О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 499 С., 30.08.2010 година Върховният касационен съд на Р. Б., четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети юли две хиляди и десета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИРА ХАРИЗАНОВА МАРИО ПЪРВАНОВ при секретар и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията Красимира Харизанова дело № 678/2009 година по описа на ІV гр.отделение на ВКС Производството е по чл. 274, ал.2 от ГПК. Образувано е по частна жалба на Д. Х. П. от[населено място] чрез адв. И. Д. от АК-гр. Варна срещу определение № 291 от 02.09.2009 г. по гр.д. № 323/2009 г. на Варненския апелативен съд, с което е потвърдено разпореждане № 1618 от 19.05.2009 г. на Варненския окръжен съд, постановено по гр.д. 775/2009 г., за оставяне без уважение на искане за освобождаване от внасяне на такси и разноски. В частната си жалба жалбоподателят твърди, че атакуваният акт е неправилен и моли да бъде отменен. Формулиран е процесуалноправен въпрос, който е обусловил определението на Варненския апелативен съд, а именно „кои са предпоставките на ГПК за освобождаване от такси и разноски”. Ж. счита, че този въпрос е решаван противоречиво от съдилищата и са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Приложена е и практика. В законния срок е постъпил отговор на касационната жалба от страна на представителя на ответника в първоинстанционното производство [фирма], с който моли да не се допуска касационно обжалване на атакуваното определение, евентуално то да се остави в сила. Частната жалба е постъпила в срока по чл. 275 ал.1 от ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е основателна. Варненският окръжен съд е сезиран с искова молба от Д. Х. П., чрез настойника му И. Д. П. против [фирма] за унищожаване на сделка за покупко-продажба на недвижим имот и връщане на процесния имот на ищеца. Ищецът е поставен под пълно запрещение с решение № 666/21.06.2006 г. на Варненския окръжен съд по гр.д. 448/2006 г., влязло в законна сила на 03.04.2009 г. Синът му И. Д. П. е назначен за негов настойник от органа по настойничество и попечителство при [община]. С исковата молба е подадена и молба за освобождаване от заплащане на такси и разноски, която с разпореждане е оставена от Варненския окръжен съд без уважение. Въззивната инстанция е потвърдила разпореждането на първоинстанционния съд. Формулираният въпрос от страна на ответника е обусловил изхода на направеното искане. Видно от представените с изложението за допускане на касационно обжалване две определения на Варненския апелативен съд, този въпрос е разрешаван противоречиво от съдилищата. Приложените определения имат напълно идентичен предмет с обжалвания акт. Ищец по тях е жалбоподателят в настоящото производство, с исковите молби се атакуват разпоредителни сделки с недвижими имоти, извършени от Д. П. на едно и също правно основание – чл. 27 ЗЗД, към искането за освобождаване от заплащане на такси и разноски са представени идентични доказателства, но решенията на съда са в различен смисъл. Върховният касационен съд намира, че са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на атакуваното определение, тъй като въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправен въпрос, решаван противоречиво от съдилищата – чл. 280, ал.1, т.2 ГПК. Поради това и допуска касационно обжалване на определението на Варненския апелативен съд. При разглеждане на частната жалба по същество, Върховният касационен съд приема, че са налице предпоставките за освобождаване на жалбоподателя от заплащане на такси и разноски. От декларацията за семейно и имотно състояние на ищеца се установяват размерът на получаваната от последния инвалидна пенсия - 161.50 лв., както и обстоятелството, че притежава пет броя недвижими имоти. По делото са представени пет нотариални акта за тези имоти, от които е видно, че те са придобити от жалбоподателя и съпругата му в режим на съпружеска имуществена общност. За разпореждане с тях е необходимо това да стане съвместно със съпругата, както и да бъде взето съответно разрешение от районния съд за поставения под пълно запрещение жалбоподател. По отношение на направеното с отговора на частната жалба възражение от страна на управителя на ответника [фирма], че представените с изложението практика - две определения на Варненския апелативен съд не са влезли в законна сила, Върховният касационен съд счита, че е неоснователно. Не подлежи на касационен контрол определение на въззивен съд, с което е уважена жалба против определение/разпореждане, с което оставено без уважение искане за освобождаване от такси и разноски. Предвид това приложените определения към изложението са влезли в законна сила към момента на постановяването им. Върховният касационен съд, състав на ІV ГО намира, че обжалваният акт е неправилен и незаконосъобразен и като такъв следва да бъде отменен. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение О П Р Е Д Е Л И: ДОПУСКА касационно обжалване на определението на Варненския апелативен съд № 291 от 2.ІХ.2009 г. по гр.д. № 323/2009 г. ОТМЕНЯ определение № 291 от 02.09.2009 г. по гр.д. № 323/2009 г. на Варненския апелативен съд. ОСВОБОЖДАВА от заплащане на такси и разноски Д. Х. П. по гр.д. 775/2009 г. на Варненския окръжен съд. ВРЪЩА делото на Варненския окръжен съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: