Р Е Ш Е Н И Е № 266 Гр.София, 24.01.2019 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесети декември, 2019 година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:БИЛЯНА ЧОЧЕВА ЧЛЕНОВЕ:ЖАНИНА НАЧЕВА ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА При участието на секретаря РАНГЕЛОВА В присъствието на прокурора МИХАЙЛОВА изслуша докладваното от съдия СТАМБОЛОВА К.Н.Д.1008/19 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: С решение №24/09.08.19 г., постановено от АпСпНС, 5 състав, по В.Н.Д.382/18 г., е потвърдена присъда от 20.02.18 г., постановена от СпНС, 17 състав, по Н.Д.2179/16 г., с която подсъдимият Х. В. И. е признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение по чл.214, ал.2,т.1 и 2 вр.ал.1 вр.чл.213 А,ал.3,т.2 и ал.2,т.1,пр.1 и 2 НК за деяние, извършено на 19.08.04 г. С присъдата са отхвърлени и предявените от гражданския ищец А. М. искове за вреди, в размер на 52 550 за имуществени и 30 000 лв.за неимуществени. Срещу съдебния акт на АпСпНС е постъпила жалба от конституирания частен обвинител и граждански ищец А. Б. М. чрез неговия повереник. В нея са посочени основанията по чл.348,ал.1,т.1 и 2 НПК и се иска отмяна на атакувания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. В съдебно заседание пред ВКС повереникът на А. М. поддържа жалбата с отразените доводи и исканията по нея. Самият М. не се явява, редовно уведомен. Представителят на ВКП моли жалбата да бъде оставена без уважение, още повече предвид присъствието на абсолютна давност по реализираното обвинение. Същото е становището на подсъдимия и неговия защитник. Настоява се за оставяне в сила на оправдателната присъда и произнасяне по същество в този смисъл, независимо от изтеклата абсолютна давност. Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като взе предвид жалбата и аргументацията и исканията по нея, като съобрази становищата на страните в съдебно заседание и след като сам се запозна с материалите по делото в рамките на компетенциите си по чл.347 и сл.НПК, намира за установено следното: Преди да се вземе отношение по съществото на допустимите възражения, е нужно да бъдат дадени определени пояснения: Първо, тъй като върховната съдебна инстанция по наказателни дела е съд по правото /с изключение на хипотезата по чл.354,ал.5,изр.2 НПК, която в случая не е налице/, тя се занимава със съдебни грешки, обособени в контекста на касационните основания. Видно от същите, необосноваността не присъства, доколкото тя е относима към съдилищата по фактите. Следователно, всякакви претенции, рефериращи към лична преценка на атакуващата страна за нарушения, свързани не с годността на доказателствената преценка на решаващата инстанция, чийто акт подлежи на ревизия, а с кредитируемост или не на доказателствените материали /както директно е отбелязвано в жалбата/, не влиза в обхвата на произнасяне на ВКС. И това е така, дори и необосноваността да е прикрита под оплаквания за реализирани съществени процедурни пороци /в жалбата директно е изписано „оценката, която е дал въззивният съд на доказателствата почива на невярна интерпретация на събрания доказателствен материал по делото, което означава, че при постановяване на решението са допуснати съществени процесуални нарушения“/. Затова без обсъждане ще бъдат оставени всички възражения в посочения смисъл. В крайна сметка те целят преоценка по годно събрана доказателствена съвкупност и препроизнасяне по нея, което ВКС не може да стори. Второ, нарушението на материалния закон, визирано в разпоредбата на чл.348,ал.2 вр.ал.1,т.1 НПК, за присъствие на което спори обжалващата страна, е функция на доказателствената оценка и изведеното въз основа на нея наличие или не на фактология по инкриминираната престъпна деятелност. Затова, дори и да е изправен пред смесване на основанията по чл.348,ал.1,т.1 и 2 НПК в касационната жалба, при своето произнасяне ВКС може да подведе доводите към релевантния касационен повод, но не и да изведе обстоятелства, относими към посочената вече необоснованост, тъй като това би означавало да се намеси в суверенната преценка на решаващия съд по годно събрана доказателствена маса. Казаното е плод на изписаното в жалбата в светлината на оплаквания за нарушение на материалния закон, което, огледано в съдържателен план, в голямата си част касае основанието по чл.348,ал.1,т.2 НПК. Въззивната инстанция е изразила своите съображения по отношение на групите свидетели, чиито показания са свързани с предмета на доказване, и при спазване на процедурните правила е достигнала до верни изводи както по доказателствата, така и по установените фактически положения. Ясно е посочено на коя група свидетели се дава вяра /наред с относително най-отдалечените от всички страни адвокат и нотариус/ и защо. При спазване на процесуалния закон са оценени всички допустими техни изявления, депозирани през дългите години на провеждане на производството и в тази насока липсва спор. Обстоятелството, че някой очевидец не си спомня подробности и най-вече М. да е бил принуждаван от дееца, поради факта, че този свидетел е бил мотивиран от подсъдимия, трябва да бъде доказано, а не само твърдяно. То освен това може да бъде противопоставено на обстоятелството, че друга група свидетели имат прекалено ясни спомени и преувеличават определени моменти от случилото се, бидейки несъмнено близки със самия потърпевш. Да не говорим за безспорно признатия и от защитата факт, че самият потърпевш резонно не си спомнял всичко в подробности поради изминалия дълъг срок от момента на извършване на твърдяното деяние до момента на провеждане на неговия разпит. Изразени са аргументи относно начина, по който са счупени очилата на пострадалия на 19.04.04 г. /заради които той не е виждал нищо при полагане на подписи за имуществени разпореждания/, съобразени както със свидетелски показания, така и с експертните изводи за констатираните увреждания на потърпевшия. Безсъмнен при това е фактът, че на 20.04.04 г. М. отново е бил викан да подпише документите, въз основа на които се претендира имущественото разпореждане при изнудването, и той отново, при пълно наличие на свободна воля и с очила, е положил такива. Както правилно е приел контролираният съд, последиците, решавани по гражданско-правен съдебен път, не касаят настоящото производство, доколкото са свързани с формални законови изисквания по законодателство извън наказателното такова. Всичките аргументи за пристрастност на определени свидетели и неправилност на съдебната доказателствена дейност при извеждане на съставомерни факти, изразени в сезиращия настоящата инстанция документ, на фона на направен личен доказателствен преглед на същата през призмата на претенциите на потърпевшия, несъмнено представлява оплакване за необоснованост, независимо от позоваването на нарушение на нормите на чл.чл.13,14 и 107 НПК. В центъра на съдебното изследване, както и на възраженията по жалбата, стои съдебномедицинско удостоверение №1208/30.08.04 г. /над десет дни след упражняване на твърдяното насилие/, издадено от съдебен лекар при МБАЛ„А.“ ЕАД. Съдържанието на същото е отнесено към показанията на потърпевшия и останалите свидетели. При спазване на процесуалните постулати не е дадена вяра на М. и на групата от негови близки- намиращи се извън залата, в която според него той е бил пребиван от подсъдимия, а на последния и на свидетелите, присъстващи в залата. Показанията на последните относно падането на частния обвинител отговарят на възможността да се получат увреждания, които са установени по обсъжданото медицинско удостоверение. Оттам насетне съдебномедицинските заключения по настоящото производство се базират на него, но изводите по тях неминуемо законосъобразно са отнесени към останалия събран доказателствен материал. Не е имало никакви данни, от които да изхожда решаващата инстанция, за да пристъпи по свой почин към назначаване на повторни и/ или допълнителни експертизи, нито към преразпит на свидетели, каквато теза се прокарва в касационната жалба. Затова АпСпНС не е нарушил никакви свои процесуални задължения. Поради ненамирането на предпоставки, свързани с извод за наличие на касационното основание по чл.348,ал.1,т.2 НПК, е безсмислено да се разсъждава по нарушение на материалния закон и по теоретичните постановки, отразени в жалбата, за престъплението по чл.214 вр.чл.213 А НК. Предвид изложеното, решението на контролирания съд следва да бъде оставено в сила. С оглед тази теза, а и с оглед отправеното искане на подсъдимия и неговата защита в съдебно заседание пред ВКС за оправдаване, съдебният състав няма да се занимава с обстоятелството дали към настоящия момент е изтекла абсолютната давност за наказателно преследване по инкриминираното обвинение. Водим от изложените съображения и на основание чл.354,ал.1,т.1 НПК, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение №24/09.08.19 г., постановено от Апелативния специализиран наказателен съд, 5 състав, по В.Н.Д.382/18 г. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/