2 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 40
София, 25.01. 2022 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на шести декември през две хиляди двадесет и първата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
ДЕСИСЛАВА ПОПКОЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 4085 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Т. С. М., с адрес в [населено място], представляван от адв. С. А., против въззивното решение № 262843 от 5 май 2021 г., постановено по в.гр.д. № 13428/2019 г. по описа на Софийския градски съд, с което е отменено решение № 150298 от 25 юни 2019 г., постановено по гр.д. № 76072/2017 г. по описа на Районен съд София, в частта за предоставяне на родителските права по отношение на детето Е. Т. М., родено на ......... г., на бащата Т. С. М., при когото тo да живее, за определяне на режим на лични отношения на детето с майката Н. К. Н. и за осъждане на майката да заплаща месечна издръжка, като вместо това упражняването на родителските права е предоставено на майката Н. К. Н., при която е определено местоживеенето на детето, определен е следният режим на лични отношения на бащата с детето: всеки първи и трети петък, събота и неделя на месеца от 18:00 часа в петък до 18:00 часа в неделя, с преспиване; тридесет дни през лятото, с преспиване, по време несъвпадащо с платения годишен отпуск на майката, като последната се задължава до 30 април на съответната година да уведоми писмено бащата кога ще ползва отпуска си, а ако не направи това в посочения срок, бащата ще има право да определи дните, през които ще вземе детето, като уведоми писмено майката до 31 май на съответната година, и като през посочените периоди по време на лятната ваканция бащата взима детето в 10:00 часа на първия ден до 18:00 часа на последния ден; през всяка четна година - за коледните празници, за времето от 10:00 часа на 24 декември до 18:00 часа на 29 декември, с преспиване; през всяка нечетна година - за новогодишните празници, за времето от 10:00 часа на 30 декември до 18:00 часа на 3 януари на следващата нечетна година, с преспиване; през всяка нечетна година — за великденските празници, за времето от 10:00 часа на Разпети петък до 18:00 часа на Светлия понеделник, с преспиване; всяка нечетна година за рождения ден на детето, считано от 17:00 часа на 21 март до 17:00 часа на 23 март, с преспиване, а при съгласие и договорка между двамата родители, рожденият ден на детето се празнува съвместно с двамата родители, на място и по начин уговорен между тях; всяка година за рождения ден на бащата (4 февруари), считано от 17:00 часа на 3 февруари до 17:00 часа на 5 февруари, с преспиване; като за осъществяване на личните контакти бащата (или упълномощено от него пълнолетно лице) следва да взима детето от дома на майката и съответно да го връща в този дом, освен когато следва да го вземе след учебните занятия от училище (детско заведение) и когато има ангажимент да го заведе на училище (детско заведение); бащата е осъден да заплаща на детето, чрез неговата майка и законен представител, месечна издръжка в размер на 250 лева, считано от привеждане в изпълнение на решението в частта за местоживеенето на детето, до настъпване на законна причина, изменяща или прекратяваща издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска.
В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно по всички основания на чл. 281, т. 3 ГПК, тъй като въззивният съд не е спазил приложимия в случая принцип на засиленото служебно начало при преценката на съда на фактите и обстоятелствата, при събирането на доказателства и при вземането на решение относно упражняването на родителските права с оглед интересите на детето; съдът е бил длъжен да съобрази както общите критерии, така и спецификите на конкретния случай. Накърнен е бил висшият интерес на детето поради неправилно възприемане на характеристиките и родителските качества и капацитет на всеки от родителите, извършена била неправилна преценка на доказателствата по делото, включително и свидетелските показания, без да се отчете заинтересоваността на допуснатите свидетели на насрещната страна, чиито показания са кредитирани. Пренебрегнати били събраните доказателства за поведението и недостатъчния родителски капацитет на майката, незаплащането на издръжка, неполагането на достатъчни и адекватни грижи за детето и за домакинството, пренебрегване на ежедневните задачи и отговорности, присъстващи в ежедневието и бита на всяко едно семейство. Не било отчетено, че през целия му съзнателен живот детето се отглежда от бащата, като майката е отсъствала през по-голямата част времето, а в случаите, когато е присъствала, тя не е взимала дейно участие. Майката изоставила детето в най-крехка възраст, дезинтересирала се от него, особено след раздялата между родителите, и това е продължавало през значителен период от време. Оспорват се изводите за недостатъчен родителски капацитет на бащата, които не кореспондирали с данните по делото за силната му емоционална връзка с детето и за неговата готовност да полага необходимите грижи за дъщеря си. Поддържа се, че бащата, съзнавайки значимостта на близостта и с двамата родители, никога не е проявявал отрицателно отношение към майката пред детето; майката е изложила здравето на детето на риск, тъй като по нейна инициатива му е поставена ваксина при наличие на медицински противопоказания, което нейно поведение, както и нестриктното спазване на времевите рамки на определения ѝ режим на лични отношения, сочи незачитане от нейна страна на нормите, създадения ред и мнението на специалистите. Тя действала самоволно и импулсивно, включително до степен да застраши детето, поради което не била пригоден родител и добър пример за подражание. Освен това от заключението на съдебно психологичната експертиза се установявало, че майката не се интересува задълбочено от нуждите на детето, а го използвала, за да генерира конфликт с бащата. Касаторът поддържа, че осигурява на детето сигурна и подходяща подкрепяща среда, като неправилно помощта на бабата по бащина линия била възприета като негатив за родителския му капацитет. От друга среда липсвали данни относно средата, която майката може да осигури на детето. Неотчетени били обстоятелствата, че Н. не е заплащала издръжка, въпреки че декларира, че разполага с необходимите средства, за да осигури на детето нужния социално-битов статус; че детето заявява предпочитание да живее със своя баща, в която връзка необоснован бил изводът на вещото лице, че „детето дълбоко в себе си желае да бъде при своята майка”; некореспондиращ с останалите доказателства бил и изводът, че родителският капацитет на майката е по-висок, тъй като тя интуитивно усеща и откликва на емоционалните нужди на детето си и се стреми да ги удовлетворява по подходящ начин. Поддържа се, че в нарушение на процесуалния закон съдът не е допуснал своевременно направени от касатора доказателствени искания, поради което делото е останало неизяснено от фактическа страна, необосновани са фактическите изводи, поставени в основата на въззивното решение, а недопуснатите от въззивната инстанция доказателства и доказателствени искания са необходими за прилагането на императивна материално правна норма (чл. 59, ал. 4 СК). Изложени са още оплаквания, че преценката на доказателствения материал е направена неясно, хаотично и в противоречие с правилата на логиката, поради което и изводите на съда са погрешни, като практически не са изложени мотиви за съществените въпроси, а са направени констатации, без да става ясно как и защо се стига до тези изводи. Освен взаимно противоречащи си формулировки в мотивите, решението не съдържало необходимия анализ на относимите доводи на страните за основателността, респективно неоснователността на иска, на възраженията на страните, и на всички събрани по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност. Според касатора неизследването в пълнота на доводите, възраженията и твърденията му, без да им се даде мотивиран отговор, необсъждането в цялост на събраните доказателства, сочи нарушение на принципа за състезателност, прогласен в чл. 8 ГПК,и този на равенство на страните съгласно чл. 9 ГПК, тъй като това води до неприлагане на закона еднакво спрямо всички. Съдебното решение, чрез използваните изрази, констатации без мотиви и направени внушения, както и поради допуснатите процесуални нарушения във връзка със събирането, оценката на доказателствата, преценката на релевантните факти и подвеждането им под съответната правна норма, очертава легитимно и обективно оправдано съмнение, че не е постановено от безпристрастен съд - в противоречие с изискването по чл. 6 (1) КЗПЧОС. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване се поставят правни въпроси, за които се поддържа, че са разрешени в противоречие със задължителната практика и практиката на ВКС и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Сочат се и основанията по чл. 280, ал. 2 ГПК.
Ответницата Н. К. Н., с адрес в [населено място], представлявана от адв. Л. С., в отговор на касационната жалба изразява становище за липса на предпоставки за допускане на касационното обжалване и за правилност на обжалваното решение.
В решението си въззивният съд констатира, че съгласно изготвената пред първата инстанция съдебно медицинска експертиза, здравословното състояние на детето към момента на прегледа е било незадоволително; установен е атопичен дерматит; трайно установени при детето са заболяванията бронхиална астма и алергичен ринит; не е препоръчително да се извършват имунизации в период на активността на заболяванията атопичен дерматит и бронхиална астма; след реимунизация с П. са установени усложнения, като детето е било освободено от имунизации за периода, когато е направена съответната ваксина. Посочено е, че на следващ етап, при жизнена необходимост, ваксина да се прави само след консултация със специалист, в здраво състояние на детето, без инфекции в рамките на три седмици и при трайна ремисия на атопичния дерматит и астмата, след предварително тестуване за алергия към съответната ваксина, с последващо провеждане на противоалергична профилактика с антихистамин три дни преди и след ваксиниране и в период, когато детето не е временно освободено от ваксини от Столична консултативна комисия по имунопрофилактика. Според заключението на съдебно психологичната експертиза, изготвена пред районния съд, детето взаимодейства спокойно с баща си, между тях е налице близка емоционална връзка; връзката с майката е по-скоро неизградена, но детето се чувства спокойно и прекарва добре, когато осъществява режима на лични контакти с нея. Детето има положителна емоционална връзка и с двамата си родители, като спрямо бащата проявява по-голяма привързаност, а спрямо майката – в по-слаба степен, но тези различия могат да се припишат и на честотата на контакти, които детето има с всеки от родителите си. Не се установява наличие на синдром на родителско отчуждение, но се констатира риск от отчуждаване на детето от майката в бъдеще. То желае да живее с баща си, но това се дължи донякъде на проявяваната подозрителност към майката и лоялност към бащата; въпреки това то иска да се среща с майка си. Не са установени данни за агресивно поведение от страна на родителите към детето, то не се страхува от майката. Вещото лице е посочило, че към момента на изследването майката по-скоро може да допринесе по положителен начин за развитието на детето; бащата също е способен да допринесе по положителен начин за бъдещото му развитие; и двамата родители притежават качества и капацитет, за да осигурят адекватна и пълноценна грижа за детето. Относно данните за бащата за минало поведение, свързано с прояви на сексуално насилие, вещото лице е посочило, че в наблюдавания контакт между него и детето не са налице индикации за проблематично поведение.
При изслушването на бащата пред въззивната инстанция, той е посочил, че работи в Холандия като майстор на дограма, но не е за постоянно там; че не присъства физически, но присъства всяка вечер, след работа са заедно с детето, което се отглежда от него с помощта на бабата по бащина линия, която е в София; живее с друга партньорка, имат дъщеря на седем месеца; че му предстои да се премести в [населено място], където да живее неговата жена и дете, но ако тези планове не се реализират, ще останат в [населено място]. От представения по делото на 12.04.2021 г. социален доклад, изготвен от дирекция „Социално подпомагане” Слатина на база разговор и с двамата родители, се установява, че родителите са сключили брак на 11.12.2013 г., но са във фактическа раздяла от 2016 г.; детето Е. е родено на........ г.; към момента бащата полага ежедневни грижи него, а в периода на негово отсъствие - основни грижи за детето полага бабата по бащина линия. В жилището, в което се отглежда Е. в [населено място], за детето е обособена самостоятелна стая. Майката живее в общинско жилище под наем, в което също има детска стая. Пред въззивната инстанция Н. е посочила, че едната стая е детската стая на Е., а в другата живеят тя, партньорът ѝ и бебето им; че Е. живее с бабата по бащина линия, при която майката я връща след осъществяване на лични контакти. От представените пред въззивна инстанция писмени доказателства се установява, че майката работи в агенция за недвижими имоти, а бащата е безработен, но е подал документи в дирекция „Бюро по труда”, откъдето да му изплащат обезщетение.
Според заключението на вещото лице по приетата пред въззивната инстанция съдебно психологичната експертиза, детето е привързано към двамата си родители, отношението му с всеки от тях е положително, но заявява предпочитание да живее със своя баща; от проективното изследване обаче, което избягва рационалните нагласи и разкрива преживяванията в дълбочина, става ясно, че детето дълбоко в себе си желае да бъде при своята майка. Вещото лице отбелязва, че се наблюдава много близка и топла емоционална връзка между майка и дъщеря, докато в присъствието на бащата детето остава сравнително пасивно и затворено. Установява се, че то страда от известен недостиг на внимание от страна на баща си. Вещото лице констатира, че се намират дискретни данни за конфликт на лоялност на детето спрямо неговата майка, в плана на придържането му към нагласите и отношението на бащата и бабата по бащина линия към майката – в присъствието на баща си не смее да покаже спонтанно радостта си от присъствието на своята майка. Не се установява наличие на формиран синдром на родителско отчуждение, въпреки че върху детето се оказват известни въздействия в тази насока от страна на бащата и бабата по бащина линия с негативно говорене и прехвърляне на вина върху майката. От страна на майката не се налага впечатление за целенасочено настройване на детето срещу бащата, но има данни за проявен негативизъм от нейна страна към бабата по бащина линия. Експертът сочи, че и двамата родители изпитват силна обич към детето си и желая да полагат грижи за него, притежават основен, базисен капацитет за това, но приоритетно, като по-добър при събраната информация, следва да се приеме този на майката, която интуитивно усеща и откликва на емоционалните нужди на детето си и се стреми да ги удовлетворява по подходящ начин. При организиране на срещите, както и при самите тях, тя проявява последователно и рефлективно поведение, показва дълбочина и искреност на чувствата си към детето. Като недостатък на поведението ѝ се визира недостатъчно стриктното спазване на времевите рамките на режима за лични отношения. За бащата е посочено, че той делегира грижите за непосредственото отглеждане на детето на други лица, предимно на своята майка; в непосредственото общуване с детето той се стреми на всяка цена да контролира и да доминира ситуацията; при него са налице особености на характера и поведенческите нагласи, които се определят в границите на изразена личностова акцентуация – краен вариант на нормата, след който следва характеровата патология (личностово разстройство), изразяващо се в свръхпозитивна себеоценка, субективизъм, крайност и категоричност на оценките и на решенията, които взима, без каквото и да било съобразяване с друго мнение, липса на алтернативност на мисленето; валидно за него е единствено това което той смята за правилно от позицията на „много успешен, значим и компетентен човек”. Бащата няма ясна визия за бъдещото отглеждане на детето, заявява открито, че ще взима решения единствено според собствените си интереси и тези на семейството си, и не го интересува как майката и детето ще могат да контактуват пълноценно занапред. Установено е още, че двамата родители не поддържат комуникация относно нуждите на детето, такава се очертава като невъзможна и за бъдеще време. От свидетелските показания, се установява, че когато бащата отсъства, бабата по бащина линия полага грижи за детето. Самата тя сочи в показанията си за случай, когато майката задържа детето след осъществяване режима на лични контакти, по повод на което е търсено съдействие на полицията. Освен това сочи, че преди 3-4 години синът ѝ (касаторът М.) я е заплашвал, поради което дъщеря ѝ подала сигнал.
При тези факти въззивният съд приема, че с оглед установените дефицити в родителския капацитет на бащата, упражняването на родителските права следва да бъде предоставено на майката, при която да бъде и местоживеенето на детето. Въпреки че в никаква степен не е дезинтересиран спрямо детето си, бащата до голяма мяра делегира грижите за непосредственото му отглеждане на своята майка, стреми се на всяка цена да контролира и да доминира ситуацията относно детето. Освен това е отчетен полът на детето като фактор, допринасящ за извода, че упражняването и родителските права следва да се предоставят на майката. За неправилни са приети изводите на предходната инстанция, че майката поставя в риск здравето на детето, който извод се основава на обстоятелство, че през месец май 2018 г. тя го завела за поставяне на ваксина, след като предварително била уведомена, че то е освободено от имунизации, като тези данни се извеждат от показанията на свидетелката М., която е във фактическо съжителство с Т. М.. Прието е, че тези показания следва да бъдат ценени при условията на чл. 172 ГПК, а и същите не кореспондират с посоченото от личния лекар на детето. Освен това преценката дали състоянието на детето е позволявало да се постави или да не се постави ваксина, е била именно на личния лекар, който да оцени състоянието на детето с оглед на данните за противопоказания.
При тези решаващи изводи на въззивната инстанция, Върховният касационен съд, в настоящия си състав, намира, че не се обосновава допускането на касационното обжалване.
На първо място касаторът поставя група въпроси, касаещи критериите, които съдът е длъжен да съблюдава при определяне упражняването на родителските права спрямо деца (кои са критериите при определяне на родителски капацитет при решаване на въпроса за предоставяне на родителските права от съда; какви са основанията за определяне на по-пригодния от двамата родители; възрастта и полът на детето следва ли да бъдат определящи при решаване на въпроса за предоставяне на родителските права; при определяне на по-пригодния измежду двамата родители за упражняване на родителските права следва ли да се отчетат цялостните нужди на детето, и възможностите на всеки един от двамата родители да ги задоволи; поведението на всеки един от родителите, и в частност - това на единия родител, който пречи и осуетява контакта и грижата от другия родител с детето, следва ли да се взема предвид при определяне капацитета на пречещия родител; с оглед принципа на равенство между мъжа и жената следва ли майката да се приема за по-пригоден родител на момичета, както приема ППВС № 1/1974 г., при видимо противоречие с чл. 59, ал. 2 СК). Съгласно задължителните постановки на ППВС № 1/1974 г., с решението по упражняването на родителските права съдът е длъжен да се определи подходящ режим на лични отношения между децата и родителите, като се изхожда от обстоятелствата на конкретната ситуация и се държи сметка за интересите на децата (всестранните интереси на децата по тяхното отглеждане и възпитание), преценени с оглед на следните обстоятелства: родителски качества, полагани грижи и умения за възпитание, подпомагане подготовката за придобиване знания, трудови навици и др., морални качества на родителя, социално обкръжение и битови условия, възраст и пол на децата, привързаност между деца и родители и между децата, помощ на трети лица и др. Тези изходни постановки са възприемани и последователно прилагани в съдебната практика - решение № 267 по гр.д. № 7140/2014 г., IV г.о., решение № 243 по гр.д. № 7289/2013 г., IV г.о., решение № 176 по гр.д. № 1326/2020 г., III г.о., и др. Касационният съд още константно приема, че нито изброяването в ППВС № 1/1974 г., нито правилото на чл. 59, ал. 4 СК, създава изчерпателен списък на обстоятелства, които биха могли да имат значение за това кой да упражнява родителските права, а е възможно да се вземат предвид и други, непосочени в закона или задължителната съдебна практика, обстоятелства, като се изложат мотиви за значението им по отношение на спора при кого да живее детето, респективно – кой от родителите да упражнява родителските права. При все това, съдът следва да се основе на обстоятелствата, посочени в цитираното ППВС като минимум, за да съобрази кой е най-добрият интерес на детето (с оглед смисъла на § 1, т. 5 ДР на Закона за закрила на детето). В процесния случай въззивният съд не е нарушил задължителната практика и практиката на ВКС, и е съобразил релевантните за спора обстоятелства в тяхната съвкупност - отчел е, че детето е привързано и към двамата родители; и двамата родители изявяват желание да се грижат за него и имат възможност да му осигурят добри битови условия. Съдът обаче е констатирал дефицити по отношение на родителския капацитет на бащата, обусловени от особеностите на характера му. Не може да бъде споделена тезата на касатора, че решаващите изводи относно изхода на спора за предоставянето на родителските права се основават преимуществено на пола на детето, тъй като, видно от мотивите на въззивния съд, обстоятелството, че детето е момиче, не е решаващо при преценката на съда. Водещи в случая са били констатациите относно липсата на ясна визия у бащата за отглеждането на детето, недостатъчното зачитане на интересите на детето от негова страна и стремежът му да контролира ситуацията на всяка цена.
Предвид изложеното, не дава основание за допускане на касационното обжалване следващият въпрос относно приложимостта на забраната за дискриминация по полов признак, както и правото на семеен живот, прогласено в чл. 8, вр. чл. 14 КЗПЧОС, както и правото на личен и семеен живот по чл. 7, равенството пред закона, съобразно чл. 20, забраната за дискриминация по чл. 21 и гаранциите за равенство между половете, съобразно чл. 23 от Хартата на основните права на ЕС. Същият не е обусловил решаващите изводи на въззивния съд.
Въпросът длъжен ли е съдът да изследва субективното отношение на детето към промяната в средата, в която то ще се отглежда и възпитава, в резултат на предоставеното упражняване на родителските права върху него на родителя, с когото то не е живяло до сега, вкл. и спрямо партньора на този родител, също не дава основание за допускане на касационното обжалване. Както вече беше посочено, при решаване на спора относно упражняването на родителските права съдът е длъжен вземе предвид обстоятелствата на конкретната ситуация, едно от които може да бъде и желанието на детето. В случая желанието е отчетено, но то не е било водещо при формиране на решаващия извод. Доколкото, според трайното разбиране в съдебната практика, желанието на детето не е основното обуславящо обстоятелство в този процес, тъй като принципът за запазване на неговия най-добър интерес следва да се преценява с оглед всички обстоятелства по делото, не се констатира отклонение от практиката на ВС и ВКС. Освен това вещото лице, изготвило заключението на съдебно психологичната експертиза е посочило, че въпреки заявеното от детето желание да живее с бащата, при проективното изследване, което избягва рационалните нагласи и разкрива преживяванията в дълбочина, става ясно, че детето дълбоко в себе си желае да бъде майка си. Този извод не влиза в противоречие с останалите констатации на вещото лице относно очертаващият се конфликт на лоялност, предвид негативните нагласи на отглеждащия детето родител към неотглеждащия го.
На следващо място се поставя въпросът трябва ли да бъдат конкретно доказани и изследвани по делото нуждите на детето, за което се определя размер на издръжка или тя може да бъде определяна въз основа на общоприети размери на нуждите на дете на конкретна възраст. Съгласно неизменната практика на касационния съд, при определяне на издръжката на ненавършили пълнолетие деца, съдът изхожда от нуждите на децата и възможностите на родителите им съобразно конкретиката на случая, като се отчитат и грижите на родителя, при когото се отглеждат децата. Нужната цялостна издръжка на децата се определя така, че да се задоволят потребностите им по начин, както биха били задоволени ако родителите живеят заедно (решение № 74 по гр.д. № 4369/2015 г., IV г.о.) В разглеждания спор, преценявайки събраните по делото данни за материалните възможности на родителите, възрастта и нуждите на детето, въззивният съд определя общ размер на необходима издръжка от 400 лева, като 250 лева са определени за заплащане от бащата. Процедирайки по този начин, въззивният съд не е допуснал отклонение от установената съдебна практика.
Не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване по втората група въпроси, касаещи приложението на чл. 12, чл. 235, чл. 236, ал. 2 и чл. 269 ГПК: съставлява ли процесуално нарушение на чл. 235, ал. 2 от ГПК необсъждането в пълнота на събраните по делото доказателства; задължен ли е въззивният съд да извърши самостоятелна преценка на доказателствата, да обсъди доводите на страните и да мотивира решението си по съществото на правния спор; следва ли мотивите на съдебното решение и в частност въззивното, да съдържат изложение и обсъждане на всички доводи и възражения на страните и изрични и ясни мотиви защо съдът, и в частност въззивният, счита доводите и възраженията на страните за основателни, респективно неоснователни; с оглед задължението на въззивния съд да обсъди всички обстоятелства по делото и да се произнесе по всички доводи и възражения във въззивната жалба и в отговора на въззивна жалба, то следва ли въззивният съд да формира своите изводи за фактите след съвкупна преценка на доказателствата по делото и да се произнесе по всички възражения и доводи. Не се установява отклонение от трайно установената съдебна практика, включително сочената от касатора, съгласно която съдът следва да мотивира акта си, като обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните, прецени всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право и изложи мотиви относно своите фактически и правни изводи. Съдът е съблюдавал и задължението си да събира доказателства с оглед защита на интереса на детето във всеки един момент от развитието на производството (ТР № 1/2013 г., ОСГТК, ВКС). В съответствие с установената практика, с оглед защита интересите на малолетното дете, съдът е изслушал родителите, изисквал е актуален социален доклад относно възможностите на родителите за осигуряване условия за отглеждане на детето, допуснал е изготвянето на съдебно психологична експертиза, допуснати са и свидетелски показания. Освен това в рамките на правомощията си по чл. 269 ГПК съдът е дал отговор на възраженията и доводите на страните, като е обосновал защо счита за неправилен извода на предходната инстанция, че майката поставя детето в риск. Обсъдени са всички писмени и гласни доказателства по делото, анализирани са данните от социалните доклади и заключението на съдебно медицинската и съдебно психологичната експертиза.
На последно място се поставят въпроси, свързани с приложението на чл. 172 ГПК: наличието на роднинска връзка между свидетел и страна по делото обуславя ли непременно основание за заинтересованост на показанията на този свидетел; следва ли съдът да изложи конкретни мотиви, намиращи опора в материалите по делото, обосноваващи довод за заинтересованост на този свидетел; длъжен ли е съдът в решението си да обсъди и служебно да прецени свидетелски показания с оглед на заинтересованост на свидетеля и да обсъди показанията му ведно с всички други доказателства по делото; длъжен ли е съдът да изложи мотиви защо приема или не приема показанията на свидетел, както с оглед на заинтересоваността на свидетеля, така и с оглед достоверността на показанията и съответствието им с останалите доказателства по делото. Константна е практиката на касационния съд, че роднинската връзка на свидетеля със страната, която го е посочила, сама по себе си не е основание показанията на този свидетел да се считат недостоверни, но, отчитайки вероятността тези свидетели да са заинтересовани в полза или във вреда на една от страните, законът изрично указва необходимостта техните показания да бъдат преценявани с оглед всички други данни по делото (решение № 457 по гр.д. № 477/2009 г., III г.о., решение № 69 гр.д. № 3418/2020 г., I г.о.). В случая съдът надлежно е изложил съображения защо счита, че показанията на свидетелката М. не следва да бъдат кредитирани, като е основал преценката си на личните отношения на свидетелката със страна по делото, както и на останалите доказателства, включително показанията на лекуващия лекар на детето (свидетелката И.).
Не се констатира наличие на никое от бланкетно посочените от касатора основания по чл. 280, ал. 2 ГПК. Не се установява какъвто и да е порок, който да обуслови вероятна нищожност или недопустимост като основание за ангажиране на инстанционната компетентност на ВКС по делото. Произнасянето на въззивния съд в обжалвания съдебен акт не е и очевидно неправилно, доколкото не се констатира неправилност до степен, че тя да може да бъде установена непосредствено от мотивите на решението, без да е необходимо да се извършва проверка и анализ на доказателствата или на процесуалните действия на съда и страните по спора, а преценка по твърденията в жалбата за нейното наличие да се установяват от материалите по делото.
При този изход на спора е основателно искането на ответната страна по касационната жалба за присъждане на сторените по договор за правна защита и съдействие разноски от 1000,00 лева.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на IV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на въззивното решение № 262843 от 5 май 2021 г., постановено по в.гр.д. № 13428/2019 г. по описа на Софийския градски съд.
ОСЪЖДА Т. С. М., ЕГН [ЕГН], да заплати на Н. К. Н., ЕГН [ЕГН], сумата от 1000,00 (хиляда) лева разноски за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |