4 Р Е Ш Е Н И Е № 161 гр. София, 28 април 2014 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на десети март през две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ ЧЛЕНОВЕ: БЛАГА ИВАНОВА МИНА ТОПУЗОВА при секретаря……...…Аврора Караджова….......……и в присъствието на прокурора….....….........Искра ЧОБАНОВА…….изслуша докладваното от съдия Топузова касационно дело № 150 по описа за 2014 г. Производството е образувано по протест от прокурор в окръжна прокуратура гр.Хасково срещу въззивна присъда № 49 от 03.12.2013 г., постановена по внохд № 523/13г. на окръжен съд гр.Хасково, в частта с която подсъдимият Е. Е. М. бил признат за невинен и оправдан по повдигнатото му обвинение по чл.339, ал.1 от НК. В протеста се сочат касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. В допълнително изложение към протеста се твърди, че подсъдимият М. е държал фактически оръжието, съзнавайки, че няма разрешение за това. Според прокурора са налице основания за ангажиране на наказателната му отговорност, независимо от краткия период в който пушката била в негова фактическа власт. Предлага се присъдата да се отмени и делото се върне на окръжния съд в гр.Хасково за ново разглеждане от друг състав. Пред касационния съд прокурорът от В. поддържа протеста със същите доводи и искане. Подсъдимият М. и защитникът му адв. Г., редовно призовани, не се явяват в съдебното заседание пред тази инстанция. Върховният касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: Въззивното производство е второ по ред. С решение № 81 от 18.05.2013г., постановено по внохд № 214/13г. на окръжен съд гр.Хасково, била отменена присъда № 139 от 12.12.2012г. по нохд № 1198/12г. на Хасковски районен съд и делото било върнато за ново разглеждане от друг състав. Окръжният съд приел, че са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при провеждането на съкратено съдебно следствие. Производството по новообразуваното нохд № 489/13г. на Хасковски районен съд било проведено по реда на чл.371, т.2 от НПК. С присъда № 57 от 09.07.2013г. на Хасковски районен съд, постановена по същото дело, подсъдимият Е. Е. М. бил признат за виновен в това, че: - на 14.04.2012 г. в района на селата П., Г. и Р., общ. С.­лово, обл.Хасково, като извършител в съучастие с О. А. Х. като помагач, без надлежно разрешение убил едър дивеч, а именно 2 бр. елени лопатари на обща стойност 240.57 лева, поради което и на основание чл. 237, ал.1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал.1, вр. чл.54 от НК му било наложено наказание „Глоба” в размер на 200 лева и - на 14.04.2012 г. в района на селата П., Г. и Р., общ. С.­лово, обл. Хасково, без надлежно разрешение държал фабрично произведена ловна пушка - едноцевка, калибър 16x70 със заличен фабричен номер, поради което и на основание чл. 339, ал. 1, вр. чл. 58, ал. 4, вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК му било наложено наказание „Лишаване от свобода” за срок от пет месеца при първоначален „строг” режим в затвор или затворническо общежитие от „закрит” тип. На основание чл.23, ал.1 от НК съдът наложил на подсъдимия Е. Е. М. общо наказание „Лишаване от свобода” за срок от пет месеца, при първоначален „строг” режим в затвор или затворническо общежитие от „закрит” тип, към което на основание чл.23, ал. 3 от НК присъединил наказанието „Глоба” в размер на 200 лв. На основание чл. 59, ал.2 от НК било зачетено предварително полицейско задържане на М. за срок от 24 часа. Със същата присъда подсъдимият О. А. Х. бил признат за виновен за престъпления по чл. 237, ал.1, вр. чл.20, ал. 4, вр. ал.1 от НК и по чл. 339, ал. 1 от НК, за което му било наложено по реда на чл.23, ал.1 от НК общо наказание от четири месеца „лишаване от свобода”, изпълнението на което било отложено на основание чл.66, ал.1 от НК за срок от три години и към което наказание на основание чл.23, ал.3 от НК било присъединено наказание „Глоба” в размер на 100 лв. С присъдата съдът се произнесъл по веществените доказателства. В тежест на подсъдимите било възложено заплащането на направените разноски по делото. По жалба на защитника на подсъдимия М. – адв. Г., било образувано внохд № 523/13г. на окръжен съд гр.Хасково. С присъда № 49 от 03.12.2013 г. окръжният съд: - признал за невинен и оправдал подсъдимия Е. М. по обвинението по чл.339, ал.1 от НК; - отменил присъдата в частта относно приложението на чл.23, ал.1 и 2 от НК, както и относно приложението на чл.59, ал.2 от НК; - потвърдил първоинстанционния съдебен акт в останалата му част.. Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните и в пределите на чл. 347 ал.1 от НПК, намери следното: Протестът е подаден в законния срок за обжалване и е допустим. Разгледан по същество е неоснователен. Твърденията за допуснато съществено нарушение на процесуални правила, свързано с оценката на доказателствения материал не могат да бъдат възприети. Делото е протекло при условията на съкратено съдебно следствие, при което подсъдимите са признали изцяло фактите, описани в обвинителния акт. Първоинстанционният съд в този случай е обвързан с направеното признание и не може да допуска и събира доказателства, които са несъвместими с признатите от подсъдимия фактически положения по обвинителния акт – т.8 от ТР № 1/08г. на ОСНК на ВКС. В случая не е спорно, че в гората подсъдимият Х. дал незаконно притежаваната си ловна пушка на подсъдимия М. за да отстреля едър дивеч, което последният сторил и че непосредствено след това М. върнал пушката на Х.. Тези обстоятелства, описани в обвинителния акт, са приети за установени както от първоинстанционния, така и от въззивния съд. Правната оценка на посочените факти от страна на инстанционните съдилища е различна, като въззивният съд е приел, че не е налице осъществено от подсъдимия М. престъпление по чл.339, ал.1 от НК. Мотивите към присъдата на въззивната инстанция относно липсата на умисъл за извършването на това престъпление от подсъдимия М. се споделят от касационния съд и не следва да бъдат повтаряни. В допълнение следва да се отбележи, че обект на посегателство при престъплението по чл.339 от НК е не регламентираното придобиване, държане или предаване на общоопасни средства. Наред с обективната страна на престъплението – фактическото държане на оръжието, деецът трябва да има и съзнание, че той държи огнестрелното оръжие без надлежното разрешение от държавните органи, т.е. да е налице умишлена вина. Деецът трябва да е съзнавал, че трябва да има разрешение да държи това огнестрелно оръжие, а той да не се е снабдил с такова. Моментното вземане на огнестрелно оръжие за минути не е държане по смисъла на закона (р. № 119 от 27.02.1978г. по н.д. № 66/78г., на І н.о. на ВС и р. № 118 от 03.05.2010г. по н.д. № 8/2010г. на ІІІ н.о. на ВКС). В конкретния случай подсъдимият М. не е съзнавал, че трябва да има разрешение да държи огнестрелното оръжие, защото то не е негово. Той е знаел, че пушката принадлежи на друго лице и то е длъжно да има разрешение за притежаването й, което изключва умисъла за извършване на престъплението. С оправдаването на подсъдимия М. по обвинението за престъпление по чл.339, ал.1 от НК, окръжният съд е приложил правилно закона. Предвид изложеното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, ВКС, І НО, Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда № 49 от 03.12.2013 г., постановена по внохд № 523/13г. на окръжен съд гр.Хасково. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: