4
Р Е Ш Е Н И Е
№ 63
СОФИЯ 11.02.2011
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Р. Б., първо гражданско отделение в публично заседание на 8 февруари 2011 година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА БОНКА ДЕЧЕВА
при секретаря Даниела Никова
изслуша докладваното от съдията Д. Ц. гражданско дело № 1444/2010 година и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 303 ГПК.
Образувано е по молба от Д. И. Д., подадена чрез нейния пълномощник адв. Б. Р., за отмяна на влязлото в сила решение № 115 от 15.05.2009 г. по в.гр.д. № 115/09 г. на Х. окръжен съд, с което е потвърдено решение № 98 от 10.02.2009 г. по гр.д. № 500/08 г. на Х. районен съд, с което е отхвърлен предявеният от Д. И. Д. против Т. М. С. иск с правно основание чл. 108 ЗС за предаване на владението върху 60 кв.м. от поземлен имот с идентификатор 77195.703.8 по кадастралната карта на[населено място], одобрена със заповед № РД-18-63 от 05.10.2006 г. на ИД Агенция по кадастъра-[населено място], очертани в сив цвят по скицата на вещото лице на л.125 от делото. Молителката се позовава на основанието за отмяна по чл. 303, ал.1, т.2 ГПК, което обосновава с твърдението, че въззивното решение е потвърденото с него първоинстанционно решение са основани на констативен акт за непълноти и грешки от 01.07.1998 г., който по надлежния ред е признат за неистински документ със споразумение по чл. 381 НПК по нохд № 1331/07 г. на Х. районен съд.
Ответницата по молбата за отмяна Т. М. С. чрез своя процесуален представител адв. Т. В. изразява становище, че молбата за отмяна е недопустима, тъй като е подадена извън преклузивния срок по чл. 305, ал.1, т.2 ГПК, евентуално - че същата е неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе по молбата за отмяна, взе предвид следното:
Молбата за отмяна е процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 305, ал.1, т.2 ГПК. Съгласно цитираната разпоредба в хипотезата на чл. 303, ал.1, т.2 ГПК срокът за подаване на молбата е тримесечен, считано от деня на влизане в сила на решението или узнаване на присъдата, но не по- късно от една година от влизането й в сила. В случая, тъй като присъдата, на която се основава молбата, е влязла в сила преди влизане в сила на въззивното решение, чиято отмяна се иска, началният момент на срока е този на влизане на решението в сила. Тримесечният срок от узнаване на присъдата и пределният едногодишен срок от влизането й в сила се отнасят за случаите, когато решението, чиято отмяна се иска, е влязло в сила преди присъдата.
За да постанови решението, чиято отмяна се иска, въззивният съд е приел, че ищцата, молителка в настоящото производство, не е доказала по несъмнен начин правото си на собственост върху спорния терен. След преценка на събраните по делото доказателства е достигнал до извод, че кадастралната карта, одобрена през 2006 г., възпроизвежда границите на имотите на ищцата и ответницата съобразно кадастралната карта от 1988 г. с нанесените през 1998 г. изменения, които пък от своя страна отразяват фактическото положение между двата имота. С гласни доказателства е установено, че границата между имота на ищцата и този на ответницата е материализирана на място с ограда от метална мрежа и колове от тръби и след 1996 г., когато ищцата е закупила имота, не е променяна. Както първоинстанционният, така и въззивният съд са обсъдили довода на ищцата, че длъжностното лице, съставило констативния акт за непълноти и грешки от 01.07.1998 г., въз основа на който със заповед № 1113/ 10.07.1998 г. на К. на [община] била одобрена кадастралната основа на имот пл.№ 746 в м. ”К.”, е било признато с влязло в сила споразумение по нохд № 1331/07 г. по описа на Х. районен съд, за виновно в това, че в периода от 01.07.1998 г. до 26.07.1998 г. в качеството си на длъжностно лице в кръга на службата си съставил официални документи, в това число и констативен акт за непълноти и грешки от 01.07.1998 г., С. 010820, в които удостоверил неверни обстоятелства - връчване на документите на заинтересованите лица, за което му е било наложено наказание по чл. 311, ал.1 НК, но е намерил, че само по себе си това престъпление не води до извод за опорочаване на съдържащите се в акта констатациите относно вярната имотна граница между двата имота.
В чл. 303, ал.1, т.2 ГПК са визирани няколко хипотези, при които може да се иска отмяна на влязлото в сила решение, общото между които е, че са свързани с осъществяване на престъпление. Законът изисква също престъплението като факт да е установено по надлежния ред - с влязла в сила присъда на наказателен съд или с влязло в сила решение по чл. 125, ал.5 ГПК/ преди това. чл. 97, ал.4 ГПК- отм./, както и да има съществено значение за разрешаване на спора между страните. За да обосноват отмяна на решението на основание чл. 303, ал.1, т.2 ГПК обаче влязлата в сила присъда или решение по чл. 124, ал.5 ГПК трябва да притежават и белезите на ново обстоятелство или ново писмено доказателство, което не е могло да бъде взето предвид при постановяване на решението, тъй като не е било известно на страната или престъпното обстоятелство е останало недоказано от нея поради това, че не е било установено по надлежния ред.
Настоящият случай не е такъв. Влязлото в сила споразумение по нохд № 1331/07 г. на Х. районен съд е било представено от молителката още с исковата молба, като с нея изрично е направено позоваване на това доказателство, за да се обоснове претендираното материално право. При постановяване на своето решение въззивният съд е обсъдил значението на това споразумение за изхода на спора и е приел, че то установява неистинност на документа в частта му относно връчването на книжата на заинтересованите собственици, но не засяга верността на констатациите относно действителното разположение на имотната граница. Когато при постановяване на решението неистинността на документа е била доказана пред решаващия съд по предвидения за това ред, но въпреки това същият е основал изводите си на него, е налице съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което съставлява касационно основание по чл. 281 ГПК за отмяна на въззивното решение. В този случай неистинският документ не може да служи като основание за отмяна по чл. 303, ал.1, т.2 ГПК.
По изложените съображения настоящият състав намира, че не е налице соченото от молителката основание за отмяна по чл. 303, ал.1, т.2 ГПК, поради което молбата следва да бъде оставена без уважение.
Водим от гореизложеното съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Д. И. Д., подадена чрез нейния пълномощник адв. Б. Р., за отмяна на влязлото в сила решение № 115 от 15.05.2009 г. по в.гр.д. № 115/09 г. на Х. окръжен съд, с което е потвърдено решение № 98 от 10.02.2009 г. по гр.д. № 500/08 г. на Х. районен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : |