Р Е Ш Е Н И Е   № 74   София, 18 март 2010 година     В ИМЕТО НА НАРОДА     Върховният касационен съд на Република България,  трето наказателно отделение, в съдебно заседание на девети февруари две хиляди и десета година, в състав:   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА           ЧЛЕНОВЕ: БОРИСЛАВ АНГЕЛОВ                                                                            ФИДАНКА ПЕНЕВА при участието на секретаря  Л.Гаврилова и в присъствието на прокурора Н.ЛЮБЕНОВ изслуша докладваното от председателя (съдията)  ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА дело № 22/2010  година   Производството е образувано на основание искане на осъдения А. И. Т. чрез адвокат Н за възобновяване на внохд № 2658/2008г. по описа на Софийския градски съд и отменяване на постановеното решение № 396 от 23.03.2009г. с което е потвърдена присъдата по нохд № 144/2006г. на Софийски районен съд,нак.колегия,17 състав. Поддържа се,че съдебните актове са постановени при допуснати съществени процесуални нарушения и нарушение на материалния закон. Гражданският ищец и частен обвинител чрез повереника си адв. Б,моли искането да се остави без уважение. Представителят на Върховната касационна прокуратура в заключението си дава становище за неоснователност на искането,тъй като не са допуснати процесуални нарушения. Върховният касационен съд,за да се произнесе съобрази следното: С горната присъда Софийският районен съд е признал подсъдимия А. И. Т. за ВИНОВЕН в това,че на 21.03.2004г. в гр. С. ж.к.”Овча купел” пред бл.411 след като е бил въоръжен с нож е отвлякъл Р. В. В. с цел противозаконно да я лиши от свобода ,поради което и на основание чл.142,ал.2 т.1 вр.с ал.1 и чл.54 НК ГО ОСЪДИЛ на ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. На основание чл.66,ал.1 НК е ОТЛОЖИЛ изтърпяването на наказанието за изпитателен срок от ПЕТ ГОДИНИ. Признал го за ВИНОВЕН и в това,че на 21.03.2004г. в гр. С.,ж.к.”Овча купел” бл.19,вх.1 АБ,ет.6 противозаконно е лишил от свобода Р. В. В. ,като я е заключил в стаята си в ап.48,поради което и на основание чл.142а,ал.1 ,вр.с чл.78а НК ГО ОСВОБОДИЛ от наказателна отговорност и му наложил АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ ГЛОБА в размер на 800/осемстотин/ лева,като го ОПРАВДАЛ по първоначалното обвинение по чл.142а,ал.4 вр.с ал.1 НК. Признал е подсъдимия за ВИНОВЕН и в това,че на 21.03.2004г. в гр. С.,ж.к.”Овча купел” бл.19,вх. АБ,ет.6,ап.48 се е заканил с убийство на Р. В. В. с думите,че ще я пребие и ще я убие и това заканване е предизвикало основателен страх за осъществяването му,поради което и на основание чл.144,ал.3 вр.с чл.78а НК ГО ОСВОБОДИЛ от наказателна отговорност и му НАЛОЖИЛ АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ ГЛОБА в размер на 800/осемстотин/лева. ОСЪДИЛ е подсъдимия Д на Р. В. В. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5000.00/пет хиляди/лева. ОТХВЪРЛИЛ е иска до сумата от 8 000 лева,като неоснователен. Искането е процесуално допустимо. Направено е в срока по чл.421,ал.3 НПК. Разгледано по същество искането е НЕОСНОВАТЕЛНО: За да се уважи искане за възобновяване на наказателно дело,следва да са налице основанията по чл.422,ал.1 т.5 НПК,а именно при постановяване на присъдата и решението да са допуснати съществени нарушения по чл.348,ал.1 т.1-3 НПК. В искането осъденият поддържа основание по чл.348,ал.1 т.2 НПК. Твърди се,че съдилищата превратно са тълкували показанията на зетя на подсъдимия,не били обсъдени доводите на защитата,че ако св. В действително е била отвлечена,тя е имала възможност да потърси помощ от таксиметровия шофьор,както и от близките на подсъдимия. Не били обсъдени показанията на свидетелите К,че влизайки в стаята видели подсъдимия и св. В голи в леглото и тогава последната отново не потърсила помощ от тях,както и не е викала за помощ. Освен това съдилищата не обсъдили довода на защитата ,че показанията на св. В дадени на досъдебното производство и в съдебно заседание се опровергавали от изложеното в тъжбата подписана от нея. Съдът се позовал на заключението на вещото лице Д-р Генова,без да отчете различието в заключенията в двете съдебни заседания. Неправилно след като е оправдал подсъдимия за деяние по чл.325 НК,съдът е кредитирал показанията на св. В,че е била бита и дърпана. Доводите за процесуални нарушения не се подкрепят от данните по делото. При постановяване на присъдата и решението съдилищата са изпълнили задължението си по чл.13 и чл.14 НПК за пълно,всестранно и обективно изследване на всички обстоятелства от значение за правилното решаване на делото. Доказателствата са проверени,анализирани в съответствие с чл.107,ал.5 НПК Изводът,че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна с. признаците на инкриминираните деяния,е съответен на доказателствения материал,обсъден поотделно и в съвкупност. Основание за отхвърляне показанията на пострадалата В. не е налице. По делото са събрани достатъчни доказателства,които подкрепят заявеното от нея,както в подадената тъжба,така и в показанията й пред разследващите органи. Няма спор,че В. и съседа й св. М били нападнати с нож от подсъдимия, в 2.00ч след полунощ,когато се прибирали по домовете си. Подсъдимият бил употребил алкохол и афектиран от скарването с пострадалата,с която били интимни приятели от 2001г-до 2004г. Показанията на пострадалата изцяло съответстват на тези на св. М,който също потвърждава факта на нападение от с. на подсъдимия и нанесения му удар в слепоочието,с твърд предмет,от който паднал на земята. Св. М. освен това е депозирал и показания за състоянието но св. В същата нощ,когато след сигнализиране на полицията видели В. да излиза от входа на сградата където живее подсъдимия,по бельо и изплашена. Поведението на подсъдимия ,описано от св. М изцяло съвпада с показанията на пострадалата в съдебно заседание,както и в изложеното в тъжбата до Началника на 06 РПУ-МВР. Възражението,че пострадалата не е търсила помощ както от шофьора на таксито,в което подсъдимият я вкарал,така и от близките му в апартамента е обсъдено от съдилищата. Видно от показанията на св. В,тя е била заплашена с нож,дърпана,влачена ,в което положение е изпитвала страх за живота си от това,че той може да осъществи заплахите си. На л.7 от мотивите на присъдата,които изцяло се възприети от въззивния съд, съдът е изложил съображения относно правдоподобността на показанията й за обстоятелствата при които е била принудена да тръгне с подсъдимия, респ. поведението на подсъдимия в жилището. Тя е била принудена да съблече дрехите си,които той изхвърлил през прозореца ,била удряна с ръце и крака по главата и тялото. Подсъдимият с горяща цигара изгорил на две места левият й крак в областта на бедрото. Била заплашвана,че ако издаде звук ,ще я убие,няма да напусне жива жилището и пр. Тезата на подсъдимия,че доброволно е отишла в дома му,е опровергана от доказателствата по делото. Неправилно в искането се сочи,че пострадалата не е викала и търсела помощстановено е от показанията на св. К и сестра на подсъдимия,че чувайки виковете на пострадалата те се принудили да се намесят. Кръстев разбил заключената врата на стаята,а св. К сигнализирала 06 РПУ за действията на брат си. Обсъдени са и показанията на св. В на пострадалата,който разбрал от св. М за отвличането на дъщеря му,и на полицейските служители Т. ,Рангелов и И. озовали се след сигнала до тях на мястото на деянието. Те видели пострадалата да излиза от входа без връхна дреха и без обувки,които подсъдимият бил изхвърлил от апартамента. Достоверността на показанията на пострадалата е проверена и посредством заключението на съдебно медицинската експертиза. Последната е установила действителни наранявания по тялото на пострадалата-множество кръвонасядания и охлузвания по лицето,корема,бедрата и лявото коляно,пламъково изгаряне с цигара. В този смисъл,показанията на св. В не са единствен източник на доказателство. Налице са гласни и писмени такива,които подкрепят заявеното от нея . В същото време,съдът е изпълнил задължението си по чл.305,ал.3 НПК,като е изложил съображения /л.10 и л.11 от мотивите/ защо не възприема изцяло показанията на свидетелите К. Приел е,че извън заявеното от тях за разбитата врата и влизането им в стаята ,в която била пострадалата,останалата част от показанията им е в противоречие със съвкупния доказателствен материал. При така установените фактически обстоятелства обосновано е прието,че поведението на подсъдимия е съставомерно по възведените правни квалификации. Обстоятелството,че е оправдан по обвинението по чл.325,ал.1 НК,не изключва наказателната му отговорност по обвинението по чл.142,ал.2 т.1 НК. За да постанови оправдателна присъда по чл.325 НК,съдът е приел,че действията на подсъдимия в началния момент на инцидента-срещата с пострадалата и св. М са били продиктувани от личен мотиви,което обстоятелство изключва умисъла за хулиганство. Последващите действия спрямо св. В изразяващи се в принуда под форма на бутане,блъскане,заплашване с нож с думи и действия с цел принудителното напускане на пострадалата на мястото на което се намира и отвеждането й на друго място,противно на волята й/в случая посредством транспортирането й с превозно средство/,с цел противозаконно да я лиши от свобода,изпълва състава на чл.142а НК. Въззивният съд възприемайки изцяло фактите по делото и мотивите на първоинстанционния съд,е обсъдил по реда на чл.339,ал.2 НПК,възражението относно кредитиране показанията на св. В,както и обстоятелствата при които последната е влезнала в дома на подсъдимия. Относно заключението на вещото лице Д-р Генова,визирано в искането,следва да се отбележи,че същото е депозирано при условията на чл.291 НК,не е оспорено в съдебно заседание на 14 декември 2007г. и е прието по делото. Извършените по делото предходни процесуални действия са били заличени и хода на съдебното следствие отменен,което означава,че валидни са действията единствено в заседанието от 14 декември,на което е била изслушана Д-р Генова. По изложените съображения,тъй като при постановяване на съдебните актове,двете редовни инстанции не са допуснали съществени нарушения по смисъла на чл.422,ал.1 т.5 вр.с чл.348,ал.1 т.1,2 НПК,искането за възобновяване на наказателното дело като неоснователно следва да се остави без уважение. Воден от горните мотиви Върховният касационен съд,трето наказателно отделение       Р Е Ш И:     ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения А. И. Т. за възобновяване на внохд №2658/2008г. по описа на Софийски градски съд и отменяване на постановеното решение № 396 от 23.03.2009г.,с което е потвърдена присъдата на Софийски районен съд,НК,17 състав по нохд № 144/2006г. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.       ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: