Р Е Ш Е Н И Е № 324 София, 06.01.2017 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение в съдебно заседание на осми декември две хиляди и шестнадесета година в състав: Председател: СВЕТЛА ЦАЧЕВА Членове: АЛБЕНА БОНЕВА БОЯН ЦОНЕВ при секретаря Стефка Тодорова, изслуша докладваното от съдията Цачева гр.д. № 2302 по описа за 2016 година и за да се произнесе, взе предвид следното: Производство по чл. 290 ГПК. С определение № 658 от 19.09.2016 година е допуснато касационно обжалване на решение № 72 от 25.02.2016 година по гр.д. № 47/2016 година на Великотърновски окръжен съд, с което са уважени обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1, т. 2 и т. 3 КТ, предявени от В. Л. В. от [населено място], [община] против Основно училище „Е. П.”, [населено място] за отмяна на дисциплинарно уволнение, извършено със заповед № 267 от 01.07.2015 г.; за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и присъждане на обезщетение по чл. 225, ал.1 КТ в размер на 1832,99 лева. Касационно обжалване е допуснато при условията на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по обуславящия изхода на делото материалноправен въпрос по приложението на чл. 189, ал. 1 КТ и чл. 190, ал.1, т. 7 КТ - следва ли при преценката дали нарушението е „тежко”, а наложеното наказание съразмерно на допуснатото нарушение да се отчита обществената значимост на професията, характера на извършваната дейност и възможните последици за работодателя. Както вече Върховният касационен съд се е произнесъл с решение № 163 от 13.06.2012 г. по гр.д. № 564/2011 г. на ІV г.о.; решение № 227 от 29.06.2012 г. по гр.д. № 1417/2011 г. на ІІІ г.о. и решение № 167 от 14.05.2013 г. по гр.д. № 1102/2012 г. ІV г.о., постановени по реда на чл. 290 ГПК, тежестта на дисциплинарното нарушение се определя с оглед характера на изпълняваната работа - с оглед характера на възложените трудови функции и доколко те са свързани с по-висока степен на отговорност при изпълнение на работата. Следва да се съобразяват и последиците от допуснатото нарушение и доколко тези последици са повлияли или могат да повлияят върху дейността на работодателя и от тях биха могли да настъпят неблагоприятни последици. Изпълнението на длъжност в областта на образователна система на децата е работа с изключително висока отговорност. Изпълняващият длъжността „учител” отговаря не само за учебната подготовка на децата, но и за възпитанието им по време на учебния процес. Учителят следва да спазва морално-етични норми на поведение от най-висок порядък, давайки личен пример с постъпките си на децата – пример за достойно поведение в обществото и безупречен морал. Затова и стандартите за етично поведение на работещите с деца в сферата на образованието са високи, изискващи опазването на моралните ценности и принципи, а нарушаването на тези задължения при изпълнение на учителската професия съставлява изключително тежко дисциплинарно нарушение. В обжалваното въззивно решение на Великотърновски окръжен съд е прието за установено, че ищцата е работела при ответното училище по безсрочно трудово правоотношение на длъжност „старши учител-начален етап” до 02.07.2015 г., когато трудовото правоотношение е било прекратено от работодателя на основание чл. 330, ал.2, т. 6 КТ. Прието е, че заповедта за уволнение е издадена при спазване на изискванията на чл. 193, ал.1 КТ – след приемане на писмените обяснения на служителката; в сроковете по чл. 194 КТ и в съответствие с чл. 195, ал.1 КТ – дисциплинарните нарушения са описани с всички индивидуализиращи ги признаци, в т.ч. времето на извършването им. Прието е, че е доказано и извършването на дисциплинарните нарушения – на 22 и 24 април 2016 г. ищцата е посетила домове на родители на бъдещи първокласници, където е направила изказвания в разрез с професионалната и колегиална етика; изразила е негативни оценки по отношение професионалната подготовка на колегите и, както и за работата на ръководството на училището, с което е нарушила задължението си за лоялност към институцията в която работи, към колегиума и ръководството. Прието е, че извършените действия съставляват дисциплинарно нарушение по чл. 187, т. 8 и т.10 КТ, без обаче то да е „тежко” по смисъла на чл. 190, т. 7 КТ, тъй като за работодателя не са настъпили вредни последици; че ценени при условията на чл. 189 КТ допуснатите нарушения не дават основание за налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание уволнение, тъй като не са допуснати при условията на системност, няма данни за предходни дисциплинарни наказания, както и доказателства, че служителката не е изпълнявала добросъвестно преките си трудови функции. Изхождайки от така формираните изводи, съдът е уважил като основателен иска с правно основание чл. 344, ал.1, т.1 КТ, а с оглед обусловения им характер е уважил като основателни и обективно съединените искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.2 и т.3 КТ за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и присъждане на обезщетение по чл. 225, ал.1 КТ. В касационната жалба против решението на Великотърновски окръжен съд, постъпила от Основно училище „Е. П.”, [населено място], [община] са изложени оплаквания, че съдът е приложил неправилно чл. 190, т. 7 КТ и чл. 189 КТ, без да отчита обществената значимост на професията, характера и важността на нарушенията, както и субективното отношение на уволнената учителка към извършеното, изразяващо се в пълно незачитане на правилата на етиката. Ответницата по касационната жалба В. Л. В. счита, че въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че въведените с касационната жалба оплаквания са основателни. Правилно, в съответствие с доказателствата по делото, въззивният съд е приел, че дисциплинарното наказание на ищцата е наложено при спазване на изискванията на чл. 193, ал.1 КТ след като работодателят е приел писмените и обяснения, както и че извършването на дисциплинарните нарушения е установено по безсъмнен начин; че с поведението си ищцата е нарушила задължението си за лоялност към институцията в която работи, към колегиума и ръководството. Неправилен е изводът, че извършените действия не съставляват „тежко” дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 190, т. 7 КТ, както и че ценени при условията на чл. 189 КТ допуснатите нарушения не дават основание за налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание. Формирайки тези изводи, съдът не е съобразил, че допуснатите от ищцата нееднократни изказвания в разрез с професионалната и колегиална етика, както и изразените от нея негативни оценки пред родители по отношение професионалната подготовка на колегите и ръководството на училището се явяват в груб разрез със стандартите за етично поведение на учителя. Не е съобразил показанията на свидетелите Р. Д. и С. Е., установяващи, че пред тях като родители на бъдещи първокласници, ищцата е злепоставяла както колегите си, така и самото училище, уронвайки авторитета му. Не е съобразил представените по делото уведомителни писма и декларации от родители, изразили желанието си децата им да бъдат обучавани от друг класен ръководител; че поведението на ищцата е събудило опасения у родителите да поверят на нея обучението на децата си, а с това е било засегнато и отношението към училището, в което работи учител на първокласници, позволил си некоректност към институцията. Съдът не е съобразил доказателствата, че ищцата е злепоставила ръководството на училището в лицето на неговия директор и на проведената среща с родители на първокласници, което сочи за цялостното и отношение към правилата за етично поведение. Осъщественото от ищцата поведение несъмнено съставлява „тежко” нарушение на трудовата дисциплина по смисъла на чл. 190, т. 7 КТ, а преценката за характера на извършеното и субективното отношение на ищцата към допуснатите нарушения, в т.ч. липсата на самокритичност в изразеното становище в писмените и обяснения по чл. 193 КТ, обуславя извод, че наложеното най-тежкото дисциплинарно наказание е съразмерно на дисциплинарните простъпки.. Предвид изложеното, обжалваното въззивно решение, постановено в нарушение на материалния закон, следва да бъде отменено на основание чл. 293, ал.2 ГПК и постановено ново решение по съществото на гражданскоправния спор, с което предявеният иск за отмяна на дисциплинарното уволнение се отхвърли като неоснователен. С оглед обусловеният им характер, като неоснователни следва да се отхвърлят и обективно съединените искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.2 и т.3 КТ за възстановяване на заеманата длъжност и присъждане на обезщетение по чл. 225, ал.1 КТ. На основание чл. 78, ал.3 ГПК, на касатора следва да бъдат присъдени направените в производството съдебни разноски общо в размер на 696, 66 лева. Воден от изложеното и на основание чл. 293, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 72 от 25.02.2016 година по гр.д. № 47/2016 година на Великотърновски окръжен съд. ОТХВЪРЛЯ предявените от В. Л. В. от [населено място], [община] против Основно училище „Е. П.”, [населено място] обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ за отмяна на уволнение, извършено със заповед № 267 от 01.07.2015 г.; за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и присъждане на обезщетение по чл. 225, ал.1 КТ в размер на 1832,99 лева. ОСЪЖДА В. Л. В. от [населено място], [община] с ЕГН [ЕГН] да заплати на Основно училище „Е. П.”, [населено място], [община] сумата 696,66 лева разноски по делото. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: