5 Р Е Ш Е Н И E № 91 гр. София, 20 май 2022 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на тринадесети май две хиляди двадесет и втора година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУЖЕНА КЕРАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ХРИСТИНА МИХОВА ЕЛЕНА КАРАКАШЕВА при участието на секретаря Марияна Петрова и прокурора от ВКП Тома Комов изслуша докладваното от съдия ХРИСТИНА МИХОВА н. д. № 275 /2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е образувано по повод постъпила касационна жалба от подсъдимия А. Б. М., чрез защитника му – адвокат Д., срещу въззивно решение № 22/ 14.02.2022 г., постановено по в.н.о.х.д. № 389/ 2021 г., по описа на Апелативен съд – Варна. В искането се твърди, че наложените на подсъдимия наказания са явно несправедливи, като при тяхното определяне са допуснати нарушения на материалния закон. Прави се искане за изменение на въззивното решение, чрез намаляване размерите на наложените санкции. В съдебно заседание пред ВКС защитникът на подсъдимия поддържа жалбата и пледира за нейното уважаване. Представителят на Върховна касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата. Подсъдимият, редовно призован, не се явява в съдебното заседание. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в пределите на чл. 347, ал.1 от НПК, намери за установено следното: С присъда № 64/28.09.2021 г., постановена по н.о.х.д. № 788/2021 гд, по описа на Окръжен съд – Варна, подсъдимият А. Б. М. е признат за виновен в това, че на 13.11.2020 год., в [населено място], обл. Варна, на път 9044, без надлежно разрешително по ЗКНВП, държал с цел разпространение високорискови наркотични вещества - 2733,72 гр. метамфетамин, със съдържание на активния компонент между 66,28 % и 72,55 %, на стойност 68 343 лева, като веществата са в големи размери, поради което и на основание чл. 354а, ал. 2, пр. 1, вр. с ал. 1, вр. с чл. 58а, ал.1 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от пет години, при първоначален общ режим на изтърпяване и глоба в размер на 20 000 лева. Със същата присъда на основание чл. 354а, ал.6 от НК е отнет предметът на престъплението, като съдът се е произнесъл и по направените разноски и веществените доказателства по делото. Подсъдимият останал недоволен от първоинстанционната присъда и я обжалвал пред Апелативен съд – Варна. С въззивно решение №22/14.02.2022 г., постановено по в.н.о.х.д. № 389/2021 г., предмет на настоящото производство, въззивният съд изменил присъдата на окръжния съд, като се разпоредил с част от веществените доказателства, събрани по делото и я потвърдил в останалата й част. Касационната жалба, подадена срещу посоченото въззивно решение, е допустима, тъй като е депозирана от процесуално легитимирано лице, в законоустановения срок и срещу съдебен акт от категорията на чл. 346, т. 1 от НПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Твърдението за допуснато нарушение на материалния закон се аргументира с довода, че предходните инстанции незаконосъобразно са отказали да приложат разпоредбата на чл. 55 от НК, въпреки наличието на предпоставките за това. Това довело и до определяне на несправедливи наказания, което обуславяло наличието и на касационното основание по чл. 348, ал.1, т. 3 от НПК. Касаторът сочи, че не са отчетени като многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства направеното от подсъдимия самопризнание, допринесло за разкриване на обективната истина по делото още на досъдебното производство, чистото съдебно минало и липсата на предишни криминални прояви, семейното положение и двадесет годишната трудова ангажираност на дееца. Въззивният съд неправилно отчел големия размер на инкриминираните вещества в посока отегчаване на отговорността, въпреки забраната за това, въведена с разпоредбата на чл. 56 от НК. Не били съобразени ниската степен на обществена опасност на деянието и дееца, като определените санкции били силно завишени. На това основание се прави искане за тяхното намаляване, като изпълнението на наказанието лишаване от свобода да бъде отложено за определен изпитателен срок. При проверката на санкционната дейност на въззивната инстанция не се констатират нарушения, които да налагат извод за наличие на заявените касационни основания. В хода на първоинстанционното производство е проведено съкратено съдебно следствие при условията на чл. 371, т. 2 от НПК, като подсъдимият изцяло е признал фактите, включени в обстоятелствената част на обвинението и е изразил съгласие да не се събират доказателства за тях, извън приобщените от досъдебното производство. При това положение, съобразявайки се изцяло с разпоредбата на чл. 373, ал. 2 от НПК, вр. с чл. 58а, ал.1 от НК, първоинстанционният съд е определил на подсъдимия наказание при баланс на отегчаващите и смекчаващите отговорността обстоятелства, като му е наложил лишаване от свобода за срок от седем години и шест месеца, което е редуцирал с една трета в окончателен размер от пет години. Наложил е и кумулативното предвидено за извършеното престъпление наказание глоба, като е определил нейния размер на 20 000 лева. Контролираният съд на свой ред добросъвестно и професионално е направил задълбочен и подробен анализ на всички обстоятелства, обуславящи вида и размера на санкциите, съответстващи на обществената опасност както на деянието, така и на дееца, като се е солидаризирал със становището на първоинстанционния съд за това, че не са налице законовите предпоставки за приложение на разпоредбата на чл. 58а, ал.4, вр. с чл. 55 от НК. Отчел е всеки аспект от професионалната, семейната и социалната ангажираност на подсъдимия, характеризиращи го като личност с ниска степен на обществена опасност. Съобразил е факта, че до този момент деецът не е осъждан и по делото не са събрани данни за други негови криминални прояви, което го характеризира като личност с ниска степен на обществена опасност. Едновременно с това контролираният съд е анализирал посочените смекчаващи отговорността обстоятелства в контекста на спецификата на конкретното престъпно поведение, преценявайки правилно, че деянието на подсъдимия не е инцидентна противоправна проява. До този извод проверяваният съд е достигнал след анализ на действията на подсъдимия извършени преди, по време и след престъплението, приемайки правилно, че те са били насочени не само към неговото осъществяване, но и избягване на полицейската проверка и прикриване на диларите от веригата за разпространение на наркотичните вещества, което е индиция за неговата подготовка и престъпна нагласа. Според настоящия съдебен състав в подкрепа на това заключение е и обстоятелството, че част от инкриминираните вещества подсъдимият е пренесъл в Република България от Република Турция – факт, който е признал наред с останалите включени в обстоятелствената част на обвинителния акт. За тази негова дейност /осъществяваща съставите на престъпления по чл. 242 и чл. 354а от НК/ на подсъдимия не са повдигнати обвинения, поради което няма пречка тя да бъде отчетена при формиране на извода за завишена степен на обществена опасност на дееца, като се отхвърли довода за инцидентност на престъпното деяние. Законосъобразно и изцяло в съответствие с указанията, дадени с ТР № 1/2009 г. на ОСНК на ВКС, контролираният съд е преценил, че направеното от подсъдимия на досъдебното производство самопризнание не следва да се отчита като смекчаващо отговорността обстоятелство, а единствено като предпоставка за реализиране на процедурата по чл. 371, т. 2 и сл. от НПК, с цел ползване на привилегията по чл. 58а от НК. Анализът на обясненията, които подсъдимият е депозирал на досъдебното производство, дава основание да се приеме, че те са били насочени не към разкриване на обективната истина, а към прехвърляне на отговорността към друго лице. В този смисъл твърдението на защитата, че самопризнанието неправилно не е отчетено като смекчаващ отговорността фактор, е неоснователно. Не се споделя и възражението на касатора за това, че контролираният съд е нарушил разпоредбата на чл. 56 от НК, отчитайки като отегчаващо обстоятелство елемент от състава на престъплението – „големите размери“. Проверяваният съд е преценил правилно в посока утежняване на отговорността на дееца факта, че стойността на инкриминираните вещества надхвърля с около 24 000 лева съставомерния праг, необходим за квалифициране на деянието по чл. 354а, ал. 2 от НК, което обуславя по - високата степен на обществена опасност на конкретната престъпна проява. В заключение следва да се посочи, че въззивната инстанция е приложила правилно разпоредбите на чл. 373, ал. 2 от НПК и чл. 58а, ал.1 от НК, като е преценила обществената опасност на деянието и дееца и всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, поради което не е налице заявената от касатора диспропорция, визирана в разпоредбата на чл. 348, ал. 5 от НПК. Определените санкции, по размер и начин на изтърпяване, отговарят на критериите за законоустановеност и справедливост, поради което не се налага тяхното коригиране в исканата от жалбоподателя насока. По изложените съображения и на основание чл. 354 ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, І – во наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 22/14.02.2022 г., постановено по в.н.о.х.д. № 389/ 2021 г., по описа на Апелативен съд – Варна РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.