Ключови фрази
Нищожност * двустранна реституция * договор за покупко-продажба * възражение за прихващане * прихващане


3

Р Е Ш Е Н И Е

№ 271

С. 05.10.2011 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в съдебно заседание на 20 септември две хиляди и единадесета година в състав:

Председател: Ценка Георгиева
Членове: М. И.
И. П.

При секретаря А. Б., като изслуша докладваното от съдията Ц. Г. гр.д. № 1577/2010г., за да се произнесе взе пред вид следното:

Производството е по чл. 290 и сл. ГПК.
С определение № 415 от 06.04.2011г., постановено по настоящото дело № 1577/2010г. на ВКС, ІІІ г.о., е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на Добричкия окръжен съд, № 255 от 21.05.2010г. по в.гр.д. № 295/2010г. в частта, с която е осъден Д. Ж. А. да заплати на Т. Т. А. сумата 10 000 евро, част от цялото вземане в размер на 46 000 евро, представляваща продажната цена по обявения за нищожен договор за покупко-продажба от 21.06.2007г. с нот. акт № 70/2007г.
Ответникът по жалбата Т. Т. А. от [населено място] в представения писмен отговор моли решението да се остави в сила.
За да се произнесе по основателността на жалбата Върховният касационен съдът взе пред вид следното:
Касационно обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК по материалноправния въпрос длъжен ли е съдът да постанови всяка от страните да върне на другата всичко, което е получила от нея в изпълнение на признат за нищожен договор, и без иск и възражение за последното.
С приложеното към касационната жалба решение № 1012/25.03.1959г. по гр.д. № 539/1959г. І г.о. ВС е прието, че когато договорът бъде признат за нищожен съдът е длъжен да постанови всяка от страните да върне на другата всичко, което е получила от нея, и едновременност на изпълнението на задълженията им и без иск и възражение за последното. По поставения въпрос въззивният съд не е възприел доводите на продавача по сделката Д. Ж., че погасяването на кредита и превеждането по банков път на част от продажната цена обратно на купувача, съставлява изпълнение на задължението по чл. 34 ЗЗД. Приел, че доводите по същество са за изпълнение на чуждо задължение по смисъла на чл. 73 ЗЗД, и реализирането на това вземане може да се извърши по правилата на чл. 103 ЗЗД с възражение или иск. При липса на заявени такива, установяването на плащането на чуждо задължение е неотносимо към спора по чл. 34 ЗЗД. Поради липса на иск или възражение за прихващане, следва да се присъди връщане на продажната цена в пълния й размер.
ВКС намира за правилно изразеното в решение № 1012/25.03.1959г. по гр.д. № 539/1959г. І г.о. ВС становище. Чл. 34 ЗЗД установява задължение за двустранна реституция с цел имущественото състояние на страните по сделката да се приведе в положението от преди сключването й.
Касационната жалба е частично основателна поради следните съображения:
Касаторът – продавач по обявената за нищожна поради привидност сделка, твърди, че сключването й е целяло отпуснатият на купувача банков кредит за закупуване на имота, след като бъде преведен от банката на продавача, да бъде предоставен отново на купувача за осъществяване на стопанска дейност. Ответникът е направил извънсъдебно признание на тези обстоятелства в писмените си обяснения от 20.08.2008г. по приложената прокурорска преписка, частично ги признава в отговора си по предявения иск и в обясненията си по чл. 176, ал. 2 ГПК, в тази насока са събрани гласни и писмени доказателства. Въззивният съд е обсъдил събраните в тази насока доказателства, но не е направил следващите се от тях правни изводи за действителните отношения между страните. Присъдил е сумата 10 000 евро като част от цялата продажна цена от 46 000 евро по насрещния иск на Т. А. на основание чл. 34 ЗЗД, но с оглед дадения по-горе отговор на въпроса, по който е допуснато касационно обжалване, двустранната реституция по чл. 34 ЗЗД изисква да се върне на другата страна полученото в изпълнение на признат за нищожен договор, и без иск и възражение за последното.
Изложеното налага извода, че решението в обжалваната част е неправилно и следва да бъде отменено. Делото следва да се върне на въззивния съд за извършване на следващите се процесуални действия за изясняване на действителните отношения на страните във връзка с отпуснатия банков кредит. На основание чл. 34 ЗЗД следва да се присъди действително получената от продавача по привидната сделка сума като продажна цена, след като се приспаднат сумите, преведени от отпуснатия от банката кредит обратно на купувача.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение



Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ въззивното решение на Добричкия окръжен съд, № 255 от 21.05.2010г. по в.гр.д. № 295/2010г. В ЧАСТТА, с която е осъден Д. Ж. А. да заплати на Т. Т. А. сумата 10 000 евро, част от цялото вземане в размер на 46 000 евро, представляваща продажната цена по обявения за нищожен договор за покупко-продажба от 21.06.2007г. с нот. акт № 70/2007г., както и в частта относно присъдите такси и разноски със същото решение и с определение № 639 от 07.10.2010г.
ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане в отменената част от друг съдебен състав.

Председател:

Членове: