Ключови фрази


2
решение по гр.д.№ 66 от 2019 г. на ВКС на РБ, ГК, първо отделение





Р Е Ш Е Н И Е



№ 181
София, 17.12. 2019 г.



В ИМЕТО НА НАРОДА



Върховният касационен съд на Република България, първо отделение на Гражданска колегия в открито съдебно заседание на двадесети ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА ЧЛЕНОВЕ: ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
ВАНЯ АТАНАСОВА

при участието на секретаря Анета Иванова, след като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 66 по описа за 2019 г. приема следното:


Производството е по реда на чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Ж. М. А., А. Е. Я. и Е. Я. В., последният починал в хода на делото пред ВКС и с конституирани наследници по закон Я. Е. С. и А. Е. Я., срещу решение № 1132 от 21.06.2018 г. по в.гр.д.№ 917 от 2018 г. на Варненския окръжен съд, гражданско отделение, поправено за допусната в него очевидна фактическа грешка с решение /наречено определение/ № 3152 от 03.12.2018 г., с което е изменено постановеното от Девненския районен съд решение № 12 от 19.01.2017 г., поправено за допусната в него очевидна фактическа грешка с решение № 24 от 28.02.2018 г. по гр.д.№ 480 от 2015 г., като по същество са отхвърлени предявените от Ж. М. А., А. Е. Я. и Е. Я. В. срещу [община] и И. Н. И. искове:
1. с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за признаване за установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици на основание наследство и давностно владение на следния имот: реална част с площ от 536 кв.м. от дворно място, представляващо УПИ ..... с площ от 750 кв.м., в кв.1 по регулационния план на [населено място], общ.С., обл.В., одобрен със заповед № 2011 от 16.12.1987 г., при граници на целия УПИ: шосе В.- С., УПИ ...., УПИ ..... и на север- земеделски земи, която реална част е защрихована със син цвят и означена с буквите А-В-С-Д-А на скица на вещото лице, находяща се на лист 195 от първоинстанционното дело, която представлява неразделна част от решението и
2. с правно основание чл.26 ЗЗД за прогласяване нищожност на договор № 3-78 от 17.12.2012 г.
В жалбата се твърди, че решението на Варненския окръжен съд е частично недопустимо /по иска срещу ответника И. И./, а в останалата част- неправилно: основания за обжалване по чл.281, ал.1, т.2 и т.3 ГПК.
С определение № 250 от 20.05.2019 г. ВКС е допуснал касационно обжалване на решението на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по следния правен въпрос: Чия е доказателствената тежест за доказване правото на собственост по предявен положителен установителен иск за собственост /или ревандикационен иск/ в случаите, в които ищецът се легитимира с констативен нотариален акт по давност по чл.587 ГПК, а ответниците- с акт за общинска или държавна собственост и договор за придобиване на собствеността от общината или държавата ?
Ответниците [община] и И. Н. И. оспорват жалбата. Молят решението на Варненския окръжен съд да бъде оставено в сила и да им се присъдят направените по делото разноски.

Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, състав на първо отделение по поставения правен въпрос счита следното: Констативният нотариален акт за собственост по чл.587 ГПК има легитимиращо за правото на собственост действие по отношение на извършеното в него нотариално удостоверяване на правото на собственост. Поради това, при оспорване на такъв нотариален акт в тежест на оспорващата страна е да докаже оспорването си. В този смисъл е приетото в Тълкувателно решение № 11 от 21.03.2013 г. по тълк.д.№ 11 от 2012 г. на ОСГК на ВКС.
От своя страна актовете за държавна и за общинска собственост са официални документи, съставени от длъжносто лице по ред и форма, определени в закон- чл.5, ал.2 от Закона за държавната собственост /ЗДС/ и чл.5, ал.2 от Закона за общинската собственост /ЗОбС/. Те обаче съгласно чл.5, ал.3 ЗДС и чл.5, ал.3 ЗОбС само констатират правото на собственост на държавата или общината и нямат правопораждащо действие за правото на собственост, както няма правопораждащо действие и констативния нотариален акт за собственост по чл.587 ГПК. За да се ползват съгласно чл.179, ал.1 ГПК, като официални документи, с обвързваща съда материална доказателствена сила относно удостовереното право на собственост, тези актове следва да съдържат не само описание на имота и местонахождението му, но и посочване на фактическото и правно основание, по силата на което имотът е придобит от държавата или от общината. В този смисъл е и практиката на ВКС- например решение № 87 от 01.08.2018 г. по гр.д.№ 2714 от 2017 г. на ВКС, ГК, I г.о., решение № 81 от 24.07.2018 г. по гр.д.№ 4029 от 2017 г. на ВКС, ГК, II г.о. и др.
Актове за държавна или общинска собственост, които съдържат описание на фактическото и правно основание за придобиване на собствеността, се ползват с обвързваща материална доказателствена сила относно удостовереното в тях право на собственост на държавата или на общината. Обратното- несъдържащите описание на фактическото и правно основание за придобиване на собствеността актове за държавна или общинска собственост нямат такава материална доказателствена сила.
Поради това, когато едната страна по иск за собственост се легитимира с констативен нотариален акт по чл.587 ГПК, а другата- с акт за държавна или общинска собственост, който се ползва с материална доказателствена сила, в тежест на всяка от страните е да докаже своето право на собственост. Обратното- когато едната страна по иск за собственост се легитимира с констативен нотариален акт по чл.587 ГПК, а другата- с акт за държавна или общинска собственост, който не се ползва с материална доказателствена сила /поради липса на някои от горепосочените реквизити на акта/, в тежест на страната, която оспорва констативния нотариален акт и се позовава на акт за държавна или общинска собственост, който няма материална доказателствена сила, е да докаже правото си на собственост върху спорния имот.
Предвид отговора на поставения въпрос неправилно е и като такова следва да се отмени обжалваното решение, в което съдът е приел, че представеният от ответниците акт за държавна собственост № 283 от 31.01.1989 г. доказва правото на собственост на ответниците върху имота, въпреки че в този акт за държавна собственост като основание за придобиване на правото на собственост от държавата е посочено основание, което не сочи на правен способ за придобиване на собственост- влизане в сила на регулационен план на [населено място], одобрен със заповед № 2011 от 16.12.1987 г., който съгласно действащите към онзи момент разпоредби на З. /отм./ няма пряко отчуждително действие, доколкото в частта за конкретния имот се касае за включване на имота за първи път в регулация, а не за придаване по регулация на част от един парцел към друг или за образуване на общ парцел от два маломерни имота /чл.110 З./.
След отмяна на решението и на основание чл.293, ал.3 ГПК делото следва да бъде върнато за ново разглеждане на друг състав на Варненския окръжен съд, тъй като се налага извършването на нови съдопроизводствени действия: Тъй като нито първоинстанционният съд в доклада, нито въззивният съд е дал конкретни указания относно подлежащите на доказване факти, въпреки че във въззивната жалба на ответника И. Н. И. се съдържа изричен довод за допуснато от първоинстанционния съд нарушение на процесуалните правила, свързано с недаването на такива указания, при новото разглеждане на делото въззивният съд следва да даде конкретни указания на ответниците, че тяхна е доказателствената тежест да установяват, че към момента на съставяне на акта за държавна собственост от 1989 г. процесният имот е бил държавна собственост /поради евентуалното му отчуждаване в полза на държавата след влизане в сила на регулационния план на [населено място] от 1987 г. или на друго основание/ и на основание чл.266, ал.3 ГПК да им даде възможност да представят доказателства за това.
При новото разглеждане на делото въззивният съд следва да се произнесе и по съдържащото се във въззивната жалба на Е. Я. Е. възражение, което по съществото си е за недопустимост на първоинстанционното решение в частта му по иска с правно основание чл.124, ал.1 ГПК по отношение на ответника И. Н. И. /поради това, че съдът се е произнесъл по непредявен иск срещу този ответник- иск по чл.124, ал.1 ГПК, вместо по предявения иск по чл.108 ЗС/. Ако счете това възражение за основателно, както е сторил въззивния съд при първото разглеждане на делото в определението си от 18.08.2017 г., стр.3 от това определение, да постанови съответно на това решение.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение

Р Е Ш И :


ОТМЕНЯ решение № 1132 от 21.06.2018 г. по в.гр.д.№ 917 от 2018 г. на Варненския окръжен съд, гражданско отделение, поправено за допусната в него очевидна фактическа грешка с решение /наречено определение/ № 3152 от 03.12.2018 г.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Варненския окръжен съд.


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.