4 РЕШЕНИЕ № 330 София, 20.09.2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на седемнадесети септември две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ МИМИ ФУРНАДЖИЕВА при секретаря ЦВЕТАНКА НАЙДЕНОВА и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ гр.дело №356/2012 година. Производството е по чл.307, във връзка с чл.303 ал.1, т.т.1 и 2 ГПК. С определение №815/10.7.2009 г. по гр.д.№880/2009 г. Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. не е допуснал до касационно обжалване въззивно решение №42/10.3.2009 г. по гр.д.№37/2009 г. по описа на Хасковския окръжен съд. Срещу влязлото в сила решение на въззивната инстанция е подадена молба за отмяна по чл.303, ал.1, т.т.1 и 2 ГПК от ищеца [фирма] от [населено място]. В молбата се твърди, че са налице основанията по чл.303, ал.1, т.т.1 и 2 ГПК. Сочи се, че след влизане на въззивното решение в сила през месец май 2011 г. молителят е получил препис от постановление на Районната прокуратура – С. З., с което прокурорската преписка се изпраща по компетентност на Районна прокуратура – Х., за престъпление по чл.290 НК, извършено от майката на ответника по делото Т. В.. Сочи се също така, че обвиняемите Д. В. , Я. В. и М. С., са заявили неистина пред Районен съд – Стара Загора, за да установят, че ответникът по настоящото дело Т. В. не е собственик на процесното МПС – за ремонт, на което фирмата-молител е претендирала заплащане. Твърди се, че по прокурорската преписка е установено, че посочените лица са съставяли неистински документи – предварителни договори за покупко-продажба на МПС, декларации и др., като са ги представяли по гр.д.№409/2007 г. и по въззивно гр.д.№37/2009 г., и са ги използвали, за да искат да се отхвърли исковата претенция. Твърди се също така, че досъдебното производство по визираната преписка, препратена по подсъдност на Районна прокуратура – Х. не е приключило, както и че след приключването му е възможно осъждането на обвиняемите за лъжесвидетелстване. Предвид изложено се сочат основания за отмяна по чл.303, ал.1, т.т.1 и 2 ГПК и се моли въззивното решение да бъде отменено на посочените основания, като делото се върне на въззивната инстанция за ново разглеждане. В съдебно заседание молбата за отмяна се поддържа от процесуалния представителна молителя – адв. Ж.. Ответникът по молбата за отмяна Т. В., посредством процесуалния си представител – адв. Г. С., е оспорил молбата и депозирал доказателства за прекратяване на прокурорската преписка. Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., след като разгледа молбата за отмяна, взе предвид отговора на ответника по молбата, становището на процесуалния представител на молителя, изразено в съдебно заседание, писмената защита на ответника по молбата и с оглед правомощията си по глава ХХІV ГПК, намира за установено следното: Молбата за отмяна по чл.303, ал.1, т.1 ГПК е подадена в сроковете по чл.305, ал.1 ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя обаче е неоснователна по следните съображения: Отмяната по чл.303 и сл. ГПК е средство за извънреден, извънинстанционен контрол на влезли в сила съдебни решения. Основанията за отмяна изчерпателно са изброени в правната норма на чл.303 ГПК и се различават от основанията за касационно обжалване по чл.281 ГПК. Съдът по отмяната не проверява правилността на решението, тъй като то не е предмет на отменителното производство, а се произнася само и единствено при наличието на някой от фактическите състави визирани в разпоредбата на чл.303, ал.1 ГПК. В конкретния случай в молбата се сочи, че се подава на основание чл.303, ал.1, т.1 ГПК, разпоредба която изисква страната да е твърдяла определени обстоятелства и/или да се позовавала на доказателства, но по независещи от нея причини да не е могла да се снабди с доказателства по тях, или пък страната да не е знаела за новите обстоятелства или новите писмени доказателства от съществено значение за делото при неговото решаване. От обстоятелствената част на молбата и представените в настоящото производство доказателствата е видно, че молителят се позовава на преписка за извършено престъпление по чл.290 НК, а от представените от ответника по молбата доказателства е видно, че наказателното производство е прекратено. Визираната от молителя хипотеза изисква страната изобщо да не е знаела дадено обстоятелство или доказателство, за да е налице чл.303, ал.1, т.1 ГПК, още повече, че твърдяното обстоятелство е за процесуални действия на орган на досъдебното производство и съставяне на документи през 2010 г., извършено след влизане в сила на въззивното решение на 10.7.2009 г., и което досъдебно производство е прекратено. Поради това не е налице основанието по чл.303, ал.1, т.1 ГПК. Не е налице и основанието по чл.303, ал.1, т.2 ГПК. Разпоредбата на чл.303, ал.1, т.2 ГПК, на която молителят се позовава, визира няколко фактически състава обединени от критерия, че порокът на решението, чиято отмяна се иска, е породен от престъпно деяние, установено по надлежен ред от съда, посредством влязла в сила присъда или влязло в сила решение по чл.97, ал.4 ГПК/отм./- сега чл.124, ал.4 ГПК. Освен това законът изисква това престъпно деяние да е обосновало изводите на съда в атакуваното решение. В процесния случай доказателства за това не са представени с молбата за отмяна, поради което тя в тази й част се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Ето защо молбата за отмяна е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. С оглед изхода от спора в настоящото производство молителят следва да заплати на ответника по молбата деловодни разноски в размер на 450 лева, на основание чл.78, ал.3 ГПК. Водим от горните съображения и на основание чл.307 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата от [фирма] от [населено място], за отмяна по чл.303, ал.1, т.т.1 и 2 ГПК на влязлото в сила въззивно решение №42/10.3.2009 г. по гр.д.№37/2009 г. по описа на Хасковския окръжен съд. ОСЪЖДА [фирма] от [населено място], да заплати на Т. М. В. от [населено място], област Х., деловодни разноски в размер на 450/четиристотин и петдесет/ лева. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: