4 Р Е Ш Е Н И Е № 118 София, 8 юли 2011година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на 10 юни две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ ДАНИЕЛА АТАНАСОВА при участието на секретаря:Даниела Околийска и в присъствието на прокурора:Искра Чобанова изслуша докладваното от Съдия Елена Величкова касационно нох.дело №1562 по описа за 2011 година Срещу въззивна присъда по внохд.№180/2011 г. на Окръжен съд гр. Варна е подадена касационна жалба от подсъдимата Р. П. Б.. В съдебно заседание жалбата, с ангажирани всички касационни основания се поддържа с допълнение от защитник. Представителят на Върховната касационна прокуратура намира постановената присъда законосъобразна и при спазване на процесуалните правила,а подадената жалба изцяло неоснователна. Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение ,като съобрази становищата на страните и за да се произнесе взе предвид следното: С присъда от 17.03.2011 г. постановена по внохд.№180/2011 г. на Окръжен съд гр. Варна е отменена присъда по нохд.№2412/2008 г. на Районен съд гр. Варна, в частта и с която подсъдимата е оправдана до пълния размер на първоначално предявеното й обвинение за сумата от 4448,12 лв. и вместо това е призната за виновна за времето от 5.04.-16.10.2006 г. в [населено място], в условията на продължавано престъпление,като длъжностно лице да е присвоила чужди пари на обща стойност 47 750,26 лв. собственост на [фирма],връчени в това й качество да ги пази и управлява,като предмета на престъплението е в големи размери престъпление по чл.202 ал.2т.1 вр. с чл.201 НК вр. с чл.26 ал.1 НК, като присъдата е потвърдена в частта за наказанието лишаване от свобода за срок от три години,изтърпяването на което на основание чл.66 ал.1 НК е отложено за срок от три години и шест месеца.Потвърдена е присъдата и в частта за наказанието лишаване от права и в оправдателната й част. ПО ЖАЛБАТА на под.Б. : Доводите за допуснати съществени процесуални нарушения касаят : -допуснати съществени процесуални нарушения от първоинстанционния съд,посочени във въззивната жалба и неотстранени от въззивния съд -нарушение на чл.339 ал.2 НПК,като не отговорено на съществени възражения не изпълнени задължителни указания на ВКС в отменително решение -неправилен и неясен диспозитив на въззивната присъда Доводите са неоснователни. Вярно е ,че има допуснати пропуски /например при изписване на диспозитива,където от една страна е отбелязано ,че се отменява частично до размер на сумата от 4448,12 лв.,а след това се признава за виновна отново за сума, за която вече е осъдена/,който водят до известна неяснота,но тези пропуски не са от категорията на съществените процесуални нарушения и не възпрепятстват възможността от касационна проверка,тъй като волята на съда е ясна. Не е нарушен и чл.339 ал.2 НПК.Въззивния съд е обсъдил всички относими възражения на защитата и е посочил основанията,поради които не ги приема. Изпълнени са и указанията на Върховният касационен съд в отменителното решение от 31.01.2011 г. по к.д.№333/2010 г.на І НО, които са касаели преди всичко осъждането за престъпление по чл.220 НК, а сега в тази част е потвърдена оправдателната присъда на Районен съд гр. Варна. При поредното разглеждане на делото , въззивния съд е проверил и обсъдил всички доказателства и доказателствени средства събрани по делото.Посочил е кои обстоятелства от предмета на доказване приема за установени и на коя доказателствена основа.Обсъдени са и обясненията на подсъдимата,показанията на св.В.,М. и К.,на св.Г. и св.С. и са посочени основанията, поради които следва или не следва да им се даде вяра. Законосъобразно в голямата част от изводите по фактите, съда е възприел и заключенията на съдебно счетоводните експертизи,които не са оспорени от страните. Посоченото по горе дава основание на извода,че липсват съществени процесуални нарушения на правилата за проверка и оценка на доказателствата по делото,които да са довели до неправилни изводи по фактите. Неоснователни са и доводите за нарушение на закона.Тук се акцентира на “липсват мотиви за субективната страна “ и “от обективна страна не е установено присвояване на чужди вещи,тъй като подсъдимата е собственик на дружеството “. Доводите са правени пред всички инстанции /за трети път само пред ВКС / обсъдени са и правилно са оставени без последици/виж л.28 от цитираното по горе решение на ВКС /. Неоснователно е и оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание.При определяне размера на наказанието инстанционните съдилища са съобразили всички обстоятелства от значение.Наказанието е определено при превес на смекчаващите вината обстоятелства ,с приложението на чл.66 ал.1 НК и не е явно несправедливо по смисъла на чл.348 ал.5 НПК. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение намира постановената присъда при спазване на процесуалните правила и закона,а жалбата на подсъдимата изцяло неоснователна. Ето защо и на основание чл.354 ал.1т.1 НПК Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда по внохд.№180/2011 г. на Окръжен съд гр. Варна,с което е отменена частично присъда по нохд.№2412/2008 г. на Районен съд гр. Варна.. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :