Р Е Ш Е Н И Е № 476 София,26.10.2010 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България,Второ гражданско отделение,в съдебно заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди и десета година,в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:Елса Ташева ЧЛЕНОВЕ:Светлана Калинова Зоя Атанасова при участието на секретаря Ани Давидова и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова гражданско дело № 907 от 2009 година и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.290-293 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Я. Д. Н. от[населено място] срещу въззивното решение на Б. окръжен съд, постановено на 23.04.2009г. по гр.д.№42/2009г.,с което е оставено в сила решението на първоинстанционния съд,с което е прието за установено по отношение на Я. Д. Н.,че Д. Г. Я. и В. Н. Я. са собственици на недвижим имот,находящ се в землището на[населено място],представляващ земя с пл.№1677 с площ от 1115кв. м. и е отменен като неверен н.а.№89,том І,н.д.№83/2004г. по описа на нотариус М.В. в частта,с която Д. Я. Н. е дарил на сина си Я. Д. Н. същия имот. С определение №1003/06.11.2009г.,постановено по настоящето дело, касационното обжалване на постановеното от въззивния съд решение е допуснато на основание чл.280,ал.1,т.3 ГПК по въпроса за сроковете и условията,при които страните при действието на ГПК,обн.ДВ.бр.59/2007г., в сила от 01.03.2008г. разполагат с възможност да правят възражения по наведените от другата страна доводи,както и да ангажират доказателства в подкрепа на твърденията си и досежно правомощията на съда по приемането и разглеждането на подобни възражения. Касаторът поддържа,че при разглеждането на делото въззивният съд не е взел предвид,че първоинстанционният съд по различен начин е разпределил доказателствената тежест,както и че произволно е променил правната квалификация на предявения иск в разпоредителното заседание, че твърденията за владението на имота са въведени от предявилите иска лица след изтичане на установените в ГПК срокове. Моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо това предявеният иск бъде отхвърлен. В писмен отговор в срока по чл.287,ал.1 ГПК ответниците по касационна жалба В. Н. Я. и Д. Г. Я. изразяват становище,че същата е неоснователна по изложените в отговора съображения. Върховният касационен съд,като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл.290,ал.1 ГПК и чл.293 ГПК, приема следното: По реда на чл.124,ал.1 ГПК от Д. Г. Я. и В. Н. Я. е бил предявен иск за установяване право на собственост върху недвижим имот,находящ се в землището на[населено място], представляващ земя с пл.№1677 с площ от 1115кв.м.,като в исковата молба се поддържа,че правото на собственост е придобито по силата на договор за продажба,сключен на 03.05.1994г. /н.а.№2,том ХІІ,н.д.№3680/94г./. След постъпването на отговор от ответника по предявения иск и с оглед изразеното в отговора становище,че сключеният на 03.05.1994г. договор за продажба е нищожен,в о.с.з.,проведено от първоинстанционния съд на 09.10.2008г. Д. Г. Я. и В. Н. Я. са се позовали на изтекла в тяхна полза придобивна давност. Първоинстанционният съд се е произнесъл по заявеното с исковата молба основание за придобиване правото на собственост и е приел,че с договора за продажба от 03.05.1994г. правото на собственост е прехвърлено на Д. Г. Я. по време на брака му[населено място] Я. валидно. С обжалваното решение,постановено на 23.04.2009г. по гр.д.№ 42/2009г. Б. окръжен съд е оставил в сила решението на първоинстанционния съд,с което е прието за установено,че Д. Г. Я. и В. Н. Я. са собственици на процесния имот. Прието е обаче,че покупко-продажбата,извършена с н.а.№2/1994г. при липса на надлежно упълномощаване на адв.С. за представляването на продавача не е породила правни последици за собственика на имота Д. Я. Н. към момента на сделката,но от този момент посоченият в договора като купувач Д. Я. е започнал да упражнява явно,спокойно и необезпокоявано владение върху имота като го е държал като свой и към момента на завеждане на делото също го свои,което сочи на владение,продължило повече от 10 години /от 1994г. до 21.03.2008г./. По въпроса за възможността страните да правят възражения по наведените от другата страна доводи,за условията и сроковете,при които подобни възражения могат да бъдат въвеждани и за правомощията на съда да се произнесе по така наведените възражения настоящият състав приема следното: Предметът на иска се определя от изложените в исковата молба фактически обстоятелства и петитум. При предявен иск за собственост съдът разполага с правомощието да се произнесе само по наведеното в исковата молба основание за придобиване на това право. Ищецът разполага с възможността да измени по предвидения в ГПК ред предявения иск,но ако не стори това, позоваването на друг придобивен способ като защита срещу направените от ответника оспорвания не би могло да доведе до промяна на основанието,на което се претендира да е била придобита собствеността по конкретното дело,дори доводите за осъществяването на този нов придобивен способ да са въведени в срока по чл.143,ал.2 ГПК. Позоваването на друг придобивен способ,различен от посочения в исковата молба,не представлява допълване на същата по смисъла на чл.143,ал.2 ГПК,а предявяване на нов иск,което е допустимо само по предвидения в ГПК ред чрез подаване на нова искова молба, доколкото по реда на чл.214 ГПК не е било извършено изменение на иска. Предявяване на нов иск наред с първоначално предявения обаче по реда на чл.214 ГПК е недопустимо. За разлика от ответника,ищецът не е длъжен при предявяване на иск за собственост да изложи изчерпателно всички основания,на които поддържа спрямо ответника придобиване правото на собственост върху недвижим имот. Незаявените от ищеца придобивни основания не се преклудират. При предявен иск за право на собственост на посоченото в исковата молба основание обаче съдът следва да се произнесе по така заявената претенция,а ако приеме,че в хода на производството искането е било изменено,да уведоми страните за това,постановявайки определение,с което допуска изменението. Съдът обаче не разполага с правомощието да се произнесе по второто,заявено след подаването на исковата молба основание за придобиване на собствеността без да е допуснал изменение на иска,дори да приеме,че първоначално посоченото основание не е произвело вещноправен ефект. С оглед гореизложеното настоящият състав приема,че обжалваното решение е валидно,но процесуално недопустимо като постановено по непредявен иск като съображенията за това са следните: Както вече беше отбелязано,първоначално с исковата молба, постъпила в регистратурата на Районен съд-Ц. на 31.03.2008г. по реда на чл.124,ал.1 ГПК е заявен за разглеждане установителен иск за признаване право на собственост върху недвижим имот с твърдението,че правото на собственост е придобито по договор за продажба,сключен на 03.05.1994г. По този начин е очертан спорният предмет и именно по така предявения иск се е произнесъл първоинстанционния съд,тъй като наведените в първото открито съдебно заседание доводи за придобиване правото на собственост по давност от страна на предявилите иска лица не представляват допълване на исковата молба по смисъла на чл.143,ал.2 ГПК и изменение на иска по реда на чл.214 ГПК не е било допуснато. Разглеждайки позоваването на изтекла в полза на Д. Г. Я. и В. Н. Я. придобивна давност като надлежно заявено основание,на което се поддържа,че същите са придобили правото на собственост върху процесния имот,въззивният съд е постановил решение по непредявен иск,което е недопустимо,тъй като съдът може да се произнесе само по надлежно въведения предмет на делото като даде защита на субективното право в обема,в който е заявена,при което произнасяне в рамките на така очертания предмет дължи не само първоинстанционния съд,но и въззивният съд. Произнасянето по иск,различен от предявения е обусловило недопустимост на постановения от въззивния съд съдебен акт,поради което настоящият състав приема,че по реда на чл.293,ал.4 ГПК обжалваното решение следва да бъде обезсилено и делото бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд за произнасяне в рамките на въззивната жалба по предявения от Д. Г. Я. и В. Н. Я. иск за признаване правото им на собственост върху процесния недвижим имот като придобито по силата на сключения на 03.05.1994г. договор за продажба /н.а.№2,том ХІІ,н.д.3680/1994г./ По изложените по-горе съображения,Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение Р Е Ш И : ОБЕЗСИЛВА въззивното решение на Б. окръжен съд, постановено на 23.04.2009г. по гр.д.№ 42/2009г. и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Б. окръжен съд. Председател: Членове: