10
Р Е Ш Е Н И Е
№ 17
[населено място],02.06.2020 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, първо отделение, в открито заседание на трети февруари, през две хиляди и двадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ВАСИЛ ХРИСТАКИЕВ
с участието на секретаря Ангел Йорданов, като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 656/2019 год. и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „ЗАД АСЕТ Иншуърънс „АД против решение № 3018/20.12.2018 г. по гр.д.№ 5229/2018 г. на Софийски апелативен съд, к а к т о в частта му, с която е потвърдено решение от 02.05.2018 г. по т.д.№ 2237/2017 г. на Софийски градски съд - за присъждане на застрахователно обезщетение от 6 360 лева, т а к а и в частта му, с която е отменено първоинстанционното решение, за частично отхвърляне на предявения от „Джи Ем Екс„ ЕООД иск, за разликата между присъдените 6 360 лева – застрахователно обезщетение за тотална щета на товарен автомобил Фиат Дукато, с рег. [рег.номер на МПС] , застрахован по договор за застраховка „Каско на МПС„, обективиран в застрахователна полица № 1011610001422, в резултат на настъпило на 28.04.2017 г. застрахователно събитие - до размера от 21 200 лева, к а к т о и за частично отхвърляне на иска за сумата от 1000 лева – обезщетение за направените разходи по репатриране на катастрофиралия автомобил, к а т о в м е с т о т о в а исковете са уважени в тези размери. Оспорва правилността на въззивното решение, като постановено в противоречие с материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Счита, че неправилно е приложената разпоредбата на чл.211 КЗ /отм./, предвид настъпване на застрахователното събитие на 28.04.2017 г., след влизане в сила на КЗ / обн. ДВ бр.102 от 29.12.2015 г. / - 01.01.2016 г. , както и предвид периода на застрахователно покритие – 21.06.2017 г. – 12.07.2017 г. . Твърди, че поначало неправилно е обсъждана отговорността на застрахователя, съобразно нормата на чл.211 КЗ / отм./ , тъй като се касае за проявена груба небрежност от водача на пострадалото МПС, предпоставила щетата, която груба небрежност ,при извършване действия със застрахованото имущество , е уговорена в Общите условия – т.6.2 - като изключен риск. Жалбоподателят твърди непроизнасяне на въззивния съд по изложените във въззивната му жалба доводи, за наличие на груба небрежност на водача на МПС, с качеството на изключен риск. В евентуалност, незаконосъобразен и нелогичен намира страната извода на съда, че поведението на водача на пострадалото МПС – служител на застрахованото дружество, при изложени мотиви за установяването му, като виновно за настъпване на ПТП, е неотносимо към изпълнение на задълженията на застрахованото лице, по смисъла на чл.211 КЗ /отм./ във връзка с чл.51 и чл.52 от ОУ на застраховката. Юридическите лица / каквото е застрахованият / не формират вина по смисъла на наказателното право, но в гражданското същата следва да се преценява с оглед действията на лицата, които го представляват или редовно упълномощени от последните лица, вкл. служители, при и по повод изпълнение на възложеното им. Поради това, необоснован намира страната извода, че застрахованият не отговаря за виновното поведение на своя служител , в причинна връзка с настъпилите вреди, предявени за обезщетяване, при и по повод изпълнение на възложената му работа и че последното не съставлява основание за отказ или намаляване на дължимото на работодателя му застрахователно обезщетение. Поведението на водача на МПС, според касатора, следва да се преценява като поведение на самия застрахован, в отношение към визираните в т.51 и т.52 от ОУ задължения на последния, чието неизпълнение е значително за интереса на застрахователя.
Ответната страна – „Джи Ем Екс„ ЕООД – оспорва касационната жалба - като намира, че погрешно приложената законова норма на чл.211 КЗ /отм./ е по съдържание аналогична на действително приложимата, съгласно КЗ в сила от 01.01.2016 г. – чл. 408 ал.1 КЗ, поради което само на това основание решението не се явява неправилно. Споделя изводите на въззивния съд, че застрахованият не може да отговаря за поведението на служителя си , съставляващо нарушение на трудовата дисциплина , защото част от носенето на риска е поета и в подобни ситуации. Нарушението й в място, където застрахованият работодател е във фактическа невъзможност да осъществява контрол за спазването й, няма как да е обстоятелство, изключващо правото му на застрахователно обезщетение. Релевантни, според страната, са липсата на доказано неизпълнение на визирано в застрахователния договор задължение от застрахованото лице, както и категорично установеното обстоятелство, че ПТП не е в причинна връзка с неизправност на самия автомобил или от неправилната му експлоатация. Доколкото в гражданското право работодателят отговаря за виновно причинени от служителите му вреди , то не следва конкретната форма на вина, при която последните са действали, да му се вменява .
С определение № 529/22.11.2019 г. касационното обжалване е допуснато по правните въпроси : Поведението на служител на застрахованото юридическо лице, на когото е възложена работа, в изпълнение на която е увредил застраховано имущество на възложителя, може ли да обоснове неизпълнение на задължение по застрахователния договор от страна на застрахования - възложител ? Поведението на това лице може ли да обоснове отказ за изплащане на застрахователно обезщетение, когато това е предвидено в ОУ на застраховката, като изключен риск ? Въпросите са обосновани в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК, поради противоречие на въззивното решение с реш.№ 86 по т.д.№ 2230/2013 г., реш.№ 79 по т.д.№ 802/2011 г. и реш.№ 184 по т.д.№ 3092/2014 г. на ІІ т.о. на ВКС. Видно от посочените решения, при преценка отговорността на застрахователя, с оглед наличието на основания за нейното изключване или намаляване, съдът винаги държи сметка за поведението на конкретно лице, съобразно връзката му с притежателя на застрахованото имущество. В каузалната си част цитираните решения обосновават неизпълнение задължения на застрахован правен субект – юридическо лице, чрез действия и бездействия на физически лица, на които е поверено от последния застрахованото имущество.
Върховен касационен съд, първо отделение, в съответствие с доводите и възраженията на страните и правомощията си , съгласно чл. 290 ал.2 ГПК, за да се произнесе съобрази следното :
„Джи Ем Екс„ ЕООД претендира застрахователно обезщетение , по застраховка „ Каско на МПС„, за причинена на собствен на дружеството товарен автомобил - обект на застраховката - тотална щета, в резултат на ПТП от 28.04.2017 г. . Оспорва основанието за отказ на застрахователя – изключен риск, на основание груба небрежност на водача на МПС, предпоставила настъпването на ПТП – заспиване по време на управление на автомобила. Ищецът оспорва квалифицирането на поведението на водача на МПС като „груба небрежност„ . Оспорва водачът на МПС да е бил в неизпълнение на предвидено в договора, Общите условия по застраховката или закона / Закон за движение по пътищата / задължение, с което да е способствал за настъпване на вредата. Исковата молба съдържа позоваване на трудово правоотношение между водача на пострадалото МПС и застрахованото дружество.
Ответникът – застраховател е оспорвал исковете,поддържайки алтернативно две основания за това : 1/ наличие на изключен риск ,по смисъла на т.6.2 от приложимите към застраховката Общи условия, според която разпоредба застраховката не покрива щети, причинени от или вследствие на груба небрежност на застрахования, вкл. на негов служител, трето ползващо МПС лице, водача на МПС, които лица са били упълномощени да ремонтират, охраняват МПС или да извършват други дейности и от чиито действия е предизвикано застрахователното събитие; 2/ неизпълнение на задължения на застрахования, чрез управлявалия МПС негов служител, визирани в т.51 и т.52 от Общите условия, отново обосновавайки форма на вината „груба небрежност„, за което неизпълнение застрахователят има правото да откаже или намали застрахователното обезщетение, съгласно т.58 от ОУ. Правилната техническа експлоатация на МПС, според застрахователя, предпоставя осъществяване на постоянен контрол върху МПС по време на движението му, докато шофирането в състояние на преумора само по себе си изключва осъществяването на пълноценен такъв. По този начин, според застрахователя, се опровергава случайния характер на събитието – като непредвидимо и непредотвратимо по волята на водача на МПС. Оспорен е и размера на търсеното обезщетение, с позоваване на т.79 от Общите условия, според която при тотална щета, какъвто е настоящия случай, обезщетението се определя като от действителната стойност на автомобила към датата на събитието се приспадне стойността на запазените му части, възли и агрегати.
Въззивният съд частично е отменил първоинстанционното решение в отхвърлителната му част, съответно потвърдил частичното му уважаване, присъждайки застрахователно обезщетение, в размер до общата сума от 21 200 лева, както и 1000 лева – обезщетение за разходи по репатриране на катастрофиралия автомобил. За разликата до претендираните 28 000 лева първият иск е отхвърлен, като недоказан по размер и в тази му част решението е влязло в сила. Въззивният съд е приел за безспорно доказана причина за настъпването на ПТП заспиването на водача на катастрофиралия камион. Приел е ,че същият е виновен за настъпването на ПТП, тъй като е шофирал в разрив с нормативно допустимата продължителност за шофиране без почивка / посочена e Наредба № 3/2009 г. за норми на шофиране в светлата част на деня /. Позовавайки се на чл.211 т.2 КЗ /отм./ във връзка с т.51 и т.52 от Общите условия, съдът е приел за установено в процеса по несъмнен начин, че повредите върху застрахованото МПС са настъпили в резултат на действията на водача на автомобила, в качеството на т р е т о за застрахователното правоотношение лице, а не в причинна връзка с неизпълнение задължения на застрахованото дружество по застрахователния договор,независимо че същият е негов работник. Според съда, действията на водача на МПС, довели до ПТП, не могат да обосноват извод за поведение на застрахования, съставляващо неизпълнение на задължение за предпазване на застрахованото имущество от вреди, предвид настъпването им по време на експлоатацията му по предназначение – за превоз на стоки. Отделно е мотивирано фактическо несъответствие между съдържанието на процесния фактически състав и част от визираните в т.51 и т.52 от ОУ хипотези – „неизпълнение указания на компетентни органи, относно отстраняване източниците на опасност от причиняване на вреди „, „ техническа негодност„,„ вреди от неправилна експлоатация на автомобила„. Въззивният съд счита, че предвид виновното си поведение водачът на МПС носи наказателна или гражданска отговорност за вреди, но не и отговорност за неизпълнение на задължение по застрахователния договор, по смисъла на чл.211 т.2 КЗ /отм./, респ. че предпоставките за освобождаването на застрахователя от отговорност, съобразно същата разпоредба не са налице. Няма произнасяне по довода за „груба небрежност„, в изпълнение на възложени от застрахования на негов служител действия – управление на автомобила – като причина за настъпването на ПТП , в качеството на „ изключен риск „ по т.6.2 от ОУ . Застрахователното обезщетение е съобразено с клаузата на т.79 от ОУ и с допълнително заключение на съдебно-икономическа експертиза.
По правния въпрос :
Юридическите лица притежават правосубектност, съвместяваща правоспособност и дееспособност, като самостоятелни понятия приложими към физическите лица, която се изразява в правно признатата възможност да са носители на права и задължения, като в конкретните правоотношения – чрез правни или фактически действия – юридическите лица встъпват чрез представляващите ги лица и/ или физическите лица, на които последните са възложили определени функции или работа, осъществима от името и за сметка на юридическото лице. Спецификата на застрахователното правоотношение не предпоставя изключение от това правило. Предписанията на конкретно дължимо от застрахованото юридическо лице поведение е преценимо чрез действията или бездействията на конкретните физически лица, осъществяващи от името и за сметка на юридическото лице работата, при изпълнението на която е осъществено или пропуснато да се осъществи релевантното за отговорността на застрахователя поведение. След като потенциално застрахователно събитие могат да бъдат човешки действия или бездействия – съзнателни или несъзнателни, виновни или невиновни, произтичащи както от сферата на трети за застрахования лица, така и от сферата на застрахования, съобразявайки и свободата на договарянето, то определено поведение на работници и служители на застрахования / за чиито действия последният по начало носи гаранционно-обезпечителна отговор и за собствените му увреди от чието поведение отговорността на същите е ограничена – чл.206 КТ, съответно би било ограничено и евентуалното суброгаторно право на застрахователя /, може да бъде уговорено като „изключен риск„.
По съществото на касационната жалба:
При едновременно противопоставени възражения, основани на „изключен риск „ и на основание за освобождаване на застрахователя от отговорност, съгласно чл.408 ал.1 т.3 КЗ или чл.395 КЗ, независимо от сочената от страната поредност,възраженията следва да се разгледат както следва : доколко визираното от застрахователя събитие, с оглед причините за настъпването му, съставлява изключен, по силата на застрахователния договор, риск и само доколкото не се обоснове наличието на такъв – налице ли е основание за освобождаване на застрахователя от отговорност за заплащане на застрахователно обезщетение – напълно или частично, съгласно чл. 408 ал.1 т.3 КЗ / разпоредба аналогична с тази на чл.411 т.2 КЗ отм., посочена от съда / или чл.395 КЗ. Като не е разгледал изобщо възражението за изключен риск, въззивният съд е допуснал процесуално нарушение на задължението си по чл.235 ал.2 ГПК, довело до обосноваване на правния резултат с несъответна договорна клауза, респ. законова норма, предвид следното :
В чл.6.2 от приложимите към застрахователния договор Общи условия по застраховка за сухопътни безрелсови превозни средства „Каско„ – раздел ІV „Общи изключения„ - страните по спора са договорили, че застраховката не покрива щети, причинени от или вследствие на умишлени действия или груба небрежност на застрахования, негов служител, трето ползващо МПС лице, водача на МПС , превозвани в МПС лица или други, които са били упълномощени да ремонтират, охраняват МПС или да извършват други дейности, чиито действия са предизвикали застрахователното събитие. Клаузата изрично визира служители на застрахованото юридическо лице, съответно водача на застрахованото МПС, поради което съображенията на въззивния съд , дали повод за отговор на горепосочения правен въпрос, са в директно противоречие с ясно изразената воля на страните, относно съдържанието на договорения изключен риск . Спорно е обстоятелството поведението на водача на застрахованото МПС, имащ и качеството работник по трудово правоотношение със застрахования ищец, в причинна връзка с което е настъпило увреждането – тотална щета на застрахованото МПС, извършено ли е при условията на груба небрежност, квалифицираща го като „изключен риск„. Въззивният съд е развил съображения в подкрепа на такъв извод, макар необвързвайки го с основание за отказ за заплащане на застрахователно обезщетение по чл. 6.2 от ОУ, които следва да бъдат споделени като краен извод, предвид следното:
Безспорно се установява от показанията на самия водач на увредения застрахован автомобил, че катастрофирането му е причинено вследствие отклоняване от платното за движение, предвид унасяне /заспиване/. Не се противопоставят от ищеца, установими с доказателства, други причини за настъпване на ПТП - напр. заслепяване от насрещен автомобил, каквито възражения страната, макар и несвоевременно – до приключване на първото съдебно заседание по делото - е направила. Установява се от заключението на авто-техническата експертиза, че въпросното МПС не е снабдено с тахограф, предоставящ директно възможност за проследяване на осъщественото движение, вкл. престои и почивки, и преценка за съответствието на същото с изискванията на Регламент № 561/2006 на ЕП и на Съвета за хармонизиране на някои разпоредби от социалното законодателство, свързани с автомобилния транспорт , за изменение на Регламенти № 3821/ 85 и № 2135/ 98 и за отмяна на Регламент № 3820/85 на Съвета и на Наредба Н-3/07.04.2009 г. на Министъра на транспорта / обн. ДВ бр.31 от 24.04.2009г. , с изменено заглавие обн. ДВ бр.15 от 2016 г. /. Съгласно Наредбата – чл.4 ал.1 - дневното време на управление не трябва да надхвърля 10 часа, като общото време на управление за период от две последователни седмици не може да надхвърля 90 часа, а на всеки 4 часа управление водачът е длъжен да спази прекъсване от най-малко 30 минути – чл.5 ал.1 от Наредбата. Несъстоятелно е възражението на ищеца, че Регламент № 5671/ 2006 г. на Европейския Парламент и Съвета е неприложим , с оглед чл. 2 от същия, в т.1 от който е разпоредено приложението му за автомобилен превоз на стоки, когато максимално допустимата маса на превозното средство, вкл. всяко ремарке или полуремарке надхвърля 3,5 тона. Видно от данните по застрахователната полица , а и посоченото от автотехническата експертиза, масата на превозното средство е 5 т. , а товароносимостта му е 3,5 т.. Последната обаче не е разграничителен критерий според Регламента. По същите съображения катастрофиралият автомобил е следвало да бъде снабден с тахограф .
Допълнителната автотехническа експертиза - стр.3, лист № 184 по номерацията на първоинстанционното дело – е дала отговор в съответствие с твърдението на шофьора, за тръгване около 15 ч. на 27.04.2017 г. от София, като съобразявайки маршрута и ограниченията на скоростта в отделните участъци , съответно 8 часовия работен ден, съгласно трудовия договор на шофьора, който ищецът твърди че е следвало да се спазва и при този превоз, вместващ се в допустимото време за непрекъснато шофиране, съгласно Регламента и Наредбата , както и минимален 11-часов престой след пробега с максимална продължителност, съгласно горепосочения Регламент, е установил, че на 28.04.2017 г. шофьорът би бил на мястото на ПТП около 13,30 часа, т.е. много след часа на фактическото настъпване на ПТП на това място – между 2,30 и 2,43 ч. на 28.04.2017 г.. Дори да би се съобразила продължителност на шофирането 10 часа, съгласно чл.4 ал.1 от Наредбата, то резултатът отново би бил в ущърб на допустима преценка за съобразено с разпоредбите на Регламента и Наредбата шофиране, като гаранция за сигурност и безопасност на пътуването / около 11,30 ч. на 28.04.2017 г. /.
Небрежността в гражданското право е неполагане на дължимата грижа според един абстрактен модел – поведението на определена категория лица, с оглед естеството на дейността и условията за иззвършването й. Грубата небрежност не се отличава по форма / според субективното отношение към увреждането /, а по степен , тъй като грубата небрежност също е неполагане на грижа, но според различен абстрактен модел – грижата, която би положил и най-небрежния човек, зает със съответната дейност при подобни условия. Формираната / основно по искове за обезщетяване от трудова злополука / съдебна практика приема, че не всяко нарушение на технологични правила или правила на безопасност е квалифицируемо като груба небрежност, но поведение съставляващо пренебрегване на основни такива за съответната дейност съставлява груба небрежност. Неспазването на правилата за безопасност е нарушение на трудовата дисциплина, което в зависимост от вида на нарушените правила може да обоснове груба небрежност / така в решенията по гр.д.№ 387/2010 г. , гр.д.№ 4075/2013 г. , гр.д.№ 951/2011 г., гр.д.№ 2798/14 г., гр.д.№ 4417/2015 г., гр.д.№ 1577/2010 г. – всички на ІV г.о.на ВКС и др./. Според настоящия състав, осигуряването на съобразима с нормалните човешки възможности за концентрация и работоспособност продължителност на управление на МПС, гаранция за което са преждекоментираните правила на Регламент № 561/2006 г. на ЕП и Съвета, респ. Наредба Н-3/07.04.2009 г., е основна гаранция за безопасността на тази дейност, респ. спазването й – основно правило за същата. Несъобразяването на тази продължителност на управление , респ. на изискуемите почивки, обективира неполагането на грижа, която и най-невнимателния, най-небрежния , зает с такава дейност човек би положил за безопасността и сигурността си. Касае се за неполагане на елементарна грижа за избягването на многократно завишен риск за живота и здравето на управляващия МПС и на останалите участници в движението / така в решенията по гр.д.№ 23037/2017 г и гр.д.№ 2292/2017 г. на ІІІ г.о. на ВКС/. Неспазването на о с н о в н и правила за безопасност на съответната дейност винаги се квалифицира като „груба небрежност„ / преждецитираната съдебна практика /.
Бидейки на мястото на ПТП във време, изключващо съобразяването на правилата за безопасно управление на МПС, с оглед продължителността и начина на осъществяването му, съгласно коментираните Регламент и Наредба, работникът на застрахованото дружество – ищец е действал при груба небрежност, поради което увреждането не съставлява застрахователно събитие, съответно – застрахован риск, за обезщетяване вредите от който застрахователят отговаря, предвид изрично уговореното в т.6.2 на ОУ. Предвид това не подлежи на разглеждане евентуалния, спрямо възражението основано на изключен риск, възражение на ответника, основано на чл.408 ал.1 т.3 КЗ и чл.395 КЗ. Поради несъвпадане на крайния резултат, въззивното решение следва да бъде отменено, а исковете – отхвърлени.
Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА решение № 3018/20.12.2018 г. по гр.д.№ 5229/2018 г. на Софийски апелативен съд, в ч а с т т а м у, с която е потвърдено решение от 02.05.2018 г. по т. д.№ 2237/2017 г. на Софийски градски съд - за присъждане на застрахователно обезщетение от 6 360 лева, к а к т о и в ч а с т т а му, с която след отмяна на първоинстанционното решение, е уважен предявеният от „Джи Ем Екс„ ЕООД иск, за разликата между присъдените от първоинстанционния съд 6 360 лева – застрахователно обезщетение за тотална щета на товарен автомобил Фиат Дукато, с рег. [рег.номер на МПС] , застрахован по договор за застраховка „Каско на МПС„, обективиран в застрахователна полица № 1011610001422, в резултат на настъпило на 28.04.2017 г. застрахователно събитие и до размера на сумата от 21 200 лева, к а к т о и предявеният иск за сумата от 1000 лева – обезщетение за направени разходи по репатриране на катастрофиралия автомобил, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Джи Ем Екс„ЕООД против ЗАД „ Асет Иншуърънс”АД искове : с правно основание чл.386 КЗ – за – застрахователно обезщетение , за тотална щета на товарен автомобил Фиат Дукато, с рег. [рег.номер на МПС] , застрахован по договор за застраховка „Каско на МПС„, обективиран в застрахователна полица № 1011610001422, в резултат на настъпило на 28.04.2017 г. застрахователно събитие , в размер на 21 200 лева / за разликата до претендираните 28 000 лева въззивното решение, потвърждаващо отхвърлянето му от първоинстанционния съд , е влязло в сила /, к а к т о и с правно основание чл. 397 КЗ , за присъждане на 1000 лева - обезщетение за направени разходи по репатриране на катастрофиралия автомобил.
ОСЪЖДА „Джи Ем Екс„ЕООД , на основание чл.81 вр. с чл.78 ал.3 и ал.8 ГПК , да заплати на ЗАД „ Асет Иншуърънс”АД направените в производството пред всяка инстанция разноски, както следва : 1 050 лева – за първа инстанция / от които 200 лева - юрисконсултско възнаграждение, на основание чл.25 ал.1 и ал.2 от Наредба за заплащането на правната помощ / ; 528 лева – за въззивна инстанция / от които 400 лева – юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство по подадената въззивна жалба и в защита срещу въззивната жалба на ищеца /, както и 879 лева – за касационна инстанция / от които 400 лева – юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство по подадената касационна жалба и в защита срещу касационната жалба на ищеца / или разноски в общ размер от 2 457 лева.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
|