Р Е Ш Е Н И Е № 15 гр. София, 21 януари 2013г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на седемнадесети януари, две хиляди и тринадесети година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ФИДАНКА ПЕНЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА ДАНИЕЛА АТАНАСОВА при секретар ЛИЛИЯ ГАВРИЛОВА и в присъствието на прокурора АТАНАС ГЕБРЕВ изслуша докладваното от съдията ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА н. д. №2011/2012г. Производството е образувано по искане на задочно осъдения М. М. за възобновяване на нохд №34/2012г. на Великотърновски районен съд /РС/ и отмяна на обявената по него и влязла в сила присъда, по предвидения в чл.423, ал.1 от НПК ред. В съдебно заседание на 17.01.2013г. М. М. и процесуалният му представител поддържат заявената претенция. Прокурор при ВКП дава мотивирано заключение за законосъобразност на атакувания съдебен акт. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда от 05.03.2012г., по нохд №34/2012г., Великотърновски РС е признал М. А. М. за виновен в извършено престъпление по чл.196, ал.1, т.2, вр.чл.195, ал.1, т.4, пр.1 и 2, и т.5, вр.чл.194, ал.1, вр.чл.29, ал.1, б.”Б” от НК и на основание чл.55, ал.1, т.1 от НК му наложил наказание една година лишаване от свобода, при строг режим на изтърпяване, в затворническо заведение от закрит тип. Със същия съдебен акт е ангажирана и наказателната отговорност на С. А. Й. за престъпно деяние по чл.197, т.3, вр. вр.чл.195, ал.1, т.4, пр.1 и 2, и т.5, вр.чл.194, ал.1 от НК, с произтичащите от това санкционни последици. Присъдата не е била предмет на въззивен инстанционен контрол и придобила юридически стабилитет на 21.03.2012 година. Искането на задочно осъдения за възобновяване на нохд №34/2012г. на РС – Велико Търново е подадено в предписания от чл.421, ал.3, пр.2 от НПК шестмесечен срок от узнаване, че атакуваният съдебен акт е влязъл в сила и е допустимо за разглеждане в настоящото производство, при условията на чл.419-425 от НПК, но преценено при съблюдаване на инкорпорираната доказателствена маса и в контекста на действуващото законодателство, сочи на неоснователност. Правото на задочно осъдения да иска отмяна на придобилата юридически стабилитет присъда, по реда на извънредния способ за проверка, при всяко обективно незнание за започване на наказателното преследване срещу него на досъдебната фаза и за продължаването му в последващата фаза пред съда, е предоставено от чл.423 от НПК. Формираното заключение се обосновава от граматическото, логическо и историческо тълкуване на визираната разпоредба, както поради използуваното в нея понятие наказателно производство, така и предвид въведените уточнения със ЗИДНПК /обн. ДВ, бр.109/2008г./. Очертаните процесуални предписания са логическа последица от регламентираните в чл.55 от НПК основни права на обвиняемия /подсъдим/ в наказателното производство, между които и това да участва лично в наказателното разследване във всичките му фази и стадии на развитие, чрез даване на обяснения по обвинението, представяне на доказателства, предявяване на искания и възражения. Законодателят е отговорил нормативно на изискванията на Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи (КЗПЧОС) /чл.6, т.3, б.„а”,”b”,”c” и „d”/ за справедлив процес, свързан с правото на всеки подробно да бъде информиран за характера и причините на обвинението срещу него, да се защитава лично или да ползва квалифицирана адвокатска помощ, да присъства непосредствено при разпита на свидетели и в извършването на други процесуално-следствени действия, посочени от обвинителната власт и от защитата, или реализирани по служебен почин от съда. Разпоредбата на чл.423 от НПК е съобразена и с практиката на Съда в Страсбург, изрично установяваща на лицата, осъдени задочно да бъде осигурен достъп до съдебна инстанция, която да се произнесе по искането им за проверка на правилността на влязлата в сила присъда относно спазването на процесуалните гаранции на правото на защита и по приложението на материалния закон. Правото на обвиняемия /подсъдимия/ да участвува лично в наказателния процес има диспозитивен характер и то не следва да бъде упражнявано във вреда на обществения интерес от своевременно и ефективно правосъдие, да препятства постигане на целите в чл.1 НПК. Институтът на задочното производство, регламентиран от процесуалния кодекс несъмнено представлява ограничаване на възможностите за пълноценно реализиране правата в наказателния процес, което обаче е съвместимо с разпоредбите на чл.31, ал.4 и чл.57, ал.2 от Конституцията на Р България, и може да бъде законосъобразно прилаган при разумно тълкуване на предписанията за разследване в рамките на очертаната от чл.269, ал.3 от НПК процедура. Депозираната по делото документация предпоставя изводи, че М. М. е участвал лично при досъдебното разследване, но съдебното производство по нохд №34/2012г. на Великотърновски РС е проведено в негово отсъствие, поради невъзможността да бъде открит. На 18.01.2011г., М. М. е привлечен в качеството на обвиняем, за осъществено на 17/18 януари 2011 година, в с.Шереметя, посегателство против собствеността на гражданите по чл.196, ал.1, т.2, вр.чл.195, ал.1, т.4 и т.5, вр.чл.194, ал.1, вр.чл.29, ал.1, б.”Б” от НК. Изготвеното постановление е предявено по надлежния ред на М. М. и на 19.01.2011г. е проведен разпит по чл.222 от НПК, при който той прави пълни самопризнания пред съдия. В хода на досъдебното разследване обвиняемият се укрива от компетентните органи, поради което на 06.04.2011г., на основание чл.244, ал.1, т.1, вр.чл.25, т.2 от НПК производството е спряно. Предприети са действия по установяване местонахождението на М., обективирани в изискани от МВР - Граничен контрол справки за неговите задгранични пътувания, и в реализирани оперативни мероприятия за откриването му на територията на страната. След констатации за налична информация в масивите за напускане на пределите на Р България от обвиняемия на 11.03.2011г., през ГКПП – Кулата и обявяването на лицето за общодържавно издирване с телеграма №22490 от 21.06.2011г., спряното досъдебно разследване е възобновено на 02.11.2011г. и продължило при условията на чл.206, вр.чл.269, ал.3, т.2 от НПК, с назначен защитник. С постановление от 16.12.2011 година и при съблюдаване на изготвената оценителна експертиза е конкретизирано повдигнатото срещу М. М. обвинение по чл.196, ал.1, т.2 от НПК, по отношение на стойността на инкриминираните вещи, с последващо предявяване на материалите от приключилото досъдебно производство на служебния адвокат, и на 09.01.2012г. Районна прокуратура - Велико Търново е внесла обвинителен акт в съответния първостепенен съд. Великотърновски РС е насрочил образуваното нохд №34/2012г. за разглеждане в открито заседание на 05.03.2012г., до която дата положил необходимите процесуални усилия за осигуряване участието на М. М. в съдебната фаза на наказателния процес. Представените официални писмени доказателства, установяващи, че обявеното за щателно издирване лице не е намерено, като след регистрираното излизане от РБългария на 11.03.2011г. няма данни за неговото завръщане в страната и местопребиваването му в чужбина е неизвестно, са мотивирали компетентния орган, на посочената дата, да даде ход на делото, на основание чл.269, ал.3, т.т.1, 2 и 4, б.”а” от НПК, след преценка за съществуваща реална възможност за разкриване на обективната истина в процеса, в отсъствие на подсъдимия. В рамките на задочна процедура и при проявена от защитника на М. М. активност е проведено съдебно следствие, финализирало с присъда № 43/05.03.2012г. на РС-Велико Търново. Конкретиката, очертаваща процесуално поведение на подсъдимия, препятстващо присъствието му в съдебната фаза на производството по нохд №34/2012г. на Великотърновския РС, въпреки реализираните от решаващия орган действия за неговото издирване, ценена във взаимовръзка със значимата за изясняване на релевантните за обвинението факти доказателствена съвкупност, обосновава заключение за правилно приложение на чл.269, ал.3 от НПК. Институтът на възобновяване на наказателните дела по реда на чл.423 от НПК цели да възстанови конституционно установеното право на обвиняемия /подсъдим/, изрично регламентирано в разпоредбата на чл.55 от НПК и уредено като стандарт съгласно чл.6, пар.3, б ”с” и „d” от КЗПЧОС да участва лично в процесуалните действия, предприети срещу него в рамките на досъдебното и съдебно производство.Същият предпоставя кумулативна даденост на изискванията - задочно осъденото лице да не е знаело за наказателното преследване срещу него и незнанието да се дължи на причини, извън недобросъвестността му. При констатация, че правото на лично присъствие на обвиняемия /подсъдим/ е накърнено в резултат на незаконосъобразна процесуална дейност на компетентните органи /липса на надлежно уведомяване; нарушена процедура по призоваване; проведено задочно производство при отсъстващи предпоставки по чл.269, ал.3 от НПК или без осигуряване на процесуален представител, упражняващ адвокатска професия/, несъмнено осъденият основателно би се позовал на допуснати нарушения с негативно отражение върху правото на защита. Процесуален механизъм за санирането им е именно възобновяването на наказателното производство и свързаните с него отмяна на опорочения влязъл в сила съдебен акт и връщане на наказателното дело за ново разглеждане от стадия, когато е започнала задочната процедура. Когато обаче обвиняемият /подсъдим/ сам се е поставил в такова състояние, било защото е напуснал първоначално посочения адрес без уведомяване на съответните длъжностни лица, или се е укривал в страната и в чужбина, демонстрирайки нежелание да участвува в производството, липсва визираното в чл.423, ал.1 от НПК основание. В коментирания смисъл е практиката на ВКС по приложението на чл.362 от стария процесуален закон /ДВ, бр.70 от 1999г./ и на чл.423 от сега действащия кодекс /обн. ДВ, бр.86 от 28.10.2005 г., в сила от 29.04.2006г./, и на Европейския съд по правата на човека във връзка с претендираното несъблюдаване на чл.6, т.3, б.”с”и „d”от КЗПЧОС. ВКС и Съдът в Страсбург са категорични, че уведомяването на дадено лице за започналото срещу него наказателно преследване съставлява юридически факт с голяма важност и поради тази причина трябва да отговаря на условията за форма и съдържание, които могат да гарантират ефективното упражняване на процесуалните му права. При обективна даденост на фактически данни, доказващи че обвиняемият /подсъдим/ знае за наказателното преследване, за естеството и причината за повдигнатите обвинения, и няма намерение да вземе участие в наказателния процес или желае да го избегне, е изключена обаче възможността на осъдения, след узнаване на постановената присъда да предизвика ново разглеждане на делото, при проведена в негово отсъствие досъдебна или съдебна процедура. Буквата и духът на чл.6 от КЗПЧОС не забраняват на едно лице по своя собствена воля да се откаже изрично или мълчаливо от правото си да се ползва от гаранциите на справедливо гледане на наказателното дело. Този отказ, за да се счита действителен за преследваните от Конвенцията цели, трябва да бъде установен по категоричен начин и да бъде придружен от минимални гаранции, без да влиза в противоречие със значим обществен интерес. 1 Промяна в очертаната позиция не внасят измененията в института, обнародвани с ДВ, бр.109 от 23.12.2008г. и 93/25.11.2011г. Нормата на чл.423, ал.1 от НПК /в актуалната редакция, в сила от 27.12.2008г. до 29.11.2011г./, предвижда императивно уважаване на искането на задочно осъдения за възобновяване на делото, поради неучастие в наказателното производство, освен ако след изпълнение на процедурата по чл.254, ал.4 от НПК, лицето не се е явило в съдебно заседание без уважителни причини или се е укрило. _____________________________________________________________ 1. решение №172/01.03.2007г. по н.д.№913/2006г. на 3-то н.о. на ВКС, решение №258/15.06.2010г. по н.д.№194/2010г. на 3-то н.о. на ВКС, решение от 12.02.1985г. на ЕСПЧ по делото Колоца срещу Италия, решение от 21.02.1990г. по делото Хакансон и Стюресон срещу Швеция, решение от 24.03.2005г. по делото С. срещу България, решение от 01.03.2006г. по делото Сейдович срещу Италия, решение от 23.05.2006г. по делото Кунов срещу България, решение от 18.10.2006г. по делото Херми срещу Италия. Установеният към момента регламент /ДВ, бр.93/25.11.2011г./ също е категоричен, че искането на осъдения по чл.423, ал.1 от НПК е основателно, освен при прояви на недобросъвестност, изразили се в укриване от надлежните органи, препятстващо съблюдаването на чл.254, ал.4 от НПК или предпоставящи правоприлагането на действащата процесуална разпоредба на чл.269, ал.3, т.3 от НПК, след предявяване на обвинението в досъдебното производство. Фактологията в разисквания казус, сочеща на надлежно привличане на М. М. в качеството на обвиняем на 18.01.2011г. и на осъществено в хода на досъдебното разследване задгранично пътуване, с последващо пребиваване на неизвестен адрес, се субсумира от лимитираната в нормата алтернатива - укриване на лицето, създало пречка за участието му в съдебната фаза на процеса. Изложените съображения формират вътрешното убеждение на настоящия състав, че реализираната при условията на чл.269, ал.3 от НПК задочна процедура, финализирала с обявяването на присъда №43 от 05.03.2012г., по нохд №34/2012г. на Великотърновски РС, не обуславя ограничаване на правото на защита на осъдения М. М., и предпоставят неоснователност на искането за отмяна на атакувания съдебен акт, по регламентирания в чл.423, ал.1 от НПК ред. Водим от горното, Върховният касационен съд, Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на задочно осъдения М. А. М. за възобновяване на нохд №34/2012г., по описа на РС - Велико Търново и за отмяна на постановената по него, влязла в сила присъда № 43 от 05.03.2012 година. РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.