Р Е Ш Е Н И Е № 302 София, 18.12. 2017 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание осми декември през две хиляди и седемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА АВДЕВА ЧЛЕНОВЕ: 1. ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА 2. БИСЕР ТРОЯНОВ при участието на секретаря Кристина Павлова и в присъствието на прокурора Искра Чобанова разгледа докладваното от съдия Троянов наказателно дело № 1064 по описа за 2017 г. Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия С. М. Х., чрез служебния защитник адвокат Б. Б., против решение № 224 от 07.07.2017 г. по в.н.о.х.д. № 240/ 2017 г., по описа на Великотърновски апелативен съд, с довод за явна несправедливост на наказанието и искане за неговото намаляване. Съображения по касационния довод с анализ на индивидуализиращите обстоятелства не са изложени. Подсъдимият и неговият служебен защитник поддържат касационната жалба по изложените в нея съображения. Допълнително сочат твърдения за липсата на значими престъпни последици от двете престъпления и за оказания от дееца съществен принос към улесняване на разследването. Представителят на Върховната касационна прокуратура счита жалбата за неоснователна и навежда довод за отсъствието на поправително и превъзпитателно въздействие спрямо подсъдимия Х. от предходно изтърпените наказания, което следва да засили наказателната репресия в предпочетената от въззивния съд насока. Частният обвинител и граждански ищец Д. М. Г. и нейният повереник адвокат М. М. не вземат становище пред касационната инстанция. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на постъпилата жалба, изложените от страните съображения в открито съдебно заседание и извърши касационната проверка в законоустановените предели, намери следното: С присъда № 21 от 19.05.2017 г. по н.о.х.д. № 379/ 2017 г. Плевенският окръжен съд признал подсъдимия С. М. Х. за виновен за това, че на 11.12.2016 г. в гр.Пл., при условията на опасен рецидив, отнел чужди движими вещи на обща стойност 506 лв, от владението на Д. М. Г., без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила и грабежът е придружен със средна телесна повреда (трайно затрудняване на движението на долен десен крайник), поради което и на основание чл. 199, ал. 1, т. 3, пр. 2 и т. 4 във вр. с чл. 198, ал. 1 във вр. с чл. 29, б.“а“ от НК и чл. 58а, ал. 1 от НК съдът определил наказание от десет години лишаване от свобода. Със същата присъда подсъдимият бил признат за виновен и в това, че на 11.12.2016 г. в [населено място], при условията на продължавано престъпление, използвал платежен инструмент – дебитна карта, издадена от ,,Ц. к. б.” АД, без съгласието на нейния титуляр Д. М. Г., като двукратно направил неуспешни опити за теглене на парична сума от ATM устройство, поради което и на основание чл. 249, ал. 1 във вр. с чл. 26 от НК и чл. 58а, ал. 1 от НК определил наказание от четири години лишаване от свобода. На основание чл. 23, ал. 1 от НК, съдът наложил на подсъдимия Х. едно общо, най-тежкото наказание лишаване от свобода в размер на десет години, което да изтърпи при първоначален строг режим. Подсъдимият бил осъден да заплати на гражданския ищец Г. обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 1340 лева и в негова тежест били възложени разноските по делото С решение № 224 от 07.07.2017 г. по в.н.о.х.д. № 240/ 2017 г. Великотърновският апелативен съд изменил първоинстанционната присъда, като намалил наказанията, съответно на девет години и четири месеца лишаване от свобода – за престъплението по чл. 199 от НК, и на три години и четири месеца лишаване от свобода – по чл. 249 от НК, а така също и преуредил общото наказание по реда на чл. 23 от НК. Първоинстанционното съдебно производство приключило по реда на глава двадесет и седма от НПК, след като подсъдимият С. М. Х. признал фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласил да не се събират доказателства за тези факти. Касационната жалба е основателна. Въззивната инстанция е допуснала посоченото от жалбоподателя касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 във вр. с ал. 5, т. 1 от НПК. Наказанието на подсъдимия Х. е явно несправедливо. Въпреки занижените размери на санкциите лишаване от свобода те продължават да бъдат несъответни на конкретната тежест на извършените престъпления и на разкритите по делото смекчаващи и отегчаващи обстоятелства. Въззивната инстанция е надценила значението на някои отегчаващи отговорността обстоятелства, а други не е взела предвид или е подценила значението на някои смекчаващи обстоятелства, поради което предприетото от нея намаляване на санкциите не е довело до преодоляване на явната им несправедливост, допуснатата още с първоинстанционната присъда. С основание апелативният съд е приел за смекчаващо обстоятелство направеното още на досъдебното производство самопризнание на подсъдимия Х., за разлика от първата инстанция. Значението на това обстоятелство обаче е силно подценено в решението, тъй като с първоначалните обяснения деецът съществено е улеснил разкриването на двете престъпления, особено на по-тежкото от тях, защото при грабежа не са намерени следи на местопрестъплението и извършителят не е разпознат от пострадалата. Правилно са отхвърлени изводите на окръжния съд, според които самопризнанието е изразено само за постигане на по-леко наказание. Освен признатите по реда на чл. 371, т. 2 от НПК факти, взети предвид за иницииране на съкратената процедура по делото, подсъдимият веднага след задържането му направил подробни обяснения пред разследващия орган, като в първоначалния разпит от 24.01.2017 г. е изложил всички значими факти и обстоятелства от извършените деяния. А подобно самопризнание което подпомага разследването следва да се цени като допълнително смекчаващо отговорността на дееца обстоятелство (в т.см. т. 7 от ТР № 1/ 2009 г. по тълк.д. № 1/ 2008 г. на ОСНК). Присъствието на защитник по време на разпита не може да бъде окачествено само като увещание за бъдеща изгода от изхода на процеса. Същевременно предходните осъждания на подсъд. Х. правилно са оценени като завишаващи обществената му опасност, а така също и краткият период от време (от 9 месеца и 22 дни) между ефективно изтърпяното по тях общо наказание и процесните две престъпления. Неправилен е изводът, че с тези осъждания е постигнат превес на отегчаващите отговорността обстоятелства. Те завишават само степента на обществена опасност на дееца, която е определена за висока, редом с индивидуалните качества на подсъд. Х. и лошата му характеристика в обществото. Друга роля предишните осъждания нямат в процеса по индивидуализация на наказанието, тъй като са взети предвид от законодателя за по-тежко квалифициращ признак на грабежа по чл. 199, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 29, ал. 1, б. „а“ от НК. Неправилно съдилищата са оценили като завишаващо наказателната отговорност на подсъдимия вида на едно от извършените престъпления по предишните съдимости, а именно изнасилване в съучастие. Наказанието за него е определено съобразно конкретната тежест на престъпната проява и не може да се отчита повторно, извън правната квалификация на процесното деяние. Неоснователно, също така, въззивното решение съдържа упрек към подсъдимия, че „…продължава да не е трудово ангажиран, а и няма доказателства по делото да е предприемал действия за промяна на безработния си статус“. Упражняването на труд е право на българските граждани, а не законово задължение. Подсъдимият Х. не може да бъде порицаван и критикуван, че не работи, тъй като това състояние може да се дължи на много причини, част от които законово, икономически или медицински обосновани. Липсата на трудова повинност у подсъдимия не представлява отегчаващо наказателната му отговорност обстоятелство, за разлика от обратното съждение. Подобно обстоятелство следва да се изключи като негативно от обема на индивидуализиращите предпоставки, с което се намаляват отегчаващите обстоятелства. Въззивният съд не е отчел стойността на предмета на престъплението грабеж от 506 лева, а така също и реализирането на два квалифициращи признака на същото престъпление. Не е взета предвид и двукратността на деянията, включени в общия престъпен резултат на продължаваното престъпление против паричната система. При така извършената корекция на индивидуализиращите предпоставки касационната инстанция намира, че разкритието им по делото представя не превес на отегчаващите отговорността обстоятелства, какъвто е въззивният извод, а лек превес на смекчаващите обстоятелства над отегчаващите. Това налага необходимост от намаляване на наказанието за двете престъпления. И тъй като средният размер на санкцията за грабежа по чл. 199, ал. 1, т. 3 и т. 4 от НК (от пет до петнадесет години лишаване от свобода) е десет години, а за престъплението против паричната система по чл. 249, ал. 1 от НК (от две до осем години лишаване от свобода) – пет години, то и отчетения лек превес на смекчаващите обстоятелства налагат занижаване на санкцията за грабежа на 9 (девет) години лишаване от свобода, а за второто престъпление – на 4 (четири) години лишаване от свобода. Въззивното решение подлежи на изменение. Приложената от първоинстанционния съд процедура по чл. 371, т. 2 от НПК налага съобразяване с правилото по чл. 58а, ал. 1 от НК и задължителното намаляване на така определените наказания с една трета. Подлежащите на изпълнение от подсъдимия С. Х. наказания се редуцират съответно на 6 (шест) години лишаване от свобода – за престъплението грабеж, и на 2 г. и 8 м. (две години и осем месеца) лишаване от свобода – за престъплението против паричната система. Така намалените наказания могат да изиграят необходимата поправителна и възпираща роля спрямо подсъдимия Х., а в периода на принудителното му изолиране в затвора – и да препятстват извършването на други престъпления. Санкциите могат да постигнат целите по чл. 36 от НК. Въззивният съдебен акт подлежи на изменение и в частта, с която е определено едно общо, най-тежкото наказание лишаване от свобода, чийто размер бъде намален на шест години. Воден от изложените мотиви касационният съд прецени наложеното на подсъдимия С. М. Х. наказание за явно несправедливо по смисъла на чл. 348, ал. 5, т. 1 от НК, поради което въззивното решение следва да бъде изменено. Върховният касационен съд, на основание чл. 354, ал. 1, т. 4 във вр. с ал. 2, т. 1 от НПК Р Е Ш И : ИЗМЕНЯ решение № 224 от 07.07.2017 г. по в.н.о.х.д. № 240/ 2017 г., по описа на Великотърновски апелативен съд, като НАМАЛЯВА наложените на подсъдимия С. М. Х. наказания, съответно: - на шест години лишаване от свобода – за престъплението по чл. 199, ал. 1, т. 3, пр. 2 и т. 4 във вр. с чл. 198, ал. 1 във вр. с чл. 29, б.“а“ от НК; - на две години и осем месеца лишаване от свобода – за престъплението по чл. 249, ал. 1 във вр. с чл. 26 от НК; - на шест години лишаване от свобода – размера на определеното по реда на чл. 23 от НК общо, най-тежко наказание на подсъдимия. ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение в останалата му част. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.