защото не е имало друг транспортен достъп за захранване кухнята на заведението, а построяването на процесната порта препятства зареждането на заведението, тъй като имотът зад тази порта представлява стопански двор, до който единствено може да се стигне с автомобил, за разлика от другия вход до заведението, предназначен за посетители, където е невъзможно преминаване на автомобили. Изграждането на портата прегражда единствения транспортен достъп и съответно ограничава възможността за ползването на обекта с оглед на търговското му предназначение, но също и възможността да се завърши ремонта на северната част на сградата /свидетелските показания, които съдът е приел, че следва да бъдат ценени, тъй като възпроизведените от свидетелите обстоятелства се допълват с изводите на приетата по делото експертиза на в.л. Г., според която мостовото съоражение е без наклон и ширината му позволява преминаването на леки и товарни автомобили, а след моста пътното отклонение през м.Живковска продължава в близост до северозападната фасада на „К..”, представляваща част от битово заведение „Воденицата”, където е имало разширение с бетонна настилка, служещо като площадка към кухненския блок.
Апелативният съд е приел за неоснователни възраженията на ответниците, че портата е изградена в собствения им имот, в който попада стоманобетонния мост над р.Селска, почиващи на аргументите за влезли в сила решения по дела, имащи за предмет спор за собственост на 100 кв.м. и за определяне на граници по чл.109а ЗС. Изложил е съображения, че последните се легитимират за собственици на 324 кв.м., но поради обстоятелството, че имотът не е нанесен в плана новообразуваните имоти, одобрен със заповед № 3-28/08.01.2016 г. на Кмета на [община] в сила от 02.02.2016 г. и с оглед противоречивите изводи на изслушаните пред първата инстанция експертизи не би могло да се установи идентичността на определената с решението граница с материализираната на място, нито при липса на други доказателства да се приеме, че в обема на правото им на собственост се включва изградения стоманобетонен мост и тупик. Счел е, че изводите в този смисъл на в.л.С. се опровергават от констатациите на експертизата на в.л. Ч. и не почиват на други доказателства /документи за собственост/, поради което следва да се приеме, че мостът представлява пътно съоражение по & 1, т.3 ДР ЗП, част от пътната инфраструктура по см. на чл.5, ал.1, т.2 ЗП към общински път, отворен за обществено ползване. Недоказано е твърдението, че пътното съоражение се включва в обема на правото на собственост на ответниците по силата на определено придобивно основание, а отделно от това обстоятелството дали са собственици или не на пътното съоражение е ирелевантно за успешното провеждане на иска по чл.109 ЗС, тъй като засегнатият собственик може да иска прекратяване на всяко неоснователно действие, което му пречи да упражнява правото си и тогава, когато се касае за обект в имот собственост на ответника.
По основанието за допускане на касационно обжалване по въпроса може ли въззивният съд да откаже да се съобрази с влезли в сила съдебни актове установяващи граница между два имота, ако доказателствата по делото обуславят различен извод за местоположението на границата.:
Съгласно чл.299, ал.1 ГПК спор, разрешен с влязло в сила решение, не може да бъде пререшаван освен в случаите, когато законът разпорежда друго. В практиката на ВКС /решение №463/20.11.2011г. по гр.д.№109/2011г. по описа на ВКС, ІV ГО/ е дадено тълкуване, че силата на пресъдено нещо на решение по уважен ревандикационен иск обхваща както цялата вещ, обект на ревандикация, така и всяка отделна част от нея, а когато искът по чл.108 ЗС касае земя /част от земната кора, индивидуализирана с граници/, тогава обективните предели на силата на пресъдено нещо обхващат всяка частица от терена, включена в индивидуализираната по съдебното решение площ, като се преклудират незаявените в производството по предявения ревандикационен иск твърдения за притежавани от ответника по този иск права, както и правни доводи и възражения, свързани с тях.
С иска по чл.109а ЗС се защитава правото на собственост в случаите, когато някоя от границите му е неясна или неопределима. Силата на пресъдено нещо на решението установява къде минава граница между съседни имоти и преустановява правния спор между техните собственици, респ.правоприемниците им.
Съдът дължи зачитане на силата на пресъдено нещо не само в хипотезата на чл.299, ал.2 ГПК, когато отново се предявява спор разрешен със сила на пресъдено нещо, но и в случаите, в които между същите страни е налице друг спор, за изхода на който са преюдициални споровете, разрешени със сила на пресъдено нещо. Когато за изхода на правния спор, който съдът разглежда, е релевантно кой е собственик или къде минава границата между два имота, съдът е длъжен да се съобрази със силата на пресъдено нещо на решение по иск по чл.108 ЗС и/или иск по чл.109а ЗС, с която са обвързани страните по делото, дори доказателствата да обуславят различен извод за местоположението на границата на собствеността, което следва от нормата на чл.299, ал.1 ГПК.
По основателността на касационната жалба:
С влязло в сила на 7.10.1992 г. решение от 10.06.1992 г. по гр.д. № 517/1991 г. на Районен съд-Ботевград Ц. А. З. и Н. Д. З. /починал на 22.09.2005 г. и наследен от Ц. А. З. и В. Н. З.-К./ са признати по отношение на ДВ“Е.“-П. /праводател на ищцовото дружество/ за собственици на дворно място в махала „Живковска“ от около 324 кв.м. с построената в него жилищна сграда и държавната фирма е осъдена да им предаде владението на около 100 кв.м. в югозападната му част, индивидуализирани по буквите АБВГДЕ и защриховани в жълт цвят по скица на вещо лице.
С влязло в сила на 27.04.2015 г. решение № 216 от 17.10.2016 г. по гр.д. № 772/2013 г. на Районен съд-Ботевград е признато за установено в отношенията между Ц. А. З., В. Н. З.-К. и [фирма], че границата между притежаваните от страните имоти минава по линията, означена с буквите В-Б на комбинирана скица на вещо лице, като волята на съда видно от мотивите на решението е, че това е линията, която минава по стената на сградата на Воденицата.
Видно от изслушаните в първоинстанционното производство заключение и приложени към тях скици на вещите лица инж.Д. Ч. и арх.А. С. масивната двукрила порта, разположена на източната стена на стоманобетонния мост над р.Селска /Г./, чието премахване ищцовото дружество претендира, се намира в рамките на имота на ответниците съобразно влязлото в сила решение по гр.д. № 772/2013 г. на Районен съд-Ботевград и е част от площта от 100 кв.м. за която е уважен ревандикационния иск по гр.д. № 517/1991 г. на Районен съд-Ботевград
При тези данни и с оглед отговора на въпроса, обусловил допускане на касационно обжалване следва, че въззивното решение е неправилно като постановено в противоречие с нормата на чл.299, ал.1 ГПК. Ищцовото дружество е обвързано от силата на пресъдено нещо на решенията по чл.108 ЗС и чл.109а ЗС, които установяват, че границата между имотите на страните минава по част от стената на сградата на ищеца „Воденицата“ и че масивната двукрила порта, разположена на източната стена на стоманобетонния мост над р.Селска /Г./, чието премахване ищцовото дружество претендира, се намира в рамките на имота на ответниците. Възражението, че мостът съставлява пътно съоръжение за обществено ползване се основава на твърдението, че е построен заедно със заведението Воденицата за снабдяване на комплекса с храна, напитки и други стоки, необходими за неговото функциониране, т.е. на факти осъществени преди разрешаването на спора по ревандикационния иск по гр.д. № 517/1991 г. на Районен съд-Ботевград и е преклудирано от силата на пресъдено нещо. Липсват осъществени след влизане в сила на решенията по иска по чл.108 ЗС и чл.109а ЗС факти, които да са довели до промяна на границите на правото на собственост на страните. Обстоятелството, че имотът на ищцовото дружество е отразен в плана за новообразуваните имоти не води до промяна на границите на собствеността, тъй като в случаите когато не се касае за придобити по реда на § 4 ПЗР ЗСПЗЗ права с плана се урегулират имотите и регулационните граници по същия следва да съвпадат с имотните.
Поставянето на порта, с която се препятства достъпа на трети лице до собствен имот, не може да бъде квалифицирано като неоснователно действие. Безспорно достъпа през моста е необходим за обслужване на заведението, но след като със сила на пресъдено нещо между страните е установено, че мостовото съоръжение е част от имота на ответниците и двукрилата порта е поставена в собствения им имот, то отношенията между страните следва да се уредят по реда на чл.192 ЗУТ.
С оглед изложеното въззивното решение се явява неправилно и следва да бъде отменено като вместо него се постанови друго за отхвърляне на предявения негаторен иск.
С оглед неоснователността на предявения иск ищцовото дружество следва да възстанови на Ц. А. З. и В. Н. З.-К. направените по делото разноски в размер на 3240 лв.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 678 от 24.03.2017 г. по гр.д. № 3761/2016 г. на Софийски апелативен съд и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от [фирма], ЕИК[ЕИК], седалище и адрес на управление: [населено място], [улица] ет.4 ап.7, съдебен адрес: [населено място], [улица], адвокат И. М. против Ц. А. З., [населено място], [улица], ет.3, ляво стълбище, ап.7 и В. Н. З.-К., [населено място],[жк][жилищен адрес] двете със съдебен адрес: [населено място], [улица], вх.А, ет.1, адвокат И. Л. иск с правно основание чл.109 ЗС за осъждане на Ц. А. З. и В. Н. З.-К. да предоставят достъп на [фирма], [населено място] до северната част на неговия поземлен имот 58030.111.57 по плана на новообразуваните имоти на м.Ж., [населено място] чрез премахване на масивната двукрила порта с дървена конструкция и размери 3.64 м на 2.10 м, разположена на източната страна на стоманобетонния мост над р.Селска /Г./, граничещ в северната си част с имот 58030.111.51 по плана на новообразуваните имоти на м.Ж., [населено място].
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК], седалище и адрес на управление: [населено място], [улица] ет.4 ап.7, съдебен адрес: [населено място], [улица], адвокат И. М. да заплати на Ц. А. З., [населено място], [улица], ет.3, ляво стълбище, ап.7 и В. Н. З.-К., [населено място],[жк][жилищен адрес] двете със съдебен адрес: [населено място], [улица], вх.А, ет.1, адвокат И. Л. разноски за сдебното производство в размер на 3240.00 лв.
Решението е окончателно.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ: