Р Е Ш Е Н И Е № 174 гр. София, 23 април 2014г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на петнадесети април, през две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА ЧЛЕНОВЕ:СЕВДАЛИН МАВРОВ ДАНИЕЛА АТАНАСОВА при секретар ИЛИЯНА ПЕТКОВА и в присъствието на прокурора РУСКО КАРАГОГОВ изслуша докладваното от съдията ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА н. д. №180/ 2014 г. Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия Д. П. срещу въззивно решение №163/26.11.2013г. на Варненски апелативен съд, постановено по внохд №297/2013г., с което е изменена присъда №21/17.09.2013г., по нохд №270/2013г. на Шуменски окръжен съд. С визирания акт, след проведено съкратено съдебно следствие по чл.373, ал.2, вр.чл.372, ал.4 и чл.371, т.2 от НПК, Д. П. е признат за виновен в това, че на 23.01.2013 година, в [населено място], при управление на МПС и в нарушение на правилата за движение по пътищата /чл.96 от ЗДвП/, по непредпазливост причинил смъртта на Т. С., поради което и на основание чл.343, ал.1, б.”в”, вр.чл.342, ал.1, пр.3 от НК е ангажирана неговата наказателна отговорност и е осъден на ДВЕ ГОДИНИ лишаване от свобода, с приложение на института на чл.66 от НК за срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ и на ЕДНА ГОДИНА лишаване от правоуправление. В рамките на инициирания от прокурора въззивен контрол присъдата е изменена в санкционната част чрез увеличаване размера на определеното наказание лишаване от права по чл.37, ал.1, т.7 от НК на ДВЕ ГОДИНИ. В депозираната жалба са обективирани бланкетни оплаквания за явна несправедливост на лимитираните санкционни последици, като се декларира, че същите са несъответни на тежестта на инкриминираното престъпно посегателство и на данните за личната опасност на подсъдимото лице. Предлага се упражняване на правомощията по чл.354, ал.2, т.1, вр.ал.1, т.3, вр.чл.348, ал.1, т.3 от НПК, чрез редуциране на срока на наложените наказания на ЕДНА ГОДИНА и ЧЕТИРИ МЕСЕЦА, като изпълнението на санкцията лишаване от свобода да бъде отложено за ТРИ ГОДИНИ. В съдебно заседание на 15.04.2014г., подсъдимият П. и неговият договорен защитник, надлежно уведомени не се явяват. Частният обвинител П. П. и упълномощеният му повереник, редовно призовани не участват лично, като в представено писмено изложение аргументират липса на визираното основание чл.348, ал.1, т.3 от НПК. Представител на Върховната касационна прокуратура дава убедително заключение за законосъобразност и справедливост на атакуваното решение. При реализираната инстанционна проверка, настоящият съдебен състав намира касационната жалба на подсъдимия П. за НЕОСНОВАТЕЛНА. В обсега на приетите от решаващия съд фактически положения, в предвидената в чл.371, т.2 от НПК алтернатива на диференцираната процедура по Глава двадесет и седма от НПК, не се констатира дерогиране на нормативно регламентираните принципи при лимитиране на наказателната отговорност – законоустановеност на наказанието /определяне на санкцията в пределите, предвидени от закона за престъплението/ и индивидуализация на наказанието, словно отразен в чл.54 и чл.55 от НК /отмерване на санкцията в съответствие със степента на обществена опасност на посегателството и с личността на дееца, със смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства/. Задълбочено и компетентно е обсъдена очертаната от приобщените доказателства по делото конкретика на престъпното деяние по чл.343, ал.1, б.”в”, вр.чл.342, ал.1, пр.3 от НК, сочеща на субсумираното с неправомерното поведение на Д. П. нарушение на чл.96 от ЗДвП, в причинна връзка с вредоносните последици - смъртта на Т. С.. Проявен е юридически усет при интерпретация тежестта на инкриминирания акт в аспекта на честотата на транспортните престъпления, в рамките на общата престъпност според официалната статистика, което предопределя специално внимание от правоохранителните органи, и изисква адекватна строгост на правоприлагащите при тяхното санкциониране. Своеобразен вид престъпни посегателства с оглед механизма на извършване, представляващ заплаха за охраняваните човешки права и юридически защитените ценности на мнозина, и предвид възможните и настъпили вреди, засягащи живота, телесната неприкосновеност и имуществото на гражданите, престъпленията по транспорта мотивират висока степен на социална укоримост и предпоставят необходимост от засилена наказателна репресия. Отдадено е нужното значение и на данните за личната опасност на подсъдимия, проектирани в характера и спецификата на инкриминираното престъпно деяние, и съдържими се в приложения доказателствен материал. Професионално са коментирани чистото съдебно минало на Д. П., осъществените за дългогодишния му стаж като водач на моторно превозно средство 5 /пет/ нарушения на правилата за движение по пътищата, добрите характеристики, оказаното процесуално съдействие и изразените от него искрено разкаяние и дълбоко съжаление за случилото се. Визираните факти, правнорелевантни при отмерване отговорността на подсъдимото лице са формирали убедително заключение за определяне на основното наказание при превес на смекчаващите вината обстоятелства – ТРИ ГОДИНИ лишаване от свобода, редуцирано при условията на чл.58а, ал.1, вр.чл.54 от НК на ДВЕ ГОДИНИ, с прилагане на института на условното осъждане по чл.66 от НК за ЧЕТИРИГОДИШЕН изпитателен срок. Законосъобразно е лимитирана и кумулативно предвидената в чл.343г от НК, за инкриминираното престъпление по чл.343, ал.1, б.”в” от НК санкция - лишаване от правоуправление за срок от ДВЕ ГОДИНИ, като чрез ревизия на атакуваната присъда в тази част, въззивната инстанция е санирала допуснатото от първостепенния съд несъблюдаване на материалния закон. Тълкуването на чл.37, ал.1, т.т.6 и 7 от НК в корелация с предписанията на чл.49 от НК, и относимата към цитираните разпоредби съдебната практика, обосновават категорични изводи, че наказанията лишаване от права, когато се налагат заедно с наказанието лишаване от свобода не могат да са за срок, по-малък от срока на лишаване от свобода. Това е така, защото срокът на лишаване от права по чл.37, т.т.6 и 7 от НК започва за тече от влизане в сила на присъдата, но осъденият не може да се ползва от правата, от които е лишен, преди да е изтърпял наказанието лишаване от свобода. Установеният нормативен регламент е приложим и в случаите, когато изтърпяването на наказанието лишаване от свобода е отложено по чл.66 НК.1 Индивидуализираните санкции кореспондират на изискванията на чл.36 от НК за поправително, предупредително и възпитателно въздействие спрямо осъдения и за постигане целите на генералната превенция, и не индицират на явна несправедливост по смисъла на чл.348, ал.1, т.3, вр.ал.5, т.1 от НПК. Мотивиран от предложената аргументация, настоящият състав счита, че в пределите на възложените касационни правомощия при инстанционния контрол, следва да остави в сила обжалвания съдебен акт. Воден от горното и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение №163 от 26.11.2013г., постановено по внохд №297/2013г., по описа на Варненски АС. РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2. _________________________________________________________________ 1.П1/17.01.1983г. на Пленума на ВС; ТР61/30.12.1980г. по н.д.№56/1980г. на ОСНК на ВС; Р23/13.06.1988г. по н.д. №19/1988г. на ОСНК на ВС; Р610/22.12.1978г. по н.д. №641/1978г. на 2 н.о. на ВС; Р340/12.11.1982г. по н.д.№885/82г. на 3 н.о. на ВС на РБ; Р75/17.02.86г. по н.д. №7/86г. на 1 н.о. на ВС на РБ; Р212/21.05.1987г. по н.д.№173/87г. на 3 н.о. на ВС на РБ; Р42/06.02.1992г. по н.д. №625/1990г. на 3 н.о. на ВС; Р534/03.12.2008г. по н.д.№547/2008г. на 2 н.о. на ВКС; Р449/05.11.2010г. по н.д.№456/2010г. на 1 н.о. на ВКС /.