5 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 649
София, 12.08.2022 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети май през две хиляди двадесет и втората година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
ДЕСИСЛАВА ПОПКОЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 618 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на 149 Средно училище „Иван Хаджийски“, [населено място], представлявано от директора Л. В., чрез адв. Я. Я., против решение № 680 от 25 ноември 2021 г., постановено по в.гр.д. № 8834/2021 г. по описа на Софийски градски съд, с което се потвърждава решение № 20075218 от 23 март 2021 г., постановено по гр.д. № 51999/2020 г. по описа на Районен съд София, за признаване за незаконно и за отмяна на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ уволнението на В. Д. Ц., извършено със заповед № 6020-1375/17.07.2020 г. на директора на училището на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, поради съкращаване на щата, Ц. е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност „старши учител по изобразително изкуство“ и училището е осъдено да му заплати на основание чл. 225, ал. 1 КТ обезщетение за оставане без работа през периода 26.08.2020 г.-26.02.2021 г. в размер на сумата 7290 лева.
Касационната жалба съдържа оплаквания за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Поддържа се, че доколкото заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е получена от Ц. лично в училището, е без значение, че същият е бил в отпуск поради временна нетрудоспособност. Съдът не е съобразил, че в исковата молба не е въведено оплакване за неспазена предварителната закрила по чл. 333, ал. 4 КТ, поради което е без значение дали е дадено съгласие от синдикалната организация, в която той членува. Неправилни са изводите на съда, че подборът по смисъла на чл. 329 КТ е извършен незаконосъобразно. Ц. не е осъществявал системно необходимия учебен процес, следователно не е осъществявал качествено възложената му работа, както тя е описана в длъжностната му характеристика. Комисията е констатирала нарушения – непровеждане на учебни занятия от Ц., неспазване на методиката при обучението по рисуване и постигнатите резултати от децата. Ползвала е наличните документи и наблюдения за начина на изпълнение на задълженията на Ц. и не е сметнала за необходимо да излага допълнителни обстоятелства и да сравнява учителите повече. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване се поставя правен въпрос в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Ответникът В. Д. Ц., с адрес в [населено място], представляван от адв. В. П., в отговор на касационната жалба възразява срещу допускането на касационното обжалване и излага становище за неоснователността й по същество.
Трудовото правоотношение между страните, по което ищецът е изпълнявал длъжността „старши учител по изобразително изкуство“ при касатора, е прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, поради съкращаване на щата с оспорената заповед № 6020-1375/17.07.2020 г. Не се спори, че ищецът е започнал ползването на отпуск преди връчването на заповедта за уволнение. Прието е, че с оглед липсата на доказателства за получено предварително разрешение от инспекцията по труда, нарушеното императивно ограничение на чл. 333, ал. 1, т. 4 КТ води до незаконност на уволнението само на това основание. Отделно ищецът е член на синдикално ръководство в училището по смисъла на чл. 333, ал. 3 КТ и уволнението е незаконно и като извършено в нарушение на тази разпоредба. Посочено е, че писмо вх. № 2088/17.07.2020 г. на председателя на Съюза на българските учители при училището, според което не се възразява срещу процесното уволнение на ищеца, изпратено по повод искане изх. № 0643/0643/16.07.2020 г. на директора на училището, не съдържа положен подпис от името на издателя, поради което няма характеристиките на официален документ с обвързваща материална доказателствена сила. Установено е, че със заповед № 5986-1340/02.07.2020 г., директорът на училището е утвърдил ново щатно разписание, в сила от 06.07.2020 г. Същото предвижда една щатна бройка за длъжността, за която в непосредствено действалото до тогава предишно щатно разписание от 01.01.2020 г. са били определени две щатни бройки, заемани от ищеца и С. И. М.. С исковата молба се оспорва начина на оценяването относно образователен ценз, допълнителна специализация, трудов стаж и оставане на работа на лица с по-слаба квалификация. В този смисъл, фактическото съставяне на представения по делото протокол за подбор от 15.07.2020 г., не е достатъчно за доказване на спазена законова процедура, а работодателят следва да докаже извършено обективно оценяване на спорните конкретни качества на ищеца – професионални и ниво на работа. Установено е, че ищецът разполага с придобита по-тясна професионална квалификация – образователен ценз и допълнителна квалификация, пряко свързана с преподаването на изобразително изкуство на ниво основно образование, каквато практикува, докато образователният ценз на учителя М. касае главно изкуството в промишления сектор и отделно има учителска правоспособност. Комисията за подбор е извършила преценка за качеството на работа единствено въз основа на пет доклада от заместник-директорите в училището. Както докладите, така и изслушаните свидетелски показания, отчасти са опосредени и пресъздават впечатления на ученици за съответния случай и за други такива, без да са подкрепени с други преки доказателства. Същевременно не са представени каквито и да било данни за степента на справяне с работата от другия оценяван учител – М.. Работодателят е признал, че в комисията за подбор няма специалисти по рисуване, които обективно да дадат становище за обучението по същия предмет и постигнатите резултати от децата, а са ползвани наличните документи и наблюдения, че ищецът системно бил в хранилището, за разлика от М.. В заключение е прието, че след като в комисията за подбор няма нито един член с познания за преподаване на изобразително изкуство, липсва необходимото цялостно, компетентно и обективно оценяване за нивото на изпълнение на служебните задължения в същата област от двамата оценявани. С оглед недоказаната законност на подбора по чл. 329 КТ и нарушената процедура за предварителна закрила по чл. 333, ал. 1, т. 4 и ал. 3 КТ, искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна е приет за основателен. Предвид представените данни за наличието на предпоставките за уважаване на исковете по чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3 КТ, и тези два иска са счетени за основателни.
Касационният съд приема, че поставеният от касатора правен въпрос не обосновава допускане на касационното обжалване, тъй като се отнася до допълнителните мотиви на въззивния съд за уважаване на иска за оспорване на уволнението по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ.
С него при условията на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК се пита следва ли в комисията за подбор да участва член с познания за преподаване по изобразително изкуство, за да се приеме, че е налице необходимото цялостно, компетентно и обективно оценяване на ниво изпълнение на служебните задължения в същата област от двамата оценявани. Макар да е вярно, че съдът подробно е изследвал процедурата по подбора, като е изложил свои съображения по критериите на чл. 329, ал. 1 КТ – при съкращаване в щата работодателят има право на подбор и може в интерес на производството или на службата да уволни работници и служители, длъжностите на които не се съкращават, за да останат на работа тези, които имат по-висока квалификация и работят по-добре, основните съображения за незаконността на уволнението произтичат от нарушението на предварителната закрила по чл. 333, ал. 1, т. 4 КТ. Съдът приема, че не е спорно между страните (в отговора на исковата молба се съдържа признание на работодателя, че Ц. е бил в отпуск поради временна неработоспособност), че заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е получена във време, след като Ц. е започнал ползването на отпуск, а при тази хипотеза императивно е изискването на закона при посоченото основание за уволнение да е получено предварително разрешение от инспекцията по труда за всеки отделен случай. По силата на чл. 344, ал. 3 ГПК, липсата на такова разрешение е достатъчно основание заповедта за уволнение да бъде отменена като незаконна, без трудовия спор да се разглежда по същество. Ето защо подробните мотиви на въззивния съд по законността на подбора, към които е насочен и изрично поставеният от работодателя правен въпрос, са заявени само като допълнителен мотив, обосноваващ при други съображения незаконността на уволнението. При това положение даването на отговор на поставения въпрос не може да допринесе по никакъв начин към крайния резултат по спора, поради което следва да се приеме, че поставения правен въпрос няма претендираното от касатора значение. Липсата на правен въпрос във връзка със заявените в касационна жалба оплаквания за неправилно тълкуване от страна на въззивния съд на условията, при които се прилага закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 4 КТ, препятства възможността касационното обжалване да бъде допуснато по обусловилото изхода на спора разрешение на въззивния съд.
Основателно е искането на ответника за присъждане на разноски за процесуално представителство пред ВКС, които при условията на чл. 38 от Закона за адвокатурата се определят от съда на 1008,40 лева.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на IV г. о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 680 от 25 ноември 2021 г., постановено по в.гр.д. № 8834/2021 г. по описа на Софийски градски съд.
ОСЪЖДА 149 Средно училище „Иван Хаджийски“ [населено място], БУЛСТАТ[ЕИК], да заплати на адв. В. Л. П., с адрес в [населено място], [улица], [жилищен адрес] сумата от 1008,40 лева (хиляда и осем лева и четиридесет стотинки) адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ на В. Д. Ц. за касационното производство по к.гр.д. № 618/2022 г. по описа на IV г.о., ВКС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
|