1 Р Е Ш Е Н И Е № 454 гр. София, 25 февруари 2015 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на десети ноември две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ружена Керанова ЧЛЕНОВЕ: Николай Дърмонски Капка Костова при секретар Аврора Караджова и в присъствие на прокурора Мария Михайлова, изслуша докладваното от съдия Капка Костова наказателно дело № 1309 / 2014 година и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на Глава тридесет и трета от НПК и е образувано по искане на осъдения Р. В. С., чрез защитника му адвокат Д. от АК – [населено място], за отмяна по реда на възобновяването на наказателните дела на влязлата в законна сила присъда № 48 от 26 февруари 2014 година на Русенския районен съд, постановена по нохд № 19/2014 година и потвърдена с решение № 120 от 11 юли 2014 година на Русенския окръжен съд, по внохд № 345/2014 година. В искането формално са заявени всички отменителни основания по чл. 348, ал. 1, т. т. 1 – 3 от НПК, към които препраща разпоредбата на чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК, само доколкото допуснатите нарушения са съществени. Претендира се, алтернативно, отмяна на присъдата и решението и оправдаване на молителя по повдигнатото му обвинение или връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. В съдебно заседание пред ВКС осъденият Р. С. участва лично и със защитниците си адвокати Д. и М., които поддържат искането за възобновяване на делото при заявените в него основания за това и отправени до съда искания. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на искането и оставянето му без уважение. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка по делото, установи следното: С влязлата в законна сила присъда е ангажирана наказателната отговорност на осъдения Р. В. С. за това, че през периода 20. 11. 2010 година – 10. 03. 2011 година, в [населено място], Р. област, в [населено място] и [населено място], същата област, при условията на повторност и на продължавано престъпление, на три пъти продал на П. Г. Б. акцизни стоки – цигари, без бандерол и сам и след предварителен сговор с В. С. Х. и Е. В. Х., държал такива акцизни стоки, без бандерол, когато такъв се изисква по закон (чл. 25, ал. 1 и чл. 28, ал. 1 от ЗТТИ и чл. 100 от ЗАДС), всички на обща стойност 9831. 75 лева, като случаят е немаловажен, поради което и на основание чл. 234, ал. 2, т. 1 и т. 2 във вр. ал. 1 във вр. чл. 26, ал. 1 от НК и при условията на чл. 54 от НК, е осъден на две години и шест месеца лишаване от свобода, което наказание да изтърпи при първоначален „строг” режим в затворническо общежитие от закрит тип. На основание чл. 68, ал. 1 от НК съдът е привел в изпълнение наложеното на осъдения С. наказание от три години лишаване от свобода, по нохд № 232/2011 година по описа на Русенския районен съд. С присъдата е ангажирана и наказателната отговорност на С. Б. Б., В. С. Х. и Е. В. Х., за извършени от всеки от тях престъпления по чл. 234 от НК. Съдът е присъдил направените по делото разноски, отнел е в полза на държавата иззетите и приложени като веществени доказателства по делото стоки, предмет на престъплението, подробно описани в присъдата. В производство, инициирано по жалби на подсъдимите С. и Б. и присъединилите се подсъдими Х. и Х., е извършена въззивна проверка и е постановено атакуваното сега по реда на извънредния способ за проверка на наказателните дела решение, с което присъдата е потвърдена изцяло. Искането на осъдения С. за възобновяване на делото е процесуално допустимо, тъй като е направено от лице, което има право на това съгл. чл. 420, ал. 2 от НПК и в срока по чл. 421, ал. 3 от НПК. Разгледано по същество, искането на осъдения С. е неоснователно. Акцентът в него и в пледоариите на защитата по съществото на делото е поставен върху заявените нарушения на процесуалните правила, които са довели до неправилно приложение на закона и квалифициране на деянието като „повторно” по смисъла на чл. 28 от НК. Твърди се, че по делото е останал неясен инкриминираният период на изпълнителното деяние на престъплението под формата на „държане”, като той не е надлежно дефиниран още в обвинителния акт, а този недостатък е пренесен в постановените съдебни актове. Това обстоятелство е оценено от молителя като липса на мотиви относно този съществен обективен елемент на деянието. Твърди се също, неправилна оценка на фактите относно количеството инкриминирани акцизни стоки без бандерол, продадени от осъдения С. на свид. Б., като изложените доводи сочат по-скоро на оплакване за недоказаност на деянието в тази му част. Във връзка с формално посоченото отменително основание във вр. чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК, не са изложени каквито и да било доводи и съображения. ВКС намира за необходимо да отрази констатацията, която прави, че идентични възражения относно неправилно формираните изводи по фактите за времето на извършване на деянието се съдържат и във въззивната жалба на осъдения С. (т. 1 от същата), били са предмет на проверката и са получили надлежен отговор в решението на въззивния съд (стр. 9-11). ВКС не намира основания да не се съгласи с изложените там съображения, доколкото те напълно кореспондират с данните по делото и със закона, а в правомощията именно на въззивния (а не на касационния) съд е да провери фактическата правилност на издадената присъда и правилността на възприетата квалификация, което в случая този съд е сторил по предписания от закона начин. Всъщност, процесуалната годност и достоверността на доказателствените източници не са оспорени от осъдения и защитата му в отправеното до ВКС искане. Доводите за неустановеност по делото на времето, мястото и начина на осъщественото от осъдения С. държане на инкриминираните акцизни стоки, няма как да бъдат споделени. Несъмнено е от данните по делото, че това е станало в дома му в [населено място] и в дома на родителите му в [населено място], [област], в периода от м. ноември 2010 година до 10. 03. 2011 година, на която дата във всяко от посочените жилища е извършено претърсване и са намерени и иззети подробно описаните по видове и марки цигари без бандерол, какъвто се изисква по закон (протоколи на л. 22 и л. 35, т. 2 от ДП, фотоалбуми към тях). Времето на осъществената от осъдения С. продажба на такива стоки на свид. Б., се установява категорично и последователно от нейните показания, приобщени по реда на чл. 373, ал. 1 във вр. чл. 283 от НПК и при условията на чл. 371, т. 1 от НПК, както и от обясненията й, прочетени при условията на чл. 281, ал. 2 от НПК (л. 68 от нох дело, протоколи за разпит на л. 43, т. 2, л. 62, т. 3 и л. 69, т. 4 от ДП). Свидетелката недвусмислено е посочила, че в края на 2010 година е получила от осъдения „... два мастърбокса цигари”С. Р.” на цена 2.50 лева кутията...”, а впоследствие й е носил „... малки количества цигари – по няколко стека.”, „...последният път ... беше в края на м. януари 2011 година.” (протокол за разпит на л. 43, т. 2 от ДП). По идентичен начин свидетелката е съобщила фактите и в останалите посочени нейни разпити. Заявеното от нея е оценено по действителното му съдържание, като оценката не разкрива характеристики на игнориране и/или превратност. При тези данни по делото, установени от достатъчни и надлежни доказателствени източници, възражението на защитата на осъдения следва да бъде преценено като неоснователно. В тази връзка ВКС намира за необходимо да посочи, че в случая са инкриминирани две деяния на „държане” на цигари без бандерол (в [населено място] и в [населено място]) и осъществена чрез отделни действия „продажба” на такива цигари (на свид. Б.). Продаването и държането на акцизни стоки без бандерол, когато такъв се изисква по закон и случаят е немаловажен, са двете форми на изпълнителното деяние на престъплението по чл. 234 от НК. „Държането”, като форма на изпълнителното деяние, представлява типично продължено престъпление, което се осъществява само с едно деяние (действие или бездействие), продължаващо трайно и непрекъснато през определен период от време, за разлика от продължаваното престъпление, което обхваща две или повече деяния, отделени с непродължителни периоди от време. Може да има продължавано престъпление от две или повече продължени деяния, ако са налице условията на чл. 26, ал. 1 от НК (в този смисъл вж. ТР № 3/1971 година, р. VІІ). А настоящият случай е именно такъв – в рамките на едно продължавано престъпление по чл. 234 от НК, са инкриминирани и осъществени отделни деяния, при двете форми на изпълнително деяние – държане и продаване, като единното продължавано престъпление е реализирано за времето от 20. 11. 2010 година до 10. 03. 2011 година. Затова настоящето престъпление правилно е квалифицирано от съдилищата като извършено в условията на „повторност”, защото за тази преценка (освен предпоставките по чл. 28 от НК) е от значение кога е довършено продължаваното престъпление, а това е станало на 10. 03. 2011 година, след влизане в сила на присъдата по нохд № 232/2011 година и в изпитателния срок на наложеното с нея на осъдения С. наказание. И тъй като е известно, че въпросите за правната квалификация са такива не само по приложението на правото, но преди това – по установяването на фактите, т. е. по доказването, следва да се приеме, че към надлежно установените по делото факти е приложена съответната правна норма, което обуславя законосъобразността на атакувания съдебен акт. Както вече бе посочено, формално заявената явна несправедливост на наложеното наказание не е подкрепена с конкретни доводи. ВКС намира, че наказанието от две години и шест месеца лишаване от свобода, наложено на осъдения, не разкрива признаците на явна несправедливост по чл. 348, ал. 5, т. 1 от НПК. То е индивидуализирано при съобразяване на всички установени по делото обстоятелства, от значение за това, като е определено в размер, близо до предвидения в закона минимум от две години лишаване от свобода. Няма данни по делото, които да обосновават наличието на хипотезата на чл. 55 от НК. От особено значение в случая е обстоятелството, че разкриването през м. ноември 2010 година на осъществяваната от осъдения С. незаконна дейност и започналото срещу него наказателно преследване, довело до осъждането му по нохд № 232/2011 година на РРС, също за престъпление по чл. 234 от НК, не е повлияла поведението му към спазване на закона и добрите нрави и преустановяване извършването на престъпления. При тези обстоятелства, ВКС не съзира основания за намеса в посока проявяване на по-голяма снизходителност по отношение на осъдения за извършеното от него престъпление. Налице са основанията за прилагане на института на чл. 68, ал. 1 от НК, както правилно е преценено това от редовните съдебни инстанции. Тази разпоредба се прилага и когато само част от продължаваното престъпление е извършена след влизане в сила на присъда, с която е наложено условно наказание лишаване от свобода, какъвто несъмнено е настоящият случай. Затова, ВКС преценява направеното от осъдения искане за възобновяване на делото за неоснователно, като същото следва да бъде оставено без уважение. При изложените съображения, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Р. В. С. за отмяна по реда на възобновяването на наказателните дела на влязлата в законна сила присъда № 48 от 26 февруари 2014 година на Русенския районен съд, постановена по нохд № 19/2014 година и потвърдена с решение № 120 от 11 юли 2014 година на Русенския окръжен съд, по внохд № 345/214 година. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.