Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   № 158   София,14.12. 2009 год.   В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А   ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД  -  Търговска колегия, І т.о.     в публичното заседание на деветнадесети октомври през две хиляди и девета година в състав:                                                Председател:  Таня Райковска                                                       Членове:  Дария Проданова                                                                                                                                                       Тотка Калчева   при секретаря Красимира Атанасова, като изслуша докладваното  от съдията                  Проданова                   т.д.N 185 по описа за 2009 год. за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 ГПК. Постъпила е касационна жалба от Е. К. Б. срещу Решение № 1* от 02.12.2008 год. по гр.д. № 6553/2008 год. на Пловдивския окръжен съд с което е отменено решението от 18.07.2008 год. по гр.д. № 940/2007 год. на А. районен съд с което на основание чл.233 ал.1 ЗЗД дружеството е била осъдено да предаде на Б. държането на наетия недвижим имот, представляващ кафе-експресо, находящо се в приземния етаж на сградата на ул.”Т” № 16 в гр. А.. В. съд е приел жалбата на наемателя "Григс"Е. за основателна, поради което е отменил първоинстанционното решение и е отхвърлил предявения иск, приемайки за недоказано прекратяването на наемния договор. Основанието на което е допуснат касационен контрол е по чл.280 ал.1 т.1 ГПК – твърдение за противоречие с константна съдебна практика според която преписът от исковата молба може да бъде квалифициран като известие за прекратяване на наемно правоотношение. В касационната жалба, Е. Б. се позовава на неправилност на въззивното решение, поради необоснованост и нарушение на материалния и процесуалния закони – чл.281 т.3 ГПК. Счита за неправилен изводът на ПОС, че липсва валидно прекратяване на наемния договор, както и неправилна преценка на доказателствената тежест за извършено плащане на наемните вноски. Искането му е за касиране на въззивния акт и произнасяне по съществото на спора, като бъде уважен предявеният иск. Ответникът по касация "Григс"Е. , чрез представен по реда и в срока на чл.287 ал.1 ГПК писмен отговор (т.нар."възражение") изразява становище, че въззивното решение е законосъобразно и следва да остане в сила. Като взе предвид становищата на страните на основание чл.290 ал.2 ГПК и извърши проверка по законосъобразността на въззивния акт, Върховният касационен съд, състав на І т.о. приема следното: Жалбата е основателна. Предявен е иск с правно основание чл.233 ал.1 ЗЗД. Между А. и Е. Б. като наемодатели и “Г”Е. като наемател е сключен на 27.12.2002 год. срочен договор за наем на процесния имот. Постигнато е съгласие за разделно плащане на наемната цена при посочен размер на задължението към всеки от наемодателите. В чл.18 б.”в” от договора е предвидена възможност за едностранно предсрочно прекратяване от страна на наемодател при неплащане на повече от 3 месечни вноски без съгласие на наемодателите. На липсата на такова плащане се е позовал Б. , изпращайки предизвестие за предсрочно прекратяване на договора. Изявлението се съдържа в 2 последователни нот.покани (чието получаване се оспорва от наемателя). Считайки действието на договора за прекратено, наемодателят е поискал да му бъде предадено държането на павилиона. Тъй като това не е станало – искането е предявено по съдебен ред. Последователно подържаната теза на ответното дружество е, че е било изправно по отношение плащането на наема, както и че действието на наемния договор не е прекратено, тъй като няма валидно отправено предизвестие. Първоинстанционният съд е приел, че искът е основателен, тъй като плащането на наемната цена на А. Б. не санира неизправността към другия наемодател, а по отношение на предизвестието – като такова би могъл да се приеме и преписът от исковата молба. Сезиран с въззивната жалба на “Г”Е. , Пловдивският окръжен съд също е приел, че наемателят е бил неизправен при плащането на цената, но договорът не е преустановил действието си, тъй като отправените нот.покани не би следвало да се третират като предизвестие. Като предизвестие не би следвало да се приеме и преписът на исковата молба, тъй като в нея не се съдържа покана за плащане на цената, срок за изпълнение и пр. Становището на настоящата съдебна инстанция, че въззивното решение е постановено в противоречие с трайната практика на ВКС произтича от следното: Както бе посочено по-горе, обуславящият по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК въпрос е относно значението на исковата молба при иск за предаване държането на чужда вещ, произтичащо от наемен договор – чл.233 ал.1 ЗЗД. Обстоятелството, че наемателят "Григс"Е. не е изпълнил задължението си за заплащане две месечни вноски от договорената наемна цена на Б. е безспорно, както е безспорно и обстоятелството, че неизпълнението предхожда датата на исковата молба. С цитираната по-горе клауза на чл.18 б."в" от договора, страните са постигнали съгласие за едностранно прекратяване на действието му при неизпълнение, като правното значение на тази клауза е, че въвежда възможността за трансформирането на договора в безсрочен. При безсрочните наемни договори, предаване държането на вещта се дължи след отправяне на предизвестие – чл.238 ЗЗД и отправените нотариални покани имат значението на такива. Ако получаването им е оспорено, то в този случай преписът от исковата молба, връчен на страната, може да бъде разглеждан като предизвестие по чл.238 ЗЗД. При тази хипотеза, след изтичането на 1-месечният срок в рамките на съдебното производство, биха настъпили предпоставките на чл.233 ал.1 ЗЗД за предаване държането на наетата вещ/имот. Изводът на Пловдивския окръжен съд се дължи на смесване на правната характеристика на изявлението по чл.87 ал.1 ЗЗД с тази на предизвестието по чл.238 ЗЗД. Трайната съдебна практика е категорична, че при иск за предаване държането на нает имот, исковата молба би могла да се счита за предизвестие по чл.238 ЗЗД, ако договорът е безсрочен или страните са уговорили трансформацията му в такъв, както е в конкретния случай. За разлика от изявлението по чл.87 ал.1 ЗЗД, при предизвестието по чл.238 ЗЗД не се дава срок за изпълнение при плащането на наемната цена, като следва да се отбележи, че тя не е и предмет на иска по чл.233 ал.1 ЗЗД. Съединен с него иск по чл.232 ал.2 ЗЗД в случая няма. Въззивното решение ще следва да бъде касирано и предявеният от Б. иск – уважен. Присъждане на разноски за настоящата инстанция не се дължи, тъй като такива не са поискани, а и списък по чл.80 ГПК не е представен. Поради изложените съображения, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.   Р Е Ш И:   ОТМЕНЯ Решение № 1* от 02.12.2008 год. по гр.д. № 6553/2008 год. на Пловдивския окръжен съд, вместо което постановява: ОСЪЖДА на основание чл.233 ал.1 ЗЗД "Григс"Е. да предаде на Е. К. Б. държането на недвижим имот, представляващ кафе-експресо, находящо се в гр. А. приземния етаж на сградата на ул.”Т” № 16. Решението е окончателно.     ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ЧЛЕНОВЕ: 1.     2.