Ключови фрази
Негаторен иск * незаконен строеж * пречки и неудобства за ползване на собствения имот * правомощия на въззивната инстанция * обсъждане на доказателства от въззивния съд

Р Е Ш Е Н И Е

№ 182

София, 02.01.2019 година


В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на 11 декември две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА

при участието на секретаря Даниела Никова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело 4928/2017 година
Производството е по чл. 290 от ГПК
С определение № 407 от 24.07.2018 г.. по касационна жалба на К. Н. Г. и Е. Н. С. е допуснато касационно обжалване на решение № VІ-83 от 04.08.2017 г. по гр. д. № 1112/2016 г. на Бургаски окръжен съд в частта, с която е потвърдено решение № 615 от 06.04.2016 г. по гр. д. № 8511/2014 г. на Бургаски районен съд, в частта, с която е отхвърлен предявения от тях иск по чл. 109 ЗС против Г. К. М. и П. К. М. за премахване на съществуващата в имота им канализация за отпадни води, обслужваща ПИ 67800.501.405, собствен на ответниците М..
В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон – чл. 109 ЗС, , пар. 228 ППЗИНМ, и пар. 210 ППЗТСУ, чл. 112 от Закона за водите и подзаконови нормативни актове по приложението му, за допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в необсъждане на всички събрани доказателства по отделно и в съвкупност и за необоснованост на извода, че не е доказано, че канализационното отклонение, преминаващо в сградата на ищците им пречи да упражняват правото си на собственост. Основният довод на касаторите ищци е, че неправилно въззивният съд е приел, че ответниците са придобили право на преминаване на канализационното отклонение през имота им.
Ответниците по касация оспорват жалбата. Считат искът по чл. 109 ЗС за премахване на канализационното отклонение за неоснователен, тъй като това отклонение е преместено от самите ищци при разширяване на строителството в имота им, като вместо да преминат тръбите под пристроената част, те са прекарани през сервизното помещение по стената по диагонал и не са спазени строителните правила и норми за свързване на тръбите, не са изградени предвидените ревизионни шахти. Тези отклонения от предвидения проект и техническите правила е довел до теча и неприятните миризми като изводът на въззивният съд, че ищците сами са се поставили в това положение е обоснован. Считат, че предявяването на иска е злоупотреба с право.
Върховен касационен съд, първо гр.о., като обсъди заявените в касационната жалба основания и данните по делото, приема следното:
Предявен е иск от К. Г. и Е. С. по чл. 109 ЗС против Г. К. М. и П. К. М. за премахване на съществуващата в имота им канализация за отпадни води, обслужваща ПИ 67800.501.405, собствен на ответниците.
По делото е установено следното: Ищците К. Г. и Е. С. са собственици на ПИ с идентификатор ПИ 67800.501.404 по плана на [населено място] на основание договор за покупко-продажба сключен с [община] на 02.06.1998 г., за който имот преди това на бащата на ищеца през 1958 г. е било отстъпено право на строеж, реализирано с построяване на жилищна сграда. През 1964 г. той е бил признат за собственик на построената жилищна сграда. Ответниците се легитимират като собственици на съседния ПИ с идентификатор ПИ 67800.501.405, който са придобили през 1966 г. Към тази дата закупеният имот е бил парцел VІІ-533 в кв. 3 по плана на [населено място] с площ от 124 кв. м. През 2002 г. са закупили от [община], която е била съсобственик още 23 кв. м. от същия имот, индивидуализиран по действащия регулационен план като УПИ VІІІ-443, в кв. 37, целия с площ от 147 кв. м. Между двата имота има денивелация, като имота на ответниците е на по-високо ниво. Безспорно е, че в периода 1066-1968 г. след изграждане на жилищна сграда и в имота на ответниците, праводателите на страните са се разбрали устно през имота, в който е жилищната сграда на ищците в незастроената му част да премине канализационно отклонение, което отвежда отпадъчните води от сервизните помещения в сутерена на сградата на ответниците и дъждовните води от ниската част на двора им и ги зауства в канализацията, прокарана през [улица]. Отпадните води от горните етажи на жилищната им сграда се отвеждат до друго отклонение на канализацията и се заустват в канализацията, прокарана по [улица]. По [улица]няма канализация за битови отпадни води. Местото на това заустване обаче е по-високо от сутеренния етаж поради денивилацията между двата имота, поради което се е наложило заустването на водите от сутерения етаж и дворните води да става в отклонение, преминаващо през по-ниския имот на ищците. Към онзи момент дворното место, което сега е собственост на ищците е било държавна собственост. За процесното отклонение през имота на ищците няма строителни книжа, няма изразено съгласие на праводателя на ищците, или на държавата, чрез органът, който е стопанисвал имота – общинския народен съвет, но няма данни и за оплаквания за вреди от праводателя на ищците, или за други спорове във връзка с каналното отклонение до около 1995 г.
Ищците са пристроили сградата с търговски обекти – златарско ателие на приземния етаж и заведение за обществено хранене на горния етаж. Издадена е била виза за проектиране на 25.03.1994 г., изготвен и одобрен е архитектурен проект с В и К част. и е издадено строително разрешение на 11.10.1999 г. Проектът е предвиждал съществуващото канализационно отклонение да минава под пристроената част, като се изградят шахти при включване на хоризонталните клонове в сутерена. На кота минус 2,4 под нивото на пода е предвидено да се изгради събирателен канал от каменинова тръба ф-150 мм. чрез ревизионна шахта и след това с кеменинова тръба със същия диаметър и дължина 3,25 м., която да отвежда каналните води до главната ревизионна шахта. На место обаче трасето на тръбите не е прокарано съобразно предвижданията по проекта – под пристроената част от сградата, а минава по диагонал по стената на сервизно помещение в имота на ищците на кота – 2,40 м., като не е разграничен участъка от тръбата, който е сградно канализационно отклонение /СКО/ от дворищната канализация. Не е изградена ревизионна шахта или ревизионен отвор след преминаване на канала през уличната регулационна линия в имота на ищците, което е в нарушение на нормативните технически изисквания. Тоалетната чиния в сутерена не може да изпълнява тези функции, като точно през нея преминават миризмите от канализацията. Не са монтирани и вентилационни тръби, които да отвеждат миризмите над покрива на сградата, както е предвидено по проекта. Такава функция изпълнява водосточната тръба, която отвежда водите от ниската част от двора на ответниците през сифона в техния имот в СКО, преминаващо през имота на ищците. Въпреки това е издадено разрешение за ползване на 12.07.2002 г.
Ответниците също са извършили преустройство в имота си, като са отворили заведение – Бира-скара. През 1999 г. е издадена виза за проектиране. Изготвен е архитектурен проект за преустройство на жилищната сграда, който е съгласуван с [фирма] [населено място] на 29.09.1999 г., като изрично е указано да се ползва съществуващото В и К отклонение, Ново не се разрешава. Проекта е одобрен 28.03.2001 г. Издадено е разрешение за ползване на 12.06.2001 г. През отклонението, минаващо през имота на ищците са заустени водите от сутерения етаж, които са от тоалетна чиния, мивка и четири кухненски мивки, сифон на пода и сифон на двора и водосточните тръби от единия скат на покрива, всички от имота на ответниците, което наложило поставянето на по-широка каменинова тръба с диаметър 200 мм. Съединяването на тази тръба с PVC тръбите в имота на ищците с диаметър 160 мм. не отговаря на техническите изисквания според констатациите на вещите лица по всички СТЕ. При монтиране на PVC тръбите с камениновата тръба не са използвани стандартни фасонни части, а муфите са правени след нагряване на тръбите до еластичност. При промяна на температурата се нарушава водоплътността на връзката, задържат се отпадни води и започват гнилостни процеси. Това е причината за наличие на теч и миризми. Причината за миризмите е и това, че няма ревизионни шахти при заустването на отклонението в канализацията на улицата и липса на канализационен отвор, който да извежда неприятните миризми над жилищната сграда на ищците.
При тези данни, въззивната инстанция е приела, че процесното отклонение е изпълнено първоначално през 1966 г. при действието на ЗПИНМ в § 253 на който е било предвидено, че при нужда, при преценка на съответните технически служби при народните съвети, отклонение от канали водопроводи, мрежи и др. могат да се прокарват през чужди имоти при спазването на определени изисквания. Нормата не определя форма, в която следва да бъде направена преценката от техническата служба. Не се изисква и съгласие на собственика на съседния имот, а и бащата на ищците не е бил собственик на дворното место, то е било държавно. Съдът е приел, че каналното отклонение от имота на ответника през имота на ищците при първоначалното му изглаждане е било незаконен строеж. Прието е обаче, че пречките, които това отклонение създава на ищците за използване на имота им е резултат от тяхното поведение, изразяващо се в неспазване на строителните правила и норми при разширяване на тяхната сграда и конкретно при прекарване на каналното отклонение вместо под пристроеното помещение, през него без да се изградят необходимите ревизионни шахти и ревизионен отвор.
Касационно обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал.1 т. 1 ГПК по въпроса за това дали създаденото нетърпимо състояние на засегнатия имот в резултат на незаконен строеж и доказани други вредни въздействия съставляват създаване на пречки и неудобства за ползване на собствения имот по смисъла на чл. 109 ЗС. Допуснато е касационно обжалване и въпроса за задължението на съда да обсъди всички установени факти поотделно и в тяхната взаимна връзка, обуславят основанието по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК.
В случая липсва подробно обсъждане на установеното неправилно свързване на тръба PVC от канализационната инсталация за отвеждане на води от имота на ищците с камениновата тръба от имота на ответниците, което е реализирано в отклонение от техническите и нормативни изисквания в имота на ищците, но е прието, че това отклонение е незаконен строеж. Това фактическо състояние действително създава пречки за нормалното ползване имота на ищците – има теч и неприятни миризми. Съдът обаче е съобразил създаденото фактическо състояние и е изследвал причинната връзка с поведението на собствениците на двата съседни имота.
С ТР от 19.10.2017 г. по т.д. 4/2015 г. на ОСГК на ВКС, т.3 се прие, че за уважаване на иска с правна квалификация чл.109 ЗС е необходимо ищецът да докаже, че неоснователното действие на ответника му пречи да упражнява своето право. При съвкупна преценка на всички доказателства, въззивната инстанция е съобразила тази практика. В конкретния случай действително в имота на ищците има теч и неприятна миризма. Те обаче са предизвикани от това, че при пристрояването на собствената им сграда, ищците не са спазили проекта във В и К частта му. Ако бе спазен проекта, връзката между тръбата, излизаща от имота на ответниците и тръбата в имота на ищците по проект не би била висяща на тавана на санитарното помещение. Отделно от това тази връзка в имота на ищците не е направена при спазване на нормативните и технически изисквания. Затова е правилен изводът на въззивната инстанция, че създаденото фактическо положение действително създава пречки на ищците, но това положение е създадено от тях и няма причинна връзка с поведението на ответниците.
Обстоятелството че сградното канализационно отклонение от имота на ответниците преминава през имота на ищците не основание да се приеме, че искът по чл. 109 ЗС е основателен. Нормата на чл.253, ал.1 ППЗПИМ, който е действал към момента на първоначалното изграждане на канализационното отклонение от имота на ответниците към имота на ищците изрично допуска отклонения от канали да преминават през чужд имот, като се държи сметка за застрояването и използването на имота. Не се изисква съгласие на собственика на чуждия имот. Към онзи момент и до разширяване сградата на ищците каналното отклонение е било съобразено със застрояването в имота на праводателите на ищците. Правилно въззивната инстанция е отбелязала, че за преценката на техническите органи на общината не се е изисквала специална форма, а вещите лица са посочили, че това отклонение е третирано като частно такова. П.. 215 от ППЗПИНМ определя релефа на населеното место като фактор, при наличието на който се допуска частни канализации. По делото е безспорно, че имота на ответниците е по-висок от имота на ищците, а канализацията минава над имота на ответниците по [улица]. Каналните води от сутеренния етаж, който е под това ниво не биха могли да изтичат към по-високо изградената канализация. Действително пар. 228, ал.1 ППЗПИНМ предвижда за всеки парцел да има едно отклонение за свързване с уличния канал, но допуска и изключение при наличие особени топографски или технически условия. В случая са налице топографски особености – денивелация между двата съседни парцела, при която каналните води от сутеренния и от част от двора по законите на физиката могат да текат само надолу. Процесното канално отклонение от имота на ответниците през имота на ищците е заварено от ЗТСУ и Правилника на приложението му, поради което не е било необходимо издаване на заповед на председателя на ИК на ОНС, съгласно чл. 210, ал.1 ППЗТСУ. Нормата на чл. 87, ал.3 на сега действащия ЗУТ също допуска канализацията на сграда в УПИ да се включва в уличната канализация, преминавайки през съседен имот при липса на техническа възможност, като не се изисква съгласие на собственика на имота, през който минава отклонението. Изготвеният архитектурен проект за преустройство на жилищната сграда на ответниците е одобрен от общината след като е съгласуван с [фирма] [населено място] на 29.09.1999 г. / при действието на ЗТСУ/, като изрично е указано да се ползва съществуващото В и К отклонение, не е разрешено прокарване на ново отклонение. Смяната на тръбата с по-широка не нарушава това изискване. Нарушаването на техническите изисквания за свързване на тази тръба със следващите в имота на ищците, прокарване на сградното канално отклонение през сградата по диагонал на стената вместо както е било предвидено по проекта – под пристроената сграда и това, че при този начин на прокарване на СКО през сградата не са изградени ревизионна шахта и тръба за отдушник са причините за теч и неприятни миризми в магазина на ищците. Затова изводът на въззивният съд, че действително са налице пречки за ищците да упражняват правото си на собственост, но тези пречки не са резултат от неоснователни действия на ответниците е съобразен с материалния закон и е обоснован. Неоснователно е оплакването на касаторите, че не е приложен и чл. 112 ЗВ. Този закон влиза в сила на 28.01.2000 г., след като сградното канално отклонение през имота на ищците вече е съществувало, а и тази норма се отнася за водопрекарване, а не за отвеждане на канални води, за отвеждането на които се изисква винаги наклон. Обсъдени са от въззивната инстанция фактите, установени от експертизите и въз основа на тях са формирани правилни правни изводи, поради което решението не е постановено в нарушение на задължителната съдебна практика, която изисква въззивната инстанция да изгради самостоятелни изводи, като анализира събраните доказателства по отделно и в съвкупност.
По изложените съображения, касационната жалба на К. Г. и Е. С. е неоснователна, а обжалваното решени, като правилно следва да се потвърди в обжалваната от тях част. Ответниците М. претендират разноски за адвокат А. и адвокат Н. за изготвяне на касационната жалба, която не е допусната до касация и за изготвяне на отговор по касационната жалба на другата страна, както и за явяване в открито съдебно заседание на всеки от тях общо в размер на 1200 лв. Съгласно чл. 78 ГПК, могат да се присъдят разноски само за един адвокат, а изготвената от тях касационна жалба не е допусната до касация. Затова съдът счита, че следва да присъди деловодни разноски в размер на 600 лв. за един адвокат за изготвяне на отговора към касационната жалба на другата страна и за явяване в съдебното заседание.
Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № VІ-83 от 04.08.2017 г. по гр. д. № 1112/ 2016 г. на Бургаски окръжен съд в обжалваната част, с която е потвърдено решение № 615 от 06.04.2016 г. по гр.д.№ 8511/2014 г. на РС-Бургас в частта, с която е отхвърлен предявеният от К. Н. Г. и Е. Н. С. иск по чл. 109 ЗС против Г. К. М. и П. К. М. за премахване на съществуващата в имота им канализация за отпадни води, обслужваща ПИ 67800.501.405, собствен на ответниците М..
Осъжда К. Н. Г. и Е. Н. С. да заплатят на Г. К. М. и П. К. М. деловодни разноски за настоящата инстанция в размер на 600 лв.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: